Home » RESOURCES

MAPS

Submitted by admin on Wed, 10/07/2013 - 13:02
     ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ

    КАРТИ ПО БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

  1. Находки от праисторическата епоха в българските земи (Източник: Атлас по родинознание за 4 клас. Манева, А., Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 10) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  2. Древна Тракия (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А., Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 10) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  3. Тракия през първото хилядолетие пр.Хр.
  4. Римските провинции Тракия и Долна Мизия (І-ІІІ в.)
  5. Диоцез Тракия (ІV-VІ в.)
  6. Славяни и прабългари - наши прадеди (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л., В. Камбурова (ред). Картография (Осмо издание), С., 1983 г., с. 2-3) (благодарности към Димитър Сербезов) ново
  7. Славяни и прабългари - наши прадеди (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А., Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 11) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  8. Славяни и прабългари (ІV-VІІ в.) и образуване на българската държава
  9. Създаването на българската държава на хан Кубрат според д-р Живко Войников (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  10. Първа българска държава, 681-1018 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А., Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 10) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  11. Граници на Първо българско царство (681-1018) (благодарим на Warlord)
  12. Българското ханство на Долни Дунав (първата половина на VІІІ в.)
  13. Войните на хан Крум (803-814 г.)
  14. Битката при Анхиало (708 г.)
  15. Войните на Константин V Копроним срещу българите (741-775 г.)
  16. Битката при Анхиало (763 г.)
  17. Битката при Маркели (792 г.)
  18. Териториално разширение на България (814-893 г.)
  19. Постоянни граници на Българското царство при Симеон Велики, 893-927 г. (Източник: 927-1927. България при Цар Симеона и сега. Съставена и издадена за ознаменуване на хилядогодишнината от времето на Цар Симеона в десетата годишнина от царуването на Негово Величество Борис III Цар на Българите. Издание и печат на Географическия Институт при Министерството на Войната. С., 1929, [с. 2]) ново
  20. България при цар Симеон Велики (893-927 г.)
  21. Войните на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав (976-1018 г.)
  22. Култура на първата българска държава, 681-1018 г. с вписана карта на Преслав, IX-X в. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 13) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  23. Легендарните владения на воеводите Ахтум и Сермон през ХІ век
  24. Българските земи под ромейска власт (1018-1185 г.)
  25. Въстания на българския народ против византийското иго, 1018-1187 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 13) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  26. Въстание на Асен и Петър (1185-1187 г.)
  27. Могъщество на Втората българска държава, 1187-1241 г., с вписани карти на Търновград, XII-XIV в. и Селското въстание начело с Ивайло, 1277-1280 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 14) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  28. Войните на Асен (1187-1196 г.)
  29. Войните на цар Калоян (1197-1207 г.)
  30. Войните на цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.)
  31. Българската държава от 1246 г. до края на ХІІІ в.
  32. Селското въстание начело с Ивайло (1277-1280 г.). (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1983 г., с. 8) (благодарности към Димитър Сербезов) ново
  33. България от 1300 до 1331 г.
  34. Войните на цар Иван Александър и начало на османската експанзия
  35. Падане на българските средновековни държави под османско владичество
  36. Падане на България под османско иго (1393-1396 г.). (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1983 г., с. 9) (благодарности към Димитър Сербезов) ново
  37. Българската народностна територия според анонимен препис на Паисиевата история (датиран около 1797 г.) (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  38. Варненски залив. Британска карта, правена по руски проучвания от 1829 г. ново
  39. Обхват на Българската екзархия 1870-1912 (благодарим на Галя Пиндикова)
  40. Българската езикова територия според вижданията на д-р Живко Войников (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  41. География на участниците в четата на Христо Ботев (1876 г.) (благодарности към г-н Боян Ботьов) ново
  42. Санстефанска и етническа България според вижданията на д-р Живко Войников (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  43. Австро-германската ревизия на Санстефанския договор (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  44. Поморавия, 1877-1878 г. (Източник: Чилингиров, Ст. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, 1942, Приложение). (Внимание: Файлът е по-голям от 60 МВ!) ново
  45. Първият градоустройствен план на София, 1879 г. [Източник: Енциклопедия България. Т. 6. Издателство на БАН: С., 1988, с. 314]. ново
  46. Стопанско и политическо развитие на България, 1879-1885 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  47. Административно-териториално устройство на България, 1880-1959 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  48. Карта на т.нар. Тъмръшка република (а.к.а. непокорните села) или териториите, които Османската империя си връща от Източна Румелия след Топханенския акт (1886 г.) ново
  49. План на София, 1887-1912 г. (Източник: Иширков, Ат. София през XVII век. - В: Материали за историята на София, кн. III, С., 1912) ново
  50. Царство България. Мрежа на държавните и общински пътища в края на 1887 г. (Източник: Доклад до Негово Величество Фердинанд I Цар на Българите по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887-1912 от Министерски съвет. С., 1912) ново
  51. Българската култура, края на XIX и началото на ХХ век. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  52. Карта на ж.п. и шосейната мрежа в Княжество България [1903 г.] (Внимание: файлът е по-голям от 7МВ) ново
  53. Карта на София и околностите, 1905 г. ново
  54. План на град София с "Подуени", 1907 г. (Приложение към чл. 92 от Закона за благоустройството на населените места). ново
  55. Карта на София, 1908 г. ново
  56. Царство България. Шосейна мрежа в началото на 1911 г. (Източник: Доклад до Негово Величество Фердинанд I Цар на Българите по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887-1912 от Министерски съвет. С., 1912) ново
  57. Железопътната мрежа на Царство България до 1912 г. ново
  58. София през 1913 и 1980 г. ново
  59. Превземането на Одрин, 1913. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  60. България през Първата световна война (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  61. България по време на Първата световна война [отпечатана вероятно през 1918]. Картата не е съвсем точна, но дава представа за териториалните придобивки през войната.
  62. Административно деление на военноинспекционните области Македония и Моравско (благодарим на Grifona)
  63. Административно деление на България (1917) (благодарим на Grifona)
  64. Добруджа, етнографска карта, 1918 г. ново
  65. Стопанско и политическо развитие на България, 1918-1939 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  66. Българската култура, 1918-1939 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  67. План на София, 1924 г. ново
  68. Разположението на с. Търлис (Ватитопос, Драмско) на общата карта, 1924 г. (Източник: ENQUETE SUR LES EVENEMENTS DE TARLIS. DOCUMENTS. Sofia, 1924, p. VII ) ново
  69. Топографска карта на района на с. Търлис (Ватитопос, Драмско), 1924 г. (Източник: ENQUETE SUR LES EVENEMENTS DE TARLIS. DOCUMENTS. Sofia, 1924, p. VIII ) ново
  70. Карта на София, 1927 г. ново
  71. България сегашна и Сан Стефанска(По проекта на кн. Черкаски), 1929г. (Източник: 927-1927. България при Цар Симеона и сега. Съставена и издадена за ознаменуване на хилядогодишнината от времето на Цар Симеона в десетата годишнина от царуването на Негово Величество Борис III Цар на Българите. Издание и печат на Географическия Институт при Министерството на Войната. С., 1929, [с. 4]) ново
  72. Карта на България с междувоенните и "санстефанските" граници, 1930 г. ново
  73. Карта на Централния Делиорман, 1931 г. (Източник: Илиев, Г., Ил. Йорданов. Дели-Ормана в картини. Фотографически снимки. Кеманлар, 1931) ново
  74. Население на Балканите по П. Коледаров (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  75. План на София (Приложение към чл. 11 на наредбата за застрояване на ст. София, публикувана в Държавен вестник брой 65 от 22 юний 1934 год.) ново
  76. България, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика. Голямо илюстровано издание. С., 1940) ново
  77. Южна Добруджа, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика. Голямо илюстровано издание. С., 1940) ново
  78. Административно деление на „Велика България” (1941)
  79. Схематична карта на английски език, представяща териториите, които България получава за сметка на Югославия през 1941 г. и разширяването на зоната с български гарнизони в периода 1942-1943 г. (благодарности към доц. д-р Валери Колев) ново
  80. Области (1941-1944 г.) Източник: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/4/41/Oblasti_1941-1944.png ново
  81. Карта, представяща българските носии, 1942 г. ново
  82. България през 1941-1944 според българската гледна точка (благодарим на Grifona)
  83. Статутът на "новите" български земи според германската гледна точка (благодарим на Grifona)
  84. Великият ден 9 септември 1944 г. (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1983 г., с. 20) (благодарности към Димитър Сербезов) ново
  85. Последен бой с фашизма (1944-1945 г.) (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1983 г., с. 21) (благодарности към Димитър Сербезов) ново
  86. Участие на българския народ в разгрома на фашистка Германия, 1944-1945 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 26) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  87. Стопанско развитие на България, 1944-1989 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  88. Българската култура, 1944-1989 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  89. План на София. Издава фондация Милиционерско дело 1947 г. [На гърба на оригинала на картата, от който е сканиран файлът, е поставен следният Exlibris: "ДИМИТЪР ХАДЖИПЕТРОВ ПАРФЮМЕРИЯ - БИЖУТЕРИЯ ЧАСОВНИЦИ София, бул. Ц. Йоанна 47 тел, 2-32-88"] (Внимание: файлът е по-голям от 12МВ) ново
  90. Народная республика Болгария, 1956 г. (Източник: БСЭ. Т.5. М., 1956) ново
  91. Болгария,физическая карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т.5. М., 1950) ново
  92. Българите в Сърбия според преброяването от 1953 г. (благодарим на VKOLEV)
  93. Болгария, автомобильная карта, 1965 г. (Внимание: RAR файлът съдържа два jpg файла с високо качество и размер около 20 МВ; свалете RAR на вашия компютър и тогава отворете файловете) ново
  94. Провокативна карта от книгата "Народи и езици на Европа", излязла в Милано през 1966 г. (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  95. Картата на пътищата в България с илюстрация на пътните знаци в страната, средата на 60-те г. [Източник: Кратка енциклопедия България. Том 4, ОПЕРЕ-СТРОЙ. С., 1967, стр. 312] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  96. План-указател на София, 1973 г. (Внимание: файлът е над 9 MB) ново
  97. Бензиностанциите в България, 1975 г. (Внимание: RAR файлът съдържа два jpg файла с високо качество и размер около 20 МВ; свалете RAR на вашия компютър и тогава отворете файловете) ново
  98. Географско положение на България в Европа, 1976 г. (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1976 г., с. 1) (благодарности към Димитър Сербезов) ново
  99. Библиотеки към декември 1976 г. и висши учебни заведения в България, 1976-1977 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  100. Административна карта на България, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  101. Антропологични (расови) типове в България, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  102. Антични селища в днешните български земи, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  103. Варненско езеро и Варненски залив, Бургаско езеро и Бургаски залив, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  104. Витоша, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  105. Туристическа карта на природната забележителност "Вратцата", 1980 г. (Внимание: файлът е над 9 MB) ново
  106. Bulgaria, road map, 1981 г. (Внимание: RAR файлът съдържа два jpg файла с високо качество и размер около 20 МВ; свалете RAR на вашия компютър и тогава отворете файловете) ново
  107. 1300 години България, Мадара, 1981 г. ново
  108. Стилизирана пропагандна карта на Софийски окръг, 1985 г. (Източник: Софийски окръг [Албум]. ДИ "Септември", [С.], 1985 ) ново
  109. Политико-административна карта на България, 1986 г. [Източник: Атлас. Политически. С., 1986, с. 6-7] ново
  110. България, пътна карта, 1987 г. (Източник: Централен кооперативен съюз. Union Centrale des Cooperatives [Рекламно тефтерче]. AFA - Printedin France, Danubex 124 bis, avenue de Villiers - 75017 PARIS, 1987 г. Архив Анамнезис.) ново
  111. Пропагандна карта менте на евентуалните територии, които би обхващала турската културна автономия в България, 1990 г. (Източник: Македония, бр. 45, 15 ноември 1995 г., с. 8) ново
  112. Географско положение на България в Европа, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 3) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  113. България, климат, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 4) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  114. България, води, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 4) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  115. България, почви, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 5) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  116. България, растителност и животински свят, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 5) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  117. България, селско стопанство, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 6) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  118. България, туризъм, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 7) (благодарности към Цветан Радулов) ново
  119. Съвременно разпределение на автономните български вилаети от 1876 г. (Източник: България на Цариградската конференция 1876-1877 г. Поредица: Български завет - исторически карти. Автор: Антон Иванов. С., 2006 ) ново
  120. Съвременно разпределение на Княжество България от 3 март 1878 г. (Източник: Освобождение на България, 3. III. 1877 г. Поредица: Български завет - исторически карти. Автор: Антон Иванов. С., 2006 ) ново
  121. България, "времето у нас" (Източник: Атака, Год. V, бр. 1394, 10 август 2010, с. 24 ) ново

    122. БАЛКАНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ

  122. Балканите, края на IX в. ново
  123. Карта на държавата на крал Бодин Воиславлевич, 1101 г. ново
  124. Балканите по време на Четвъртия кръстоносен поход (Източник: Исторически атлас на Югоизточна Европа. С., 2012, с. 17) ново
  125. Падането на Константинопол в ръцете на кръстоносците през 1204 г. и разпокъсване на Византийската империя (Източник: Историјски атлас. Београд, 2010, с. 53) ново
  126. Експанзия на Османската империя, 1300-1699 ново
  127. Сръбската държава по времето на цар Душан, 1331-1355 г. (Източник: Историјски атлас. Београд, 2010, с. 55) ново
  128. Максималните граници на Душанова Сърбия ново
  129. Експанзия на Османската империя, 1300-1699 ново
  130. Османската империя, 1326-1683 г. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 65) ново
  131. Цара Ромъняска (Влашко), Молдова и Трансилвания, средата на XIV - средата на XVI в. (Източник: Constantinescu, M., C. Daicoviciu, S. Pascu. Istoria Romaniei compendiu. Bucuresti, 1970) ново
  132. Румънските държави, средата на XVI - началото на XVIII в. (Източник: Constantinescu, M., C. Daicoviciu, S. Pascu. Istoria Romaniei compendiu. Bucuresti, 1970) ново
  133. Климатични зони на Балканите според Йован Цвиич (Източник: Цвиjић, J.Балканско полуострво и jужнословенске земље. I. Београд, 1922, с. 37. Из личната колекция на д-р Алексей Кальонски) ново
  134. Цивилизационни зони на Балканите според Йован Цвиич (Източник: Цвиjић, J.Балканско полуострво и jужнословенске земље. I. Београд, 1922, с. 145. Из личната колекция на д-р Алексей Кальонски) ново
  135. Произход на населението на Северна Сърбия според Йован Цвиич (Източник: Цвиjић, J.Балканско полуострво и jужнословенске земље. I. Београд, 1922, с. 228. Из личната колекция на д-р Алексей Кальонски) ново
  136. Подвижно животновъдство и разпространение на племенната организация и задругата на Балканите според Йован Цвиич (Източник: Цвиjић, J.Балканско полуострво и jужнословенске земље. I. Београд, 1922, с. 283. Из личната колекция на д-р Алексей Кальонски) ново
  137. Типове села на Балканите според Йован Цвиич (Източник: Цвиjић, J.Балканско полуострво и jужнословенске земље. I. Београд, 1922, с. 331. Из личната колекция на д-р Алексей Кальонски) ново
  138. Типове къщи на Балканите според Йован Цвиич (Източник: Цвиjић, J.Балканско полуострво и jужнословенске земље. I. Београд, 1922, с. 347. Из личната колекция на д-р Алексей Кальонски) ново
  139. "Психически" типове на Балканите според Йован Цвиич (Източник: Цвиjић, J.Балканско полуострво и jужнословенске земље. I. Београд, 1922. Из личната колекция на д-р Алексей Кальонски) ново
  140. Европейска Турция и части от азиатска, 1780 г. (Източник: Atlas moderne ou collection de cartes sur toutes les parties du globe terrestre ar plusieurs auteurs. Avec approbation & privilege du Roy. A Paris, Chez Lattre Graveur Ordinaire du Roy, de Mgr. Le Duc d'Orleans et de la Ville Rue St. Jacques No. 20. et Delalain Libraire, rue de la Comedie Francoise. Monnet del. 1762. Prevost Sculp., p. 23) ново
  141. Източният въпрос, 1792-1885 г. (Източник: Vidal-Lablache Atlas general histoire et geographie. 1912, p. 46) ново
  142. Граници на зараждащата се сръбска държава, 1804-1833
  143. Създаване на Сръбската държава (1804-1835). В картата е вписана и малка карта, представяща бойните действия през 1813 г., а също така са включени стилизирани изображения на сръбски въстаници и войници от периода ново
  144. Османски териториални загуби след 1807 г.
  145. Югоизточна Европа, 1815-1915 г. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 101) ново
  146. Черна Гора, териториални промени, 1830-1944 г. ново
  147. Турската империя в Европа, 1822 г. (Източник: Neuer Hand-Atlas uber alle Theile der Erde. Nach den besten Hulfsmitteln und mit steter Rucksicht auf die neuesten politischen Ereignisse entworfen von C.G. Reichard, Fr. Haller von Hallerstein, u.a. Achte, ganzlich umgearbeitete und mit neuen Charten bereicherte Ausgabe. Nurnberg, bei Friedrich Campe. 1822, p. 21) ново
  148. Турция в Европа, 1826 г. (Източник: Atlas universel de geographie physique, politique, ancienne & moderne. Contenant les cartes generales et particulieres de toutes les parties du monde ... Dedie a l'Academie Royale des Sciences de l'Institut de France ... Seconde edition composee de soixante cinq feuilles. Par A. Brue, Geographe du Roi, membre de la Societe Philomatique, de la Commission centrale de la Societe Geographique &a. Paris, 1828. chez l'Auteur, rue des Macons Sorbonne, No. 9, & chez les principaux marchands de cartes geographiques. (with label) a Paris, Chez Chles. Picquet, Geographe, Quai de Conti pres le Pont des Arts No. 17, p. 40 ) ново
  149. Гърция, Архипелага, Албания и Македония, 1826 г. (Източник: Atlas universel de geographie physique, politique, ancienne et moderne. Contenant les cartes generales et particulieres de toutes les parties du monde ... Dedie a l'Academie Royale des Sciences de l'Institut de France ... Seconde edition composee de soixante cinq feuilles. Par A. Brue, Geographe du Roi, membre de la Societe Philomatique, de la Commission centrale de la Societe Geographique &a. Paris, 1828. chez l'Auteur, rue des Macons Sorbonne, No. 9, & chez les principaux marchands de cartes geographiques. (with label) a Paris, Chez Chles. Picquet, Geographe, Quai de Conti pres le Pont des Arts No. 17, p. 41) ново
  150. Турция в Европа, 1832 г. (Източник: The London atlas of universal geography, exhibiting the physical & political divisions of the various countries of the World, constructed from original materials. Is most respectfully dedicated to his venerable friend John Middleton Esqr. As a testimony of gratitude and esteem, by his much obliged & humble servant, John Arrowsmith, F.R.G.S. & R.A.S. 35, Essex Street, Strand, London. London, pubd. by J. Arrowsmith ... 1838, p. 19) ново
  151. Гърция и Йонийските острови, 1832 г. (Източник: The London atlas of universal geography, exhibiting the physical & political divisions of the various countries of the World, constructed from original materials. Is most respectfully dedicated to his venerable friend John Middleton Esqr. As a testimony of gratitude and esteem, by his much obliged & humble servant, John Arrowsmith, F.R.G.S. & R.A.S. 35, Essex Street, Strand, London. London, pubd. by J. Arrowsmith ... 1838, p. 20) ново
  152. Гръцките граници, 1832-1947
  153. Турция в Европа, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 18) ново
  154. Гърция, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 19) ново
  155. Турция в Азия, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 22) ново
  156. Европейска Турция, Гърция и Йонийските острови, 1855 г. (Източник: Vollstandiger Hand-Atlas der neueren Erdbeschreibung uber alle Theile der Erde in 82 Blattern herausgegben von Dr. K. Sohr. Vt. Auflage vermehrt und verbessert durch Dr. Heinrich Berghaus, Professor u. Director der geograph. Kunstschule zu Potsdam. Glogau und Leipzig 1855. Druck u. Verlag von C. Flemming. (with) Supplementband, 32 Blattern, p. 66) ново
  157. Европейска Турция, териториални промени, 1856-1882 г. ново
  158. Черна Гора, 1862 г. ново
  159. Карта с най-важните места в белградския варош през 1867 г. (Източник: Голубовић, В. Механе и кафане старог Београда. Београд, 2007, с. 43) ново
  160. Османската империя, 1870-1878 г. ново
  161. Балканските държави, 1875-1912 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 5) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  162. Европейската част на Османската империя до 1878 г. /вкл. границите на вилаетите и санджаците/ (благодарности към Пламен Митев)
  163. Сърбия, граници и териториални претенции, 1878 г. (Източник: Србиjа 1878. Документи. Београд, 1978, с. XII) ново
  164. Азиатските територии на Османската империя ("Турция в Азия") с променените в Берлин граници, 1878 (Източник: William Mackenzie. Gallery Of Geography. Vol. 4 [1878?].) ново
  165. Княжество Черна гора през 1878 г.
  166. Румъния, 1878-1913
  167. Граници на сръбската държава в периода 1878-1913. Картата е много полезна, независимо че причисляването на България към Османската империя до 1912 г. е малко смущаващо
  168. Азиатските територии на Османската империя (1883)
  169. Атина, 1890 (Източник: Konversationslexikon. Meyers, Leipzig, 1890.) ново
  170. Австрийско крайбрежие, 1897 г. ново
  171. Турция в Европа, Румъния, Сърбия, България и Черна Гора с Крит (Кандия), 1897 г. (Източник: Rand, McNally & Co.'s indexed atlas of the world containing large scale maps of every country and civil division upon the face of the globe, together with historical, descriptive, and statistical matter relative to each ... Accompanied by a new and original compilation forming a ready reference index ... Engraved, printed and published by Rand, McNally & Company, Chicago and New York, U.S.A., 1897. (on verso) Copyright, 1894, by Rand, McNally & Co., Chicago ... (complete in two volumes), p. 86-87) ново
  172. Гърция, 1897 г. (Източник: Rand, McNally & Co.'s indexed atlas of the world containing large scale maps of every country and civil division upon the face of the globe, together with historical, descriptive, and statistical matter relative to each ... Accompanied by a new and original compilation forming a ready reference index ... Engraved, printed and published by Rand, McNally & Company, Chicago and New York, U.S.A., 1897. (on verso) Copyright, 1894, by Rand, McNally & Co., Chicago ... (complete in two volumes), p. 90) ново
  173. Турция в Азия, Мала Азия, 1897 г. (Източник: Rand, McNally & Co.'s indexed atlas of the world containing large scale maps of every country and civil division upon the face of the globe, together with historical, descriptive, and statistical matter relative to each ... Accompanied by a new and original compilation forming a ready reference index ... Engraved, printed and published by Rand, McNally & Company, Chicago and New York, U.S.A., 1897. (on verso) Copyright, 1894, by Rand, McNally & Co., Chicago ... (complete in two volumes), p. 110) ново
  174. Гърция, 1898 г. ново
  175. Триест, 1898 г. ново
  176. Херцогство Буковина, 1901 г. ново
  177. Железопътните линии на Балканите в средата на 90-те години на ХІХ век (картата е публикувана през 1910 г., когато планираните ж.п. линии вече са завършени)
  178. Европейските владения на Османската империя и съседните държави в началото на ХХ век (картата е издание на Лондонския географски институт)
  179. Арнаутско население по кази в Македония (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  180. Българското население в Македония (благодарности за д-р Живко Войников) ново
  181. Карта на Балканските страни (1905 г.) ново
  182. Карта на Балканите (1905 г.) ново
  183. Карта на Белград (1905 г.) ново
  184. Карта на Букурещ (1905 г.) ново
  185. Карта на град Одрин, 1905 г. ново
  186. Карта на Гърция и района на Западна Мала Азия с морските и ж.п. комуникации (1908 г.) ново
  187. Бараня, 1910 г. ново
  188. Фагараш, 1910 г. ново
  189. Балканският полуостров (с вписани карти на района на Босфора, Източна Гърция и района на Атина), 1911 г. (Източник:Sydow-Wagners Methodischer schul-atlas. Gotha: Justus Perthes, 1911, Nr. 26 Balkanhalbinsel; Из личната колекция на д-р Алексей Кальонски) ново
  190. Босна и Херцеговина и Далмация, 1911 г. ново
  191. Карта на Атина, 1911 г. ново
  192. Карта на Загреб и околностите му, 1911 г. ново
  193. Карта на черногорската столица Цетине и Бока Которска, 1911 г. ново
  194. Кралство Черна гора през 1912 г.
  195. Карта на железниците в Османската империя (към 1914 г.)(в границите на дн. Р. Турция) ново
  196. Австро-Унгария и Сърбия. Австрийска карта от 1915
  197. "Великата схизма" в Гърция през Първата световна война
  198. Югославските земи в навечерието и по време на ПСВ
  199. Ректификация на румънската граница в Карпатите съгласно Букурещския мирен договор (1918) (благодарим на Grifona)
  200. Елинизмът в Близкия Изток според последните статистики на професор Георгиос Сотериадис от Атинския университет (1918 г.) ново
  201. Италианска Истрия, 1918-1947 г. ново
  202. Балканските държави и Румъния с вписани карти на Константинопол и Солун, 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 48) ново
  203. Войната между Гърция и кемалистите в Мала Азия
  204. Гръцко-турска война (1919-1922) (благодарности за Warlord)
  205. Историческо развитие на КСХС ново
  206. Административно деление на КСХС, 1922 г.
  207. Военноадминистративно деление на КСХС
  208. Епархиите в КСХС
  209. Карта на сърбо-хърватските и словенските диалекти в КСХС [1926] (Внимание: файлът е по-голям от 7MB)
  210. Карта на образователните институции в КСХС [1926] (Внимание: файлът е по-голям от 7MB)
  211. Транспортна карта на КСХС [1926] Забележка: файлът е голям и ви препоръчваме да не го отваряте онлайн
  212. Карта на главните индустриални центрове в КСХС [1926] Забележка: файлът е голям и ви препоръчваме да не го отваряте онлайн ново
  213. Карта на природните богатства на КСХС [1926] (Внимание: файлът е по-голям от 6MB)
  214. Геоложка карта на КСХС [1926] (Внимание: файлът е по-голям от 6MB)
  215. Орографска и хидрографска карта на КСХС [1926] (Внимание: файлът е по-голям от 7MB)
  216. Карта на Белград през 20-те (Внимание: файлът е по-голям от 6MB)
  217. Балканският полуостров, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 24 Balkanhalbinsel; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  218. Карта на Загреб и околностите му, 1929 г. ново
  219. Бившата черногорска столица Цетине (1929)
  220. Разделяне на Югославия на бановини (1929)
  221. Югославските бановини след 1929 г. според картата на Влад. Маринкович
  222. Карта на природните богатства на Кралство Югославия
  223. Кралство Югославия, административно разделение, 1929-1939 г. ново
  224. Разпределение на националностите в Буковина според румънско преброяване от 1930 г. като в картата е посочена съветско-румънската граница от 1940 г., 1930-1940 г. ново
  225. Промени в границите на Унгария (1938-1941) (благодарим на Grifona)
  226. Балкански полуостров, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика: Голямо илюстровано издание, С., 1940 г.) ново
  227. Германският десант на остров Крит, май 1941 г. ново
  228. „Велика Сърбия” и „Велика Югославия” на четниците
  229. Албания през Втората световна война (1941-1944) (благодарим на Grifona)
  230. Окупацията на Гърция 1941-1944 г.
  231. Румъния по време на Втората световна война
  232. "Независимата" хърватска държава през 1942 г. Източник: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/6/6a/Croatia1942.jpg ново
  233. Споразумението Павелич-Стоядинович за подялба на Титова Югославия (1954 г.)
  234. Албания, обзорная карта, физическая карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т. 2. М., 1950) ново
  235. Карта, включваща административното деление на Румъния, 1950-1952 г. ново
  236. Дунай, бассейн реки, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.15. М., 1952) ново
  237. Греция, политико-административная, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.12. М., 1952) ново
  238. Греция, физическая карта, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.12. М., 1952) ново
  239. Административното деление на историческата област Трансилвания с Унгарския автономен район, 1956 г. ново
  240. Турция, физическая карта, 1956 г. (Източник: БСЭ. Т. 43. М., 1956) ново
  241. Югославия, политико-административная карта, 1957 г. (Източник: БСЭ. Т.49. М., 1957) ново
  242. Румънска народна република, физическа карта, 1959 г. [Румыния [справочник]. Бухарест, 1959 ] ново
  243. Румънска народна република, икономическа карта, 1959 г. [Румыния [справочник]. Бухарест, 1959 ] ново
  244. Румънска народна република, транспортна карта, 1959 г. [Румыния [справочник]. Бухарест, 1959 ] ново
  245. Румънска народна република, административна карта, 1959 г. [Румыния [справочник]. Бухарест, 1959 ] ново
  246. Румънска народна република, фолклорна карта, 1959 г. [Румыния [справочник]. Бухарест, 1959 ] ново
  247. Румънска народна република, туристическа карта, 1959 г. [Румыния [справочник]. Бухарест, 1959 ] ново
  248. Административно деление на Румъния, 1966 г. Източник: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/ro/b/bb/R.S.R.%2C_hart%C4%83_administrativ%C4%83%2C_1966.jpeg ново
  249. Ниш, карта със забележителностите и туристическа информация, 1971 г. (Внимание: файлът е по-голям от 20 MB) ново
  250. Кипър след турската намеса
  251. Карта на зимни курорти в Югославия (края на 70-те)
  252. Балканският полуостров. Физико-географска карта, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] (Внимание: файлът е над 20 MB) ново
  253. Балканският полуостров, 1982 г. [Балканите. Политико-икономически справочник. С., 1982 ] ново
  254. Политическа карта на Югоизточна Европа, 1986 г. [Източник: Атлас. Политически. С., 1986, с. 8-9 ] ново
  255. Карта на областта Гора, преведена на български език (благодарности към д-р Йордан Колев от ДАБЧ) ново
  256. Албанска карта на областта Гора. Източник: Parim Kosova. GORA DHE VESHJA TRADICIONALE E SAJ GJATE SHEKULIT XX/ GORA AND ITS TRADITIONAL COSTUMES DURING THE XX CENTURY. Prishtine, 2007, f. 37 (благодарности към д-р Йордан Колев от ДАБЧ) ново
  257. Молдовските региони, формулирани на базата на историческото право по най-широкия обхват на средновековното молдовско княжество. Англоезичната карта се намира на адрес: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/90/Regions_of_Moldavia.png ново
  258. Етническият състав на Молдова в на 80-те години(Според последното молдовско преброяване от 2004 г. като "молдовци" се определят над 2 500 000, а като "румънци" - около 73 000). Източник: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/Moldova_ethnic_coposition.jpg ново
  259. Гражданска война в Хърватско и екзодус на сърбите от Крайна, 1992-1995 г. (Източник: Историјски атлас. Београд, 2010, с. 120) ново
  260. Гражданска война в Босна и Херцеговина, 1992-1996 г. (Източник: Историјски атлас. Београд, 2010, с. 120) ново
  261. Косовска криза 1998-1999 г. натовски бомбардировки, 1999 г. (Източник: Историјски атлас. Београд, 2010, с. 121) ново
  262. Република Молдова, етническа карта, 2004 г. ново
  263. Съвременна административна карта на Румъния (на български)
  264. Пътна карта на Черна гора, все още в състава на държавната общност Сърбия и Черна Гора (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) ново
  265. Съвременна карта на Република Молдова
  266. Физикогеографска косоварска карта за днешното състояние на Косово с вписана малка административна карта (благодарности към нашия колега и приятел Зузана Пиптова) ново
  267. Кюрдистан, днешна кюрдска гледна точка ново
  268. Естествени кюрдски провинциални подразделения, днешна кюрдска гледна точка ново

    269. Този дял от раздел БАЛКАНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ се осъществява благодарение на ст.ас. Христо Беров

  269. Балканите (527-802)
  270. Балканите (802-970)
  271. Балканите (1018-1183)
  272. Балканите (1183-1241)
  273. Балканите (1246)
  274. Балканите (1261)
  275. Балканите (1330)
  276. Балканите (1335)
  277. Балканите (1335-1451)
  278. Балканите (1451-1606)
  279. Европа (1560)
  280. Османската империя (1683)
  281. Племената в "стара Черна Гора" ново
  282. Европа (1815-1905)
  283. Балканите (1856)
  284. Източна Европа (1878)
  285. Балканските държави (1899)
  286. Балканите (1856-1878)
  287. Балканите (1859-1915)
  288. Балканите (1918-1938)
  289. Балканите (1913)
  290. Претенции на балканските държави (1914)
  291. Балканите (1914)
  292. Диалекти в Македония (сръбската гледна точка)
  293. Подялба на Македония (1913)
  294. Етническа карта на Македония (1914) (българската гледна точка)
  295. Етническа карта на Македония (1914) (сръбската гледна точка)
  296. Балканите (1917)
  297. Войната между турските и арменските националисти (24 септ.-2 дек. 1920)
  298. Косово (1992)
  299. Войводина (1992)
  300. Сараево (2 май 1992)
  301. Сараево (8 юни 1992)
  302. Сараево (януари 1994)
  303. Сараево (юни 1995)
  304. Босна и Херцеговина (етническа карта) (1997)
  305. Босна и Херцеговина (1997)
  306. Икономиката на Босна и Херцеговина
  307. Население на Босна и Херцеговина
  308. Етническите мнозинства в Босна и Херцеговина
  309. Босна и Херцеговина (2002)
  310. Карта на босненските земи според стопанското им предназначение

    311. КАРТИ ПО ИСТОРИЯ НА РУСИЯ И СССР

  311. Культуры энеолита и бронзового века на территории СССР (Източник: БСЭ. Т. 6. М., 1951) ново
  312. Археологические культуры до 1500 г. до хр. э. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  313. Археологические культуры 1500-500 гг. до хр. э. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  314. Най-древните племена и държави обитавали територията на бившия СССР и съседните страни (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 1) ново
  315. Народы и государства на юге СССР в древнейшие времена (до I в. хр. э.) (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  316. Народы и государства на юге нашей страны в I тысячилетие до н.э. и в I веке н.э. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  317. Расселение народов и племен в Восточной Европе в I-VII в. н.э. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  318. Разселване на славяните, I-IX в ново
  319. Източните славяни и техните съседи, VII-IX в ново
  320. Закавказье и Средняя Азия в VII-Х вв. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  321. Древна Рус и съседните племена и народи (IX-XI век) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 15) ново
  322. Образуване на Древноруската държава ново
  323. Восточная Европа в IX-ХI вв. (до 1054 г.) (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  324. Восточная Европа в IX-ХI вв. (до 1054 г.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  325. Древноруската "раннофеодална" държава - Киевска Рус, ІХ - началото на ХІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 2 ) ново
  326. Маршрутът на събирането на данъци от киевските князе (волоки са местата, където теглят корабите по суша) ново
  327. Походите на княз Игор, 913-944 г. ново
  328. Походите на княз Светослав, 964-972 г. ново
  329. Походите на руските князе, края на Х - първата половина на XI в. ново
  330. Закавказието, Средна Азия и съседните страни, ХІ - началото на ХІІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 4 ) ново
  331. Восточная Европа в XII и первой половине ХIII в. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  332. Восточная Европа в XII и первой половине ХIII в. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  333. Грузия и районът на Кавказ (1184-1230) (Забележка: Макар Грузия днес да е независима държава, екипът счита, че съдбата й е толкова тясно обвързана с Руското пространство, че някак не върви да я сложим в подраздел ДРУГИ ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ) ново
  334. "Феодална" разпокъсаност на Рус, ХІІ - началото на ХІІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 3 ) ново
  335. Руските княжества и съседните им земи през първата половина на XIII век (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 26) ново
  336. Монгольские завоевания и государства Чингисидов в ХIII в. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  337. Татаро-монгольское завоевание и борьба народов Средней Азии и Кавказа за независимость в первой половине ХІІІ в. Монгольские государства в ХІІІ в. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  338. Сражения с монголи, немци и шведи (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 5 ) ново
  339. Александър Невски срещу шведи и "немци" (1239-1245 г.) ново
  340. Златната орда през втората половина на XIII в. ново
  341. Народите на Прибалтика, ХІІ - ХІІІ век и Великото литовско княжество, ХІІІ - началото на ХV век (до 1462 г.) (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 6 ) ново
  342. Обединенение на руските земи около Москва и образуване на руската централизирана държава, ХІV - първата половина на ХVІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 7 ) ново
  343. Рост Московского княжества в 1300-1462 гг. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  344. Териториалното разширение на Русия, 1300-1796 г. ново
  345. Териториално разширение на Руската държава, 1301-1917 г. ново
  346. Государства и народы на территории СССР в конце ХV - начале ХVІ в.(1462-1524 гг.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  347. Русия, 1462-1917 г. От Великото московско княжество до края на Руската империя. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 134) ново
  348. Русское государство и его соседи в ХVI в.(1525-1600 гг.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  349. Рост русского государства при Иване IV (Източник: БСЭ. Т. 17. М., 1952) ново
  350. Сибирь в ХVI-ХVIII веках (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  351. Народите на бившия СССР и разширението на руската многонационална държава през втората половина на ХVІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 8 ) ново
  352. Градове и земи под властта на Опричнината, 1565-1572 г. ново
  353. "Разрастването на Европейска Русия" (Източник: The Historical Atlas by William R. Shepherd, 1926) ново
  354. Крестьянская война 1606-1607 гг. под предводительством И. И. Болотникова (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  355. Селската война в началото на ХVІІ век. Борба с поляци и шведи. Освобождението на Москва през 1612 г. (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 9 ) ново
  356. Интервенция в Русском государстве в начале ХVІІ в. и борьба с нею (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  357. Русское госсударство в ХVІІ веке (1600-1689) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  358. Развитие на руското стопанство през ХVІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 10 ) ново
  359. Смути и народни надигания в Русия, 40-70-те години на ХVІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 11 ) ново
  360. Борбите на украинци и "белоруси", 1648-1654 г. Присъединяване на Украйна към Русия (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 12 ) ново
  361. Освободительная война украинского и белорусского народов (1648-1654 гг.) и начало Русско-польской и Русско-шведской войн (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  362. Териториална експанзия на Русия през ХVІІ век. Народите на Сибир и Далечния Изток (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 13 ) ново
  363. Руската държава, 1618-1689 г. ново
  364. Литва и административното й деление, 1654 г. ново
  365. Русия, 1682-1762 г. Териториални придобивки при Петър I, Анна Ивановна и Елисавета Петровна (Европейска част) ново
  366. Россия в конце ХVІІ в. и первой четверти ХVІІІ в. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  367. Русия в края на ХVІІ до 60-те години на ХVІІІ век (Европейската част). Полтавската битка, 1709 г. (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 14 ) ново
  368. Северна война, 1700-1721 г. ново
  369. Кавказ и Закавказие в конце ХVІІІ первой половине ХIХ в. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  370. "Казахстан" и Средна Азия през ХVІІІ век ново
  371. "Казахстан" и Средна Азия през ХVІІІ век ново
  372. Российская империя в 1725-1800 гг. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  373. Въстанието на Емилиян Пугачов (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 84) ново
  374. Руската империя през втората половина на ХVІІІ век (Европейската част). Италиянският и швейцарският поход на Суворов, 1799 г. (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 15 ) ново
  375. Руската империя през ХVІІІ век (Азиатската част) (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 16 ) ново
  376. Руската империя, 1785 г. (Източник: Atlas moderne ou collection de cartes sur toutes les parties du globe terrestre ar plusieurs auteurs. Avec approbation & privilege du Roy. A Paris, Chez Lattre Graveur Ordinaire du Roy, de Mgr. Le Duc d'Orleans et de la Ville Rue St. Jacques No. 20. et Delalain Libraire, rue de la Comedie Francoise. Monnet del. 1762. Prevost Sculp., p. 22, A 22) ново
  377. Крестьянские волнения в Европейской России в первой половине ХІХ в. (1802-1856 гг.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  378. Кругосветное плавание И. Ф. Крузенштерна в 183-1806 гг. на корабле "Надежда" (Източник: БСЭ. Т. 23. М., 1953) ново
  379. Отечествената война (1812 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 100) ново
  380. Вторжение Наполеона в Россию в 1812 г. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  381. Бородинское сражение 27.VIII (7.IX) 1812 г. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  382. Изгнание Наполеона из России в 1812 г. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  383. Руската империя (около 1820 г.) (Източник: The Cyclopaedia or, Universal Dictionary of Arts, Sciences, and Literature by Abraham Rees, 1820) ново
  384. Восстание декабристов (дек., ян. 1825-26 г.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  385. Западна Русия и Полша, 1826 г. (Източник: Atlas universel de geographie physique, politique, ancienne & moderne. Contenant les cartes generales et particulieres de toutes les parties du monde ... Dedie a l'Academie Royale des Sciences de l'Institut de France ... Seconde edition composee de soixante cinq feuilles. Par A. Brue, Geographe du Roi, membre de la Societe Philomatique, de la Commission centrale de la Societe Geographique &a. Paris, 1828. chez l'Auteur, rue des Macons Sorbonne, No. 9, & chez les principaux marchands de cartes geographiques. (with label) a Paris, Chez Chles. Picquet, Geographe, Quai de Conti pres le Pont des Arts No. 17, p. 23 ) ново
  386. Русия в Европа, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 16) ново
  387. Русия в Азия, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 21) ново
  388. Крымская (Восточная война), 1853-1856 гг. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  389. Экономическая карта европейской части Российской империи накануне реформы 1861 г. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957) ново
  390. Руската империя (Европейска част), около 1870 (Източник: William Mackenzie. Gallery Of Geography. 1870.) ново
  391. Кавказско наместничество, 1882 г. ново
  392. Карта на Одеса, 1892 г. ново
  393. Карта на Москва, 1893 г. ново
  394. Москва, план и уличен индекс 1898 г. ново
  395. Карта на Казан, края на XIX век. ново
  396. Руско-японска война (1904-1905 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 199) ново
  397. Руско-японската война (1904-1905) и Първата руска революция (1905-1907) (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 4) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  398. Карта на Усурийската, манджурските и корейските ж.п. линии, 1906-1910 г. ново
  399. Руската империя - политикоадминистративна карта, 1914 г. ново
  400. Районът на Кавказ, 1914 г. ново
  401. Южен Сибир и Тюркестан, 1914 г. ново
  402. План на Ростов на Дон, 1917 г. ново
  403. Февруарската буржоазно-демократична революция в Русия, 1917 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 10) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  404. Велика октомврийска социалистическа революция. Въоръжено въстание в Петроград, 24-25 октомври / 6-7 ноември 1917 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 11) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  405. Съветската власт (ноември 1917-февруари 1918 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 285) ново
  406. Украинска народна република, 1917-1920 г. ново
  407. Белоруска народна република, 1918 г. ново
  408. Триумфално шествие на Съветската власт (ноември 1917-февруари 1918), чуждестранна военна интервенция и гражданска война в Съветска Русия, 1918-1922 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 12-13) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  409. Советская республика в огненном кольце фронтов, 1918 г. (Източник: БСЭ. Т.18. М., 1953) ново
  410. Германская интервенция, 1918 г. (Източник: БСЭ. Т. 6. М., 1951) ново
  411. Гражданската война (февруари 1918-март 1919 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 293) ново
  412. Грузия и районът на Кавказ (ноември 1918-май 1920 г.) (Забележка: Макар Грузия днес да е независима държава, екипът счита, че в разглеждания период съдбата й е толкова тясно обвързана с Русия и оформящия се СССР, че някак не върви да я сложим в подраздел ДРУГИ ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ) ново
  413. "Украиния" с вписана карта на Одеса, 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 50) ново
  414. Образуване на СССР, 1922 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 14) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  415. Образование Союза советских сициалистических республик, 30 декабря1922 г. (Източник: БСЭ. Т. 50. М., 1957) ново
  416. РСФСР - автономните образования ( към дек. 1922 г.) ново
  417. Съветски Кавказ, 1922 г. ново
  418. Национально-государственное размежевание Средней Азии, 1924-1925 гг. (Източник: БСЭ. Т. 50. М., 1957, с. 224) ново
  419. СССР, социалистическа индустриализация, 1926-1940 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 18-19) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  420. Закавказка съветска федеративна социалистическа република, 1928 г. ново
  421. Ленинград (Санкт Петербург, Петроград), 1937 г. ново
  422. Естонска ССР с границите на териториите, дадени от Финландия на СССР на аренда по договора от март 1940 г. ново
  423. Белоруска ССР, 1940 г. ново
  424. Вероломно нападение на фашистка Германия на Съветския съюз. Начало на Великата отечествена война, 22 юни 1941 - 18 ноември 1942 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 23) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  425. Евакуацията на съветската промишленост по време на Втората световна война (Източник: Джордан, Д., Э. Вист. Атлас опреций Второй мировой войны. М., 2008, с. 114) ново
  426. Поражението на немците при Москва (декември 1941 г.) и линията на фронта (април 1942 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 381) ново
  427. Курската битка (юли-август 1943 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 387) ново
  428. СССР, възстановяване и развитие на народното стопанство, 1945-1958 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 28) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  429. СССР, физическая карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  430. Европейская часть СССР, Физическая карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  431. СССР, политико-административная карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  432. Европейская часть СССР, политико-административная карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  433. СССР, геологическая карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  434. СССР, почвенная карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  435. СССР, карта растительности, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  436. Европейская часть СССР, карта растительности, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) ново
  437. Армянская ССР, политик-административная карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т.3. М., 1950) ново
  438. Армянская ССР, физическая карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т.3. М., 1950) ново
  439. Бурято-могольская АССР, 1951 г. (Източник: БСЭ. Т. 6. М., 1951) ново
  440. Грозненская область, 1952 г. (Източник: БСЭ. М., 1952) ново
  441. Грузия, 1952 г. (Източник: БСЭ. М., 1952) ново
  442. Джамбулская область, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т. 14. М., 1952) ново
  443. Еврейская автономная область, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.15. М., 1952) ново
  444. Запорожская область, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.16. М., 1952) ново
  445. Измаильская область, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т. 17. М., 1952) ново
  446. Заповедники в СССР, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т. 16. М., 1952) ново
  447. Калининградскя область, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т.19. М., 1953) ново
  448. Кзыл-Ординская область, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 20. М., 1953) ново
  449. Колыма, басейн реки, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 22. М., 1953) ново
  450. Коми АССР, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 22. М., 1953) ново
  451. Эстонская ССР, 1957 г. (Източник: БСЭ. Т. 49. М., 1957) ново
  452. Херсонская область, 1957 г. (Източник: БСЭ. Т. 46. М., 1957) ново
  453. СССР - политикоадминистративна карта ново
  454. СССР и съседните страни, 1974 г. (Източник: Рекламно тефтерче на японската компания Митсубиши за 1974 г., собственост на българското техническо аташе в Токио В. Д. Григоров. Архив Анамнезис.) ново
  455. СССР - физическа карта (1976 г.) ново
  456. Москва, център, околности, метро, забележителности, 1977 г. (Внимание: RAR файлът съдържа два jpg файла с високо качество и размер около 10О МВ; свалете RAR на вашият компютър и тогава отворете файловете) ново
  457. СССР - полезни изкопаеми (1976 г.) ново
  458. УССР. Прикарпатье, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 39) ново
  459. УССР. Крым, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 40) ново
  460. Грузинская ССР, Азербайджанская ССР и Армянская ССР; Черноморское побережье Кавказа, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 43-44) ново
  461. УССР. Узбекская ССР и Таджикская СССР, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 49-50) ново
  462. УССР. Киргизская ССР, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 51) ново
  463. УССР. Туркменская ССР, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 52) ново
  464. Гъстота на населението, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 9-10) ново
  465. Мурманская область, Карельская АССР, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 16) ново
  466. Ленинградская область, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 17) ново
  467. Архангельская область, Ненецкий автономный округ, Коми АССР, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 20-21) ново
  468. Вологодская, Костомская области, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 22-23) ново
  469. Кировская область, Удмуртская АССР, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 24-25) ново
  470. Псковская,Новгородская, Калининская области, Калинградская область, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 18-19) ново
  471. Тюменская область, Ямало-ненецкий и Ханты-мансийский автономные округа, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 50) ново
  472. Хабаровский край, Еврейская автономная область, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 67) ново
  473. Сахалинская область, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 68) ново
  474. Молдавская ССР, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 88) ново
  475. Азербайджанская ССР, Нахичеванская АССР, Нагорно-карабахская автономная область, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 93-94) ново
  476. Киргизская ССР, Чуйская долина, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 110-112) ново
  477. Тюркменская ССР, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 116-117) ново
  478. СССР - политико-административна карта (германска карта) ново
  479. Народите на СССР (съветска карта от 1987 г.) ново
  480. Карта на Съветския съюз с "данни за СССР за периода 1980-1991" (Източник: в-к "Дума", 02.09.1991 г.) ново
  481. Потокът на енергия от Русия за Европа (2008 г.) (Източник: National Geographic, българско издание, юни 2008 г., с. 58-59) ново
  482. Етнолингвистични групи в Кавказкия регион ново
  483. Съвременният свят според руснаците (благодарности към Skrzetuski) ново

    484. ДРУГИ ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ

  484. Атина, Спарта и техните съюзници през, V в. пр.н.е. ново
  485. Схема на битката при Кана (Източник: Попов, В., Г. Бакалов, Й. Николов, Ст. Иванова, Н. Янчева. Изтория за 7. клас. Учебно помагало на единното средно политехническо училище. Народна просвета, С., 1990, c. 69) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  486. Римска Британия, 100 г.пр.н.е.-409 г.сл.н.е. ново
  487. Пътят на Спартак през Апенинския полуостров (Източник: Попов, В., Г. Бакалов, Й. Николов, Ст. Иванова, Н. Янчева. Изтория за 7. клас. Учебно помагало на единното средно политехническо училище. Народна просвета, С., 1990, c. 73) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  488. Австралия и Океания, I в. сл.н.е.- XVIII в. ново
  489. Римската империя около 395 г. Източник: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5b/Roman_empire_395.jpg ново
  490. Европа през 500 година.(Източник: MUY HISTORIA, N21, 2009, p. 43) ново
  491. Европа през 600 година.Карстен Крузе, 1802 г. (Източник: Българските земи от древността до наши дни. От колекцията на д-р Симеон Симов. С., 2006, с.78-79) ново
  492. Източна Европа през IХ век ново
  493. Европа в края на IХ и началото на ХI в. ново
  494. Унгария през ХI в. ново
  495. Латинските държави в Ориента, 1098-1489 ново
  496. Исторически граници на литовската държава
  497. Европа в началото на ХIII век ново
  498. Монголско завоевание и образуване на монголски държави (улуси) през ХIII в. ново
  499. Тевтонската държава, 1225-1250 г. ново
  500. Унгария, 1241 г. ново
  501. Ливонската конфедерация, 1260 г. ново
  502. Разширение на Великото литовско княжество до 1462 г. ново
  503. Стогодишната война в периода 1337-1360 г. ново
  504. Европа около 1360 г.
  505. Търговски пътища в Средновековна Европа (благодарим на Pavlov)
  506. Упадъкът на германската мощ в района на Балтика, края на XIV-ХVI в.(Източник: The Historical Atlas by William R. Shepherd, 1923) ново
  507. Ливония през XV век ново
  508. Австрия и Прусия до 1795 в. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 84) ново
  509. Западна Европа в края на ХV - средата на XVI в. Италиански войни ново
  510. Историческа карта на Северна и Южна Америка, 1492-1889 (Източник: Konversationslexikon. Meyers, Leipzig, 1890.) ново
  511. Икономическо развитие на Европа през ХVI - първата половина на XVII в. (Промишленост и търговия) ново
  512. Европа около 1550 г. ново
  513. Унгария, 1550 г. ново
  514. Европа от средата на XVII до края на XVIII век (българска карта от 1957 г.) ново
  515. Цинската империя, втората половина на XVII-XVIII век. ново
  516. Италианските държави през първата половина на XVIII в. ново
  517. Унгария, 1683 г. ново
  518. Полша, XVIII-XX в. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 85) ново
  519. Западна Европа с оновните промени вследствие на договорите от Утрехт и Растадт, 1713 г. ново
  520. Европа, 1730 г. ново
  521. Европа, 1740-1772 г. ново
  522. Иран, 30-40-те години на XVIII в. ново
  523. Франция, 1769 г. ново
  524. Карта на света, 1772. ново
  525. "Централна Европа" около 1789 г. ново
  526. Латинска Америка, XIX-XX в. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 132) ново
  527. Африка, 1803 г. (Източник: Atlas des ganzen Erdkreises in der Central-Projection entworfen von C.G. Reichard. Erste Tafel. 1803. p. Pl. 1) ново
  528. Държавната реорганизация на Германия, 1803, 1806 г. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 87) ново
  529. Европа около 1810 г. ново
  530. Европа, 1811-1815 г. ново
  531. Италия, 1815-1920 г. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 100) ново
  532. Африка, 1829 г. ново
  533. Австрийската империя, 1832 г. (Източник: The London atlas of universal geography, exhibiting the physical & political divisions of the various countries of the World, constructed from original materials. Is most respectfully dedicated to his venerable friend John Middleton Esqr. As a testimony of gratitude and esteem, by his much obliged & humble servant, John Arrowsmith, F.R.G.S. & R.A.S. 35, Essex Street, Strand, London. London, pubd. by J. Arrowsmith ... 1838, p. 15) ново
  534. Тексас, 1835 г. ново
  535. Австрия, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 13) ново
  536. Палестина, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 23) ново
  537. Африка, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 26) ново
  538. Египет, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 27) ново
  539. Карта на света, 1846 (Източник: William Mackenzie. Gallery Of Geography. 1846.) ново
  540. Европа, [поредицата на Макензи се води от 1846 г., но границата в Бесарабия показва, че може би картата представя състоянието на Европа след 1856 г.] (Източник: William Mackenzie. Gallery Of Geography. 1846.) ново
  541. Азия, 1846 (Източник: William Mackenzie. Gallery Of Geography. 1846.) ново
  542. Етнографска карта на света и Европа, 1852 (Източник: Keith Johnsons Physical School Atlas. Blackwood And Sons. 1852) ново
  543. Обединението на Италия, 1860-1871 г. (Източник: Кратка българска енциклопедия. Т. 2. Издателство на БАН: С., 1964, с. 547) ново
  544. Обединението на Германия, 1815-1871 г. (Източник: Кратка българска енциклопедия. Т. 2. Издателство на БАН: С., 1964, с. 7) ново
  545. Карта на света, 1846 (Източник: William Mackenzie. Gallery Of Geography. 1846.) ново
  546. Азия, 1870 (Източник: William Mackenzie. Gallery Of Geography. 1870.) ново
  547. Франко-пруска война, 1870-1871 г. и Парижката комуна, 18 март-28 май 1871 г. ново
  548. Международното работническо движение, 1876-1914 г. и Вторият интернационал ново
  549. Африка, 1885 г. ново
  550. Африка, 1890 г. ново
  551. Тексас, 1895 г. ново
  552. Ню Мексико, 1895 г. ново
  553. Аризона, 1895 г. ново
  554. Схема, представяща най-високите съоръжения в света около 1896 г. ново
  555. Австро-Унгария, 1897 г. (Източник: Rand, McNally & Co.'s indexed atlas of the world containing large scale maps of every country and civil division upon the face of the globe, together with historical, descriptive, and statistical matter relative to each ... Accompanied by a new and original compilation forming a ready reference index ... Engraved, printed and published by Rand, McNally & Company, Chicago and New York, U.S.A., 1897. (on verso) Copyright, 1894, by Rand, McNally & Co., Chicago ... (complete in two volumes), p. 70-71) ново
  556. Кралство Галиция и Лодомерия и Великото херцогство Краков с Херцогства Аушвиц и Затор, 1897 г. ново
  557. Европа, 1898 г. ново
  558. Италия, 1898 г. ново
  559. Британските колонии, 1898 г. ново
  560. Европа, края на XIX и началото на XX в. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 2) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  561. САЩ, края на XIX и началото на XX в. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 3) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  562. Карта с руска легенда на южната част на Швеция, Норвегия и на Дания, 1900 г. ново
  563. Японската империя, 1904 г. и Руско-японската война 1904-1905 г. ново
  564. Средиземноморският район, 1909 г. ново
  565. Светът, колониалните владения и основните търговски пътища около 1910 г. ново
  566. Разпространение на езиците в Средна, Източна и Югоизточна Европа към 1910 г. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 99) ново
  567. Африка, 1910 г. (Източник: PEOPLE’S HANDY ATLAS OF THE WORLD (1910 CENSUS EDITION) Containing over 100 Specially Engraved Maps, Diagrams and Thousands of Indexed Entries of Towns, and Countries with Populations from the 1910 U.S. Federal Census and other Latest Sources for Foreign Places. Edited and Published by
    THE GEOGRAPHICAL PUBLISHING CO, CHICAGO, 1911., p.84)     ново
  568. Североизточна Африка, 1910 г. (Източник: PEOPLE’S HANDY ATLAS OF THE WORLD (1910 CENSUS EDITION) Containing over 100 Specially Engraved Maps, Diagrams and Thousands of Indexed Entries of Towns, and Countries with Populations from the 1910 U.S. Federal Census and other Latest Sources for Foreign Places. Edited and Published by THE GEOGRAPHICAL PUBLISHING CO. CHICAGO, 1911, p.86) ново
  569. Европа през 1911 г. Източник: http://biarmia.narod.ru/ ново
  570. Железопътните линии на Австро-Унгария и релсовият транспорт на Виена, 1911 г. ново
  571. Италианска карта на Триполитания (?) г. ново
  572. Разпределение на народностите ("расите") в Австро-Унгария, 1911 г. ново
  573. Кралство Галиция и Лодомерия, физическа карта, 1914 г. ново
  574. Териториално-политическо разделение на света към 1914 г. ново
  575. Японска карта на света, 1914 г. ново
  576. Колониална система към 1914 г. (Източник: Кратка българска енциклопедия. Т. 3, КВАНТ-ОПЕРЕ. С., 1966, с. 88) ново
  577. Първа световна война 1914-1918 г. Западноевропейски театър, Балкански театър, Пробив на Австро-германския фронт 1916 г. [Източник: Кратка енциклопедия България. Том 4, ОПЕРЕ-СТРОЙ. С., 1967, стр. 304] (Внимание: файлът е над 10 MB) ново
  578. Театри на военните действия праз Първата световна война 1914-1918 г. [Източник: Кратка енциклопедия България. Том 4, ОПЕРЕ-СТРОЙ. С., 1967, стр. 304] (Внимание: файлът е над 10 MB) ново
  579. Първа световна империалистическа война, 1914-1918 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 8) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  580. Първа световна империалистическа война (1914-1918 г.) - Европейски и кавказки фронт. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 9) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  581. Първа световна война (европейски боен театър с акцент върху западния и източния фронт) ново
  582. Германия през 1917 г. ново
  583. Курландия, Ливония и Естония през 1917 г. преди Февруарската революция г. Източник: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8c/Meyerbaltikum.jpg ново
  584. Подем на световното революционно движение, 1917-1923 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 15) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  585. Гъстота на населението в света, 1918 ново
  586. Ноемврийската революция в Германия през 1918 г. и революционните борби на германския пролетариат през първата половина на 1919 г., Унгарската съветска република, 21 март - 1 август 1919 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 16) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  587. Италия след Първата световна война ново
  588. Европа през 1919 г. ново
  589. Етническа и езикова карта на Европа, 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 66) ново
  590. Ирландия (с вписана карта на Дъблин), 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 58) ново
  591. Швейцария и Унгария (интересно хрумване на издателите е да сложат точно тези две страни на една страница), 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 52) ново
  592. Италия (с вписана карта на Рим), 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 64) ново
  593. Германия и Австрия (с вписани карти на Берлин и Виена), 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 61) ново
  594. Чехо-словакия, 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 44) ново
  595. Азия, 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 66) ново
  596. Японската империя, 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 70) ново
  597. Британска Южна Африка, 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 72) ново
  598. Южна Америка (с вписани карти на Рио Де Женейро, Буенос Айрес и Британска Гвияна), 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 77) ново
  599. Унгария през 1919-1945 г. ново
  600. Унгария. последици от Трианонския договор, 1920 г. ново
  601. "Полша и Новите балтийски държави" - карта от един британски атлас, издаден през 1920 г., представяща неясната ситуация в региона след договорите от Брест и Версай и преди този от Рига. Вижда се обхвата на т.нар. Обединено балтийско княжество, което е трябвало да покрива територията на средновековната Ливонска конфедерация. Източник: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/5/54/Poland_%26_The_New_Baltic_States.jpg ново
  602. Светът, политическо разделение, 1922 г. (Източник: Atlas fur die 6. bis 11. Klasse. VEB Hermann Haack, Geographisch-Kartographische Anstalt Gotha, 1984) ново
  603. Колониална система към 1923 г. (Източник: Кратка българска енциклопедия. Т. 3, КВАНТ-ОПЕРЕ. С., 1966, с. 88) ново
  604. Схематична карта, представяща района, в който се води т.нар. "Война на Пинк" или бомбардирането, извършено от британски самолети под командването на Ричард Чарлс Монтагю Пинк срещу пущунското племе Махсуд в Южен Уазирстан, 1925 г. ново
  605. Света, Германските радиопредавания, Северният полюс, Южен полюс, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 1 Die Erde, Karte Nr. 2 Deutsche Funkverbindungen, Karte Nr. 3, Nordpolarkarte, Karte Nr. 4 Sudpolarkarte; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  606. Европа, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 5 Europa; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  607. "Средна Европа"[кавички на ред.], 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 6 Mitteleuropa; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  608. Северозападна Германия, Холандия и Белгия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 7 Nordwestdeutschland, Niederlande u. Belgien; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  609. Североизточна Германия и Мемел, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 8-9 Nordostdeutschland, Memelgebiet; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  610. Южна Германия, Люксембург и Австрия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 10-11 Suddeutschland und Luxemburg, Osterreich; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  611. Тирол, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 12 Tirol; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  612. Западна Чехословакия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 13 Westliche Tschechoslowakei; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  613. Швейцария, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 14 Schweiz; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  614. Франция, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 15 Frankreich; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  615. Великобритания и Ирландия с вписана карта на Шетландските острови, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 16 Grosbritannien und Irland; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  616. Норвегия, Швеция и Финландия (с вписана карта на Исландия), 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 17 Schweden, Norwegen und Finnland, Karte Nr. 18, Island; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  617. Южна Скандинавия и Дания, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 20 Sudliches Skandinavien und Danemark; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  618. Полша, Балтика и източна Чехословакия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 21 Polen, Baltikum und ostliche Tschechoslowakei; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  619. Унгария и Румъния, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 19 Ungarn und Rumanien; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  620. Испания и Португалия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 22 Spanien und Portugal; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  621. Италия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 23 Italien; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  622. Азия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 26 Asien; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  623. Индия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 27 Vorderindien; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  624. Източна Азия, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 28 Ostasien; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  625. Африка с вписани карти на Южноафриканския съюз и Египет, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 29 Afrika, Karte Nr. 30 Sudafrikanische Union, Karte Nr. 31 Agypten; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  626. Австралия и Океания, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 32 Australien und Ozeanien; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  627. Северна Америка с вписани карти на Панама и Северните щати на САЩ, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 33 Nordamerika, Karte Nr. 34 Panama, Karte Nr. 35 Noroststaaten de Union; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  628. САЩ, Мексико и Центална Америка, 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 36 Vereinigte Staaten, Mexico und Mittel-Amerika; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  629. Южна Америка с вписани карти на Средно Чили, Южна Бразилия и Устието на Ла Плата 1928 г. (Източник:Knaurs Welt-Atlas. Berlin, 1928, Karte Nr. 37 Sudamerika, Karte Nr. 38 Mittel-Chile, Karte Nr. 39 Sud-Brazilien, Karte Nr. 40 La Plata-Mundung; Библиотека "Милчо Лалков", ИФ на СУ "Св. Климент Охридски") ново
  630. Линиите Мажино и Зигфрид ново
  631. Карта, представяща схематично германската система от концлагери в периода 1933-1945 г. ново
  632. Германска система от концлагери ново
  633. Националнореволюционна борба на испанския народ 1936-1939 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 17) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  634. СССР и Прибалтика (1939-1956). Разширението на СССР в района на Прибалтика (1939, 1940, 1945 г.)
  635. Франция [1939, 1940 г.?] ново
  636. Светът през Втората световна война. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 117) ново
  637. Антифашистко движение и съпротива в Европа по време на Втората световна война (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 22) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  638. Централна Европа и части от Източна и Югоизточна Европа, 1940 ново
  639. Територии, загубени от Финландия в полза на СССР (1940-1944 г.) ново
  640. Германия, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика: Голямо илюстровано издание, С., 1940 г.) ново
  641. Апенински полуостров, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика: Голямо илюстровано издание, С., 1940 г.) ново
  642. Скандинавски полуостров, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика: Голямо илюстровано издание, С., 1940 г.) ново
  643. Азия и Европа, религиозна карта, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика. Голямо илюстровано издание. С., 1940) ново
  644. Африка, националности, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика. Голямо илюстровано издание. С., 1940) ново
  645. Унгария, 1941-1944 г. ново
  646. Разгром на фашистките държави в Европа в Европа, ноември 1942 - май 1945 г. Превземане на Берлин от съветските войски, 16 април - 2 май 1945 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 24-25) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  647. Здробиря Жапонией империалисте (9 аугуст - 2 септембрие 1945 г.) (Източник: История Униуний РСС. Мануал пентру класа а зечя а школий медий. Кукушкин, Ю. С. (ред). Кишинэу, 1989, с. 118) ново
  648. Народнодемократични революции и строителство на социализма в страните от Средна и Югоизточна Европа, 1944-1969 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 30) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  649. Великобритания, Франция, ГФР и САЩ след Втората световна война (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 37) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  650. САЩ след Втората световна война (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 36) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  651. Африка след Втората световна война (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 34) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  652. Латинска Америка след Втората световна война (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 35) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  653. Разделяне на Британската империя в Индия, 1947 г. ново
  654. Освобожденные районы Китая (на 30 июня 1949 г.) (Източник: БСЭ. Т. 21. М., 1953) ново
  655. Светът, политическо разделение, 1949 г. (Източник: Atlas fur die 6. bis 11. Klasse. VEB Hermann Haack, Geographisch-Kartographische Anstalt Gotha, 1984) ново
  656. Алтай, физическая карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т. 2. М., 1950) ново
  657. Беринговое море, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т.5. М., 1950) ново
  658. Аргентина, политико-административная карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т. 3. М., 1950) ново
  659. Арктика, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т. 3. М., 1950) ново
  660. Афганистан, политико-административная карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т. 3. М., 1950) ново
  661. Афганистан, физическая карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т. 3. М., 1950) ново
  662. Бразилия, политико-административная карта, 1951 г. (Източник: БСЭ. Т. 6. М., 1951) ново
  663. Бразилия, физическая карта, 1951 г. (Източник: БСЭ. Т. 6. М., 1951) ново
  664. Кубинската революция, 1952-1961 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 36) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  665. Европа, политическая карта, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.15. М., 1952) ново
  666. Гондурас, Британский Гондурас, Гватемала, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.12. М., 1952) ново
  667. Израиль, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т. 17. М., 1952) ново
  668. Полуостров Индокитай, политико-административная карта, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 18. М., 1953) ново
  669. Полуостров Индокитай, физическая карта, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 18. М., 1953) ново
  670. Индонезия, политико-административная карта, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 18. М., 1953) ново
  671. Индонезия, физическая карта, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 18. М., 1953) ново
  672. Исландия, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 18. М., 1953) ново
  673. Колумбия, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 22. М., 1953) ново
  674. Куба, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 23. М., 1953) ново
  675. Мексика, политико-административная карта, 1954 г. (Източник: БСЭ. Т. 27. М., 1954) ново
  676. Мексика, физическая карта, 1954 г. (Източник: БСЭ. Т. 27. М., 1954) ново
  677. Монгольская народная республика, политико-административная карта, 1954 г. (Източник: БСЭ. Т. 28. М., 1954) ново
  678. Монгольская народная республика, физическая карта, 1954 г. (Източник: БСЭ. Т. 28. М., 1954) ново
  679. Нигер, бассейн реки, 1954 г. (Източник: БСЭ. Т. 29. М., 1954) ново
  680. Участници в срещата в Бандунг, 1955 г. ново
  681. Тянь-шань, физическая карта, 1956 г. (Източник: БСЭ. Т. 43. М., 1956) ново
  682. Цейлон, 1957 г. (Източник: БСЭ. Т. 46. М., 1957) ново
  683. Австралия и Нова Зеландия, 1960 г. (Източник: Кратка българска енциклопедия. Т. 1, А-ГЕРА. С., 1963, с. 8) ново
  684. Антарктида, 1961 г. (Източник: Кратка българска енциклопедия. Т. 1, А-ГЕРА. С., 1963, с. 88) ново
  685. Западен Берлин - шпионски център, 1962 г. (Източник: Вечерни новини, 22 ноември, 1961, бр. 3490, год. ХII, с. 3) ново
  686. Африка, политическа карта, 1962 ново
  687. Карта и справка за Сирия, 1963 г. (Източник: Работническо дело, 9 март, 1963, бр. 68, год. XXХVII, с. 4) ново
  688. Колониална система към 1965 г.и кръгови графики, илюстриращи разпада на колониалната система в периода 1900-1965 г. (Източник: Кратка българска енциклопедия. Т. 3, КВАНТ-ОПЕРЕ. С., 1966, с. 88) ново
  689. Карта на САЩ, 1967 г. (Източник: Рубинщайн, Л. Честният Ейб. Разкази за Абрахам Линкълн и неговите приятели. С., 1967 г.) ново
  690. Светът, 1973 г. (Източник: Рекламно тефтерче на японската компания Komiai Chemical Industry Co., Ltd. за 1973 г., собственост на българското техническо аташе в Токио В. Д. Григоров. Архив Анамнезис.) ново
  691. Близкият изток, 1974 г. (Източник: Рекламно тефтерче на японската компания Митсубиши за 1974 г., собственост на българското техническо аташе в Токио В. Д. Григоров. Архив Анамнезис.) ново
  692. Административна карта на САЩ (от 70-те, на картата се вижда маршрута на една българска специализантка през 1978 г.)
  693. Европа, пътна карта, 1978 г. ново
  694. Лос Анджелос и района на града, безплатни автостради, 1978 г. ново
  695. Аляска, 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 13) ново
  696. Район Нью-Йорка, 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 16) ново
  697. Куба, Ямайка, 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 28) ново
  698. О. Пуэрто-Рико, Малые Антильские о-ва, Тринидад и Тобаго, 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 29) ново
  699. Венесуэла (Северная часть), Юго-восток Бразилии, 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 36) ново
  700. Венесуэла (Северная часть), 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 36) ново
  701. Юго-восток Бразилии, 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 36) ново
  702. Южная Америка (Южный лист), 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 37) ново
  703. Центральная Аргентина, Уругвай, Среднее Чили, 1981 г. (Източник: Атлас мира. Америка. Главное управление геодезии и картографии при Совете министров СССР. М., 1981, с. 38) ново
  704. Светът, политическо разделение, 1983 г. (Източник: Atlas fur die 6. bis 11. Klasse. VEB Hermann Haack, Geographisch-Kartographische Anstalt Gotha, 1984) ново
  705. Държави-членки на организацията на Обединените нации (ООН), 1983 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 39) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  706. Движение за мир в света, 1983 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 38) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  707. Европа, ж.п. и пътна карта, 1987 г. (Източник: Централен кооперативен съюз. Union Centrale des Cooperatives [Рекламно тефтерче]. AFA - Printedin France, Danubex 124 bis, avenue de Villiers - 75017 PARIS, 1987 г. Архив Анамнезис.) ново
  708. Швеция, 1989 г. [стилизирана карта, представяща картинно основните забележителности в тази скандинавска страна] (Източник: 1990 Sweden Desk Diary. 1989) (Благодарности към Цветан Радулов) ново
  709. Австралия и южната част на Южна Америка, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М16) ново
  710. Канада, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М12) ново
  711. Китай, Корея, Япония, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М7) ново
  712. Централна Америка и Карибите, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М14) ново
  713. Европа и Съветският съюз, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М6) ново
  714. Индия, Североизточна Африка, Арабски полуостров, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М9) ново
  715. Северна Африка, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М10) ново
  716. Южна Африка и Мадагаскар, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М11) ново
  717. Югоизточна Азия, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М8) ново
  718. Северната част на Южна Америка, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М15) ново
  719. Световните часови зони, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М5) ново
  720. САЩ и Северно Мексико, 1989 г. (Източник: The World Almanac and Book of Facts 1989. New York, 1989, p. М13) ново
  721. Източна и Югоизточна Европа, начало на промените до края на 1990 г. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 154) ново
  722. Френските отвъдморски департаменти и територии ново
  723. Южен Судан, 2011 г. ново
  724. Съвременният свят според американците (част І) (благодарим на Jormungandr)
  725. Съвременният свят според американците (част ІІ) (благодарим на Jormungandr)
  726. Съвременният свят според американците (част ІІІ) (благодарим на Jormungandr)

    727. КОЛЕКЦИЯ БЪЛГАРСКИ КАРТИ ОТ 50-ТЕ ГОДИНИ ПО ИСТОРИЯ НА СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ. Колекцията се публикува благодарение на ст.ас. Христо Беров

  727. Европа през 476 г. с вписана карта, изобразяваща Държавaта на остготите през V-VI в. (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. С., 1955) ново
  728. Европа и Средиземноморието в края на IX в. с вписана карта, изобразяваща разделянето на Франкската държава по Меерсенския договор (870 г.) (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. С., 1955) ново
  729. Икономически центрове и търговски пътища в Европа ХI-XIII в. (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. С., 1955) ново
  730. Европа и Средиземноморието в края на ХII в. с вписана карта, изобразяваща кръстоносните държави през ХI-XIII в. (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. С., 1955) ново
  731. Европа в края на ХIV в. (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. С., 1955) ново
  732. Образуване на Руската централизирана държава (1462-1533 г.) и ръст на многонационалната Руска държава в ХVI в. (1533-1598 г.) [с редакционни бележки в полетата] (Източник: [Вероятно] История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. С., 1955) ново
  733. Великите географски открития от края на ХV до средата на ХVII в. (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. Том II. С., 1956) ново
  734. Селската война в Германия през 1524-1525 г. (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. Том II. С., 1956) ново
  735. Европа в средата на ХVI в. (около 1560 г.) (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. Том II. С., 1956) ново
  736. Нидерландска буржоазна революция през 1566-1609 г. (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. Том II. С., 1956) ново
  737. Европа в средата на ХVII в. (Източник: История на средните векове. [Приложение]. 5 цветни карти. Том II. С., 1956) ново

    738. КОЛЕКЦИЯ ИСТОРИЧЕСКИ АТЛАСИ (ПЪЛНИ ИЗДАНИЯ)

  738. Атласъ Россiйской, состоящей изъ девятнатцати спецiальныхъ картъ, 1745 г. ново
  739. Dan-Straulesti, P. Atlas Istoric Ilustrat al Romaniei. Bucuresti, 2008 ново
»