Из статия във вестник „Политика“ (2010 г.)

Из статия във вестник „Политика“ (2010 г.)

„Като един вид своеобразно поклонничество вчера повече от хиляда почитатели на Йосип Броз Тито обиколиха гроба му в Белград и Музея „25 май“, отбелязвайки по този начин 118-годинишната от рождението на единствения президент на втората Югославия. Главно възрастни посетители от всички краища на бившето отечество,  наредени в колона, мълчаливо отдаваха почитта си към маршала, носейки венци, щафети, цветя, знамена и негови портрети. И с патерици, и с щафети в ръка някогашните комсомолци доказват, че продължават да се борят с времето и в тях все още гори революционният пламък.

Светозар Марканович, на 80 години, доскорошен председател на партията Сръбски комунисти, сега е начело на Дружеството на комунистите на Република Сърбия, защото партията му престана да съществува след влизане в сила на новия закон. В рамките на организацията на Сръбските комунисти тази година се организира носене на щафетата.

– Сега ни трябват млади хора. И истински комунисти. Трябва да им предадем щафетата добре. За жалост нито една комунистическа партия в Сърбия, а имаше осем, не успя да се пререгистрира. Ние не вдигаме бяло знаме, скоро отново ще бъдем партия. Истинска комунистическа партия на марксистко-ленински позиции със здрава проюгославска ориентация. Честно казано имаме  само две хиляди и нещо членове. Това е много малко. Сигурен съм, че междувременно, имаме сто пъти повече привърженици. Ние сме в медийна блокада, нас ни сатанизират като комунисти. По същество става дума за силна антикомунистическа пропаганда. И да ви кажа: ние нямаме никакви средства за нашата работа. Финансираме се от един жалък, беден членски внос.

Той представлява един процент от пенсиите или заплатите. Едва събираме пари да си плащаме режийните  – огорчен е другарят Марканович.

В организацията на партията Сръбски комунисти и обществената организация Център „Тито“, вчера на обяд на площада пре Музея „25 май“ на внука на Тито Йосип Йошка Броз бяха връчени „щафети на младостта“ от името на различни градове от виски някогашни югославски републики: Умаг, Риека, Бачка Градишка, Подгорица, Скопие...

Фотографът Милош Джурашевич, на 79 години, е следвал Йосип Броз две и повече десеетилетия по време на пътуванията му из целия свят. Снимал е 105 държавни и правителствени ръководители. Автор е на официалния титов портрет, който е публикуван на първите страници на всички югославски вестници след смъртта му. След началото на войната в Сараево през последните 18 години живее в Холандия.

– Аз завеждах фотографията в сараевския вестник „Освобождение“. Ние бяхме десет фоторепортери, които го снимахме (Бибич, Крагуевич, Етерович...) и му предадохме снимките под съответния зашифрован номер, но през 1979 г. на Бриони Тито избра моята творба за свой официален портрет. Аз получих награда от четири милиона динара и успях да си купя нов автомобил. За пръв път го снимах през 1961 г., когато дойде в Сараево, за да посрещне Новата година. Вместо за два дни той остана в Сараево две седмици и трябваше да изхабя 27 филма. Приготвих един кожен албум и му подарих снимките. После той тръгна на обиколка в Мексико, Бразилия, Боливия и Чили. Извикаха ме да отида с него. Общо аз посетих 18 страни и участвах в 22 визити. Били сме заедно над 300 дни без прекъсване. Ядосвам се, само, че не ходих с него в Хавана при Фидел Кастро  – съжалява Джурашевич за пропуснатата възможност.

– Може и да изглежда преувеличено, но вярвам, че бяхме приятели. Веднъж в Титово Ужице той ми каза: „Мики, ти можеш всичко”. Той ми написа същото и на пропуска, който пазя и днес вкъщи. Имам и доста мои фотографии с него. Да кажем, когато ходихме в Бразилия, аз се сетих да направя групова фотография на Тито с петдесетина фоторепортери. Веднага дойдоха хората от сигурността и ме попитаха как може да правя нещо извън протокола. Можех. Познавах страстта му към хубавите жени, но никога не съм го снимал в такива ситуации – казва фотографът на Тито.

Сред старата гвардия има и млади попълнения. Анджела (на 12 години) е облечена от главата до петите като пионер. Тя учи в Основно училище Стари град в Дорчол[1]. Тя е дошла в Къщата на цветята заедно със съученичката си София. И двете имат знамена.

– Обичам да нося тези дрехи. Аз съжалявам, че не съм родена по времето на Тито. Тогава щях да нося щафетата и щях да съм още по-горда с пионерската униформа. Аз знам, че той е бил добър човек и че тогава се е живяло по-добре от днес.

Драган Йовановски (на 50 години) тръгва от Скопие, за да не пропусне Щафетата на младостта. Той е част от делегацията на партията „Титови леви сили“.

– Помня всичко добро и хубаво от онова време и затова съм тук днес, както и всяка година. Дойдохме, за да отдадем почест на другаря Тито, който ни даде възможност да живеем, работим и да пътуваме свободно из цяла Югославия. Сега ние вече не можем да правим това. Но ако ние искрено желаем отново да бъде така, както тогава при Тито, то отново ще можем.

Автор: Боян Билбия

Източник: Носталгични посетиоци из свих крајева бивше СФРЈ посетили јуче Кућу цвећа и донели традиционалне штафете. – Politika, <http://www.politika.rs/rubrike/Drustvo/Titovi-omladinci-obelezili-Dan-mladosti.sr.ht> (21.12.2011, 11:10)