Силвия Аризанова

СВЕДЕНИЯ ЗА НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ЖИТИЯТА НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ

Силвия Аризанова

            В агиографията се срещат сведения за реално съществували селища. Обичайно това са места, където светите личности са започнали земния си път, обучавали са се и са живяли. Населени места се споменават също във връзка с пренасяне на светите мощи и извършването на чудеса. Целта на настоящатата работа е да се разгледат сведенията за селищата в житията на св. Йоан Рилски, в това число проложните, т.нар. Народно житие, написаните от Георги Скилица, Патриарх Евтимий, Владислав Граматик и Димитър Кантакузин.

            Сведенията за селищата в житията, посветени на св. Йоан Рилски, обичайно са свързани с неговия произход, местата, в които е живял или са били пренесени мощите му. В някои случаи към името се добавят епитети, но директни описания няма. Могат да се открият и косвени свидетелства, като най-често се среща споменаването на църковни храмове. Това е обичайно с оглед на предназначението на книжнината и писмените средновековни традиции по българските земи, според които в редки случаи се описва външната обстановка или дадено селище. Въпреки това прави впечатление, че се разграничават големите градски центрове от по-малките населени места. Също така се съдържат сведения относно усвояването на пространството. Известно е, че определението на Рила планина като „пустиня“ не е свързано с пустош, а с него се обозначава и слабо заселено място[1]. Изглежда по-малко хора са живяли в планините иселищата са се намирали предимно на по-ниска географска широчина. Може да се предположи, че това е свързано с комуникацията, прехранването, обработката на земята и защитата. Когато св. Йоан Рилски пребивава в Рила, не се споменават конкретни села в пряка близост до впоследствие основаната монашеска обител.

            В настоящата работа са взети предвид сведенията за селища в т.нар. Народно житие, посветено на св. Йоан Рилски (1), житието от Георги Скилица (2), проложните жития в Драгановия миней (3), Норовия (4) и Стишния пролог (5), пространното житие от Евтимий Търновски (6), житието с малка похвала, написано от Димитър Кантакузин(7) и разказа за пренасяне на светите мощи от Търново в Рилския манастир от Владислав Граматик (8). Сведенията са представени в табличен вид, като са изброени споменатите имена на населени места, техния тип и особености, както и периода, в който е написано житието и времето на преписа (ако има такъв), в който е запазена информацията. За улеснение отделните жития са под номер, посочен по-горе в скоби.

В житийните текстове, освен конкретни населени места, се споменават като местоживеене на светия отец също пещера, дърво (хралупа), скала. Това е в съответствие с начина му на живот като отшелник. По всичко личи това са били по-необичайни места за живеене, но не са изключени. Манастирът (обителта) също е представлявал тип населено място, дори ако приемем, че там са пребивавали само монаси.Сведенията в житийната литература показват, че в по-големите градове е имало по повече от един църковен храм, което се потвърждава и от археологическите данни и други писмени извори. Областите се свързват с някои от по-големите градски центрове, като Средец например. Срещат се и по-общи определения за области и земя, свързани с етническа принадлежност и според властта в дадения момент. Също така се срещат и географски названия и определения на области и територии, като Загорие, тракийски градове, тривалийски области, Азия, Европа (европейски предели, европскитеземи), Македония, сирийски и Ливан. Те са използвани под влияние на библейски разкази или представляват антични имена. Във фокуса на настоящата работа са само населените места, а не географските представи, като цяло. Затова тяхното присъствие само се маркира. В таблицата са влючени само някои области, които са свързани с българските земи.

            В житията, посветени на св. Йоан Рилски се срещат и названия на местности, като по всичко личи е имало такава практика за тяхното наименуване, с цел да бъдат по-лесно разпознаваеми. Това показва добре усвоено пространство и познаване на околната среда.В таблицата са включени и подобни имена, тъй като в някои случаи „място“ има значение както за местност, така и за село[14]. Такъв е случая в Народното житие на св. Йоан Рилски, където се използва определението мэсто, което се съотнася както към местности в Рилската пустиня, така и към селото, от което е светия отец.В други жития на светеца Скрино е посочено като весь и весь и село[15].Има споменати имена, за които е известно, че са били дори по-големи населени места, като Перник и Стоб (в друг ръкопис –Периг и Стог[16]), но това не е оказано в житията. Според П. Коледаров„в някои старобългарски паметници градските селища като по-известни се дават само с имената им. В такива случаи качеството им на град или градец се подразбира. За крепостите и селата обаче е тъкмо обратното – топонимът се придружава с ясно определен за разновидността термин“[17].В житието на св. Йоан Рилски в Стишния пролог се отбелязва, че светецът произлиза от пределите на Средецкия град и село Скрино[18], което може да намеква и за административна връзка, тоест селото да спада към областта на град Средец. Градовете обичайно след името си имат определението град, но се срещат и варианти само на названието.

Колкото по-обширен е текста, съвсем естествено, повече населени места се споменават и се дават описания, свързани с тях. Най-често се споменават големи градове в по-отдалечените места, а колкото повече се стеснява кръга около Рилския манастир, толкова повече имена присъстват, дори на отделни местности. Това показва, че книжовниците, автори на житийните текстове в повечето случаи са познавали добре района на манастира. Изключение е Георги Скилица, в чийто текст почти няма местни имена и изглежда не е познавал много околността.

Придавало се е значение на мястото, от което е произхождал човек и където е живеел. В житието, написано от патриарх Евтимий се разказва, че пастирите, които намират св. Йоан Рилски го питат: „Кой и откъде си и как дойде насам – питаха, – откъде е домът и отечеството ти?“ Светецът отговаря: „Моят дом, според апостола, е на небесата, откъдето чакам Спасителя – отговаряше той, – а отечеството – Горният Йерусалим, а кое отечество или град ме отгледа тук не вам е [дадено] да знаете.“[19] Макар отговорът да въплъщава отдадеността на светия отец на Бога, забелязва се, че за средновековния човек посочването на отечеството и местоживеенето е част от представянето му пред света.

Сведенията за населените места в житията, посветени на св. Йоан Рилски, изглеждат достоверни и нямаме основания да се съмняваме в тях. Още повече, че в някои случаи авторите са били свидетели на събитията (например при пренасянето на светите мощи) и са пребивавали в Рилския манастир. Очевидно, когато даден книжовник не е бил запознат с конкретни селища, градове и местности, той не ги е споменавал, освен ако повествуванието не го налага (както в случая с родното място, пребиваването на светите мощи в Средец и др.).

Ил. 1 Рилския манастир, 2014 г. Снимка: Марияна Аризанова

Ил. 2 Св. Йоан Рилски. Стенопис от църквата „Рождество Богородично”, Рилски манастир Снимка: Марияна Аризанова

Всички допълнителни споменавания и уточнения присъстват в текста, защото те са били познати на книжовника пряко, от разказ или друг писмен текст. Разбира се, получават се изкривявания и грешки при имената в по-късни преписи, но за да бъдат включени в оригиналния текст, авторът е знаел за тях. Нямаме основания да се съмняваме и в поднесените допълнителни сведения, като определение на типа населено място, че там живеят българи или има църква. Житийният разказ не налага включването им под влияние на някакви канони, те присъстват във връзка с живота на светеца преди и след смъртта. Именно затова, макар и оскъдни, те имат голяма историческа стойност.

INFORMATION ABOUT SOME SETTLEMENTS IN THE HAGIOGRAPHY OF ST. JOHN OF RILA

Sylvia Arizanova

(Summary)

The hagiography gives valuable information about some real existing settlements. Usually these are places where the holy persons were born, educated and lived. Settlements are also mentioned in connection with the transmission of holy relics and the performance of miracles. The purpose of the present work is to look at the information about the settlements in the hagiography of St. John of Rila, including the biographies written by George Skylitzes, Evtimiy Tarnovski,Vladislav the Grammarian and Demetrius Kantakouzenos.

In addition to the names of the settlements, there is further information, such as a definition of the type of the settlement; notes that Bulgarians lived there; or that the settlement had a church. The lifestory does not require the inclusion of this information under the influence of any canons. They are presented in connection with the saint's life before and after death. Therefore they have great historical value.