Искания от страна на България да не заплаща ежемесечните финансови вноски и военните доставки, предоставяни от Германия, септември 1916 г.
Изпратено от admin on Ср., 10/07/2019 - 12:00
№ 75.
Препис на указание № 111, 5 септември 1916 г., Берлин на [държавния секретар на германското Външно министерство д-р Готлиб фон Ягов] до германския пълномощен министър в София граф Алфред фон Оберндорф, София
Тайно!
Полковник Ганчев е показал на представителя на Външно министерство във Върховната главна квартира легационния съветник барон фон Грюнау на 3 т.м. една шифрована телеграма, изпратена до него от министър-председателя Радославов и поставил на разискване следното:
България правела всичко, за да издържи докрай заедно с нас, поставила е цялата си армия и всичките си сили в служба на общата кауза. Сключената през септември м.г. военна конвенция е изпреварена от събитията. Дори и без ново договорно споразумение България продължава да действа в духа на онези първи договорености, съответстващи на тогавашните военни условия.
Продължилата дълго война обаче поставя България финансово в много тежко положение и с това се увеличават и опасностите за кабинета на Радославов, който трябва и по-нататък да стои здраво и да устоява на машинациите на русофилите. Поради това България би желала да промени условията, при които навремето е била предоставена военната помощ и все още се предоставя, т.е. тя би желала да се освободи от задълженията по плащанията. Сега върху страната тежи неимоверно голяма за малка държава задлъжнялост. Опасението е, че министър-председателят не може повече да отговаря пред общественото мнение и пред Камарата за набъбването на дълга. Желанието на г-н Радославов се простира до това, тези пера да изчезнат от баланса като ние [Германия] се откажем от тях. Формално България евентуално би отстъпила своя дял в съшия размер от военното обезщетение.
[…]
България досега получи изплатени 11 месечни вноски от по около 50 милиона франка, 12-та вноска на същата стойност ще се изплати в следващите няколко дни. Само с авансите в брой дотук става дума за 600 милиона франка. Една четвърт от тях трябва да се поеме от Австро-Унгария; и тази четвърт обаче се пое засега главно от нас заемосъобразно за Виенска сметка. Доставките на военни материали, от чието заплащане българите също искат да се избавят, възлизаха преди няколко седмици, доколкото тук се знае, на 250-300 милиона марки; за нови доставки и поръчки би трябвало да се приведат още други 100 милиона, така че общата стойност на материалите се изчислява на около 350-400 милиона марки.
[…]
Източник: България в Първата световна война. Германски дипломатически документи. Сборник документи в два тома. Т. II, 1916–1918 г. С., 2005, с. 145.
