„Наложителна политика за разселване малцинствата в държавата ни“. Изложение от К. Д. Мутафов до министър председателя д-р Васил Радославов [1916-1918 г.].

НАЛОЖИТЕЛНА ПОЛИТИКА ЗА РАЗСЕЛВАНЕ МАЛЦИНСТВАТА

В ДЪРЖАВАТА НИ.

            Макар още да не е настанал мирът и границите на бъдещата ни държава да не са дори приблизително отбелязани и известни, все пак ний трябва да останем с твърдата вяра, че България след тая война ще излезе с едни огромни териториални придобивки.

            За всекиго е ясно откъм кои места ще бъдат увеличени границите на страната. Между това, също е ясно за всекиго, че бъдещата Българска държава ще има в своите недра много повече и по-разнородни малцинства, отколкото в миналото или при досегашните си, признати граници.

            През четиридесет годишното си съществуване нашата страна е имала неприятности и известни затруднения при управляванието на две от по-значителните групи малцинства: турците и гърците. С турците през първите години, с гърците в по-ново време.

            Не ще се простираме върху тия събития от някогашното минало.

            Настоящето ми късо изложение в общи мисли има за цел да даде едно мнение по бъдещото третиране и по-бързо поглъщане на малцинствата от господствуващето мнозинство – българите.

            Ако България би останала приблизително в тези контури, които народът ни и войската чертаят с кръв, страната ни ще придобие две нови значителни групи малцинства: албанци и поморавското население, което се чувствува сръбско и чиито дух и кръв са заразени с отровния сръбски шовинизъм. При това и турското, влашкото и гръцкото малцинства ще да увеличат своя брой.

            По тоя начин, приблизително, бъдеща България ще представлява от себе си по население едно към едно. Господствуващето племе – българите – ще бъде малко повече от половината от общото население, когато другата половина ще бъде съставена от чуждите и разнородни малцинства. Дори ще има области, в които българският елемент не ще съществува – като в някои чисто турски и албански околии, и в Поморавието.

            Вследствие на това явява се сама по себе си мисълта за бъдещата безопасност на държавата откъм компактните малцинства, както и да се намерят начини за бързото претопяване на онези малцинства, които било само по вяра, било по вяра и език са близки до господствуващето мнозинство.

            Не ще съмнение, че за всичко това трябва с време да се помисли, с време да се начертае една система за действие, която да се превърне в една държавна политика, подета днес от едни и продължена утре от всички следващи правителства.

            Въпросът е за едно разумно, добре проучено и още по-добре систематизирано разселване на разнородните малцинства в държавата по начин, щото в едно близко бъдеще страната да има общ български вид и да се отстрани всяка опасност от предполагаеми движения и борби срещу самата държава от тия малцинства в онези области, където те са в компактност.

            Касае се следователно за: Македония, Албанското краище, Поморавия и Добруджа.

            Тук ще се осмеля да нахвърлям на кратко един проект за една подобна политика, или по-скоро ще дам само едно скромно мнение по тоя тъй важен въпрос:

                        I/ За Македония:

            Тая страна, която българският народ смята като скъпа частица от своето неделимо тяло, трябва сами да се съгласим, че и тя е испъстрена с много разнородни и чужди племена, които в миналото и в бъдещето ще таят вродената си към нас вражда. Независимо от това, известно е, че някоя част от македонската интелигенция и от македонските ръководители открито проповядват сепаратически идеи. Следователно и една възможност от сепаратизъм в Македония трябва винаги да се има пред вид. Тоя сепаратизъм може да не иде до крайност, но той ще се проявява в парламента от македонските представители, събрани в група, която ще се опитва по всички начини да налага своите искания.

            Македония ний ще наследим почти обезлюдена, особено южното й краище. Обезлюдена от сърби, от войната, от глада, от избягали турски населения.

            За да се засели тая страна и за да добие тя напълно български вид и да се убият още в зародиша им всякакви сепаративни тежнения, всички изпразнени села, всички обезлюдени околии да се заселят с българи – северяни.

            Като се почне от единия край на балкана до другия, всичкото бедно население по чуките, по колибите да се смъкне от тоя балкан и засели в Македония. Известна е гъстотата на наелението в Търновски окръг и особено из балкана. По тоя начин като се постигне едно същинско побългаряване на Македония, същевременно ще се даде по-добър поминък на останалото из балкана население, което ще разполага с по-обширна земя. Заедно с това ще се избегне и емиграцията на бедното население от Търновско, Плевенското и другите онези крайща. По моите приблизителни изучавания на първо време ще може да се прехвърли от балкана едно население до 60-70 хиляди. Няма съмнение, че тая мярка ще се приложи и за полските села от северна и южна България, като се подкани безимотното и бедно население да отиде в Македония.

                        2/ Поморавия и Албанското краище:

            Където и да бъде бъдещата ни граница било с Австроунгария, било с една евентуално възстановена Сърбия, наложително е щото останалото у нас поморавско население да бъде напълно откъснато и изолирано от съобщения с отвъдното сръбско население.

            За това по цялата ни бъдеща граница, от 4 до 5 километра на вътре към държавата всички села в най-скоро време да се заселят с албанци. По тоя начин всички роднински връзки, общения с отвъдното население ще бъдат пресушени. Това както и за безопасността на държавата, тъй и за езикът на онова население. Като пресъхнат всички връзки с отвъдното население, езикът на отсамното, чрез училища, църква, казарми и учреждения, много по-скоро ще почне да преваля и клони към българските говори.

            С тая мярка се урежда до известна степен както Поморавския, тъй и Албанския върпос. Една значителна част от винаги размирното и непокорно на ничия власт албанско население ще бъде изселено и настанено на почти същи климатически условия, удобни нему и при това на по-добри стопански условия.

                        3/ Добруджа

            Граничното поморавско население, както и безимотното и бедното от другите крайща на Поморавия да се заселват в пространна и незаселена още Добруджа.

            За цинцарите, гърците, също може да се предприеме едно разредяване.

***

            За тая цел още от сега трябва да бъдат натоварени административните власти, окръжните управители, околийските началници в онези места, които ще засегне тая мярка, да почнат веднага своите проучвания, изчисления и да бъдат готови със своите списъци за първото приложение на тая политика.

            Със сключването на мира да бъдем готови една голяма част от тая мярка да бъде изпълнена.

            За това още е удобна и войната. Винаги веднага с приключването на войните се е предприемало едно подобно разселване. Защото може в случая да се постъпи с покорените и придобити племена с известна сила. Тъй постъпи на времето Цар Калоян в Тракия, която насели с българи; Прусия в Полша и Елзас и Лотарингия, Русия в Полша, Сърбия също тъй бе започнала да прошарва Македония с чисто сръбски поселения и т.н.

            Неизбежно е, в съгласие с военните, да се учреди едно бюро от компетенти лица при Министерството на Вътрешните Работи, което да подеме делото за разселването, да изучи добре ония краища, които трябва да се пропъстрят, да изработи системата, да утвърди начините и т.н.

            Без съмнение това е един голям труд, за който се иска както старание, усърдие и любов, но същевременно и съзнателни, честни и неподкупни административни лица.

            Върху тоя предмет рано е още да се пише по списания или вестници, защото нам предстои още борба и неизвестност, но да се подхвърли идеята на Правителството, мисля не е нито престъпление, нито ненавременно.

            Всичко това излагам като мнение на Просветеното Ви внимание, за да се повдигне с време тоя жизнен върпос за бъдащето на Отечеството.

            Изчерпателно не съм разгледал въпроса, защото, както споменах, то е само идея, мнение.

            Подробностите, установяването на начините, в тази форма, която аз предлагам или в друга форма и по други начини ще бъде тая идея усвоена и приложена, то е работа на по-компетентни и на повече лица.

            Мисля, че извършвам един дълг, като си сторих тоя малък труд да Ви занимая с един жизнен и наложителен въпрос.

С голямо почитание: К.Д. Мутафов

Източник: ЦДА, ф. 313К, оп. 1, а.е. 2138, л. 1-5.