ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ СЪЮЗ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ОПИУМ В ТУРЦИЯ, 1932 г.
Изпратено от admin on Вт., 21/03/2017 - 22:43
ЗАКОН
ЗА
ТЪРГОВСКИЯ СЪЮЗ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ОПИУМ В ТУРЦИЯ
(Публикуван и обнародван с Държавен вестник от 10.07.1932 г., бр. 2146)
№ Дата на приемане:
2061 3.07.1932
ПЪРВА ГЛАВА
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. Продажбата на опиум се извършва само от Търговския съюз на производителите на опиум в Турция, чиято организация е указана във втора глава.
Капиталът на тази институция е оборотен и се разделя на неограничен брой дялове, половината на всеки от които е в лири.
Съюзът се състои от членове-производители на опиум, чиито квалификации са указани от настоящия закон.
Търговският съюз на производителите на опиум в Турция е юридическо лице, което притежава задълженията и компетенциите, описани в настоящия закон.
ВТОРА ГЛАВА
ОРГАНИЗАЦИЯ
Чл. 2. Всеки земеделец, който сади опиум на собствена или наета земя в Турция, е член на Търговския съюз на производителите на опиум в Турция по отношение на продажбата на опиум в и извън страната.
Лицата, които произвеждат опиум в съдружие, без да са собственици на земя, също са членове на Съюза.
Чл. 3. Всеки член на Съюза има по един глас и право да избира и да бъде избиран за член на комитите, които ще бъдат учредени.
Лицата, които в четири последователни години не засаждат опиум, губят членството си. Лицата, които в период от три години след това започнат наново да садят опиум, възстановяват правата си на членове.
Чл. 4. По отношение на Съюза Турция се дели на райони, а районите се делят на подрайони. Броят на районите и подрайоните се определя с правилник. Границите им се установяват от Управителното събрание на Съюза и в случай на нужда могат да бъдат променяни от време на време.
Чл. 5. Във всеки подрайон има по един управителен комитет от три лица, избрани за мандат от една година от членовете на съюза в подрайона по реда, предвиден в правилника.
Чл. 6. Във всеки район има по един районен управителен комитет от пет лица, избрани за мандат от две години от делегати на подрайоните, на които районът се дели.
Докато Земеделската банка осигурява съгласно чл. 17 финансовите дейности на Съюза, един от членовете на управителния комитет се назначава от въпросната банка.
Чл. 7. Избираемите членове на Управителното събрание на Съюза се избират от районните управителни комитети съобразно реда, указан в правилника.
Чл. 8. В първите две години от влизането на този закон в сила посочените в чл. 5 подрайонни управителни комитети се избират съобразно реда, указан в правилника, от общините, управителните комитети на земеделските и търговските камари и клоновете или касите на Земеделската банка, намиращи се в съответните места.
Чл. 9. Управителното събрание на Съюза се състои от девет лица, от които шестима се избират от районните управителни комитети, указани в чл. 7, двама се назначават от Министерството на икономиката и един се назначава от Министерството на земеделието.
Докато Земеделската банка осигурява съгласно чл. 17 финансовите дейности на Съюза, един от шестимата членове се назначава от въпросната банка.
Чл. 10. Търговският съюз на производителите на опиум в Турция има един генерален секретар, назначен от президента на Републиката с решение на Министерския съвет по предложение на Министерството на икономиката.
Генералният секретар е служебен член на Управителното събрание.
ТРЕТА ГЛАВА
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ
Чл. 11. Членовете на Съюза предават за продажба произведения от тях опиум на Съюза в определено от Управителното събрание време. Възможно е няколко производителя да предадат на Съюза опиума си в определените от правилника количества посредством избрано помежду тях лице, регистрирайки го на негово име.
По решение на Управителното събрание продуктите на произвеждащите опиум лица могат да бъдат закупувани в малки количества по сметката на Съюза в определени обекти. Събранието определя и обявява максимума на тези количества всяка година два месеца преди събирането на реколтата.
Чл. 12. Управителното събрание на Търговския съюз на производителите на опиум в Турция може да извършва долуописаните дейности:
1. Да извършва търговски трансакции и дейности по продажбата на предадения му от членовете опиум, а също така и да сключва всякакви споразумения, които счете за полезни;
2. По всякакъв начин да представлява или да възлага представляването на Съюза в съдилищата и пред администрацията;
3. Да дава аванси и да влиза в дълг спрямо членовете на Съюза срещу предавания от тях опиум;
4. Да подлага на обработка предадения му опиум и да го категоризира наново;
5. Да предявява искове за определени търговски марки, патенти, привилегии, лицензи, регистрации на изобретения и други разрешения, да ги откупува и придобива по друг начин и да ги преостъпва на други лица;
6. Да бъде собственик на необходимите на Съюза недвижими имоти;
7. Да влиза в съдружие и да сключва споразумения и договори с други лица по отношение на дейности, съответстващи на целите и изгодни за институцията на Съюза;
8. Да извършва рекламна и пропагандна дейност посредством средства като книги, брошури, вестници и по други начини;
9. Да сключва заеми по съответния начин;
10. Да изготвя, да приема и да джиросва или шконтира произлизащите от дейностите на Съюза срочни менителници, полици, коносаменти, митнически, складови и пристанищни записи, разписки и други менителници, имащи или нямащи джиро;
11. При сключване на заеми да осигурява изплащането на задълженията на Съюза чрез даване на компенсация за опиума на членовете, намиращ се на негово разположение;
12. Да изпълнява всякакви дейности, необходими за постигане на целите му.
Ч. 13. Опиумът, предаден от членовете на Съюза, се продава от Съюза дори и да е бил даден в залог в чужбина от тях или е бил секвестиран от техни кредитори; правата на трети лица, произлизащи от гаранция или секвестър, се уреждат чрез непосредствена компенсация.
Чл. 14. В случай че опиумът на разположение на Съюза не бъде даден в залог на лицата, имащи вземания от Съюза, то приходите от продажбата му не могат да бъдат събирани от кредиторите на Съюза.
Чл. 15. Съюзът може да заведе съдебно дело срещу свой член, имащ дългове към Съюза, за неговия дял от пазарната стойност [на опиума] и да пристъпи към събирането му, без да е необходимо да започва изпълнително производство, при условие че запазва правото си да използва законовите процедури.
Чл. 16. След като от приходите от продажба бъдат отбити разходите за общата администрация, чиито размер и съотношение се определят от Управителното събрание на Съюза и се одобряват от Министерството на икономиката, а също така и разходите за зазплащане и приключване на дейностите по продажбата като застраховки, такси за склад, такси за превоз и комисионни, остатъкът се разпределя между членовете на Съюза чрез пропорционални вноски.
Чл. 17. Кредит в достатъчно количество се предоставя от Земеделската банка на разположение на Съюза, за да изпълнява целите си от предходния член и да дава аванс на членовете си срещу предавания от тях опиум.
Количеството на този кредит се определя от Управителното събрание с участието на представител на Земеделската банка всяка година преди събирането на реколтата.
Чл. 18. Лицата, непредали произведения от тях опиум на Съюза съобразно чл. 11, се наказват с до един месец лишаване от свобода при лек режим или с лека глоба до двеста лири.
Лицата, придобили и продали опиум в нарушение на разпоредбите на този закон, се осъждат от арбитражен съд на лишаване от свобода от една седмица до шест месеца и тежка глоба, не по-малка от сто лири.
Чл. 19. Въпросите по прилагането на този закон, отношенията на членовете на Съюза със Съюза, задълженията и отговорностите на делегатите и членовете на управителните комитети пред Съюза и правата на членовете по осъществяване на контрол се уреждат с правилник, който ще се изготви от Министерството на икономиката и ще бъде одобрен от Министерския съвет.
Чл. 20. Монополът, установен с този закон, влиза в сила от 1 май 1933 г. и обхваща реколтата от 1933 г.
Изготвянето на организацията на Съюза и правилника му и другите допълнители, подготвителни дейности започват на датата на обнародване на закона.
§ 1. Търговците на опиум са длъжни в срок от четири месеца от 1 май 1933 г. да съобщят на Съюза с декларация качеството, количеството и местонахождението на наличния опиум.
§ 2. Лицата, непредставили указаната в § 1 декларация, и лицата, за които се установи, че представената от тях декларация не съответства на действителността, се осъждат от арбитражен съд на парична глоба от 25 лири за всеки килограм укрит опиум.
§ 3. Търговците на опиум са длъжни да изнесат в чужбина до 1 април 1933 г. опиума, с който разполагат. Съответствието на износа с декларацията трябва да бъде установено от Управителния съвет на Съюза.
§ 4. Опиумът, неизнесен в законовите срокове, се предава на Съюза от собствениците. Щом Съюзът продаде този опиум, той изплаща на собствениците горницата от приходите от продажбата, отбивайки разходите и вземайки 2% комисионна.
§ 5. Опиумът, който ще бъде предаден от търговците на Съюза, може да бъде заложен от собствениците в банка със знанието на Съюза.
§ 6. Аванс в достатъчно количество се отпуска от Земеделската банка за разходите по подготвителния период. Този аванс се изплаща от Съюза съобразно чл. 16.
Чл. 21. Министрите на правосъдието, икономиката и земеделието са натоварени с изпълнението на разпоредбите на този закон.
5 юни 1932 г.
Дата и номер на известието до президентството на Републиката: 4.07.1932 г. и 1/378
Дата и номер на известието от президентството на Републиката 5.07.1932 г. и 1/511
за уведомление на министър председателя
за публикуване и обнародване на този закон:
Том и номер на страниците на стенографския протокол том 8, с. 248
на Народното събрание, съдържащ обсъжданията на този закон: том 9, с. 442,475,475:484
Забележка: Превод от турски език Н. Раковски.
