Интервю на СТИЛИЯН ДЕЯНОВ с румънския историк проф. Лучиан Боя за митичния за междувоенна Румъния Балчик, за комплексите на румънците и тяхното преодоляване и за достоверното представяне на историята
Нашият гост:
Лучиан Боя е роден на 1 февруари 1944 г. в Букурещ. Професор по история в Букурещкия университет. Един от най-влиятелните неортодоксални историци в родината си. Автор на множество книги, студии и статии, превеждани на много езици. На български език са публикувани книгите му “История и мит в румънското съзнание” и “Балчик”, преведени от Стилиян Деянов и издадени от ИК “Критика и хуманизъм”.
- Г-н Боя, преди няколко седмици румънците избраха за свой президент Клаус Йоханнис – етнически саксонец, лутеранец – въпреки че цялата кампания на противника му беше изградена върху идеята за румънскостта и православието. Как се случи това в страна, известна с национализма си през осемдесетте години на миналия век и в която през 2000 г. повече от 33% гласуваха за кандидата за националиста Вадим Тудор?
- В Румъния има много контрасти в отношенията към другите, към чужденците, представителите на малцинствата – от една страна румънците в цялата си история са вземали много от чужденците, от техните модели, включително от българския модел през Средновековието. Много румънци могат и да не го знаят или да не го признават, но българският е бил културният език в голяма част от територията на Влашко и Молдова в течение на няколко века, точно както френският през 19 век. Румънците са взимали чужди модели и от Изтока – първо византийския, после славянския, славяно-византийския, вече споменах българската култура, после османския до определена степен и след това фанариотския модел през 18 век, който смесва румънската и гръцката култура. В същото време румънските провинции, намиращи се под други чужди господства са приемали други модели и така се е стигнало до сливането на различни култури – Трансилвания е просветлена от унгарците и до известна степен от германците (румънците са взели и от едните, и от другите), и т. н. Не знам дали са толкова много народите в Европа и по света, които са били толкова възприемчиви към това, което им дават другите. В същото време румънците колкото са по-отворени, толкова са по-националистически настроени, защото се появява един механизъм за самозащита, понеже на някои им се струва, че се прекалява, че се взима прекалено много от другите. Чаушесковият комунизъм наблегна много върху национализма. От друга страна на него се противопоставя настоятелният поглед на румънците към другите, към Запада -заради мизерията в която живеят. Всичко от чужбина започва да бъде считано за по-добро, по-автентично, по-ценно от румънското. Така че имаме и остойностяване на другия, и резерви спрямо него. Йоханис беше стигматизиран, защото не е румънец и не е православен. Победата му обаче показа, че повече от половината от населението не се влияе от подобна пропаганда.
- „Горд съм, че съм румънец“ беше лозунгът и на европейските, и на президентските избори.
- „Горд съм, че съм румънец” е пълна глупост. Мен лично би ме било срам да кажа, че съм горд, че съм румънец, както би ме било срам да кажа, че ми е неудобно, че съм румънец. Фактът, че съм румънец е нормално състояние за мен и за хората в Румъния. Българите са българи, немците - немци, французите - французи и няма никаква причина нито за гордост, нито за срам.
- Да преминем сега към книгата „Балчик“, която представихте на Панаира на книгата в София. Как стигнахте до тази тема? Какво означава Балчик за румънците?
- Това е книга, която не очаквах да напиша. Темата не е сред основните ми занимания. Съвсем случайно стигнах в Балчик. Това място ме впечатли. Разбира се, то ме привлече и с това, че е играло важна роля в междувоенна Румъния. Особено в културното пространство на Румъния между Първата и Втората световна война. Намерих много неща – част от архива на града, други архиви, дневника на кралица Мария, който е издаден само отчасти. Не знам колко важна би могла да бъде книгата за българските читатели. Надявам се, че ще бъде, тъй като Балчик е български град, принадлежи на България. Значението на този град за междувоенна Румъния е странно. Той е част от Велика Румъния още отпреди Първата Световна война, от Междусъюзническата война до 1940 г., когато Южна Добруджа е върната на България. Превръща се в митичен град още от 1913-а. Първо там отиват художниците. В Румъния крайбрежието е равно, не много интересно като пейзаж. А в Балчик обкръжаващата среда е зрелищна, със скали от средиземноморски тип. И румънците се впечатляват силно, когато пристигат в Балчик, също като мен, признавам си. Освен природният пейзаж важен е бил и човешкият. Той разбира се се е среащал и в румънска Добруджа – тази екзотика, но на юг, в областта на Балчик екзотиката е била още по-голяма. Турци, татари – с традиционни носии, с традиционен начин на живот и пр. Това е спечелило румънците, които са омаяни от чара й един след друг. Първо художниците. После се появява кралица Мария, която посещава Балчик за пръв път през 1915-а. Разглежда го разсеяно, но не се случва нищо особено. Когато идва за втори път - през 1924 г., и тя е вече запленена от Балчик.
- Мислите ли, че книгата ви може да бъде използвана политически от едната или от другата страна на Дунава?
Надявам се, че не. Написах я възможно най-неутрално от политическа или национална гледна точка. Напротив, надявам се тази тема да обедини, а не да раздели румънците и българите.
- Превеждайки книгата ви, ми се стори, че сте привърженик на идеята сърцето на кралицата да се върне там, където тя е пожелала – в параклиса Стела Марис край Двореца.
- Може би книгата подсказва подобно нещо. Но ако се стигне до реализирането на подобен проект, да знаете, че идеята е ваша (смее се) в много по-голяма степен, отколкото моя. И напълно я подкрепям! Кралицата наистина е била влюбена в Балчик. И днес всеки, който отиде в Балчик знае, че тя продължава да е важна фигура, емблема на града, духовен покровител на града. В нейното завещание пише, че сърцето й трябва да бъде отделено от тялото – тялото й е погребано в Куртя де Арджеш, заедно с други крале и кралици на Румъния – и да бъде занесено в Балчик. Така се е и случва през 1938 г. Сърцето й е поставено в малка сребърна кутия и после в по-голяма кутия от сребро и злато, украсена със скъпоценни камъни. То е положено с тържествена церемония, с участието и на краля Карол Втори, с военни почести и всичко останало, както си му е редът, в построения от кралицата православен параклис Стела Марис. Когато България си връща Южна Добруджа, малко преди българските власти да влязат в града, кутията е занесена в Бран – друг обичан от кралицата дворец, и след това е носена от място на място. По времето на комунизма кутията е била в един склад, след това - в Националния исторически музей, където се намира и днес. Странно е нечие сърце да стои в исторически музей. Мястото на сърцето на кралицата е в параклиса Стела Марис в Балчик. Това би било нещо много хубаво, красиво, което румънците и българите могат да направят заедно. Балчик не е и се надявам никога повече да не бъде тема за вражда. Напротив, той е нещо, което може да ги приближи едни към други.
- Автор сте на една от най-важните книги, започнали процеса на денационализиране на румънската история - „История и мит в румънското съзнание”, книга преведена и на български. Мислите ли, че след всичко написано от вас съществува еволюция, по-критично отношение спрямо тези митове, които описвате?
- Да, съществува. Съвсем скоро след като публикувах „История и мит” през 1997-а, още през 1998 г. се появи новото поколение учебници по история, което предизвика полемики, тъкмо защото много от авторите следваха линията, която, смея да кажа, беше започната от мен – линията на демитологизиране на румънската история. Днес историците са разделени – зависи от поколението, от идеите на всеки един от тях, но по-младите не са роби на старите националистически схеми. В същото време остават историци от по-стари поколения. Например в десеттомната История на Румъния на Румънската академия на науките има неща, които са наистина смехотворни и смущаващи – плод на традиционалистки, националистически дискурс. Но не трябва да преминаваме от националистически към антинационалистически дискурс, а да изграждаме интелигентен, честен, достоверен исторически дискурс. Румънците най-накрая трябва да превъзмогнат комплексите си. Аз искам например да чуя румънците да казват : „Да наистина, през Средновековието България е била големият модел за румънската култура“. Културният език е бил българският. Тези неща не се казват или се казват със заобикалки. Защо? Защото румънците имат комплекси за малоценност. А тези комплекси естествено се компенсират чрез изяви на превъзходство. Видите ли - да, ние сме в несигурно положение и имаме нужда от другите, но сме стигнали до това положение, защото другите са ни преследвали, докато ние, през Средновековието например, сме защитавали цяла Европа от османското нашествие и пр. Румънците отиваме от една крайност в друга. Надявам се обаче с времето нещата да се успокоят - румънското общество се интегрира все по-добре в европейското и поведенията и гледните точки се хомогенизират. Чакам момента, в който румънците ще престанат да имат комплекси за малоценност и тогава няма да имат и комплекси за превъзходство, защото те вървят ръка за ръка. Румънците са народ, който не е нито по-добър, нито по-лош, нито по-умен, нито по-глупав от другите народи. Естествено, че има някои специфични черти, които трябва да бъдат изследвани и представяни безпристрастно. Това е всичко. Трябва да се нормализираме. Още не сме го направили изцяло, но сме поели по този път, а изборът на президента показва, че румънците успяха да направят това, което преди 10-15 години не можеха да направят – да изберат един не-румънец от етническа, културна и религиозна гледна точка, за държавен глава. Това е крачка напред.
- Доколко дейността на Националния департамент против корупцията (специализираната прокуратура, вкарала през последните години множество министри, депутати, прокурори, съдии, футболни босове или медийни магнати в затвора) допринася за промяната на начина на правене на политика в Румъния?
- Изключително много. Още повече, че сега се доказва, че не просто някои, а по-голямата част от румънските политици са корумпирани. И ако всички те влязат в затвора, което вече започва да се случва, това е много важно прочистване на румънската политическа класа. Вотът за Йоханнис в крайна сметка е по-малко вот про-Йоханнис или дори не анти-Понта, а вот против цялата тази корумпирана политическа система. И това е надеждата на повечето румънци - че този избор е първа крачка към изчистване на политическата класа и към промяната на начина, по който се прави политика в страната.
Източник: ТРУД
