Неманя Калезич. ГИБЕЛТА НА МАРШАЛ БИРЮЗОВ В ОЧИТЕ НА БЕЛГРАДСКИЯ ПЕЧАТ

ГИБЕЛТА НА МАРШАЛ БИРЮЗОВ В ОЧИТЕ НА БЕЛГРАДСКИЯ ПЕЧАТ

 

 

Неманя Калезич

 

„Настъплението не трябваше да се отлага... Основните сили на Трети украински фронт се концентрираха върху задачата неприятелят да бъде изгонен от Югославия. Трябваше да настъпим в пояса между Дунав и Балканския хребет, а след това и по долината на Западна Морава“. С тези думи маршал Бирюзов започва своите спомени за началото на операцията за освобождението на Белград през есента на 1944 г. в мемоарната си книга „Съветският войник на Балканите“[1].

След като на територията на Румъния и България идват частите на Червената армия, главно тези от Втори и Трети украински фронт, в Сърбия се създават условия за взаимодействие между съветската армия и югославските партизани. Германската група армии „Е“ бързо се изтегля от Гърция и Албания. Ето защо на преден план излиза задачата да се пресече моравско-вардарския коридор, който има ключово значение за комуникациите на Балканите. 

През Белградската операция от 23 септември до 20 октомври 1944 г. частите на Трети украински фронт[2] със съдействието на Първа армейска група на ЮНОВ успяват да освободят Белград, да овладеят долината на р. Велика Морава. Също така те пресичат отстъплението на немската група „Щетнер“, която се изтегля от Източна Сърбия към р. Сава и Хърватия. Четвърти гвардейски механизиран корпус под команването на генерал-подполковник В. И. Жданов и части от Петдесет и седма армия под командването на генерал-лейтенант Н. Н. Шкодрунович се включват непосредствено в операциите за освобождението на самия Белград. Генерал-полковник С. С. Бирюзов е началник-щаб на фронта. В битката за Белград загиват 940 войници от Червената армия и 2953 югославски партизани. Над 2000 съветски войници за отличени с югославски ордени. 13 бойци са обявени за народни герои на Югославия. Това е най-висшето военно отличие в Титова Югославия.

След смъртта на Сталин двустранните отношения между ФНРЮ/СФРЮ и СССР се затоплят. В събитие от първостепенно дипломатическо значение се превръща отбелязването на Деня на освобождението на Белград  и посрещането на делегация от командири и ветерани на Червената армия. На 19 октомври 1964 г. със самолет Ил-18 съветската делегация заминава за Белград. Около 11 часа през деня самолетът захожда  към Белград по направлението откъм планината Авала. В 11:34 екипажът на самолета за последен път се свързва с летището в Сурчин. Ето как вестник „Политика“ описва атмосферата на летището: „Почетната рота на ЮНА и военния оркестър бяха готови за тържественото посрещане. Войниците в парадни униформи стояха мирно пред сградата на  летището...  Бе обявено: „Очакваме, че самолетът ще пристигне след 5 минути...“. Но бързо стана ясно, че от сградата на летището в далечината по посока на Авала е забелязан краткотраен пламък, а след това и дим“.

В злополуката загиват всичките 18 пътника и членовете на екипажа. Сред тях са седем висши командири от Червената армия. Освен маршал Бирюзов загиват генерал-полковник Жданов, запасен генерал-лейтенант Шкодунович, запасен генерал-лейтенант Кварцов, генерал-майор Бочаров, генерал-майор Миронов, подполковник Шелудко и всички членове на екипажа. Самолетът е напълно унищожен. Репортер от „Вечерне новости“ описва мястото на злополуката със следните думи: „Съдейки по изпочупените дървета самолетът е падал от 300 метра и e експлоадирал след като се е ударил в хълма. На мястото на удара в хълма в периметър от 100 метра дърветата са унищожени. Тук се намира средната част на самолета, която е горяла най-дълго. Вместо корпус може да се види само почерняла купчина алуминий... До няколко обгорени трупа с изгорели дрехи на мястото на злополуката е открита само една синя блуза и бяла пижама, по която още си личат ръбовете от гладенето“. Откриването и идентификацита на телата трае до късно през нощта. На другата сутрин на пътя до мястото на злополуката журналист от вестник „Борба“ вижда 18 ковчега. До всеки от тях има почетен караул от по един униформен служител на Военна полиция. „Като по чудо от огъня е оцеляла табела, която е на маршал Бирюзов: началник-щаб на Втора гвардейска армия на Волга... началник-щаб на Южния фронт... началник-щаб на Четвърти украински фронт... началник-щаб на Трети украински фронт...“.

На 20 октомври по-големият дял от съдържанието на белградския печат е посветен на трагедията. През деня „Вечерне новости“ имат две извънредни издания. Наред с описанието на самата злополука и фотографии от мястото на трагедията на страниците на вестниците са публикувани съболезнователни телеграми от югославските ръководители, биографии и некролози на загиналите членове на делегацията. На страницата с обявите във вестник „Борба“ доминира рекламата на книгата Београдска операција, „която е написана съвместно от съветски и югославски военни историци под общата редакция на маршала на Съветския съюз С. С. Бирюзов и генерал-полковника от ЮНА Раде Хамович“. На заглавните страници на всички белградски вестници е публикуван указът за награждаването на всички загинали. Особено се набляга върху посмъртното обявяване на маршал Бирюзов за народен герой на Югославия. След първоначалния шок вестниците започват да печатат изявленията на югославските бойни другари, които са познавали загиналите, особено що се отнася до генерал Жданов, който лично командва бойните части по улиците на Белград. Още на 21 октомври е публикуван фейлетон с части от военните спомени на маршал Бирюзов и изявленията на членовете на съветската делегация, дадени за съветската преса преди фаталния полет за Белград.

Два дни след злополуката, в Дома на ЮНА, намиращ се в центъра на Белград, е организирано изпращане на посмъртните останки на жертвите на катастрофата. След 10 часа сутринта започват да се сменят почетни стражи, съставени от действащи офицери, ветерани от войната, служители на съветското посолство. Вниманието на журналистите е привлечено особено силно от почетния караул, състоящ се от младежи и девойки, родени в късната есен на 1944 г., които символично са наречени „връстници на освобождението на Белград“. Хиляди граждани влизат в залата, за да отдадат своята последна почит, а след това са произнесени няколко траурни слова. „Този град искаше да е щастлив с тях във времена, когато много от мечтите на борците за неговата свобода вече са станали действителност. Вместо като най-хубав подарък Белград да ви покаже своя днешен лик... градът с неизмерима болка отдава тържествена почит и ви изпраща като свои най-близки приятели“.

Ковчезите са пренесени на артилерийски лафети. Шествието тръгва по централните градски улици. Според написаното в репортажа във „Вечерне новости“ колоните от граждани обсипват с цветя траурната процесия по целия път до летището в Батайница, намиращо се на 25 километра от центъра на града. Процесията тръгва от същато място на Площада на републиката, на което 20 години по-рано командващият Жданов държи реч над могилите на загиналите червеноармейци.

През следващите дни печатът съобщава за изпращането на посмъртните останки от военното летище в Батайница, полагането на урната с пепелта на маршал Бирюзов под Мавзолея на Ленин на Червения площад и погребението на останалите жертви на Новодевичевото гробище в Москва. На погребението присъства и началник-щабът на ЮНА Раде Хамович, който след това посещава семейството на Бирюзов заедно със съветските военни и политически официални лица.

През 1964 г. в Белград излизат пет ежедневника, от които един е специализиран за спорт. Печата се и един политически седмичник, а също така голям брой издания на различни обществени и трудови организации. При необходимост отделни вестници като „Вечерне новости“ имат по-няколко тиража в един ден. Специализираната преса на Югославската народна армия и преди всичко седмичника „Народна армия“ посвещава отделен брой изцяло на загиналите в злополуката. Наред с подробни биографии на военните командири са отпечатани и съболезнователни телеграми от някогашните бойни другари, спомени от генерал Сава Дърлевич за срещите с генерал Жданов и редица фотографии на сградата на командването през октомври 1944 г., която днес е най-голямата детска болница в Сърбия.  Вестникът на ВВС „Нашите криле“ на първа страница публикува снимка от изпращането на тленните останки от военното летище в Батайница с водещо заглавие „Благодарим за бойното другарство“ и напомняне за съветската военна помощ при сформирането на югославската бойна авиация. Политическият седмичник НИН в броя си от 25 октомври публикува текста „In memoriam: Миг на най-голяма тъга“, обявявайки, че ще отпечата голям фейлетон със спомени на югославските бойци за съветските военни командири. Но за съжаление този материал така и не е отпечатан. Ежедневникът „Спорт“ публикува съобщение, че по повод на двудневния траур в Белград са отменени всички спортни прояви. Още на 20 октомври „Политика експрес“ съобщава, че на мястото на злополуката ще бъде издигнат паметник в чест на загиналите. На следващата година паметникът е издигнат. Той е дело на скулптора Йован Кратохвил.

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ // Изрезки от югославската преса с материали за самолетната катастрофа:

 

 

Ил. 1

 

 

Ил. 2

 

 

Ил. 3

 

 

Ил. 4

 

 

Ил. 5

 

 

Ил. 6

 

 

Ил. 7

 

 

Ил. 8

 

 

Ил. 9

 

 

Ил. 10

 

 

Ил. 11

 

 

Ил. 12

 

 

Ил. 13

 

 

Ил. 14

 

 

Ил. 15

 

 

Ил. 16

 

 

Ил. 17

 

 

Ил. 18

 

 

Ил. 19

 

 

Ил. 20

 

 

Ил. 21

 

 

Ил.22

 

 

Ил. 23

 

 

Ил. 24

 

 

Ил. 25

 

 

Ил. 26

 

 

Ил. 27

 

 

Ил. 28

 

 

 

Ил. 29

 

 

THE DEATH OF MARSHAL BURYUZOV IN THE EYES OF THE BELGRADE’S PRESS

Nemanja Kalezic

This short paper presents the tragedy with the plane carrying the Soviet delegation for the celebration of the 20^th Anniversary of the Liberation of Belgrade from the Germans. The plane Il-18 crashed in the outskirts of Belgrade killing all the passengers and the crew. Among the passengers was the senior Soviet military commander the marshal of Soviet Union S. S. Biryuzov. The text examines the events as presented by the then Belgrade press.