КАК ЖИВЕЯТ СЕЛЯНИТЕ? ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН АНДРЕШКО ОТ МАКЕДОНИЯ В КРАЯ НА 1355 г. [1]

Йоанна Бенчева

статията в PDF

Тази есен противно на очакванията заради лошото време през лятото – хладно беше, дъжд имаше повече, но чудо стана и гроздовата реколта бе добра. Бъчвите в района се напълниха и хората са доволни. Наближават празници, а до март има дълги зимни месеци – тогава идват бирниците и настава време да се плащат данъци.... Така беше и през октомври, но тогава реколтата бе току що събрана и да се плати беше по-лесно.....То да беше само телоса [2] – шега работа, но и зевгаратикиона [3] и офелията [4] и десятъците върху виното, меда и добитъка... Ех, че грижи с отглеждането му – влезе козата или овцата в гората или ливадата на манастира – глоба – иди доказвай, че не не си знаел на кого е – все си плащаш! Пък и някой щурав момък ще вземе да претрепе някой или да си хареса мома от другото село – и ... пак

- 52 -

плащаш! То и мнозина от наше село избягаха късмет да търсят далече, далече....ама не, който хванат – тежко му! То така - Драган от Ново село – чак в Дубровник казват бил избягал, но спипали го стражниците и го върнали, ама за назидание на нас, непокорните – така ни наричат - му разпорили носа... Лоши времена настанаха брей – навъдили са се едни разбойници по пътищата, то, препитание нямат хората, разбирам ги аз, ама пак върху нас тежи – пътищата пази, имотите варди, ако си нямаш работа - а работа много – 109 дни иска болярина да му работя на нивата и лозето – чунким аз мое си нямам! Имам, имам – и лозе и нивичка и малка градинка – гледам зеле и праз, пък и овошките грижа искат – имам маслини, дюли, круши и череши, е и бадем имам, но само един... А лозето – копай, бери, мъчи се, на виното шушукай да стане, пък после заради бирниците го продай – ех, мъка човешка.... Пък за добитъка вече ти казах – то козите са едни пъргави, на мен краката ми вече не държат да ги гоня, а внуците – войници щели да стават, в Дубровник да бягат, дай им само да говорят, а козите тичaне искат, грижи... Сега празници идат – панаири ще има – търговци ще дойдат, пък и аз едно друго трябва да продам ......А ако вземат да ограбят някой нещастен чужденец – пак плащаш – то дори градоначалника си бил изпатил така – ограбил някой един дубровничанин – ама ей, богат казват бил – пълен със стока и пари – и царя го накарал той да плати, че и задача му възложил – да

- 53 -

намери разбойника и да го обеси – че иначе неговата глава щяла да хвърчи......ей, лоши времена, казвам – лоши..... То и чума върлува, земята се тресе преди две лета, пък и ония чуждоземци – е, перси ли са, турки ли – спира нямат! Казват византиеца – Кантакузин ли, Контанкузин ли е – ги бил извикал, и сега не можел да ги изгони – пък и те луди ли са да си ходят – тук e хубаво, всичко си имаме... Нашият цар – Стефан му бил отказал пари – кораби щял да строи – да, но срещу кого ли ще ги насочи – помним ние много коварства на византиеца.... Даже казват папата, онзи в Рим, повече на нашия цар вяра имал за борбата срещу друговерците и титла му бил дал – сложна беше, но я запомних – капетан срещу турците – ама какво ли може да направи.... Е, стига съм ти говорил, късно стана, ако искаш ела да пийнем от новото винце!

БЕЛЕЖКИ:

1. Настоящият текст  е измислица и не претендира да отразява реални събития. Нека за миг погледнем „несериозно” към науката и опитаме да се пренесем векове назад в света на „малкия човек”. За написването му са използвани податки от данъчни описи, съхранени в архивите на Атонските манастири и публикувани в поредицата Archives de l'Athos, I – XXI, Paris, 1937-2001; Законникът, издаден от сръбския владетел Стефан Душан, публикуван от H. Paдojчиh, Законник цара Стефана Душана 1349 и 1354, Београд, 1960; съчиненията на някои византийски историци като Йоан Кантакузин (Ioannes Cantacuzenus, Historiarum, vol. I-III, Bonnae, 1828-1832), Дука (Ducas, Historia Turcobyzantina (1341-1462), ed. Vasile Grecu, Bucuresti, 1958) и др. Обратно към текста
2. Данък върху притежаването от селяните движимо и недвижимо имущество Обратно към текста


- 54 -

3. Данък върху едрия рогат добитък. Обратно към текста
4. Добавъчен данък, процент от стойността на телоса за цялото. Обратно към текста

HOW DO THE PEASANTS LIVE? THE CONFESSION OF A TYPICAL REPRESENTATIVE OF THEIRS FROM MACEDONIA IN THE END OF 1355

Joanna Bencheva

This paper presents a short fictional monologue told by a Balkan medieval peasant living in the geographical region of Macedonia. Although a fantasy this short but fascinating text is based on tax registers of the Holly Mount’s monasteries, the Code of Serbian king Dushan and Byzantine historians such as Ioannes Cantacuzenus and Ducas.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


- 55 -


                       ©2006-2007 Андрей Лунин и Димитър Григоров