Нецо Гарвански за една от срещите си с полицията, 1932 г.

Живеех с Марин Петков Гешков в една малка стаичка в къщата на книгоиздателя Димитър Футеков на бул. „Дондуков“ N 91. Старото приятелство отново ни беше събрало заедно. Той работеше в редакцията на в. „Работническо дело“ като завеждащ отдел „Дописки“. Неговият революционен опит беше за мен всекидневна помощ. Винаги сърдечен, той намираше време да споделя с мен текущи политически въпроси и да ме учи как да провеждам нелегалните срещи. Съветваше ме да не минавам по възлови улици, защото полицията често устройваше хайки и търсеше вестници и позиви, арестуваше съмнителни лица. 

Една вечер наруших тези указания. Минах през прелеза на жп спирка, на края на бул. „Дондуков“, който водеше към квартал „Хаджи Димитър“. Там попаднах на полицейска хайка. Арестуваха ме заедно с група другари, у които намериха позиви. Откараха ни в полицейския участък на кв. „Хаджи Димитър“. Към полунощ ни препратиха в Дирекцията на полицията при „Лъвов мост“. Проведоха ни следствие и жестоко ни набиха. Накрая ни събраха в една стая. Там бяха насядали глутница от полицейски агенти-побойници. Строиха ни в една редица. Накараха ни да пеем „Интернационалът“. Ние мълчахме. Агентът Михаил Христов Пенчев-Графа, известен садист, каза:

- Какво ще пеят, няма кой да им даде тон.

Удари ме по бузата. Беззъбата му уста се ухили, а той се провикна:

- Кажи до-о-о! Каже, де!

Аз мълчах. Намеси се агантът Михаил Чохаджиев.

- Чакай бе, „Графе“! Те на нас няма защо да пеят „Интернационалът“! Няма да ни правят комунисти я?

Чохаджиев разкопча цепката на панталона си и извади мръсотиите си на масата:

- На х... ми да изпеят „Интернационалът“! Дай им сега тон!

„Графа“ започна отново да ме бие по лицето. После изреди всички арестувани, за да дадем тон.

- Те не знаят нотите, Чохаджиев! Или са ги забравили, докато са дошли дотук. Да ги обърнем с лице към стената, да си помислят и да си спомнят.

Наредиха ни с лице към стената на около половин метър от нея. Агентите застанаха зад нас. С десния крак ни блъскаха в гърба и ние се залепвахме на стената.

Така се гавриха с нас цяла нощ. Сутринта ни пуснаха. 

- Ако ви харесва, пак ни елате на гости! - самодоволно говореше „Графа“, задоволил садистките си страсти на побойник.

В душата ми растеше злобата към тази измет - крепители на буржоазния строй, ръководени от полицейския министър Никола Мушанов.

Източник: Гарвански, Н. Не всичко може да се забрави. С., 1980, с. 85-86