Владимир Терзиев. ЗДРАВНАТА ПРОБЛЕМАТИКА В УЧЕБНИКАРСКАТА КНИЖНИНА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО – ОСНОВНИ ВЪПРОСИ

ЗДРАВНАТА ПРОБЛЕМАТИКА В УЧЕБНИКАРСКАТА КНИЖНИНА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО – ОСНОВНИ ВЪПРОСИ

Владимир Терзиев

Eдна от характеристиките на Новото време е свързана с промяната на възгледите относно ролята на човешкия индивид в обкръжаващия го свят.  Идеята, че всеки човек е уникално създание и има своя собствена мисия на земята, допринася за развитието на светските знания, и по-специално на науките, изследващи човечеството от различен аспект на едно ново равнище, отличаващо се от дотогавашните медицински постижения. Здравното познание, макар и на базово ниво, се разглежда от просветените като морална отговорност на всеки индивид към себе си: „ Да познае себе си, да си разбере тялото и как са устроени, па что вършят оръдията му, то нека бъде най-първата грижа всякому, комуто тегли сърце за здравие и хубост“[1] . През XVIII и особено XIX в. здравната просвета става неразделна част от съдържанието на учебниците в европейските образователни институции. Появяват се и самостоятелни дисциплини, свързани с поддържането на човешкото здраве. Тази тенденция оказва влияние и върху българското просветно движение, което през XIX в. за кратко време се развива изключително динамично.

   Подробният анализ на българската учебникарска книжнина от периода на Възраждането показва, че една от основните насоки на познание е в областта на хуманитарните науки и преди всичко върху предмети като  български език, история, география, също и в някои от точните науки като аритметиката, физика и с далеч по-малък акцент върху здравните науки[2]. Диренията на здравно-полезна тематика в съдържанието на възрожденските учебници, дават възможност за представяне на различна от традиционната класификация на тези пособия, а именно въз основа на съотношението на тази проблематика в дадено учебно четиво. Настоящата статия има за цел да очертае основните въпроси на здравното познание, които присъстват под една или друга форма в учебникарската книжнина. Липсата на достатъчно сведения коя дисциплина с кои конкретни учебници, кога и къде е изучавана, е недостатък при определяне характера на дадено четиво дали то е изцяло предвидено за учебни цели и е използвано като такова, или се употребява в обучението без то да е било предназначено предимно за ученическа аудитория. Ето защо проученият и анализиран масив от възрожденска книжнина включва и текстове, за които няма категорични сведения да са изпълнявали ролята на учебни пособия, но по съдържание са аналогични на подобни. Предназначението и употребата на тези съчинения не бива да се търси изцяло в учебна среда, защото често техните автори и преводачи насочват усилията си към по-широк кръг от читатели. Подкрепени с подходящи примери и препратки към съответни издания, изброените проблеми нямат претенции да обхванат всички възможни въпроси, които се откриват, а  по-скоро щрихират  насоките за развитие на здравната просвета през Възраждането. Заглавията и цитиранията са представени чрез осъвременяване на речта и пълно изписване на библиографските данни.

   На първо място в изготвената класификация са учебниците, които са създадени изцяло със здравнопросветни цели. В тази категория попадат основно ръководствата по хигиена. Именно хигиенно-профилактичната насоченост е основната тенденция в българската здравна книжнина[3]. Тези пособия са главно преводни и по-малко оригинални, дело най-често на лекари или просветители, които осъзнават здравното ограмотяване на българските ученици като важна необходимост, редом със запознаването им с друг тип науки[4]. Четивата олицетворяват най-вече постиженията на чуждестранната медицина и образование в здравно-просветната сфера и представят проекция за развиване на тези познания сред българските ученици. Този опит невинаги може директно да се нагоди към българската реалност, затова често преводачите полагат усилия да поднесат материята на достъпен език, близък до разговорния, както и да обогатят съдържанието на тези трудове с всекидневни примери. Същинската авторова намеса проличава най-ярко в предговора на всяко от тези съчинения, където се излагат мотивите за създаване на дадения превод, аудиторията, за която е предназначен, както и открито се поставят някои от внушенията, заложени в текста. От друга страна тяхната поява пък хвърля яснота върху актуалното състояние на българското образование към момента на поява на дадените трудове като се очертават редицата недостатъци и липси, които просветата и по-конкретно здравното ограмотяване трябва да поправи или запълни.

   Безспорните български постижения в създаването на здравна книжнина са факт, но липсата на достатъчно  подготвени кадри, които да  ги преподават, не позволява разгръщане на движение за здравно ограмотяване, каквото се наблюдава в Западна Европа през същия период. Изворовите и историографски данни показват, че преподаването на хигиена като самостоятелен учебен предмет е рядкост, в зависимост от предпочитанията и възможностите на отделни учители или училища, което прави и пряката употреба на този тип книжнина не широко разпространена. Необходимостта от ограмотяване по здравните въпроси обаче остава и вълнува не един възрожденски просветител и общественик. Ето защо здравното познание трябва да се потърси в друг тип учебни пособия, които не са директно отправени към хигиенното възпитание.

    Значителни елементи на здравна просвета се откриват в учебниците по анатомия, физиология и естествена история, които също както хигиената се занимават с човешкия организъм, макар и от друг ъгъл. Те често засягат  в своята материя и въпроса за  опазване на човешкото здраве. Тези предмети също не са сред масово изучаваните във възрожденското школо предмети и затова книжнината им няма значителна роля за здравното ограмотяване на българските ученици през периода. Букварите като едни компилативни по съдържание трудове често  наред със запознаването на учениците с основни познавателни начала включват в себе си и елементи на здравна тематика. Към групата на букварите могат да се причислят и всякакви аналогични по съдържание и предназначение пособия от типа енциклопедии, полезни или общи знания, наставления, съветници и пр., в които здравните съвети заемат често определени страници. Книжнината посветена на добрия морал също понякога включва елементи на здравно познание поради пряката връзка на нравственото с физическо благосъстояние на човек. Представената по-долу последователност на основни здравни теми няма претенцията да систематизира въпросите по степен на значение тъй като всички те в тяхната комплексност за важни.

   Внимателен анализ на така класифицирани според обема на здравно съдържание в себе си, учебни пособия,  дава възможност за синтезирано представяне на основните теми, насочени към човешкото здраве, които вълнуват българската интелигенция през Възраждането. Усилията са още от ученическа възраст да бъдат формирани основни хигиенни навици и базови здравни познания у младото поколение. Друга целева група на учебникарската книжнина са и самите родители, които заедно с децата си да придобият здравна грамотност, а често и педагозите, които трябва да знаят най-умелият начин за преподаване. На първо място основен въпрос е самото отношение на индивида към собственото му здраве. „ Варди здравието си![5] “ е един от често срещаните призиви във въведението по дадена здравна тема. С подходящи епитети и внушения авторите и преводачи на учебниците целят привличане вниманието на читателите си върху значението на човешкото здраве, определяно често като най-драгоценното за человек[6]“. Едно от главните внушения е, че грижата на всеки за собственото му здраве трябва да е основно негово призвание за постигане на физическо и душевно благоденствие: „ Аз благодаря богу, чи ми е телото здраво и без погрешка. И моля му ся да ми заварди телото за всекога здраво[7]“; „ Здравето е най-безценното нещо на човека, и който лежи болен няколко дена той може най-добре да познава разликата между боледуване и здраве[8] “.

В пряка връзка с фокусирането върху човешката жизнеспособност е и постепенното разчупване на утвърдени стереотипи в тази област.  До този момент грижата за здравето е силно подвластна на съвкупност от традиционни практики и вярвания, обединени под общия термин - народна медицина. Макар някои постулати на народното лечение да са признати и днес от медицинските специалисти като ефективни и благонадеждни, то редица схващания за причинителите на болестите, подхода и средствата на лечение през разглеждания период са плод на наивитет и необразованост, който понякога има злощастни последици. В тази насока следният пример от учебника по здравословие на Сава Доброплодни по отношение укора към наивните родители е достатъчно показатeлен: „… и дето не призовават  лекарите като се  разболеят децата им, но ги оставят немилостиво да умират или да се мъчат, или казват че са магьосани или урочасали…[9]“. За просветените българи медицината е една от комплицираните и обществено-значими науки, чието усвояване е призвание само на малцина способни. Променя се постепенно и обществената значимост на лекаря, той не е просто лечител, който е усвоил тънкостите на знахарския занаят, той е професионалист, положил много старания да изучи сложната материя на медицината и неговата мисия е да  вложи цялото си познание и умения, в името на своите пациенти. „  Да си предаваме на един лъжлив лекар и неучен здравието, най-драгоценното си нещо, то е една голяма наша глупост[10]“ заявяват възрожденски просветители. Усилията на мнозина от тях са да убедят обикновения човек в необходимостта да се доверява на професионален, „добър и искусен[11]“ лекар, вместо на т.нар хекими, народни лечители или да се самолекуват. От следния цитат  във възрожденски учебник се виждат ясно пропуските в начина на мислене по отношение на медицинските специалисти: „ По нас нарядко се вика лекар, чтом се разболее человек…[12]“. Борбата против шарлатани лекари и хекими, както е определян процеса в историографията[13], заема значителен дял от здравно-просветната тематика в учебникарската книжнина през Възраждането[14].

 Специално място в здравното познание заема ролята на въздуха като основна необходимост за живите организми, в това число и за човека[15]. Разглеждането на химичните и физичните му свойства  винаги са последвани от предписания за хигиена на дихателните органи[16]. За най-вреден въздух се счита престоелият в затворени пространства, който се превръща и в развъдник на заболявания, а за най-полезен свежият, планински. Осигуряването на чист въздух за всеки човек било то в класните стаи или жилището, трябва да е сред основните задължения на възпитателите и родителите. Учебната книжнина изобилства от препоръки за прочистване на въздуха в зависимост от различни фактори като отоплението, благоухания, изпарения и пр. които го замърсяват.

  Близко свързани с въздуха са топлината и светлината, още две жизненоважни  условия за човешкото съществуване. По отношение на необходимата топлина за човек, то тя е в зависимост преди всичко от сезонните условия, но и от възрастта, професията на всеки индивид, а като отделна величина се разглежда и телесната температура на човек от физиологична гледна точка[17]. В пряка връзка най-често се поставя въпросът за облеклото и изкуственото отопление, които осигуряват топлина за всеки. Подчертава се и ролята на студа като реципрочност на топлината, който често има негативно въздействие върху човешкото здраве. Дневната слънчева светлина от своя страна пък има позитивен ефект върху кожата, физическите сили и дори настроението у хората[18].  Специално внимание в педагогическата книжнина се отделя на подходящото осветление в класните стаи и дома при четене и писане от страна на учениците с оглед предпазване на тяхното зрение[19].

    Друг сериозен дял от здравното познание в учебникарската книжнина е посветен на въпроса за храненето на човек като друга основна предпоставка за неговото физическо оцеляване. Разглеждат се основни видове храни като техният подбор варира в различни разновидности в отделни четива, представя се техният химичен състав, начина им на преработка от организма, влиянието им ползотворно или вредително върху човешкото здраве в зависимост от климата, пола, възрастта и др. показатели. Препоръчват се леките, пресни плодове и зеленчуци, варива, млечни продукти и по по-постните меса, а тежките за смиляне, сладките, пържени и мазни храни се сочат като противопоказни[20]. За предпазването на „пищеварителните орудия“ или храносмилателните органи  са отделени не една страница с полезни съвети за правилно хранене.

 Течностите, които човешкият организъм трябва да поема за своето физическо благосъстояние са в пряка връзка с храненето. Водата като основна течност присъства в различни аспекти в учебното съдържание на редица пособия[21]. От химичния състав на водата в естествено състояние, през физичните ѝ свойства, до нейното влияние върху отделни органи,  на това природно богатство възрожденските просветители отделят сериозно влияние. Осигуряването на животворящата течност в нейното най-добро състояние е основен апел към учителите и родителите.

 Във връзка с поемането на течности е уместно да се открои проблемът с алкохолизма. Въздържанието от прекомерна употреба на спиртни напитки е не само обект на изложение в учебникарската книжнина, но и обект на самостоятелни трудове и размишления по въпроса, апелиращи към намаляване на пиянството[22]. „Пази се от спиртливите напитки, а предпочитай  прясната вода пред всичко[23]“,  се  призовава в много от учебниците в стремежа още от ученическа възраст, децата да бъдат предпазени от порока. Алкохолът най-често се разглежда като вредителен както върху физическото, така и върху нравствено благосъстояние на човек: „Пиянството е порок уничтожителен, който развращава една част на человеческото множество, ражда и задержава всите видове  на безчинята[24]“. Само в умерени количества, често размесено с вода и  консумиран нерегулярно, алкохолът се разглежда и като средство за лечение: „ Чистото вино….требва да се пие от всите человеци по малко[25]“. Виното  именно е основен обект на разговор, когато става дума употребявана алкохолна субстанция:  “Пиения се уподобява по всичко на скотовете. На временя даже става и от тях понехвелит. За туй трябва да употребляваме виното с крайна умереност; а децата за да са необладаят от  туй умразно зло, добере е да ся въздържат совършено от виното или поне твърде рядко  и млоко по маньчко да сръбноват[26];

    В пряка връзка с храненето и поемането на течности е въпросът за мярката, който присъства почти задължително във всички учебни пособия, засегнали здравната проблематика. Тук може да се спомене едно понятие, чиято употреба преобладава в изброените видове учебници - диета.  Разбирането му надхвърля днешната асоциация, свързана предимно с начина на хранене, и включва спазването на редица предохранителни правила за добро здраве или с други думи придържане към принципа на умереността във всяко отношение. „ Яж, пий, говори с мерка, всичко прави с мерка[27] “  съветват редица възрожденски просветители. Те виждат в умереността формулата за физическо благоденствие и дълголетие: „Живей умерено ако искаш да бъдеш всякога здрав и да живееш много[28]„. Злоупотребяването, особено с алкохола, води до алкохолизъм, считано за нравствена разруха, същото се отнася и по отношение на чревоугодничеството, един от смъртните грехове, дори и смъртна опасност: „ От невоздержания раждаются  болезни, от болезни смерт[29] “.

  За мърдането, работенето и почивката[30], по този начин изразен често във възрожденските учебници се включва и въпросът за необходимостта от телесно движение. Физическата работа, в умерени количества, се посочва като изключително полезна за здравето, особено, когато е редувана с почивка и преди всичко съобразена с различни фактори като пол, възраст и пр. За здравето на учениците се препоръчва и включване в обучението на гимнастика, физически игри и пр. полезни дейности. Не остава встрани и разделението между физически и умствен труд, оценявани от просветителите като равностойни и жизненонеобходими дейности: „ Умствените работи, раздражението и печалта уморяват тъй  също человек, както една продължителна телесна работа[31] “. От цитирания пасаж се вижда и поставянето на въпроса за емоционалните състояния у човек, които също могат да доведат до нестабилност на здравословното състояние. Остро се осъжда мързела или леността като изцяло нездравословна привичка[32]. Към раздел за физическата и умствена дейност може да се добави и въпроса за съня, задължителен за всеки организъм регенериращ процес. Препоръките  в това отношение отново са в зависимост от различни фактори като например възрастта или занятието, в което всеки човек е ангажиран през деня – било то физическо или умствено и степента на умора, която се натрупва през деня. Обобщенията за съня също така винаги достигат до принципа за умереност[33].

   Въпросът за чистотата също е сред основните, дискутирани в учебникарската книжнина по отношение на здравната тематика. От една страна са грижите и препоръките за хигиена на човешкото тяло.  Най-често се дискутират въпроси за необходимостта от регулярно къпане поне веднъж седмично, задължително ежедневно миене на ръцете и лицето, още  грижи за косата, кожата, ноктите и пр., както и поддържането на чистота на облеклото на човек, все процедури, имащи положителен ефект върху здравето[34].  Възпитанието на хигиенни норми у децата е въпрос на етикет, който отразява нравоучителната страна на възпитанието, често повлияна и от здравната просвета. Учебната книжнина изобилства от притчи и поучителни истории, които възпитават едновременно и духа и тялото: „ … доброто дете става рано от леглото си, отива да си омие очите мирно и благочинно[35]“. Другата страна на този въпрос се занимава с поддържането на чистота на обкръжаващата човека среда. В нея попадат жилището и  по-специално спалното помещение, където човек прекарва най-дълго време, двора, класната стая, работилницата, стопанските постройки и чистотата на добитъка. Особено се акцентира на проблема с  градските и селски заходи или септични канали и ями и други замърсители като тресавища, бунища, гробища, все в непосредствена близост до населените места и др., считани като развъдници на зарази[36]. Отделянето на значително внимание по проблема разкрива недотам добрите хигиенни навици у мнозина от българите през Възраждането. Следващият цитат показва емоционалния изблик на автора, в случая Сава Доброплодни по отношение на немърливото отношение у хората към собствената хигиена: „ О колко сме злополучни и окаяни! За безсловестните  добитаци по много се трудим  да ги чистим, нежели за нас и за децата си[37]“. Друг цитат пък отива още по-далеч, разкривайки още по-неприятни подробности за ниската хигиенна култура у мнозина българи през разглеждания период: „ … много человеци се намеруват , които не са се къпали нито веднъж, освен, когато са се родили[38]“. Именно включването на проблематиката в учебникарската книжнина има за основна цел увеличаване на хигиенната култура у българското общество, като призвание на всеки индивид към общността: „ и всички съвкупно към обществото: “ Тези всичките хигиенически правила за частния и общия живот на человека са достигнали в другите господарства до едно доста голямо съвършенство, за които не само правителствата и общините, но и всеки един жител отделно е взимал участие за тяхното усъвършенстване^[39].

    Друг проблем от здравната просвета във възрожденската учебна книжнина е  свързан със заразните болести и епидемиите. Темата включва научно обяснение на същността и начините на разпространение на дадена инфекция, както и основни правила и мерки, които трябва да се изпълняват с цел превенция. Особено актуална тази проблематика става покрай холерната епидемия от 60-те години на XIX в., когато в издаващата се учебна книжнина се засяга холерата и сродни на нея епидемични заболявания[40].

   Темата за отглеждането на деца и опазването на майчинското здраве е обект на интерес от редица възрожденски просветители и на проблематиката са посветени не едно съчинения и статии, основно преводни[41]. Често тя е включена и в абзаците, посветени на здравното познание в различни учебни пособия. Основна задача на това съдържание е здравното ограмотяване на бъдещите майки, една от главните цели на девическото образование през периода: „ Това незнание не е простително, за тия родители, които можат да ся ползуват  с советите на человеци що са известни в науки, или да четат такива советы в съчиненията, които са написани  за възпитанието на децата[42]“.

  Телесното здраве на човек е и огледало на неговата външност или хубост: „ Хубост без здравие не може да бъде[43]“. Тези размишления на възрожденските просветители са насочени към тази част от аудиторията, която държи извънредно на външната красота и по-специално на жените. Осъждат се, понякога и осмиват, различни модни практики у жените като обличане на тесни дрехи или пристягане на определени части от тялото; прекомерна употреба на разкрасителни материали и пр., вредни за здравето[44].

   Проученият масив дава възможност да се откроят още въпроси от здравната просвета, които са включени под различна форма в учебникарската книжнина. Сред тях са темата за „очищенията“ или особености на отделителната система, влиянието на опиатите, кафето и никотина и др. тонизиращи вещества и субстанции, които въздействат върху човешкото здраве.

    Анализът на учебното съдържание разкрива и някои въпроси от здравното познание, за които на пръв прочит не всеки би се сетил, разсъждавайки през призмата на съвременното познавателно равнище. Един такъв въпрос, актуален през Възраждането, е мнимата смърт[45]. Липсата на достатъчно добре подготвени медици налага честото доверяване на здравето в ръцете на лаици в областта, както вече бе разгледано: „ …за по-добро удостоверяване в истинната смърт, во всякой случай да са повикува доктор искусен, добросъвестен и дето добре разбира тия работи, за това защото учението за смерта е цяла медицинска наука, твърде мъчна и пространна, за да бъде достъпна за всякого, а толкос повече който не е доктор[46]“.

     Работата по издирване  и анализ на елементи от здравно познание в учебникарската книжнина позволява достигането до няколко основни заключения. Много теми от сферата на здравеопазването, които циркулират в тази книжнина, свидетелствуват за слабости в медицинското познание и здравната култура на българското общество. Появата и разпространението на тези знания имат за цел преодоляване именно на тази празнота. Поради липсата на достатъчно обучени кадри, с които преподаването на здравни познания да стане повсеместно, това познание е внедрено главно в изучаването на други дисциплини. Осъзнатата необходимост от здравно ограмотяване у интелигенцията благоприятства появата на оригинална или побългарена здравна книжнина, както и внедряването на подобна информация в редица учебни пособия със смесено съдържание. Основното съдържанието в тези трудове представя възлови теми от науката за човешкото здраве. Превенцията, понякога и алтернативното лечение на различен род болести, настинки, наранявания и пр. във вид на препоръки, посредством научна, рационална обосновка на физиологичните и анатомически особености  на човешкия организъм е главната насока на представяне на материала. В резултат именно през Възраждането се полагат основите за формиране на здравна култура у българското общество, което след Освобождението ще получи  възможност за догонване на европейските постижения в тази сфера.

HEALTH ISSUES IN THE TEXTBOOK LITERATURE DURING THE BULGARIAN REVIVAL – MAIN TOPICS

Vladimir Terziev

  This article traces the main discourses of the presentation of health knowledge in the textbooks during the Bulgarian National Revival. As studying health education as a single subject is a rare practice, elements of this knowledge are incorporated into the curriculum of a number of related subjects. Bulgarian education has been successful in publishing textbooks entirely devoted to health issues, but this knowledge is also found in many textbooks with mixed content. The main topics circulating in this literature concern issues of hygienic and prophylactic nature to various issues related to human health thus the main goal of educators in this regard is to form a health culture in adolescents, part of the modernisation of education culture.