статията в PDF
и от най-близките членове на семейството.Човек
никога не би отменил своето кумство дори кум да
му е самия Бин Ладен...” [2]
За него са напрягали гласни струни култови югославски и сръбски поп певци като Здравко Чолич и Джордже Балашевич[3]. Според легендата дори Брегович бил опънал жица в негова чест по повод Нова година, а може би за рождения му ден на 25 май или както са го наричали в Югославия след 1956 г. Деня на младостта[4] . Един от най-изтъкнатите югославски писатели, хърватинът Мирослав Кърлежа му посвещава статии и есета[5]. През 1965 г. великият гимнастик, двукратният олимпийски шампион, словенецът Мирослав Церар[6] лично му предава красиво изработената щафета на младостта по случай поредния му рожден ден на тържествения слет[7] , провеждащ се на стадион „ЮНА” [8]. Кърк Дъглас му гостува и се снима с него; между двамата кичозно се кипри огромна препарирана мечка[9] . Ричард Бъртън го играе в суперпродукцията „Битката на Сутийеска”[10] . „Битълсът” Джон Ленън му праща семена за градината на Бриони. Когато умира като че ли в Югославия за момент всичко спира – дори футболните срещи са прекратени, а в Сплит играчите на „Хайдук” и „Цървена Звезда” се тръшват на тревата, ревейки за него. По-късно сърбите (не всички естествено) твърдят, че пак били прецакани – срещата е спряна при резултат 1:0 за „Звезда”, а един от играчите на „циганите”[11] казва, че наистина бил плакал, но от радост.
Това са само няколко кадъра от „необикновенната” историята на Йосип Броз Тито, която продължава да се радва на голям интерес и днес. Така, според една словенска анкета, проведена в началото на новото столетие, според 23% от участвалите общо 20662 души Тито е бил „добър ръководител на многонационална държава”, 25% го считат за „изтъкнат държавник и идол на много хора”, 4% се шегуват, че това е бил „човек, обичащ да носи военни униформи”, 5% го смятат за „диктатор и самодържец”, 40% го определят като „злодей, позволил да бъдат избити много хора” и 2% са посочили отговора „друго” [12]. През 2004 г. хърватският вестник „Национал” провежда анкета, която обхваща 8000 души. С 2055 гласа роденият в Кумровец
комунистически лидер е избран за „най-велик хърватин в историята”. На второ място е посочен Никола Тесла, а на трето – физикът,
астроном и математик от 18-и век Руджер Бошкович. На четвърто място се намира Мирослав Кърлежа, следван от бащата на днешната хърватска държава генерал Туджман и легендарния гард на задарския баскетболен отбор „Цибона” Дражен Петрович[13] . Коментирайки резултатите от анкетата социологът Дражен Лалич смята, че хората не са гласували за Тито по идеологически съображения, а просто са показали признание по отношение на цялостната му роля в историята [14]. По повод същата анкета хърватският президент Стийепан Месич казва, че независимо от понякога бруталното си отношение към политическите опоненти, Броз бил голям държавник, изиграл значителна ако не и ключова роля за осъществяването на хърватските национални интереси[15] . Същевременно чисто човешкият изпълнен и с пороци, (къде преувеличени, къде не), образ на Тито също в немалка степен подържа популярността му. В този смисъл ще цитирам още веднъж хърватския социолог Дражен Лалич: „Той водеше буржоазен живот. Караше скъпи коли. Имиджът му беше на бонвиван, обичаше пури, доброто уиски и компанията на холивудски знаменитости като Ричард Бъртън и Лиз Тейлър. Беше истински тузар”[16] .
Значителният обществен и все по-силния търговски интерес към „марката” „Тито” в бившето югославско пространство съвсем естествено намира своето място в литературата. Разбираемо сред първопроходниците е спекулативната книжнина[17] . От средата на 90-те години се появяват и все по-качествени научни публикации. Като че ли тук най-голям е приносът на социолози и култролози, докато историците, смутени липсата на времева дистанция и някои ограничения за ползване на архивно градиво, по-предпазливо навлизат в този изледователски проблем [18]. Независимо дали авторите са историци или не, обаче, се забелязва тенденцията дори и в най-качествените изследвания да се избягва използването на първично архивно градиво. В това отношение смятам, че би било добре ако много от изводите, достигнати с методите и техниките на хуманитарни науки като социологията, политологията, социалната психология и изобщо популярното напоследък в Югоизточна Европа постмодернистко деконструиране бъдат задълбочени и разширени с помощта на леко поръждясалия, малко поувехтял, но все още вършещ работа арсенал на историческата методология, който набляга на работата в архива. Така под влияние на „култа към писмения документ” аз реших да предложа слабо или почти никак не използвани архивни материали, които разкриват Йосип Броз Тито в ролята му на кум или кръстник[19] . Преди да направя кратка характеристика на въпросните източници, съвсем бегло ще се спра на кумуването като традиция и нейното отражение в практиката на югославския режим.
Традицията на кумуването -
Кумството е стара народна традиция, която е популярна и днес на територията на бивша Югославия. Като едни от най-известните кумове от по-далечното и по-близкото минало могат да бъдат посочени Милош Обренович и Караджордже Петрович, Слободан Милошевич и Иван Стамболич, Вук Драшкович и Воислав Шешел. Известни са четири
вида кумство – кръстно, венчално, стригано и по неволя. Детето, което се кръщава от кума (кръстника), се нарича „кумче”. Кумството се е е ползвало с огромен авторитет, считало се е като духовно сродяване и се е третирало като кръвно родство. Смятало се е за светиня и затова не можело да бъде отказано. Според една поговорка „Всичко може да се отклони само кумуването не” [20].
В разглеждания тук случай изглежда става дума основно за кръстно кумство, макар че в Босна от името на Тито се е извършвало и стригано кумуване[21] , което според традицията не означава сродяване, а заздравяване на приятелството[22] . Вероятно практиката Йосип Броз да бъде канен за кръстник се официализира заедно с установяването на социалистическия режим в Югославия. По принцип маршалът става кум на деветото дете в едно семейство, а също така като правило и на всички четиризнаци [23]. В повечето случаи имената на „кумчетата” са избирани от кумовете – родители, а не от Тито и така кумуването с участието на Броз се доближава до мюсюлманската традиция. В определени случаи родителите кръщават децата си на ръководителя – най-често Йосип или Йоже. Тук трябва да подчертая, че в прегледаната от мен документация не срещнах нито едно кумче с малко име Тито, на което маршалът да е кумувал. За сметка на това попаднах на един интересен материал в електронното издание на „Илустрована Политика” за селянина Тито, живеещ в планината Равна гора. Ето какво споделя „адашът” на легендарния лидер: „А пък моя кум, Алекса Зечевич, оттук от Бреже, беше голям комунист и когато ме е кръщавал, извикал: „Е, няма село Бреже да има само Дража, ами и Тито” и ми е дал това име. За баща ми Милашин, който беше сиромах и мирновременен инвалид без два крака, това беше много приятно” [24].
Вероятно от документите, които съм включил, се вижда, че нерядко хора, имащи проблематични отношения с комунистическата власт, отправят молби до диктатора за кумуване. Макар и с немалка доза въображение и за това може да се открие някакво обяснение в традицията. Така, още Вук Караджич отбелязва, че съществуването на обичая „убиецът за помирение да моли врага си да му стане кръстен кум. Това се прави вероятно първо, за да може по-леко да го склони на помирение и второ, за да направи от дотогавашния неприятел искрен приятел” [25].
Документите
Архивните документи, които представям, се съхраняват в Музея на югославската история. Този музей обединява бившия Музей на революцията на югославските народи и националности, създаден през 1959 г. и т. нар. Мемориален център „Йосип Броз Тито”, който е основан през 1982 г[26] . Филиал последния е бил Музеят „25 май”, в който е запазен Архива на президента на Югославия. Материалите, които съм подбрал, са част от Фонда на Кабинета на
президента[27] . Въпросният документален архив дълго време е бил чисто оперативен, а по-късно е бил използван за нуждите на музея и затова няма подробни описи. Архивните материали не са подвързани, нито са номерирани и се съхраняват в кутии. Документите за хората, на които Броз е кумувал, също не са номерирани, но от друга страна са сред най-добре подредените в архива материали. Всеки човек, на който е кумувал югославския ръководител, има нещо като досие, което се пази в отделна папка, на която е написано името на кума. Папките са подредени по азбучен ред в кутии, които са групирани на същия принцип.
Какво има в една папка с досие на кум? По принцип вътре задължително е приложен картон с имената на съответното лице, професионалното му занимание, населеното място, окръг и републиката, където живее, името на кумчето, дата на раждането на кумчето, кога му е кумувано и номерът, под който е заведено кумуването. На същия картон под тази справка е отделено място, в което се попълват данни за различните подаръци, които маршалът изпраща на кумчетата си. Най-често тези подаръци представляват или известна финансова помощ, или пък децата получават пакет с дрехи.
Освен картона досиетата съдържат съответната молба за кумуване и кореспонденцията, вдъхновена от появата на молбата. Като правило една такава молба е била предназначена лично за Броз, но е минавала през канцелариите на съответните местни власти, където е преписвана на машина и изпращана до Кабинета на маршала или по-късно до Кабинета на президента заедно с оригиналния ръкопис. След като получат молбата служителите от Кабинета я препращат до Управлението за държавна сигурност на републиката или автономната област, в която живее автора на прошението. Бдителните служители на „УДБ-а – ДУШМАНУ СУДБА”[28] веднага напрягат очи и уши. В резултат на неуморните им усилия Кабинета получава обратно справка за лицето, което желае Броз да кумува на новороденото му дете. Именно въз основа на тази справка отговорът е положителен или отрицателен. Разбира се, в разглежданите папки се съхраняват само положителните (на другите ще се спра по-надолу). От Кабинета изпращат решението за кумуване до местните власти, като обикновено в него се съобщава, че на семейството се изпраща парична помощ и дрехи за детето като същевременно се изисква доклад за това какво име е получило кумчето и как е преминала церемонията. Докладите, като правило много кратки, също се пазят е досиетата. По принцип цялата процедура от подаването на молбата до кумуването отнема няколко месеца.
Освен гореизброените документите в папките също така човек може да открие още справки от УДБ-а, които обаче информират за „поведението” на „кумовете” години, след като Й. Броз ги е ощастливил със съгласието си да кръсти детето им. УДБ-а събира такива данни, когато кумовете молят маршала за помощ или услуга или пък самият „Валтер”[29] е решил да изпрати нещо за кумчето. Наред с това има и писания с чисто личен характер, които са събрани в досиетата. Най-често става дума за писма и честитки, отправяни от благодарните семейства до „скъпия кум” по повод Нова Година, Първи май или рождения му ден, 25 май.
Друг тип документи, които засягат кумуването, представляват исканията за кръщаване, които са отхвърлени, и свързаната с тях преписка [30]. Като количество, те са много по-малко от одобрените. Вероятно това е свързано със споменатата вече от мен традиционната представа, според която „отбиването” на кумство се счита за върховно оскърбление. В този смисъл сигурно не е случайно, че почти винаги отклоняването молбите е придружено с изпращане на пари за семействата или дрехи за новородените. От документите личи, че самият Тито е разписвал такива резолюции, което предполагам
показва предпазливостта, с която са били взимани подобни решения. В съдържателен аспект особено интересни са събитията от биографиите, които УДБ-а упорито съумява да изрови от миналото, и да изпрати в Кабинета, откъдето отхвърлят кандидатите за кумуване. На въпроса защо Тито не става кум на такива хора, обаче, ще се спра малко по-надолу.
И така с какво могат да допринесат представените тук документи за едно по-задълбочено познаване на титовото управление, югославското социалистическо общество и в по-широка перспектива историята на социалистическите режими в Европа? Поне според мен документите добре онагледяват как социалистическата (или „политическата култура на болшевизма” както я нарича сръбския социолог Тодор Кулич[31] ) политическа култура е длъжна да се приспособи към традиционната[32] . В случая, обаче, това става тихомълком, като за отбелязване е, че мощната пропаганда, изграждаща култа към югославския водач, не отделя почти никакво внимание на превъплащението на водача в кум на хиляди югославяни. Достатъчно е да погледнем библиографиите, съдържащи заглавията на писанията, посветени на „живота и делото” му, за да се убедим в това[33]. Същевременно документалният масив показва, че режимът се е отнасял изключително сериозно към практиката на кумуване и за нея е отделяно и време, и средства. Наред с това тук е мястото да подчертая, че този не кой знае колко марксистко-ленински обичай с участието на комунистически водач е характерен не само за Югославия. Подобно явление се забелязва и в социалистическа Румъния, където Николае Чаушеску също кръщава деца [34]. Предполагам, че там феноменът се разгръща във връзка с амбициозните планове на вожда, насочени към бързо нарастване на населението, което да доведе до увеличаването на политическата тежест на страната.
Документацията, касаеща кумовете, е полезна и поради аргументите, които се вземат под внимание при съгласие да се кумува. Ценят се трудолюбието, скромността, произхода, лоялността към новия режим както и поведението на кандидатите в „бивша” Югославия и по време на окупацията. Интересно е, че от Кабинета се отнасят благосклонно към политическата неангажираност и в двата посочени периода – т.е. революционната активност и членството в партията въобше не са задължителни, макар и да са в плюс. Това ми дава известно основание да предположа, че като цяло кумуването в „Титова” Югославия е била практика, която е предназначена за приобщаването към новата власт на част от неопределеното в идеологическо отношение население, чрез установяване на здрава, едва ли не родствена връзка с най-популярния, най-видимия, най-лесния за възприемане символ на режима – Тито.
Заедно с това досиетата на кумовете и особено преписките по отхвърлените молби съдържат изключително интересни данни, които хвърлят светлина върху някои аспекти от историята на Югославия през Втората световна война и годините непосредствено след нея. Те показват колко условни и изменчиви могат да бъдат политическите ориентации на обикновенните хора (Вж. документ № 2, 4, 5, 6, 7, 8, 11): така един мюсюлманин „корумпиран горски” в „бивша” Югославия има двама сина усташи и един в партизанската армия (после как да не пие човека – УДБ-а го топи и за това); сърбин от Хърватска ту се присъединява, ту бяга от комунистическите части; магазинер на четниците, „скатавка” от югославската комунистическа армия, след войната „се поправя”и дори е приет за член на компартията, но жена му да вземе да има двама братя четници в Англия, с които да си пише на всичко отгоре; почитател на четниците е мобилизиран в българската армия; братя комунисти, които са капитани от народноосвободителната войска след като са добре
оземлени вероятно за унгарска сметка в Бачка изведнъж забравят всякакъв революционен ентусиазъм и даже започват да мърморят срещу властта и т.н.
Естествено архивните материали, свързани с кумуването, могат да бъдат и ценен източник за бита на обикновенните хора като поне за мен интерес представляваха данните за живота на тези, които макар и градски жители, продължават да получават доходи от обработка на земята.
Накрая, преди самите документи да заговорят за себе си, съм длъжен да направя две съвсем кратки чисто технически уточнения. Първо: материалите са подредени хронологически, като изключение е правено при положение, че няколко документи са част от едно досие (става дума за № 4, 5; № 7, 8; № 9, 10; № 14, 15, 16, 17; № 23, 24, 25). Такива документи съм публикувал един след друг, независимо дали последният от тях е последван от документ от друго досие, който е с по-ранна датировка. И второ: имената на „кумовете” са предадени само с иницили, тъй като поех ангажимент пред служителите в Музея „25 май”, които ми осигуриха отлични условия за работа, да не разкривам пълните имена[35].
По-надолу следват самите документи.
Информация от Министерството на вътрешните работи до Кабинета на маршала на Югославия относно проверката на данните, посочени в молбата на М. К. (16.1.1947)
Министерство на вътрешните работи на ФНРЮ
Управление за държавна сигурност
Народна република Черна Гора
№ 8695
16.I.1947 год.
Цетине
ДО КАБИНЕТА НА МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
Б Е Л Г Р А Д
С вашият акт № 5972 от 19.ХІІ.1946 година искахте проверка на данните, приложени в молбата на М. К., селски стопанин от Бело поле, изпратена до маршала на Югославия. Във връзка с това ви отговаряме:
Приведеното в молбата на М. К., земеделец от с. Корита, белополски срез*, е точно.
През окупацията М. К. се е намирал до края на 1943 г. в с. Корита като в този период не е бил част НОД**, защото на тези територия не е имало наши части. Запомнен е като симпатизант и помагач на четническото движение начело с Раде Корда, който по това време с бори с мюсюлманските отряди, подкрепяни от окупатора. През месец април 1944 г. М. К. пристига в Бело поле и оттогава постоянно остава в къщата си като се занимава с
наемна работа, с която изхранва семейството си и не е бил част от никакви неприятелски подразделения, нито пък се е изяснявал политически.
Един от синовете му е бил мобилизиран в ЮА*** през месец август 1944 г., където остава до януари 1946 г., когато е демобилизиран като временно нетрудоспособен вследствие раняване.
От семейството му никой не е бил в редовете на неприятеля, при все че другите членове на семейството му са малолетни, а най-големият му син е роден през 1924 година.
Днес се проявява [М. К.] като приятел на ФНРЮ****, но се държи повече пасивно.
Отличава се с бедно материално положение и живее единствено с надницата си и тази на единия си син, който получава куриерска заплата.
СМЪРТ НА ФАШИЗМА – СВОБОДА НА НАРОДА!
По заповед на министъра майор
[подпис]
/Войн Джеркович/
MIJ, KPR – V - 9b
* окръг
** Националноосвободително движение
*** От 1 март 1945 г. Югославската народноосвободителна войска (ЮНОВ) се нарича Югославска армия.
**** От 29 ноември 1945 г. до 7 април 1963 г. Югославия носи името Федеративна народна република Югославия (ФНРЮ)
№ 2
Информация за Д. Д. от Министерството на вътрешните работи на Сърбия
до Кабинета на маршала на Югославия (27.3.1947)
Министерство на вътрешните работи на Сърбия
Управление за държавна сигурност
Народна република Сърбия
№ 101038
28.ІІІ.1947 год.
БЕЛГРАД
ДО КАБИНЕТА НА МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
БЕЛГРАД
Връщайки вашия акт № 753 и молбата на Д. Д. ви доставяме следните данни:
По времето на бивша Югославия Д. Д. е бил политически незаинтересуван. През окупацията е живял на село, занимавайки се със земеделие. Симпатизирал е на четниците на Д. М.* и ги е подполмагал материално. През 1943 г. е мобилизиран в българската армия
(бил е в трудова част). Семейството на посочения е симпатизирало на движението на Д. М. Преди окупацията баща му е бил подофицер от жандармерията до началото на окупацията.
След освобождението семейството му се държи резервирано. Д. има дванайсет деца. Материалното му положение е средно.
Смърт на фашизма – свобода на народа!
За Управлението
майор
[подпис]
(Слободан Кръстич)
[в горната част на листа с тъмен молив вероятно самият Й. Б. Тито е написал „За кумуване не става въпрос, само материална помощ 6000 [числото е подчертано два пъти]! Изпратено 6000 (шест хиляди) динара 14 – ІV. 1947. Т. ”]
MIJ, KPR – V - 9b
* става дума за ръководителя на антикомунистическото четническо движение Драголюб (Дража) Михайлович, който е заловен едва на 13 март 1946 г. На 10 юни е осъден на смърт в Белград.
№ 3
Информация за Ц. Д. от Министерството на вътрешните работи до кабинета на маршала на Югославия (1.4.1947)
Министерство на вътрешните работи на ФНРЮ
Управление за държавна сигурност
Народна република Сърбия
№ 11051
1.4.1947 год.
ДО КАБИНЕТА НА МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
БЕЛГРАД
Във връзка с вашия акт № 1211 от 16 – ІІІ – 1947 г. и връщането на молбата на Ц. Д. ви доставяме следните данни:
В стара Югославия работеше [Ц. Д.] като земеделец, а и като надничар при по-имотните хора и под влиянието им гласуваше за радикалната партия. По време на окупацията се държеше пасивно. Като бедняк му бе трудно да изхранва семейството си. Беше склонен да лъже и беше измамил отделни лица.
След освобождението е напълно пасивен като не влезе във Фронта*. Не се държи неприятелски, но често се оплаква пред народа, че не му било обръщано внимание и не му се излизало на среща с оглед на материалното му положение.
След освобождението двамата му сина веднага постъпиха в ЮА, а през окупацията са работили при имотните местни хора.
Смърт на фашизма – свобода на народа!
За управлението
майор
[подпис]
[в горната част на листа с тъмен молив е написано „За кумуване не става въпрос, само материална помощ. Изпратено 8000 (осем хиляди) динара 14 – ІV. 1947”]
MIJ, KPR – V - 9b
* Доминираният от комунистите Народен фронт на Югославия е основан през август (5-7) 1945 г. На 11 ноември организацията печели 90% на изборите за Конституционна скупщина. На Четвъртия си конгрес (22-25 февруари 1953) „фронтът” променя името си на Социалистически съюз на трудовия югославски народ.
№ 4
Молба от А. З. Р. до Кабинета на маршала на Югославия за кумуване (14.9.1948)
Аз долу подписания [така го е написал подателя] А. З. Р., живущ в Крило Йесенице, инвалид от югославската армия, баща на девет деца, се обръщам към другаря маршал Тито да кумува на моето девето женско дете, което е родено на 9.VIII.1948 с името Югослава.
Желанието ми за това тегли от [мен] като син на тази борческа земя и като военен инвалид от ЮА и който съм за НОД от 1941 г. с всички свои сили участвал в унищожаването на окупатора, та моето дете да има вечен спомен от кумуването на най-големия ръководител и освободител Маршал Тито.
В Крило Йесенице има гражданско и така бих искал този тържествен акт да се извърши в самото мое селище.
Уверен, че моята молба ще бъде удовлетворена благодаря и поздравявам с другарския поздрав
СМЪРТ НА ФАШИЗМА – СВОБОДА НА НАРОДА!
[подпис]
MIJ, KPR – V - 9b
№ 5
Информация от Народния комитет – Сплит
до Кабинета на маршала на Югославия за А. З. Р. (6.12.1948)
НАРОДНА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКА
НАРОДЕН КОМИТЕТ – СПЛИТ
№ 1922
6.ХІІ.1948 год.
ДАННИ
за А. З. Р. от Крило Йесенице
В бивша Югославия известно време той [А. З. Р.] заемаше длъжността пътен надзирател, политически беше на страната на ЮНС*. Ориентацията му към ЮНС не произтичаше от симпатиите му към тази партия, ами от личен интерес и така той се сдоби с повече пари, с които си купи едно платноходче [йедреняк], с което превозваше различни товари. Капитулацията на Югославия го завари точно на този плавателен съд, с който продължи да превозва материали (пясък) за италианската армия, която ги използваше за строежа на бараки и бункери в околностите на Сплит. Напомняме, че Р. понякога подпомагаше материално НОД, но това ставаше само, когато му се наложеше, а иначе всячески избягваше каквито и да било контакти с нашите активисти на НОД. Такова беше поведението му до септември 1943 година и тогава след капитулацията на италианците по нареждане на нашите власти или НОВ** отиде на Брач със своя кораб. При идването на Брач нашите бяха потопили всички малки съдове без мотор, също и неговия и той както и останалите беше изпратен на по-големите кораби като моряк.
В НОВ остана няколко дена и когато осети, че нашите се готвят да евакуират Брач, той се събра с още няколко моряка от Йесенице и избяга в Йесенице, но когато наближиха брега пред Криле същите са били забелязани от немски патрул и по тях беше стреляно и Р. е бил ранен в крака. Тогава е бил заловен и закаран в Сплит, където е трябвало да му ампутират крака. След излизането от затвора имаше негативно отношение към НОД, защото материалното му положение се бе влошило, а заедно с това не получаваше никаква материална помощ. След освобождението потърси инвалидна пенсия, която му бе отпусната като на капитан на кораб, а не като на обикновен моряк. След това като инвалид получи магазин за тютюн в Криле, а след това и в Омиш, където се намира и днес.
Днес е склонен към одумване на народната власт и отделни другари от същата и винаги се вижда в кръга на реакционно разположените елементи.
Вкъщи има жена и 9 деца. Цялото му семейство по време на окупацията беше пасивно и политически незаинтересовано.
Смърт на фашизма – Свобода на народа!
Секретар
[подпис]
/Ковачич Марин/
MIJ, KPR – V - 9b
* Става дума за Югославската национална партия на ген. Петър Живкович, която е наследник на основаната през ноември 1931 г. като подръжница на Шестоянуарската диктатура Югославска радикално-селска демокрация.
** Народноосвободителна войска
№ 6
Информация за М. К. от Министерството на вътрешните работи до кабинета на маршала на Югославия (4.12.1948)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ФНРЮ
Управление за държавна сигурност
Народна република Хърватска
№ 38085
4.ХІІ.1948 год.
ЗАГРЕБ
ДО КАБИНЕТА НА МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
БЕЛГРАД
Връщайки молбата на М. К. и във връзка с Вашата дописка № 6199 от 27.Х т.г. ви информираме за следното:
М. К. е роден през 1906 г. в с. Отишица, котар* Син**, сърбин, земеделец, женен, баща на девет деца, произхожда от бедно селско семейство [абзацът е отбелязан в полето с тъмен молив].
В стара Югославия до 1925 г. постоянно беше в дома си и се занимаваше със земеделие. Тогава отиде в Белград, където известно време работеше като хамалин. По-късно всяка година заминаваше на сезонна работа и отново се връщаше вкъщи. Политически не е бил ангажиран и не е бил привърженик на нито една партия или организация.
През окупацията постоянно се намираше в дома си. До 1944 г. беше пасивен, а тогава, за да избегне службата в армията, стана магазинер при четническите единици в Отишица [подчертано в текста с тъмен молив]. Не е симпатизирал, нито пък е помагал на НОД.
След освобождението се определя на страната на НФ***. Скоро стана активист на НФ и активно се застъпва за изпълнението на задачите на народната власт. Въз основа на неговата работа и усилия през 1946 година е приет в КП [подчертано в текста с тъмен молив]. Задачите извършва на време и изцяло. На последните избори е избран в МНО**** и днес е секретар на МНО в Отишица. Изпълнява задълженията си в срок.
Жена му имаше двама братя в четническите формации, които при освобождението избягаха и днес са в Англия. Тя си пише с тях.
СМЪРТ НА ФАШИЗМА – СВОБОДА НА НАРОДА!
Главен секретар,
подполковник
[подпис]
/Ацо Радакович/
[в долната част на листа с червен молив вероятно Тито е написал „Няма да се извърши кумуване. Т.”; със синьо мастило е отбелязано „Изпратена материална помощ от 6000 динара и пакет с детски дрехи17 – І – 1949”]
MIJ, KPR – V - 9b
* окръг в Хърватска
** град в Далматинска Загора, разположен в близост до Сплит
*** Народен фронт
**** Местен народен комитет
№ 7
Молба за кумуване от Л. К. до маршала на Югославия Йосип Броз Тито ([?].12.1948)
[не се чете] ХІІ.1948 год.
Бачка Паланка*
Предмет Покана за кумуване До маршала на Югославия Йосип Броз Тити**.
БЕЛГРАД
Скъпи другарю маршале,
Влязах в народноосвободителната борба на 27 ХІІ 1941 година и целия ход на борбата прекарах с останалите другари останах жив и здрав октомври месец 1946 година седемобилизирах от ЮА и се заселих като колонист в Бачка Паланка***.
Тези дни ми се роди 11 дете от които 9 са живи [подчертано с текста с тъмен молив].
Въз основа на гореизложеното ви моли и ви каня да дойдете или пък да изпратите ваш делегат да присъства на кръщането.
С най-голяма радост очаквам вашето посещение.
За вашето посещение моля да ни известите поне два дни преди тръгването ви.
С Ф С Н****
С другарски***** Поздрав
[подпис]
Л. К.
MIJ, KPR – V - 9b
* Град, разположен на р. Дунав, в обл. Бачка, на границата с Хърватска
** Подателят на молбата (или този, който може би я е преписал на машина) е объркал падежното окончание
*** Опитал съм се да запазя пунктуацията и правописа на подателя
**** Предполагам, че съкращението означава „Смърт на фашизма – Свобода на народа!”
***** Така е в текста на молбата
№ 8
Информация от Управлението за държавна сигурност до Кабинета на маршала на Югославия за Л. К. (10.2.1949)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ФНРЮ
УПРАВЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
Народна република Сърбия
№ 267
10.ІІ.1949 год.
БЕЛГРАД
ДО КАБИНЕТА НА МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
БЕЛГРАД
Във връзка с Вашия акт № 149 от 10 януари1949 г., връщайки молбата на Л. К. от Бачка Паланка, Ви изпращаме следните данни:
В бивша Югославия Л. К. живееше в село Прекайе, срез Дрвар, и се занимаваше с земеделска работа. Тогава не се занимаваше с политика.
В началото на народното въстание в Босанска Крайна през 1941 година Л. влезе в партизанските отряди, но имаше известни прекъсвания, тъй че едва от 1942 г. той постоянно се намираше в НОВ. Във войската имаше капитански чин и заемаше различни длъжности.
През 1946 г. се демобилизира и се засели като колонист в Бачка Паланка. Като цяло живее в чифлика [салаш], а прекарва само няколко месеца в селото. Притежава 9 ютара [?] земя, чифлик и къща в Бачка Паланка. Не е вкарал земята си в задруга, ами я обработва сам. Икономическо стои много добре – има 2 коня, 2 крави, свине и т.н. Семейството му се състои от жена и 9 деца. Има брат, който също е колонизиран в Бач. Паланка и живее отделно със своето семейство; същият също е бил в НОВ, демобилизиран е като капитан, а през 1945 г. е изключен от партията и оттогава често подстрекава против партията и Народната власт. Самият Л. откакто е в Бачка Паланка изобщо не помага на Народната власт, нито е активен в Народния фронт, ами само си гледа работата. Жена му също е пасивна.
Смърт на фашизма – Свобода на народа!
За Управлението – майор
[подпис]
/Мил. Йеремич/
MIJ, KPR – V - 9b
№ 9
Информация за от Управлението за държавна сигурност до кабинета на маршала на Югославия за Л. К. (3.2.1949)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
УПРАВЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
Народна република Сърбия
№ 226
3 – ІІ – 1949 год.
БЕЛГРАД
ДО КАБИНЕТА НА МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
БЕЛГРАД
Във връзка с вашия акт № 243 от 11.1.1949 год. като връщаме предмета, Ви изпращаме доклад за Л. К:
Л. К. е роден в Нови Итебей*, срез Зренянин, занимава се със селскостопанска работа, няма земя, по народност е унгарец.
В бивша Югославия не се е занимавал с политика. Наемаше се при богатите хора като работник.
През окупацията бе част от унгарската организация ДКМС и работи активно за масовизирането й. Изяви се като голям унгарец и беше за изселването на сърбите от Банат и заселването на мястото им на унгарци и немци.
След освобождението не се присъедини към фронта нито пък към някоя друга от нашите организации. Не е доволен от настоящето. По време на аграрната реформа отказа да приеме земя и продължава да работи за кулаците.
След раждането на деветото му дете отиде при секретаря на фронта и му каза, че ще вика другаря маршал да му кумува. Секретарят му отговорил, че другарят Тито не кумува на онези, които не членуват в нашите масови организации, към които спада и той. След този разговор К. се присъедини към фронта и то едва през декември 1948 година.
Смърт на фашизма – Свобода на народа!
За Управлението - майор
[подпис]
/Мил. Йеремич/
MIJ, KPR – V - 9b
*намира се във Войводина
№ 10
Отговор от името на генералния секретар на правителството на ФНРЮ до Л. К. относно молбата му за кумуване (12.3.1949)
12.III.1949
До Л. К.
Нови Итебей
срез Зренянин
По повод молбата, която сте изпратили на името на другаря маршал Ви информираме, че тя изцяло се отхвърля и кумуването няма да бъде извършено.
Днес по пощата изпратихме на вашия адрес пакет с облекло за детето, като помощ от другаря маршал за вашето дете.
Смърт на фашизма – Свобода на народа!
Опълномощен
от генералния секретар на правителството на ФНРЮ
[подпис]
/Стоян Николич/
MIJ, KPR – V - 9b
№ 11
Информация от Управлението за държавна сигурност до Кабинета на маршала на Югославия относно Х. П. (21.1.1949)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ФНРЮ
УПРАВЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
Народна република Босна и Херцеговина
№ 248
21.І.1949 год.
С А Р А Е В О
ДО КАБИНЕТА НА МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
Б е л г р а д
Във връзка с искането Ви с акт номер 7178 от 21 декември 1948 године Ви изпращаме данни за Х. П., горски стражар [подчертано в текста със синьо мастило] от Какан, срез Високо, който преди войната работеше в горското във Високо, беше корумпиран служител на бив. Югославия [подчертано в текста със синьо мастило], тясно свързан с чаршията във Високо.
В бивша Югославия е подържал ЮРЗ*, а после по време на окупацията той сам разправяше, че е мачековац**. От 1941 до 1945 г. Х. П. беше горски около Какан и не е участвал във военните формирования на неприятеля.
От 1944 г. помагаше на нашите куриери да се прехвърлят през река Босна със салове и лодки, защото живееше в близост до реката. Склонен е към пиене и се напива лошо.
В началото на 1946 година в доста пияно състояние в една гостилница е викал „Да живее крал Петър, да живее Мачек”, заради което е арестуван и наказан с лишаване от свобода за 3 месеца [абзацът е маркиран със синьо мастило в полето до текста].
По отношение на поставените задачи от Н. Фронт днес е пасивен и не показва никаква активност при изпълнението на поставените задачи, докато [подчертано със синьо мастило в текста] и по-нататък обича да се напива.
По време на окупацията двама от синовете му бяха в неприятелските редици. Синът му Сюлейман през 1942 г. отиде при усташите и като усташ загина [подчертано със синьо мастило в текста], докато другият му син, Абид, подофицер в бивша Югославия, веднага
след създаването на НДХ*** влезе в хърватското домобранство и беше домобрански офицер през цялото време до освобождението.Днес работи в задругата във Високо.
Третият му син, Сейдо, беше в ЮА в продължение на 6 месеца като се започне от ноември 1944 г.
Отличава се със средно имотно състояние. Получава заплата като горски стражар и издържа деветчленно семейство [подчертано със синьо мастило в текста].
Смърт на фашизма – Свобода на народа!
Помощник министър полковник
[подпис]
/Слободан Шакота/
[в полето от лявата част на листа със синьо мастило е написано „Да не се кумува. Да се изпратят пари и дрехи за детето”]
MIJ, KPR – V - 9b
* Югославски радикален съюз (Југословенска радикална заједница)– правителствена партия, начело с Милан Стоядинович, министър-председател на страната от 1935 до 1939 г.
** т.е. привърженик на лидера на Хърватската селска партия Владко Мачек.
*** Независима хърватска държава
№ 12
Информация за И. Х. от Управлението за държавна сигурност до Кабинета на маршала на Югославия (23.2.1949)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ФНРЮ
УПРАВЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
Народна република Босна и Херцеговина
№ 299
23.ІІ.1949 год.
САРАЕВО
ДО КАБИНЕТА НА МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
Б е л г р а д
Във връзка с искането Ви с акт номер 247 от 11 януари Ви изпращаме данни за И. Х., син на Салих, роден през 1902 г. в село Махали, околия Н. О. Брез, срез Високо, работник в рудник Брез.
По време на окупацията на нашата страна се намираше в селото си. Не е бил в редовете на каквито и да било военни формации на неприятеля, нито пък му е помагал по някакъв начин, но му е симпатизирал.
След освобождението зае неприятелски позиции към страната ни [подчертано в текста с черен молив] и като член на организацията „Млади мюсюлмани”* е заловен от нашите влсати и осъден на една година принудителен труд.
След изтърпяване на наказанието той се вкъщи и започна работа като пазач в рудник Брез.
И днешните му позиции към [подчертано в текста с черен молив] страната ни са също така неприятелски, но не се показват открито [подчертано в текста с черен молив].
Семейството му се състои от 10 члена, от които има един син в ЮА, член на ЮКП.
Материалното му положение е лошо.
Смърт на фашизма – Свобода на народа!
Помощник на министъра
полковник,
[подпис]
/Слободан Шакота/
[в долния ляв ъгъл на листа с тъмно мастило вероятно самият Броз е написал „Помощ”]
MIJ, KPR – V - 9b
* През 1947 г. в Нови Пазар се провежда голям съдебен процес срещу тази организация. В момента в Сараево една от главните улици се нарича "Put mladih muslimana", но в непосредствена близост до нея името си е запазила и улица "Marsala Tita".
№ 13
Молба от С. Б. до Йосип Броз Тито с искане последния да бъде кръстник на десетото му дете (28.10.1952)
Другарю маршале, за мен е чест да ви поканя на кръщане, защото моята другарка роди девето дете на 8 октомври 1952 г. Оставам с надеждата, че желанието ми ще бъде посрещнато от вас.
28 октомври 1952
Долни Милановац
С другарски поздрав
С. Б.
работник в товарната станция в Долни Милановац
срез Поречки на Дунав
Председателство на правителството на ФНРЮ
Бюро за жалби и молби
1.11.1952
Белград
MIJ, KPR – V - 9a
№ 14
Информация от Управлението за държавна сигурност до Председателството на правителството на ФНРЮ, касаеща молбата на С.Б., в която се изразява желание Йосип Броз Тито да кумува на десетото му дете (16.12.1952)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
УПРАВЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
№ 2483
16.12.1952
[получена] 17.ХІІ.1952
БЕЛГРАД
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ФНРЮ
Белград
----------
ПРЕДМЕТ: Доклад по молбата
на С. Б. –
Във връзка с вашия акт IV № 17056 от 6. ХІ.1952 година и в отговор на молбата на Б. С., работник [подчертано с червен молив в текста] от Долни Милановац, ви изпращаме следния доклад:
Б. С. е работник от Долни Милановац с постоянен адрес „Светозар Маркович” № 1, женен, баща на 10 деца [подчертано с червен молив в текста].
По време на бившата Югославия нито е бил политически активен, нито е членувал в някоя от политическите партии.
По време на окупацията не се намирал в редиците на неприятеля, нито е сътрудничил на окупаторите. Държал се е добре [подчертано с червен молив в текста].
След освобождението се труди като работник на товарището в Долни Милановац. На работното място е добър и дисциплиниран. И днес се държи добре. Има 10 деца, най-голямото от които, отбива военната си служба във флота [подчертано с червен молив в текста].
Към другаря маршал се е обърнал с молба за кумуване на 10-то му дете. Детето не е кръстено в църква, нито пък това ще бъде направено по-късно [подчертано с червен молив в текста].
Смърт на фашизма – свобода на народа!
За управлението – главен секретар
[подпис]
/Мил. Йеремич/
[в полето в лявата част на машинописния лист с червен молив е изписано „кумов.” [кумуване], числото „10” [вероятно броя на децата] и „да се кумува”]
MIJ, KPR – V - 9a
№ 15
Потвърждение на Съюзното изпълнително вече на Югославия до ген. Павле Якшич, че Й. Б. Тито е съгласен да стане кръстник на десетото дете на С. Б. (17.3.1953)
По приложената молба на Б., С. от Долни Милановац, ул. „Светозар Маркович” № 1, другарят маршал прие да бъде кръстник.
Молим Ви кръщаването от името на другаря маршал да извърши някой висш офицер, който Вие посочите.
Като подарък от другаря маршал Ви изпращаме 6000 динара и един пакет детско облекло, който трябва да бъде връчен на родителите на новороденото при регистрацията.
Молим на приложената разписка да потвърдите получаването на парите и пакета и да ни върнете същата веднага, а след извършването на регистрацията на детето да изпратите доклад с връщане на целия предмет [?].
Смърт на фашизма – свобода на народа!
От името на председателя на републиката ФНРЮ
МАРШАЛА НА ЮГОСЛАВИЯ
Секретар на Съюзното изпълнително вече
[подпис]
/Велко Зекович/
MIJ, KPR – V - 9a
№ 16
Искане от Управлението за държавна сигурност на Народна република Сърбия до Управлението за държавна сигурност в Зайчар за предоставяне на информация относно С. Б. и неговото семейство (6.7.1963)
Народна република Сърбия
Народен комитет на Зайчарски срез
Държавен секретариат на вътрешните работи
Секретариат на вътрешните работи
Управление за държавна сигурност Зайчар
№ 5098/1
прието на 9. VII.1963
6.VII.1963
Белград
ДО СРЕЗКИЯ СЕКРЕТАРИАТ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Отделът за държавна сигурност
Зайчар
В отговор на приложения акт на Кабинета на председателя на републиката № 1102/123 ни доставете исканата информация за Б. С. от Д. Милановац „Светозар Маркович” № 1 и членовете на смейството му.
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
Славко Йелич
[подпис]
MIJ, KPR – V - 9a
№ 17
Информация от Управлението за държавна сигурност в Зайчар
до VIII отдел на Управлението за държавна сигурност на Народна република Сърбия
относно С. Б. и неговото семейство (1963)
ДО РЕПУБЛИКАНСКИЯ СЕКРЕТАРИАТ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
УПРАВЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
- VIII отдел -
БЕЛГРАД
ПРЕДМЕТ: Б. С.,
подаване на информация
В отговор на вашия акт № 5098/1 от 6-и месец ви изпращаме следните дани:
Сегашното поведение на Б. С. е повече от лоялно, без никакво изтъкване в каквото и да било отношение. Работи на товарното в Долни Милановац. Средният му месечен трудов доход е 20,000 динара. Получава добавки за шест деца в намален размер от 6,700 динара. Има свое жилище с много помещения, което е изградил преди две години. До къщата си притежава обработваема земя в размер на 30 ара. На острова има много добра обработваема земя в размер от 2 ха. Не обработва тази земя, ами я дава на други лица на изполица. Освен доходите от земеделие и като работник получава приходи и от занаятчийска дейност – шиене, тъй като дъщеря му, Петрия, се занимава с това. Не успяхме да установим голяма част от тези доходи, защото са нестабилни. Единият от синовете му постоянно работи като хамалин в различни предприятия в Долни Милановац, така че и той заработва прилично.
Издържа [С.Б.] осем деца с жената. Едно от децата му посещава педагогическо училище и получава стипендия от Общинския комитет в Д. Милановац, две от децата му ходят в основно училище.
Живее [С.Б.] извънредно скромно, не пиянства, харчи всичките си доходи за издръжката на семейството. Материалната помощ, която от време на време получава от председателя на републиката*, харчи рационално за издръжката на семейството. Не е забелязан да харчи получената помощ за нещо друго.
[С.Б.] не обръща достъчно внимание на възпитанието на децата си, ето защо те са доста разпуснати и оставени на улицата. Такъв е и случаят с Йосип, детето на което беше кумувал председателя на републиката. За това положение в голяма степен е виновна жена му, защото тя не полага грижи и не отделя нужното внимание за правилното възпитание на децата, понеже той [С.Б.] е твърде зает с работа.
ПОМОЩНИК НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛА НА ДС
Предраг Окилийевич
[подпис]
MIJ, KPR – V - 9a
*т. е. от Тито
№ 18
Доклад до Изпълнителното вече на Сабора на НР Хърватска за извършено кръщаване на деветото дете на М. Б. от с. Студенци (24.12.1956)
Макарска. 24.ХІІ.1956 година
Доклад за извършено кръщаване на деветото дете на М. Б. от с. Студенци
ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ВЕЧЕ НА НР ХЪРВАТСКА
Секретариат
ЗАГРЕБ
Кръщаването на деветото дете на М. Б. от с. Студенац, община Ловреч, беше извършено тържествено, като освен родата на М. Б. присъстваха всички членове на Съюза на комунистите в Студенци и жители от околността. Времето беше лошо, но независимо от това организацията, направена от местните органи, беше добра.
Церемонията беше още по-значителна, тъй като това е първи случай, когато другаря маршал кумува на дете от този край.
Още преди това на детето е било дадено името ЙОСИП, което аз не сметнах за нужно да променям, защото родителите на детето казват – нашият син е именяк на другаря ТИТО.
По повод на тържественото събитие Б. беше приготвил обяд, на който присъстваха 35 души. По време на обяда бяха връчени дарове и аз държах реч, в която изтъкнах грижите на другаря ТИТО за младите, а и засегнах някои събития по света и как нашата страна гледа на тези събития.
СМЪРТ НА ФАШИЗМА – СВОБОДА НА НАРОДА!
Гаче Иван
[подпис]
MIJ, KPR – V - 9a
№ 19
Информация от Управлението за обществена сигурност в Сараево до Секретариата на президента на републиката относно поведението на Х. К. и неговото семейство (15.11.1963)
[получено] 20.ХІ.1963
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
РЕПУБЛИКАНСКИ СЕКРЕТАРИАТ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Управление за държавна сигурност
Отдел за обществен ред
САРАЕВО
№ 12-14521/2-63
Дата: 15.11.1963
ДО ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАРИАТ
НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА
Белград
ПРЕДМЕТ: К. Х. дани
ВЪВ ВРЪЗКА: вашият акт 1102/1410
Във връзка с вашия акт с гореупоменатия номер ви изпращаме следната информация:
Х. К., син на Алия, роден в село Долна Лукавица, община Живинице, срез Тузла, баща на 10 деца, по занимание е земеделец, досега неосъждан, живущ постоянно в родното си място.
Въпросният се държи лошо. В последно време е започнал да пие и в пияно състояние придизвиква и нагрубява отделни лица. Няколко пъти е псувал президента, за което е предупреждаван от наши служители. Заради тези си прояви не е наказван, защото се считаше, че е достатъчно да бъде предупреждаван и викан в управлението на НМ [народната милиция]. За грижи и възпитание на децата не обръща винимание и това е оставено на майката. Въпреки това децата се отличават с добро поведение и правят добро впечатление.
Всички деца са живи и живеят заедно в общата къща с Х. Големите деца на Х. се занимават с земеделие, а малките ходят на училище.
Има малки, неплодородни земи, от които приходите му са минимални. Освен това има къща, каруца и два коня. За издържането на семейството си получава средства и от извършване на услуги с конски впряг. Обаче, поради това, че повечето от спечеленото харчи за алкохол, децата му са лошо облечени и недохранени.
Помощта, която от време на време получава от Кабинета [на президента] правилно използва за нуждите на семейството си. Има случаи, когато отделни съседи реагират срещу получаването на помощ [подчертано в текста с черен молив], защото същият псува президента на републиката [подчертано в текста с черен молив].
Началник
Сабрихафизович Мухамед
[подпис]
MIJ, KPR – V - 9a
№ 20
Писмо до Йосип Броз Тито от косовския албанец Я. К.
с пожелания за 1 и 25 май (не е датирано)
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ФЕДЕРАТИВНА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ
Йосип Броз ТИТО
Скъпи наш любими куме!
Както всяка година, така и тази се чества най-големия празник на югославския трудов народ.
Във връзка с това желаем да ви честитим 1 май, а тъй като заедно него същия месец е и 25 май, вашият рожден ден, то ви желаем да сте ни жив и здрав дълго и както и досега сте ни водили от победа към победа, да продължите по същия път, а ние да стоим до вас сигурно и гордо.
На края много поздрави
изпраща на вас и вашета съпруга вашият кум [кум е подчертано с червено в текста]
и ви желае всичко най-хубаво
К. Я от с. Мала Круша
Призрен
MIJ, KPR – V - 9a
№ 21
Писмо от косовския албанец Р. К.
до Йосип Броз Тито с пожелания по случай рождения му ден (24.05.1965)
СКЪПИ КУМЕ ТИТО,
За Твоя рожден ден, от цялото семейство К. и особено от двегодишната Найля, на която Вие сте кумували и сте й дали име, приемете сърдечни честитки и искрени пожелания.
Ние, всички от семейство К. от Црквена водица ти желаем да си ни жив и здрав още дълго и да ни водиш и по-нататък в социалистическото строителство и към по-висок жизнен стандарт.
Твоят живот и крепкото ти здраве са велика благодат за всички нас и ние гледаме на Теб като на добър баща, който мисли за всички нас и е поставил живота и здравето си на разположение за доброто на всички югославски народи.
В свойството си на кумове ние особено ти желаем да живеещ дълго, дълго в добро здраве, а същото пожелаваме и на кумата Йованка.
Малката Найля вече започна да разбира и ние й говорим за Вас, а пътьом й показваме и Вашата снимка, така че макар и малка да знае за своя кум.
Приемете много и много поздрави.
К. Р.
24 май 1965
Црквена Водица
Обилич – Космет
MIJ, KPR – V - 9a
№ 22
Поздравление от М. А. до Йосип Броз Тито по случай преизбирането му за президент (18.5.1967)
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СФРЮ – БЕЛГРАД
Уважаеми другарю Тито,
Аз, А., М. с моите малолетни деца Несър, Неру, Лумумба [sic!], Максут, Фикрет, Минка, Нафия, Цина и Емсия от сърце ви честитим избора за председател.
С
ъщо така другарю Тито ви пожелаваме много щастие и дълго да ни бъдете жив.
С най-голямо уважение и специални поздрави от мен, А. М., както и от моите деца.
Адрес:
А., М.,
с. Преглово,
срез Дворци,
СР Македония.
18.5.1967.
с. Преглово.
MIJ, KPR – V - 9a
№ 23
Информация от Общинския комитет на СКС* в Прищина относно Р. Красничи и неговото семейство (8.4.1970)
СЪЮЗ НА ЮГОСЛАВСКИТЕ КОМУНИСТИ
14.IV.1970 [получено]
ОБЩИНСКИ КОМИТЕТ НА СКС
№ 8
8.ІV.1970
ПРИЩИНА
ДО СЕКРЕТАРИАТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА
Белград
Във връзка с писмото ви № 09 – 132/70 от 3.ІІ.1970 докладваме, че сме извършили проверка на данните за Р. Красничи от село Брезница и сме утвърдили следното:
Р. Красничи е роден през 1928 година [подчертано с червен молив] в с. Брезница в бедно селско семейство, което по време на войната се е държало добре, а такова е поведението му и днес [подчертано с червен молив]. Работи като квалифициран работник в Комбинат „Косово”. Член е на СК и е един от най-добрите активисти в рамките местната организация Девет Юговичи, към която спада и неговото село. Дълго време е бил секретар на организацията на СК и член на общинския комитет [подчертано с червен молив]. Приема детски добавки за осмото си дете и всичките му деца са живи.
Материалното му състояние е на средно ниво, а къщата му е построена от лош материал. Не е извършил верски обряд над детето и не смята да прави това [подчертано с червен молив].
Считаме, че трябва да удовлетворите молбата му [подчертано с червен молив].
За общинския комитет на СК
Перар Костич
[подпис]
[в долния ляв ъгъл на листа с червен молив е изписано „кумство”, „9 дете”, „да се кумува”, „500 динара – пакет”; със синя писалка е добавена датата 15. ІV.1970]
MIJ, KPR – V - 9a
* Съюз на комунистите на Сърбия
№ 24
Писмо от началника на кабинета на президента на републиката
до Изпълнителното вече на социалистическата автономна покрайнина Косово,
в което се съобщава, че Йосип Броз Тито се е съгласил да бъде кръстник
на детето на Р. Красничи (17. ІV.1970)
17 април 1970 година
№ 06 – 132/ 70
До Изпълнителното вече на Социалистическата автономна покрайнина Косово
ПРИЩИНА
Президентът на Социалистическа федеративна република Югославия се съгласи да кумува на деветото дете на Красничи, Р. и Е. [съпругата на Р. К.] от с. Брезница, Прищина.
Информираме ви, че по пощата сме изпратили 500 /петстотин/ динара и пакет – подарък за новороденото, които по куриер, когато вие решите, ще бъдат предадени на родителите при кръщаването като подарък от председателя на републиката.
На пакета е означено името на родителя, чието дете трябва да бъде кръстено /свалете връхната опаковка от пакета/.
След извършване на кумуването моля да ни изпратите доклад, от който да става ясно кой е извършил кръщаването от името на другаря Тито, как е извършено и какво име е дадено на детето.
Приемете другарски поздрави
ШЕФ НА КАБИНЕТА
НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКАТА
Йоже Смоле
[подпис]
MIJ, KPR – V - 9a
№ 25
Писмо от Изпълнителното покраинско вече на Косово
до Секретариата на Президента на Републиката,
в което се съобщава за извършеното кумуване на деветото дете на Р. Красничи (25.VI.1970)
Социалистическа република Сърбия – САП* Косово
Покраинско изпълнително вече
№ 565
25.VI.1970
Прищина
До Секретариата на президента на републиката
Във връзка с вашия № 06 – 132 / 70
БЕЛГРАД
От името на другаря Тито кумуването на деветото дете на Р. и Е. Красничи от с. Брезница, Прищина, извърши Зекир Робай, член на Покраинското изпълнително вече.
Кумуването се извърши тържествено на 20.VI.1970 в присъствието на заместник-пресдседателя на Общинската конференция на ССРН**, секретаря на Съюза на борците*** и други гости.
На детето е дадено името Авни.
Секретар на Покрайнското изпълнително вече
Енвер Реджепи
[подпис]
MIJ, KPR – V - 9a
* Социалистическа автономна покрайнина
** Социалистически съюз на югославския трудов на род (Социјалистички савез радног народа Југославије)
*** Става дума за СУБНОР – Съюзно обединение на борците от Национално-освободителната война
№ 26
Новогодишно пожелание до Тито от Ф. Б., баща на кръстено от Й. Броз дете (1974)
На нашия скъп кум честита нова 1974 година и големи успехи в труда желае;
Б., Ф.
квалифициран работник, с. Каменица,
срез Илияш*
Баща на Б., Емсир
[следва подпис]
MIJ, KPR – V - 9a
* Намира се близо до Сараево на шосето към гр. Високо
БЕЛЕЖКИ:
1. Заимствал сам заглавието от известната песен „Друже Тито, ми ти се кунемо”. Парчето по музика на Дж. Нолич и текст на М. Алецкович, е особено популярно в изпълнението на югославския естраден певец Здравко Чолич. Може да го чуете на адрес http://www.titoville.com/songs-mp3.html или пък на сайта http://www.nostalgija.com/muzika/8490.php. За някои „дидактичеки задачи”, които изпълнява тази песен, вж. http://knigite.abv.bg/ai/ai_11.html .
2. Аргумент на някой си Воислав Глигорич – Глиго срещу кмета на Баня Лука, който бил анулирал кумството си с „изтънатия стопански деец на Босна и Херцеговина Джевад Хазнадар”. Всъщност кметът, протежирайки една дама, в крайна сметка косвено бил виновен Глиго да бъде изгонен от помещението, където бил „основал „Бизнес клуба”. Вж. http://www.nezavisne.com/dnevne/pisma/pis09252004-01.php
3. Балашевич е композитор и един от изпълнителите на песента „Рачунајте на нас” („Разчитайте на нас”), която е изпълнявана на 25 май 1979, когато на стадион „ЮНА” Тито за последен път получава т.нар. Щафета на младостта. Ориганален поглед към певеца вж. в Leksikon yu mitologije. Adric, I., V. Arsenijevic, D. Matic (urednici). Poscriptum, Rende, Zagreb, Beograd, 2004s. 44-45.
4. Тук сам отбелязал само най-значимите пропагандни издания, посветени на 25 май и съпровождащата го изключително масова проява – „Титовата щафета” или „Щафета на младостта”: Deset godina Titove stafete. Beograd, 1956; Titova stafeta u AP Vojvodini. Кartografska grada. B.i., B.g.; Tresnjevka. Prigodno izdanje za „Dan mladosti“. Savjet za fizicku kulturu NO opcine Tresnjavka, Zagreb, 1962; Debeljkovic, Branibor, Dan mladosti. Slikovna grada, B. Debeljkovic, Beograd, 1972; Stefanovic, M. Pozdravi iz srca. Stafeta Titu – Mladost. Savezni odbor za proslavu Dana mladsoti, Mladost, Beograd, 1977; Subotic, Mladen. Pletenica djetinja masta. Literarni radovi ucenika osnovnih skola Slavonje i Baranje. Dan mladosti 1978, Zavod za prosvjetno pedagosku sluzbu, Osijek, 1978; Trkulja, А. Pesnicka stafeta 79, Zajednica knjizevnih klubova Srbije, Beograd, 1980; Stefanovic, M., Baljak, M., Petrovic, D. (priredivaci). Pozdravi iz srca. Savezni odbor za proslavu Dana mladosti, 1980; Сунце нас затекло у мају. Мајска пeсничка штафета. Деца Палилуле. Народна библиотека Милутин Бојић, Београд, 1980; Pionirska stafeta. Pozdrav pionira SR Hrvatske drugu Titu 1978. godine. Savez Drustava „Nasa djeca“, Republicki savjet za unapredivanje rada Saveza pionira, 1978; Pionirska stafeta. Pozdrav pionira SR Hrvatske drugu Titu 1979. godine. Savez Drustava „Nasa djeca“, Republicki savjet za unapredivanje rada Saveza pionira, 1979; Pionirska stafeta. Pozdrav pionira SR Hrvatske drugu Titu 1980. godine. Savez Drustava „Nasa djeca“, Republicki savjet za unapredivanje rada Saveza pionira, 1981; Степановић, Живадин, Крагујевачка штафета Титу – Титу, Крагујевац, 1985; Rabrenovic, Gordana, Potrebe i interese omladine i njeno ucesce u drustveno – politickom zivotu mesne zajednice. Mladi beogradski podstanari. Dan mladosti. Juce, danas, sutra, Centar za idejni rad SSO, Beograd, 1987; Stefanovic, M., Baljak, M., Petrovic, D., Sekulic, Z., Vasic, B., Titova stafeta mladosti, Mladost, Beograd, 1989 и т.н.
5. Вж. напр. Писателите за Тито. Предговор Борислав Наумовски. Скопје, Македонска книга, 1977; Тito i Savez komunista Yugoslavije/ Edvard Kardelj, Veljko Vlahovic, Miroslav Krleza. Beograd, Radnicka stampa, 1979;
6. За него вж. например http://www.ighof.com/honorees_cerar.html или в Leksikon yu mitologije. Adric, I., V. Arsenijevic, D. Matic (urednici). Poscriptum, Rende, Zagreb, Beograd, 2004s. 67-68. През 80-те спортистът разказва за това събитие в едно пропагандно телевизионно предаване, посветено на щафетата, което сръбската сателитна телевизия излъчва наскоро – Трезор, РТС, 25.05.06, 12:30.
7. На „български” слет се превежда най-добре като „хепънинг”.
8. Намира се на Дедине близо до резиденцията на Тито. На този стадион мачовете си играе и досега отборът на „Партизан”.
9. Вж. снимката на корицата на прекрасната книга Vlastito iskustvo. Past Present. Leposavic, R. (urednik). Samizdat, B92, Beograd, 2004; също на стр. 196.
10. Мнение за филма вж. в едно интервю на популярния в миналото югославски режисьор Велко Булаич. Пак там, p. 98.
11. Едно от названията и самоназаванията на играчи и „навиячи” на клуба от „Мала Маракана”.
12. http://www.najdi.si/ankete/arhiv_anket.jsp?pollId=506
13. Barbara Peranic. The Greatest Croat. – Transitions Online, 1/19/2004, pN.PAG, 1p
14. Barbara Peranic. The Greatest Croat. – Transitions Online, 1/19/2004, pN.PAG, 1p
15. Пак там, 1p
16. Пак там, 1p
17. Vlahovic, D., S. Kacarevic. Blago i raskos Josipa i Jovanke. Beograd, 1990. Dotlic, G. Rasipnistvo i zloupotrebe Josipa i Jovanke: Nepoznato o Brozovim. ABC product, Beograd, 1990 Trbovic, Br. Jelovnici poznatih licnosti. Kako se hranio Josip Broz Tito. Prosveta, Beograd, 1997. Radulovic, F. Zaljubljene zene u Tita. Vedes, Beograd, 2004. Показателно е и последното луксозно издание Titov kuvar. Zagreb, 2005.
18. По скромното ми мнение най-доброто досега изследване е дело на сръбския социолог Т. Кулич - Kuljic, T. Tito. Socioloskoistorijska studija; През 2005 излиза второ “допълнено” издание Titо: sociolosko-istorijska studija. Gradska narodna biblioteka „Zarko Zrenjanin”, 2005. За различни аспекти, засягащи личността на Тито и особено пропгандния култ към него вж. също Терзић, М. Прилог питању стварања Титовог култа. – Историјски записи, бр. 1, 1995, с. 88 – 96; Мојић, Д. Еволуција култа Јосипа Броза Тита 1945-1990. Анализа штампе. – Српска политичка мисао, II, бр. 1, 1995, стр. 133-154; Kuljic, T. Tito – nacrt socioloskoistorijskog istrazivanja. – Srpska politicka misao. Vol. II, 1, 1995, s. 49-90; Titova nacionalna politika. – Istorija 20. veka. God. 15, br. 2 (1997), str. 141-174; Inetelektualci o Titu. Tri pristupa. – Sociologija, Vol. XXXIX, 2, april – jun 1997, s. 223-238; Петрановић, Б. Историографске контроверзе. Службени лист СРЈ, Београд, 1998, с. 105 – 124; Пејић, Бојана. Тито или иконизација једне представе. – В: Сретеновић, Дејан, Ново читање иконе, Београд, 2002, с. 107 – 157; Николић, К. Прошлост без историје. Полемике у југословенској историографији 1961-1991. Главни токови. Институт за савремену историју, Београд, 2003, с. с. 319-373; Пинтар, Олга Манојловић. „Тито је стена.“ (Дис)контиунитет владарски представљања у Југославији и Србији ХХ века. – Годишњак за друштвену историју, Година ХI, Свеска 2 – 3, 2004, с. 85 – 100; Vlastito iskustvo. Past Present. Leposavic, R. (urednik). Samizdat, B92, Beograd, 2004
19. Както сполучливо се изразява доц. Таня Бонева. Вж. Бонева, Т. Социализмът и модернизацията отразени в житейските разкази. Българска етнология, бр. 4 (2004), с. 79.
20. www.montenegro.com.au/kumstva.html
21. Вж. Povijest izabranog rodendana. – www.bhdani.com/arhiva207/t20713.shtml
22. www.prezimenik.co.yu/KNJIZEVNE_SITNICE/kumstvo.htm
23. Проф. Боян Борснер от Университета в Марибор ми разказа, че познавал семейство с четиризнаци, кръстник на които бил Тито. Според професора тези хора винаги се държали изключително скромно и никога не парадирали със славния си кум.
24. Marijanovic, B. Pod skutom Ravne Gore. Draza Titu sagradio kucu. – www.politika.co.yu/ilusto/2124/4.htm
25. www.prezimenik.co.yu/KNJIZEVNE_SITNICE/kumstvo.htm
26. За структурата на този архив вж. Kastratovic – Ristic, Veselinka. Fondovi Arhiva Predsednika Republike (Josipa Broza Tita) i Muzeja istorije Jugoslavije. – In: Velike sile i male drzave u Hladnom ratu 1945-1955: Slucaj Jugoslavije: Zbornik radova sa Medunarodne naucne konferencije, Beograd, 3 – 4. novembar 2003, 381-390
27. Muzej istorije Jugoslavije (MIJ), Kabinet Predsednika Republike (KPR) – V, КUMOVANJA, V - 9a Documentacija o kumovima (kumovanja, materijalna pomoc, pozdr. pisma i cestitke), V - 9b, Zahtevi za kumovanja koja nisu prihvacena i documentacija o upucenoj pomoci.
28. Цитат от поемата „Речи на делу” на Оскар Давичо. Давичо, О. Здравица (Одломак из поеме Речи на делу). – В: Антологија српске удворичке поезије (Од Доситеја до наших дана). Арсић Ивков, М (ред). Београд, 1988,с. 69-70
29. Едно от нелегалните имена на Йосип Броз.
30. МИJ, KPR – V – 9 b
31. Вж. Kuljic, T. Tito. Socioloskoistorijska studija, s. 101-166.
32. За проблемите, свързани с топологията и изследването на феномена „политическа култура” вж. Танев, Т.
33. Вж. например Sentic, M. Bibliografija knjga i brosura o Josipu Brozu. Rijeka, Izdavacki centar, 1981.
34. Вж. ANIC, fond C.C. al P.C.R., dosar nr., 183/ 1966; Ibid dosar nr., 188/ 1966; Ibid, dosar nr., 199/ 1967; Ibid, dosar nr., 199/ 1967; Ibid, dosar nr., 200/ 1967; Ibid, dosar nr., 201/ 1967; Ibid, dosar nr., 232/ 1968; Ibid, dosar nr., 199/ 1967; Ibid, dosar nr., 240/ 1968; Ibid, dosar nr., 199/ 1967; Ibid, dosar nr., 242/ 1968; Ibid, dosar nr., 243/ 1968;
35. Това не е мястото (трябваше да е в самото начало), нито размера на шрифта (трябваше да е най-малко 72), нито начина (няма такъв), по който да благодаря на Момо Цвийович и Нада Пантелич заради страхотната помощ,
която ми оказаха.
„COMRADE TITO, YOU HAVE BEEN GODFATHER TO US SO THAT NOT TO DEVIATE FROM YOUR PATH.” DOCUMENTS PRESENTING JOSIP BROZ AS A GODFATHER
Dimitar Grigorov
THE АRTICLE PRESENTS DOCUMENTARY SOURCES WHICH DISPLAY THE LEGENDARY YUGOSLAV PARTY AND STATE LEADER JOSIP BROZ TITO AS A GODFATHER. INDEED TITO THE COMMUNIST HAD BEEN A GODFATHER TO THOUSENDS OF YUGOSLAV CHILDREN (USUALLY TO EVERY NINTH CHILD IN THE FAMILY OR IN CASE WHEN FOUR TWIN BABIES WERE BORN). THE CITED DOCUMENTS ARE A KIND OF PERSONAL FILES OF PEOPLE TO WHOSE CHILDREN TITO WAS A GODFATHER. THEY ARE BEING KEPT IN THE ARCHIVE OF THE PRESIDENT OF YUGOSLAVIA WHICH IS IN THE 25TH OF MAY MUSEUM (TODAY THIS MUSEUM IS PART OF THE MUSEUM OF YUGOSLAV HISTORY). ACCORDING TO D. GRIGOROV THE DOCUMENTS ARE A GOOD
EXAMPLE OF HOW THE SOCIALIST POLITICAL CULTURE HAD TO ADAPT TO THE TRADITIONAL CULTURE. IN THIS CASE HOWEVER THE PRACTICE HAS BEEN CONDUCTED WITHOUT FANFARES. THE USUAL NOISY PROPAGANDA BUILDING TITO’S CULT DOES NOT PAY ALMOST ANY ATTENTION TO THE FACT THAT THE LEADER WAS GODFATHER OF THOUSENDS OF YUGOSLAV CITIZENS. AT THE SAME TIME THE BULK OF DOCUMENTS SHOWS THAT THE ATTITUDE OF THE REGIME TOWARDS THE TRADITION OF BAPTIZING CHILDREN WAS A SERIOUS ONE AND A LOT OF TIME AND MEANS WERE DEVOTED TO THIS ACTIVITY. PROBABLY IT IS WORTH MENTIONING THAT THIS NOT QUITE A MARXIST-LENINIST CUSTOM WAS POPULAR NOT ONLY IN YUGOSLAVIA BUT IN NEIGHBOURING ROMANIA WHERE NICOLAE CEAUSESCU ALSO USED TO BECOME GODFATHER TO ROMANIAN CHILDREN.
THE DOCUMENTS ABOUT THE FAMILIES WHOSE CHILDREN WERE BAPTIZED BY TITO CONTAIN USEFUL INFORMATION ABOUT THE NECESSARY REQUIREMENTS TOWARDS THEM. HIGHLY VALUED WERE QUALITIES LIKE INDUSTRIOUSNESS, MODESTY, AND LOYALTY TOWARDS THE NEW POLITICAL REGIME AS WELL AS THE RECORD ABOUT THE ATTITUDE OF THE CONSIDERED FAMILIES DURING THE SO CALLED EX-YUGOSLAVIA (OR YUGOSLAV KINGDOM) AND DURING THE YEARS OF THE OCCUPATION. IT IS INTERESTING THAT TITO’S OFFICE FAVORED POLITICAL NON-COMMITTMENT DURING BOTH PERIODS E.G. REVOLUTIONARY INVOLVMENT AND PARTY MEMBERSHIP WERE NOT AT ALL COMPULSARY THOUGH THEY WERE AN ADVANTAGE. THUS PROBABLY TITO’S BAPTIZING CHILDREN IN YUGOSLAVIA WAS A WAY TO INCORPORATE TOWARDS THE NEW REGIME THAT PART OF THE POPULATION WHICH WAS NOT POLITICALY ACTIVE AND WITH CLEAR IDEOLOGIC STAND.
THE PERSONAL RECORDS OF THESE FAMILIES AND ESPECIALLY THE REQUESTS WHICH HAD BEEN REJECTED CONTAIN VERY INTERESTING DATA ABOUT THE HISTORY OF YUGOSLAVIA DURING THE SECOND WORLD WAR AND PERIOD IMMEDIATELY AFTER IT. THEY SHOW HOW RELATIVE AND UNSTABLE THE POLITICAL CONVICTIONS OF THE COMMON PEOPLE COULD BE.
обсъди във ФОРУМ съдържание към началото