ОБУЧЕНИЕ ПО “ГРАМАТИКА” СПОРЕД КВИНТИЛИАН

 

 

 

Глория Бакърджиева

 

 

Какво трябва да бъде обучението по “граматика” според Квинтилиан?

Повечето изследователи на Квинтилиан отделят сериозно внимание на онзи раздел от Първа книга на Institutio oratoria, който се занимава с recte loquendi regula(правилата за говорене) и критериите за това. Някои от тях виждат непоследователност в неговото изложение и около това се разгръщат спорове, които продължават десетилетия.

През 1886 г. Нетлшип публикува статия върху откъса от 4 до 6-та глава на І книга. Той смята, че те са много лошо организирани.  Казва, че различните части на този раздел не са  логично свързани, затова в раздела се обособяват две части – 4,1 – 5, 54 и 5,55 – 6,27, които според него не са добре свързани и се отнасят до едно и също.  Той свързва първата част  с Ars Grammatica на Ремий Палемон, а за втората  посочва възможна връзка с  De Dubio Sermone  на Плиний. Различният характер на произведенията води до несъответствие към основната тема на “Обучението на оратора”.

Нетлшип посочва, че във важни отношения Квинтилиан се отклонява от Варон, De Lingua Latina  и е в съгласие с Валерий Проб, който вероятно е бил в съгласие с Плиний Стари / не може да се докаже /.

Ф. Х. Колсън се опитва да разбере главите от 4 до 6. Прави опит да покаже, че между тях има логическа връзка и да обясни каква е тя. Той обяснява, че глава 4 прави елементарен анализ на езика – 1. деление на думите на срички и букви; 2. различаване на разни типове думи или части на речта; 3. обсъждане на склонението и спрежението. Решителен проблем според него възниква в глава 5 и 6. Според Колсън те се занимават с recte loquendi regula. Първо, за да обясни правилото, Квинтилиан обсъжда грешките – те са две категории – варваризми – in singulis verbis (в единични думи)и солецизми – in pluribus verbis (в свързани думи). Разглежда варваризмите в 5, 5-3 и солецизмите в 5, 34-54. Според Колсън варваризмите и солецизмите са прости нарушения. Обикновено приложението на regula recte loquendi е в избора на думи, които са dubia(съмнителни). Останалата част от главите се занимава със съмнителните случаи – от 5, 55 до края на главата – in singulis verbis, глава 6 – in pluribus verbis.

Първата част на анализа на Колсън съдържа всичко необходимо за правилното разбиране на главите. Последна част обаче, губи ориентация. Не става ясно защо Квинтилиан въежда принципите ratio, vetustas, auctoritas, consuetudо като основания на recte loquendi regula  в началото на 6-та глава, ако правилата за правилно говорене, засягащи отделни думи, се явяват в 5-та глава. Неяснотата се задълбочава особено, след като Колсън посочва, че тези правила се отнасят както към единични думи, така и към комбинации.

 

 

 

 

 

Жан Кузен в Etudes sur Quintilien(1936), (I,стр. 73) също се занимава с въпроса. Той не разбира трудностите на Нетлшип и Колсън. Според него подреждането на главите е съвсем естествено и смислено, защото в глава 5 Квинтилиан се занимава с отклонения от правиланата употреба, а в глава 6-та разглежда les forces creatrices de la langue. Според Фриц това е твърде възвишена идея за средното училище.

В глава 5, 1-54 Квинтилиан се занимава с конкретни грешки в говора: варваризми in singulis verbis и солецизми in pluribus verbis. Трудностите започват с 5, 55. Според Колсън Квинтилиан тук започва да обсъжда съмнителни случаи и тук идват recte loquendi regula . Но съмнителни случаи се обсъждат и в частта за солецизмите. І, 5, 35 –amarae corticis, medio cortice. Ако възможностите са две, коя е за предпочитане? В този момент Квинтилиан въвежда четири критерия – ratio(разум) – analogia & etymologia, vetustas(древност), auctoritas(авторство), consuetudо(обичай). Как чрез тях може да се реши кое е превилно и кое не е. Понеже тези критерии се отнасят и до singula verba, и до  plura verba, те се разглеждат заедно. В 6-та глава научаваме, че, ако съществува съмнение относно рода на едно име, го сравняваме с име със същото окончание в определен род или със собственото му умалително.

Фриц разглежда последователно мненията на своите предшественици. Той смята, че отделните части на І книга са в логическа връзка, а повторенията се появяват заради многократното разглеждане на един и същи въпрос от различни гледни точки. Изтъква, че, за да се разбере кое Квинтилиан има предвид да се обсъжда в училище, трябва да се разгледа природата и историческото значение на четирите критерия от глава 6.

ІІ. ratio – analogia & etymologia, vetustas, auctoritas, consuetudо

Нетлшип казва, че Варон според Диомед е говорил за четири принципа : natura –отговаря на  etymologia, analogia, и consuetudo  и auctoritas. Според него анализът на произведението на Харизий води до заключението, че Плиний споменава не само  consuetudо, за което е цитиран, но и ratio, а също признава  veterum licentia и veterum dignitas като обяснение на употребата. Оттук Нетлшип прави заключение, че квинтилиановото деление е производно от Плиний. Нетлшип смята, че подразделянето на ratio на etymologia и analogia няма особен смисъл, а vetustas, не може да се приеме като отделен принцип, но частично принадлежи на auctoritas и consuetudо.

Шест години по-късно Узенер повдига същите възражения срещу делението на Квинтилиан, но търси друго обяснение за объркването на терминологията. Според него etymologia и  vetustas са синоними и Квинтилиан, използвайки два списъка от принципи, намира ново значение на vetustas. Затова е отделил vetustas от  auctoritas, където тя принадлежи според смисъла, който Квинтилиан влага.

 

 

 

 

 

 

 

 

Фриц цитира статията на Колсън  The Analogist and Anomalist Controversy и неговото обяснение, че формулата била natura, vetustas, analogia, consuetudo, auctoritas  и била по произход философска. Разглежда я хронологически –  обяснява произхода на думите  

по природа, промяната им от времето – vetustas, скланянето или спрягането по analogia, промяната от употребата – consuetudо и авторството – auctoritas. Natura,  заменена с etymologia, vetustas става излишна и т.н.

Според Фриц всички споменати тълкувания намекват, че Квинтилиан не е разбирал материята, а е струпал несъвместими теории по механичен начин. Според него Колсън прави много основателна забележка, че, когато граматиците заемат стара научна терминология и я използват за проучване на нормите на правоговора, тя естествено подлежи на промени.

Фриц прави съпоствка с Lingua Latina  на Варон  и отбелязва, че това е научно съчинение. Когато се занимава с етимологията, Варон надълго обсъжда стоическата теория за произхода на езика. Според стоиците езикът е φύσει (по природа), думите имат естествена и пряка връзка с нещата, които обозначават. Варон посвещава три глави от Lingua Latina  на стоическата теория на етимологията и три глави на спора между аналогисти и аномалисти.

Квинтилиан не се интересува въобще  от философски и исторически противоречия.

Това е ясно от предложените от него няколко превода на етимология – nota=σύμβολον на Аристотел, veriloquium, originatio, но не казва, че първата дума принадлежи на теория, според която езикът е θέσει (по споразумение), а втората – на теория, според която езикът е φύσει (по природа) в стоически смисъл, третата няма отношение към такива противоречиви теории. Следователно Квинтилиан се интересува от analogia и  etymologia  като критерии за правилна реч. Като се вземе това предвид, става ясно как ги свързва в ratio и противопоставя на  consuetudо и  auctoritas.

Сonsuetudо и  auctoritas са критерии, вътрешно присъщи на езика, идентични с него, с езика, говорен он “доброто общество” и писан от автори, признати като образци  за правилна реч и добър вкус.

Аnalogia и  etymologia   са твърде различни. Цезаровата De Analogia и описанието на Квинтилиан в 6-та глава, І книга показват, че те опитват да усъвършенстват латинския език, правейки го по-аналогичен, отколкото е – абстрактен и “рационален” принцип , който не е изразен съвършено в разговорния език.

Същото важи за защитниците на етимологията като критерий за правилна реч. Без съмнение, meridies  е подкрепено от сonsuetudо и  auctoritas , но  medidies показва произхода на думата.

Защитниците на analogia и  etymologia   не са доволни от неограниченото приемане на

 

 

 

 

 

 

 

сonsuetudо на образованите хора, искат да “рационализират” езика и да го направят по-систематичен –оттук analogia и  etymologia   се равняват на ratio, което се явява като много смислен обобщен заместител на analogia и  etymologia.

Това прави Квинтилиан за разлика от Варон и другите.

Vetustas се  отнася до древната литература – по-грубата начална римска литература и нейния език.

Фриц подчертава, че латинската терминология  е различна от гръцката. Гърците са консервативни в литературата. Епическите поети трябва да пишат с езика на Омир, трагиците с езика на трагедията. Ранната римска литература   не е образец за всички времена. Този език за мнозина  е остарял, но понякога дума от древен автор може да придаде блясък на речта, оцветяване, достойнство.

Римските граматици не винаги следват сляпо гръцкия образец. Създават частично нова терминология, която съответства на тяхната тематика и проблематика.

Така аналогията и етимологията следва да се употребяват  за изясняване рода на думата/1/ или смисъла й/2/, но не бива да се правят отклонения от установената употреба заради крайни научни заключения.

Основни критерии са сonsuetudо – действащата практика на образованото общество и auctoritas на признати автори.

Според Фриц Квинтилиан разглежда analogia и  etymologia   най-подробно, защото те имат ограничена роля. Много школи и учители се разпростират върху тях и ги приемат за най-определящи, а не е редно. Той се опитва да докаже, че разсъжденията за analogia и  etymologia   стават крайно несигурни, щом преминат първите стъпки. Също показва, че аналогията е формиращ принцип на сonsuetudо.

Квинтилиан върви в обратна посока в сравнение с Варон. Варон започва с произхода на езика и ролята на analogia в развитието и оформянето му. После обсъжда до колко analogia и  etymologia    могат да се използват като критерии за правилна реч. Квинтилиан започва с analogia и  etymologia   като критерии за правилно говорене. Стига до заключение, че, след като analogia е формиращ елемент на сonsuetudо, няма смисъл в следването й отвъд и срещу сonsuetudо.

Квинтилиан е насочен предимно към учителя. Иска да го убеди да не отделя прекалено много внимание на analogia и  etymologia като критерии за правилна реч.

Според Фриц Квинтилиан се стреми да отдели категорично задълженията на grammaticus от тези на  rhetor. Grammaticus трябва да се занимава само с правилната реч – чисто и просто, а всички въпроси на стила са за ретора.  Въпросът кога, къде и как една остаряла и архаична дума да се използва е въпрос на стил, следователно се отнася до учителя по реторика. Проблемът се разглежда отново в VIII  книга- VIII, 3. 24.

 

 

 

 

 

 

Квинтилиан споменава въпроса за vetustas в І книга, защото не може да го пропусне, но той се разглежда по-подробно, когато е постигнато по-високо ниво.

В началото на 4-та глава Квинтилиан разделя граматиката на recte loquendi scientia  и poetarum enarratio.

В глава 5 и 6 говори подробно за recte loquendi scientia  (знанието за правилното говорене).

В глава 8 -  разглежда poetarum enarratio(четенето на поети) или втората част на grammatica.

Фриц разглежда втората част на обучението по граматика по-лаконично, тъй като тук не отразява спор между изследователите. Неговото внимание е съсредоточено върху 5 и 6 глава, за които той доказва логическа последователност и свързаност. Така първият дял на grammatice или онова знание, което Квинтилиан нарича methodice, е защитен и доказан като убедително представен.

 

 

Библиография: Kurt Von Fritz Ancient Instruction in “Grammar” according to Quintilian, American Journal of Philology, 1949