Из български учебник по история, XXI в.

Националистическата кауза на българите и националистическите политически сили. Политическите и духовните промени в Европа дават своето отражение върху цялостния обществено-политически живот в България, който тръгва по съвършено нови посоки. Преди всичко българското общество не остава чуждо на идващите от Запад антидемократични идеи. Обществените критики на парламентарната демокрация обаче не довеждат до установяване на фашистки, националсоциалистически или комунистически режими.

Едно от най-характерните явления в България след Първата световна война е, че на обществената сцена се появяват силни националистически движения и организации, които издигат призива за „модерна, просветена и обединена България”. Носителите на модерния български национализъм са ветераните от войните, емигрантските организации на македонските, тракийските и добруджанските българи, както и хилядите младежи, израснали и преживели ужасите на трите войни. Те категорично се обявяват против пораженческите настроения, обхванали старите партии. На тях младото поколение на България противопоставя своя безкористен патриотизъм и своята готовност за саможертва в името на българските национални идеали. Десетки хиляди млади българи се самоорганизират в редица националистически организации. Сред тях Съюзът на българските национални легиони, Ратници за напредъка на българщината и Българският младежки съюз „Отец Паисий”.