Калояна Върбанова. РЕЖИМЪТ НА „ЧЕРНИТЕ ПОЛКОВНИЦИ“ В ГЪРЦИЯ: ОТРАЖЕНИЕ ВЪВ ВЕСТНИК „РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО“ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРО - ГРЪЦКИТЕ ОТНОШЕНИЯ (1967 - 1974)

РЕЖИМЪТ НА „ЧЕРНИТЕ ПОЛКОВНИЦИ“ В ГЪРЦИЯ: ОТРАЖЕНИЕ ВЪВ ВЕСТНИК „РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО“ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРО - ГРЪЦКИТЕ ОТНОШЕНИЯ (1967 - 1974)

Калояна Върбанова

На 21 април 1967 г.  чрез държавен преврат в Гърция се установява т.нар. „режим на черните полковници“. Този режим въплъщава един особен тип национализъм, чиято основна характеристика е антикомунизмът. Това предопределя сложността, която ще настъпи в българо-гръцките отношения през периода. Този интересен процес може да бъде проследен на страниците на вестник „Работническо дело“, който като орган на ЦК на БКП, демонстрира нагледно  официалната политика на управляващите в България към събитията в Гърция.

Главните фигури, стоящи зад преврата от 21 април 1967г. , са генeрал  Стилианос Патакос и полковниците Георгиос Пападопулос и Николаос Макарезос, които установяват дясна военна диктатура в Гърция през следващите седем години. Срещу предполагаемата заплаха от комунизма, управляващите противопоставят ценностите на елино–християнската цивилизация. Те използват национализма и религията, очаквайки, че ударението върху тези ценности, ще засили подкрепата за режима сред традиционно мислещите гърци.[1]

            Първите новини за преврата в Гърция са отразени на страниците на вестника почти веднага – на 22 април. Още в първата статия[2],  посветена на режима на „черните полковници“ около разясненията за хода на преврата се  загатва за американската роля в него.  В последствие от 22 април до 10 юни всеки един брой на вестника посвещава статии за случващото се в нашата съседка.[3] Повечето от тях имат по-скоро съобщителен характер,  позовавайки се на данни от чуждестранни информационни агенции и печатни издания. Интересни и особено характерни са статиите, които директно отразяват позицията на управляващите и на българската общественост.  Такава виждаме в бр. 118 от 28 април 1967 г., която носи заглавието „Нашата общественост е разтревожена“.[4] В нея превратът е осъден като „военнофашистки“,  и „насочен срещу демократичните партии и прогресивните сили“. Освен това е характеризиран като „потенциална опасност за мира и добросъседските отношения“. Подобни осъдителни статии се срещат редовно на страниците на вестника през 1967 г.  и напомнят официалната линия, която България следва в своята политика към Гърция.[5] Доста внимание се обръща и на международната реакция на преврата.[6] Показателна за акцента, който се поставя върху тази реакция, е статията „Международна изолация“ от брой 127 на 7 май 1967 г.  В нея за пореден път се загатва за американската следа в събитията: „Обща е констатацията, че новият гръцки режим се намира в международна изолация, която превратаджиите и техните приятели в САЩ се стремят постепенно да преодолеят.“  От 21 април до края на 1967г.,  от 255 броя на вестника, в 132 са поместени статии и съобщения, свързани с режима на полковниците – т.е.  това е от редовно присъстващите теми на международните страници на ежедневника.

Следващите три години от управлението на полковниците – 1968 г., 1969 г. и 1970 г. не са изпълнени с толкова много динамика, колкото първата и по тази причина статиите и съобщенията за режима във в-к „Работническо дело“ са значително по-малко.  Доколкото има такива, до голяма степен те поставят акцента върху вътрешната съпротива срещу военната хунта в Гърция. През 1968 г. често се срещат заглавия от типа: „Гръцките студенти се борят“ [7], „Гръцката съпротива“ [8]  и официални декларации на ЦК на Гръцката комунистическа партия.[9] Всички те имат сходен характер – осъждане на режима и изтъкване на неговия недемократичен и диктаторски характер.

Що се отнася до българо-гръцките отношения на 4 септември 1968 г. се състои среща в Атина между българския посланик Минчев и гръцкия външен министър Пипинелис. [10] На тази среща Пипинелис държи остър тон по въпроса за намесата на България в Чехословакия, но същевременно уверява българския посланик, че политиката на Гърция спрямо България не се е променила и режимът ще продължи да работи за задълбочаване на връзките със северната си съседка. Официалната линия, която Москва налага на своите сателити е да не се поддържа контакт с военното управление в Гърция и режимът да тъне в изолация. Това би могло да обясни липсата на информация за тази среща във в-к „Работническо дело“.

През 1969 г. и 1970 г. вестникът спира основно своето внимание върху процесите срещу „прогресивни“ дейци и загрижеността на българската общественост за тях.  Всяка втора статия, свързана с Гърция носи заглавието „Присъди в Гърция“, „Арести в Гърция“ и др.  [11] В една подобна статия – „ Масови репресии в Гърция“ от 29 май 1969 г. виждаме много ясно  продължаващото негативно отношение на авторите към режима в нашата съседка. Показателен е следният цитат: „В стемежа си да оправдае съдебните процеси режимът измъкна от архивите на „студената война” и изтърканата версия за тъй наречената опасност от север.“ Военният режим често прибягва до използването на „опасността от север“, визирайки социалистическия строй в съседните държави. Тази неясна опасност крепи авторитарното управление и оправдава намесата на военните във властта и във всички аспекти от обществения живот. [12]

В пълен контраст – от края на 1969 г. и началото на 1970 г. гръцки официални лица многократно декларират желание за подобряване и разширяване на отношенията на Гърция със социалистическите страни, и най-вече с България. В тази обстановка България започва да променя позициите си от пълно замразяване на политическите контакти с Гърция към развитие на двустранните отношения на междуправителствено ниво.[13] Показателна за това е срещата на българския външен министър Иван Башев с гръцкия му колега Пипинелис в началото на май 1970 г. Тя е отразена във вестника със заглавието „Разговори в Атина“ в броя от 10 май – и за нея пише, че двамата министри „са констатирали,че различието в политическите и социални системи не трябва да препятствува отношенията на добросъседство между България и Гърция“.[14] На практика разговорите на тази среща дават тласък на развитието на отношенията между двете страни и водят до подписването на редица важни междудържавни документи по-късно през 1973 г.  Тогава при официално посещение на новия външен министър Петър Младенов в Гърция се подписват „Декларация за принципите на добросъседство, разбирателство и сътрудничество“, културна спогодба и споразумение за откриване на българско генерално консулство в Солун и гръцко консулство в Пловдив. [15]

1971 г.  започва с една любопитна статия от 18 февруари, която носи заглавието „Има ли промяна в Гърция?“. В нея авторът Алеко Големанов подлага на анализ събитията в Гърция и доколко обещанията за постепенно връщане към демократичните принципи на управление се изпълняват.  Изводът на автора е следният: „Режимът се стреми всъщност към създаването на нови, верни нему политически сили. А за това е необходимо време и съответна политическа обстановка.“ [16] Самият факт, че на страниците на „Работническо дело” се подлага на анализ този антикомунистически режим в отсъствие на крайно негативните оценки от 1967г., говори за настъпилата на ниво външна политика промяна в тона между двете държави. 

През лятото на 1971 г.  вестникът отразява официалното посещение в България на гръцкия външен министър Паламас и разговорите му с нашия външен министър – Иван Башев. В няколко последователни броя срещата и нейните резултати са основна тема. [17] Интересна е промяната, която настъпва в начина, по който се пишат статиите през 1971 г., а и след това. Вече почти отсъстват характеристики за режима като „военнофашистки“, „репресивен“ и др. Не се говори за диктатурата, а за управлението в Гърция. Не се срещат и обясненията каква заплаха за мира на Балканите е режимът на полковниците, а точно обратното вече се говори за добросъседство, посещения и развитие на икономическите връзки. Пример в това отношение е този откъс от статията „Добросъседски отношения“ в брой 187 от 6 юли с. г. – „В своите отношения с другите страни от Балканския полуостров, включително и с Кралство Гърция Народна република България се ръководи от разбирането, че независимо от обществения строй и различията, които съществуват между балканските държави, техните интереси им диктуват да подобряват и развиват политическите си, икономическите и  културните връзки въз основа на равноправието, взаимното уважение и ненамеса във вътрешните работи, териториалната цялост и интересите на всяка балканска страна...“ [18] Въпросният цитат фигурира в статията като откъс от интервюто, което министърът Иван Башев дава пред гръцки журналисти, част от гръцката делегация по време на посещението на Паламас.  В статията са поместени и цитати от чуждестранни медии – като например австрийският вестник Arbeiterzeitung, който също отразява срещата.

1972 г. е белязана от нарастващото напрежение в Кипър и може да се каже, че новините, свързани с това доминират на международните страници на вестника.[19] През този период в Гърция се наблюдава опитът за либерализация или „девоенизация“ на военния режим[20] – тези вътрешнополитически промени определено не са на фокус в страниците на             „Работническо дело“. Вниманието изцяло е насочено към конфликта Атина – Никозия. Нещо ново е, че за първи път през 1972 г. вестникът посвещава статия на националния празник на Гърция – 25 март. [21] В нея се изтъква важността на сътрудничеството и перспективите пред българо-гръцките отношения – „Българската общественост е убедена,че двата народа могат да живеят в мир и разбирателство, да си сътрудничат взаимно за общото благо.“ Изтъква се и българското участие в гръцкото освободително движение – „Исторически факт е, че в самото въстание са взели участие две хиляди българи–доброволци, които са участвали във всички решителни сражения на гръцките въстанически отреди“. Примерите за близостта между двата народа от миналото са в съзвучие с линията на затопляне на отношенията между двата режима.

В началото, а и през цялата 1973 г. водеща тема са отново събитията в Кипър. Това е тенденция, която ще се запази до края на разглеждания период. Вестникът отразява в няколко поредни броя посещението на външния министър Петър Младенов в Гърция, което води до подписването на важни двустранни споразумения.[22] Това са вече споменатите декларация за добросъседство, културна спогодба и споразумението за откриване на консулства в Солун и в Пловдив.

За разлика от 1972г., през 1973г. вестник „Работническо дело“ отделя много внимание на  вътрешнополитическите събития и проблеми в страната. Отразени са заговорът срещу режима във военноморския флот и вълненията около референдума за отмяна на монархията в края на юли.[23]

 Един от най-ключовите моменти през тази година е смазването на студентските вълнения в Атинската политехника на 17 ноември. В няколко поредни броя на вестника се проследя най-детайлно и по часове хода на събитията в Атина[24]. Именно тук най-добре личи промяната в отношението на в-к „Работническо дело“, а от там и  на управляващите в България към режима в нашата съседка.  Най-общо казано събитията се представят като безредици, срещу които властта предприема мерки, но с цената на няколко човешки жертви и много арестувани. Това личи още в първата новина за вълненията в брой 322 от 18 ноември – „В своето обръщение към гръцкия народ, отпратено днес по радиото президентът заяви, че е решил да обяви военно положение след вчерашните безредици, за да се възстанови общественият ред“. А по повод нахлуването в Политехниката в същата статия се казва следното: „След като барикадиралите се били предупредени да освободят  помещенията, войсковите части навлезли в политехниката.  По време на стълкновенията, станали през нощта, са убити четирима души.“ В нито една новина по този повод не се говори за репресии, отсъстват драматичните заглавия от 1967 г. и агресията над студентите в Гърция не се използва за пропагандните цели на вестника.

 Последвалият преврат на хардлайнерите в редиците на военната хунта от 25 ноември остава основна тема до края на 1973 г. Новините за него не създават впечатление за сериозна промяна във вътрешнополитическия живот в Гърция, а по-скоро го представят като следствие от масовото недоволство, обхванало страната през последните месеци. [25]

            Последната година от управлението на полковниците в Гърция минава изцяло под знака на събитията в Кипър. Сведения за евентуален преврат от страна на военния режим там достигат до българското ръководство още през февруари – март 1974 г., което обяснява защо периодът е лишен от сериозни дипломатически инициативи. Проследявайки статиите във вестника, можем да забележим, че през този период се наблюдава оживление в отношенията между НРБ и Република Кипър.[26]

            Превратът срещу архиепископ Макариос и намесата на военната хунта в Кипър са осъдени от външния министър Петър Младенов. В правителствена декларация от 18 юли България осъжда военната намеса на гръцкия режим срещу законното правителство на Макариос[27]. Ясната позиция на българското правителство проличава и във вестника – гръцката агресия на острова се анализира в множество статии и се отделя  много внимание и на международната реакция[28]. Показателно за българската позиция по въпроса е Заявлението на българското правителство, публикувано по повод разговора между Петър Младенов и посланика на Република Гърция в НРБ – Жан Колиакопулос. [29] В него се казва, че „Българското правителство най-остро и решително осъжда действията на гръцките въоръжени сили в Кипър“ и „настоява гръцкото правителство да предприеме незабавни мерки за прекратяване на намесата във вътрешните работи на Република Кипър“. Във всички статии, свързани с гръцката агресия, се усеща твърд тон и ясна позиция в защита на законното правителство на архиепископ Макариос.

            Турската инвазия в Кипър и падането на режима на „черните полковници“ остава като основна тема на страниците на вестника през лятото на 1974 г. [30] Може да се каже, че завръщането на Константинос Караманлис в Гърция и съставянето на ново гражданско правителство е добре посрещнато в България. Освобождаването на политическите затворници и даването на думата и на гръцките комунисти след години репресии е подробно отразено на страниците на в-к „Работническо дело“. Това личи особено в статията „Думата на гръцките комунисти“ от 31 юли 1974 г. [31] Там се цитират изказванията от пресконференцията на членовете на Политбюро на ЦК на Гръцката комунистическа партия.  Новините оставят впечатление за едно добро отношение спрямо новите управници в нашата съседка[32], а следващите години ще отбележат разцвет в междуправителствените контакти, икономическото сътрудничество и културните връзки между България и Гърция. [33]

            Изводите, които може да се направят въз основа на тези наблюдения са, че по отношение на режима на полковниците в Гърция в-к „Работническо дело“ като орган на ЦК на БКП следва стриктно зададената от управляващите линия на представяне и отразяване на новините, идващи от нашата съседка.  Първоначално военното управление е посрещнато с крайно негативни оценки, но след настъпилото затопляне в отношенията между двете страни, се забелязва промяната и в представянето на събитията. Що се касае до двустранните връзки в продължение на две години след идването на режима и двете страни прилагат тактика на отлагане на ходове, насочени към развитие на българо-гръцките отношения. Впоследствие през 70-те години надделяват икономическите интереси и стремежът към запазване на добросъседските връзки.

THE GREEK MILITARY JUNTA ON THE PAGES OF THE RABOTNICHESKO DELO NEWSPAPER: ASPECTS OF GREEK – BULGARIAN RELATIONS (1967 – 1974).

            On  April 21 1967 the anti-communist regime  of the "Black Colonels" took over the government in Greece. This fact predetermined the complexity of Greek – Bulgarian relations in the period between 1967 and 1974. This article explores how the newspaper Rabotnichesko Delo, the official newspaper of the Bulgarian Communist Party, portrayed the events in Greece under the regime of the military junta. At first, the junta was depicted with extreme negativism, but soon after the two countries warmed their relations, and the change was obvious in the way the newspaper presented the situation in Greece. Rabotnichesko delo followed the line by the government on how to present and reflect on the events in Greece and its editorial policy is a good example of the meandering Bulgarian politics at the time.