— На конференцията „Наследството от престъпленията на комунистическия режим в Европа от XXI век“ в Талин осем страни от Източна Европа се обявиха за необходимостта да се организира разследване в памет на жертвите на комунистическите режими, както това бе направено по отношение на престъпленията на нацизма. Тоест между двете исторически епохи се поставя знак за равенство. Изявлението е подписано от представителите на Естония, Латвия, Литва, Полша, Хърватия, Словакия, Унгария и Чехия. Целта на такива конференции да се оправдае западният строй ли е? Или бихте коментирали нещата по друг начин?

— Тук има два момента. Първо, това е още един подмолен снаряд, който е изключително необходим в антируската кампания. Логично е да се предположи, че доколкото Русия е наследница на Съветския съюз, тя носи отговорност за всичките тези престъпления. Следователно – трябва да се хвърлят камъни по нашата победа. Много показателно е, че с това се занимават бивши страни от соцлагера, които са готови да излязат от кожата си, само и само да докажат на Големия брат, че са истинските „лоши момчета“ в служба на буржоазията.

Вторият момент, обратната страна на този процес. Това безусловно е  постепенната реабилитация на нацизма. И ако първата стъпка е нацизмът да се приравнява към комунизма, то следващата е да се заяви, че нацисткият тоталитаризъм е бил по-добър от съветския, комунистическия; че Хитлер е убил по-малко хора… Ето такива са типичните припеви.

Само че, когато говорим за тези източноевропейски страни, трябва много добре за помним нещо изключително важно: тези песни първи ги запяха нашите „радетели на перестройката“ и цялата крадлива паплач, която дойде след 1991 година. Те първи запяха песента, че между комунизма и нацизма трябва да се сложи знак за равенство, първи осъдиха КПСС и така нататък. Така, че сега ние сърбаме кашата, която забърка същата тази безсрамна шайка подлеци, изпълзели след 1991 година, като чудовища от Кунсткамерата в Питер.

— А защо не поискат Русия да пресметне всички финансови инжекции за комунистите от Източна Европа и да си поиска дълга обратно? Няма ненаказано добро - всичко ли се случва според тази мъдрост?

— Това е вторият момент. Все пак основното тук е пропагандата. Но ако покажем слабост и се поддадем, след това без съмнение ще последват искове. Това е начин да изсмучат от нас някакви пари – особено като се има предвид дивото икономическо положение в тези страни. Но и самите ние се държим странно. С кого общуват нашите посланици в страните от Източна Европа? Кого канят те в нашите посолства?

Няма да назовавам източноевропейската страна, за която говоря, но неотдавна ми разказаха, че нашият посланик там не дава интервюта за проруски вестници и списания, а общува само с антируски издания. Както ми казаха обидени симпатизанти на Русия от тази страна, излиза, че там за предпочитане са онези, които плюят в посока към Русия. Може би това е свързано с факта, че козиревските разклонения дават плод (има се предвид Андрей Козирев, бивш руски министър на външните работи по време на управлението на Борис Елцин – бел. прев.*)…

Най-важното обаче е, че ние сами започнахме антируската пропаганда в Източна Европа. Нещо повече – у нас има сили, групи и структури, които продължават да правят това. Отчитайки какво се случва сега на Запад, устите на тези структури, лица и групи трябва надеждно да се затворят.

— По тази логика би трябвало да поискаме от страните от Източна Европа парични компенсации за всеки загинал съветски войник, освобождавал техните земи. А планират ли те разследване на неонацизма?

— Съвсем вярно. Колко е вложил Съветският Съюз в Източна Европа? Можем да си спомним на какви цени продавахме газ в страните от Източна Европа. Но по принцип, ако започнем да постъпваме като тях, също няма да има полза. Става дума за жалката позиция на едни мънички държавици. Кажете ми що за чудо е Естония? Или Хърватия? Във Великата отечествена война хърватите воюват на страната на нацистите и зверски убиват православни сърби. Една трета от танковете на Източния фронт, са произведени в заводите в Чехословакия, в частност, в завод „Шкода“; само дето тогава той се нарича „Херман Гьоринг верке“ и в него работят чехи. Така че тук всичко е ясно.

Източна Европа е регион, който винаги ще гледа в посока към силния. Днес за силен се счита Западът – естествено натам и гледат те. Но съм сигурен, че ще минат 10 години, мигрантите ще започнат да превземат Запада и Източна Европа ще хукне към Русия. И тогава това, което на нас ще ни бъде нужно е, както пееше Висоцки: „Да не забравяме, да не прощаваме и да не губим.“ Трябва да се помни кой е плюл по нас и това да се фиксира много ясно!

----------------------------

*Андрей Козирев е бивш руски министър на външните работи по време на управлението на Борис Елцин. Роден е на 27 март 1951 г. в Брюксел. Завършил е Московския държавен университет за международни отношения. През 1978 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи на СССР, където заема редица длъжности, включително началник на Управление "Международни организации".

Става министър на външните работи на Русия по времето на президента Борис Елцин от октомври 1990 г. Превръща се в една от най-либералните прозападни фигури при управлението на Елцин. През януари 1996 г. под натиска на твърдолинейни националисти е принуден да подаде оставка.

Източник: https://www.pravda.ru/expert/

Превод от руски: Елена Дюлгерова

Източник: ГЛАСОВЕ