Куршун, Г. Реалностите през 2015 г.

Реалностите през 2015 г.

Гюнал Куршун

Европейският парламент прие тази седмица решение да признае арменския геноцид през 1915 г. По същия начин Австрия прие избиването на арменците през 1915 г. за геноцид, принуждавайки Турция да изтегли посланика си в Анкара в отговор на това решение. Министър-председателят Ахмет Давутоглу се е обадил на германския канцлер Ангела Меркел, и в 50 минутен разговор е предупредил Германия да не прави същото, точно преди гласуването в Германския парламент във вторник.

Руският президент Владимир Путин във вторник откровено и ясно заяви, че е било геноцид. Президентът Реджеп Таип Ердоган заяви пред журналисти, че не би искал да чуе американския президент Барак Обама да използва думата „геноцид“ в своята възпоминателна реч. За радост на турската страна, американският отговор бе, че Обама няма да използва тази дума. Това, обаче, със сигурност ще разгневи арменската диаспора, и ще разпали обществен дебат. Обама, Сенатът и Долната камера на Конгреса ще бъдат притиснати да признаят убийствата за геноцид, и Турция ще бъде принудена да плати оше няколко милиона долара на лобистки организации, за да се избегне това. Играта продължава!

От толкова голямо значение ли е всичко това? Толкова ли е важно кой го нарича геноцид и кой не?  Какво ще се промени, ако Меркел и Обама го нарекат геноцид? Да не мислите, че и Меркел и Обама са запознати с реалността? Да не мислите, че ние турците сме запознати с реалността?

Не смятам, че декларациите на който и да е световен лидер имат някакво значение. Разбирам, че някой, изолирайки се с глупав национализъм, ще помогне за по-широко признаване за арменския геноцид, но и считам, че мнението на обикновените турци е много по-важно, отколкото това на световните лидери. Ако мойте предци са сгрешили, то мой дълг е да се извиня и да поправя тази грешка. Убитият арменско-турски журналист Хрант Динк беше казал, че въпреки, че няма съмнение, че е било истински геноцид, не смята за разумно да се решава проблемът, фокусирайки се върху тази дума. Напълно съм съгласен с Динк. Може би ще трябва да измислим друго специфично има за арменския геноцид, както например „Холокост“ се използва за геноцида над евреите. Може би „Медс Йехерн“ или „Голямата трагедия“ може да замени този термин, но тези детайли могат да се решат по-късно. Както и да наричаме случилото се, това няма да промени реалността. Турция първо трябва да се изправи срещу миналото си и да се опита да почувства и да сподели болката, която хилядите жертви и оцелели на арменския геноцид от Урфа, Адана, Мараш, Антеп, Кайсери, Йозгат, Истанбул, Тракия и т.н. са понесли.

Да си представим за миг, че нашите баби и дядовци са били принудени да прекосят през сирийската пустиня до Дер-Зор, като са били ранени, убивани, изнасилвани или са се самоубивали при тези условия. Техните внуци все още страдат от това, и лекарството е в турски ръце. Динк защитаваше идеята, че проблемът ще се реши ако и турците опитат да почустват тази болка. Каквото и да се говори, аз смятам, че проблемът ще бъде решен ако бъдем откровени.

Вътрешният министър на Османската империя Талат Паша казва: „Свърших повече по арменския въпрос за три месеца, отколкото Абдулхамид II е успял за 30 години“. Всъщност той е създал още по-голям проблем, пълен с лъжи, омраза и лицемерие, който след вече цяло едно столетие е време да бъде разрешен.

Източник: TODAY’S ZAMAN

Превод: Димитър Сербезов