У ч е б н а п р о г р а м а на У в о д в и с т о р и ч е с к о т о п о з н а н и е

У ч е б н а   п р о г р а м а

на

У в о д  в  и с т о р и ч е с к о т о  п о з н а н и е

 

хорариум - 30 +30 ч.

Проверка - изпит

 

Анотация

         Учебната дисциплина “Увод в историческото познание” е задължителна в квалификационната бакалавърска степен за историческите специалности. Тя въвежда студентите в основните исторически понятия, идеи за същността на историята, методологията на историческото знание, пътищата за моделиране и историческа реконструкция. Като въведение в историята, дори като “история” на историята курсът експлоатира постиженията на съвременната социология, изворознание и историография, без да навлиза по същество в техните пространства. Целта му е да запълни със съвременна историческа грамотност вакуума между общото училищно историческо образование и университетските изисквания за развита историческа култура. В успореден план дисциплината е призвана да въведе аспирантите за исторически знания в модерните технологии, чрез които се осъществява историческото възпроизводство.

Учебно съдържание:

Лекционен курс

А/ Историята като наука, култура и утилитарна потребност.

1.   Проблемът раждане и закриване на историята.

         1.1. Историята като интерпретация на минало в съвременост.

1.2. “За началото на човешката история”

1.3. Векове на исторически синкретизъм (историята между Херодот и Джанбатиста Вико).

1.4. Новото откриване на историята (преходът от традиционно към модерно общество; историята като обществен коректив; обещание за нещо повече).

1.5. За края на историята (или пороците на диалектиката).

2. Понятия и определения.

2.1. Историческата енциклопедия ( аксиология на познатото за неспециалиста).

2.2. Понятийно историческо пространство (история и развитие на понятията; традиция и иновация)

2.3. Основни правила. Семантична еднозначност. Съвременна понятийна система.

Б/ Структура и функция на отношенията история-общество

1. Устна и писмена традиция

1.1. Исторически, общокултурни и “технически” периодизации за развитието на човечеството.

1.2. Устна традиция, поява на писмеността. Успоредност и последователност в нивата на писменост

1.3. Хилядолетия на глина, папирус, пергамент. Хартия и история.

2. Производство на история

2.1. Информационно разпределение в историята.

2.2. Хронология на миналото или историческо моделиране.

2.3. Метаморфози на производството - от история на фактите и явленията към история на ценностната ориентация.

3. Функциониране на структурната връзка история-общество

3.1. Статичност и динамика на изворовия исторически фонд.

3.2. Скорост на историческото време

3.3. Пространство и историческо клониране

В/ Структура и функция на отношенията общество-история.

1. Идеи за историята. Школи и направления.

1.1. Обзор на наследството

1.2. Съвременни идеи и представи за историята.

1.3. Харизматика на историческата крайност и моделиране на усреднени исторически действителности

2. Парадигмални действителности.

2.1. Класическо, Нютоново и Анщайново парадигмални пространства.

2.2. Социална промяна (“отваряне” и “затваряне” на обществената система; преход и развитие.)

2.3. Еволюционен (“Спенсъров”- културно-цивилизационен) и конфликтен (“Марксов”- обществено-формационен) модели за общественото развитие.

3. Функциониране на структурната връзка общество-история.

3.1. Исторически институции. Архиви, библиотеки, музеи, училища, университети, изследователски центрове и институти.

3.2. Класификация на историческите дейности и истории. Историческият съдия.

3.3. Общество и историческа култура

Г/ Методология на историческото познание.

1. Многовариантност на историческите подходи.

1.1. Леми и аксиоми в историята. Вернер Хайзенберг -Принцип на несигурността

1.2. Частни и общо научни подходи към историята. Настъпление на геополитическия подход в глобалната история.

1.3. Обща теория на системите и проблемът за тоталната история.

2. Исторически методи.

2.1. Сравнителен метод. Матрична историческа реконструкция.

2.2. Количествен метод. Формализирана историческа реконструкция. Клиометрия.

2.3. Метод на “социалния микроскоп”. Микроистория. Просопография.

3. Перспектива на историческата реконструкция

3.1 Нови подходи и методи в историята.

3.2 Интердисциплинарни постижения.

3.3 Историческата коректност на професионалния историк.

 

Семинари

 

1. Понятия и определения.

2. Исторически периодизации.

3. Идеи, школи, направления в историята.

4. Историческо моделиране.

 

 

Литература

Бессмертый, Ю. "Анналы": Переломный этап?. - Одисей (М.), 1991.

·   Донков, Р. Историческо моделиране, С.,1997, 2001

·   Донков, Р. Криза и край, или перспектива на историята. - История.1997, № 3/4

·   Кунц, Т. Структура научных революции. М., 1975.

Николова В. Православната цивилизация. С., 1994.

·   Поршнев, Б. За началото на човешката история. С., 1981.

·   Стоянов, Ж. Идеите за историята, С.,1993.

·   Тодорова, М. (съст.) Историци за историята, С.,1988.

Фукояма, Ф. Краят на историята, С.,1992.

Abrams, P. Historical Sociology. Shepton Mallett. 1982.

Berger, P., T. Luckman. The Social Construction of Reality.Harmondsworth, 1967.

·       Beteille, A. Some Observation on the Comparative Method. Amsterdam, 1991.

Braudel, F. Ecrits sur l'histoire. Paris, 1977.

Braudel, F. History and Sociology. - In: On History. Chicago, 1980.

·       Burke, P. Histоry and Social Theory. Cambridge, 1992.

               Burrow, J. Evolution and Society. Cambridge, 1965.

Buterfield, H. History and Human Relatioms. London, 1951.

·       Carney, T. Content Analysis. London, 1972.

Duby, G. L'histoire des systemes de valeurs. - History and Theory. T. 11. 1972.

Elton, G. The Practis of History. London, 1967.

·       Gardiner, P. Teoriеs of History. London, New York, (12 издания между 1959-1996г.)

·       Gardiner, P. The Nature of Historical Explanation. Oxford, 1952, 1969, 1996.

Giddens, A. Central Problems in Social Theory. London, 1979.

Giddens, A. The Constitution of Society. Cambridge, 1984.

Ginsberg, M. The Individual and Society. - In: The Diversity of Morals. New York, 1956.

Goldstein, J. Long Cycles: Prosperity and War in the Modern Age. New Haven, 1982.

Grozier, M. La societe bloqueе. Paris, 1970.

Hallpike, C. The Principles of Social Evolution. Oxford, 1986.

Hexter, J. On Historians. Cambridge, 1979.

·       Histoire et sciences sociales: un tournant critique. - Annales E.S.C. 1988, Nо 2.

Hook, S. The Hero in History. New York, 1943.

Koselleck, R. Modernity and the Planes of Historicity. - In: Futures Past. Cambridge, 1985.

·       Marwick, A. The Nature of History, London, 1970, 1980, 1995.

·       Moss, W., Mazikana,P. Archives, histoaire orale et tradition orale, Paris, UNESKO, 1986 (PGI-86/WS/2

Nisbert, R. Social Change and History. New York, 1969.

Roig, C. Analyse de systeme et connaissance social. - Etudes                et Recherches. 1973, 2.

Sanderson, S. Social Evolutionism: a Critical History. Oxford, 1990.

Sewell, W. Marc Bloch and the Logic of Comparative History. - History and Theory, 1967, Nо 6.

Stone, L. Prosopography. - In: The Past and the Present Revisited. London, 1987.

 Structuralisme. (M. Lane - ed.) London, 1970.

Taylor, P. Geopolitical World Orders. - In: Political Geography of the Twentieth Century. London, New      York, 1993.

Wallerstein, I. The Modern World-System. New York, 1974.

Watkins, J. Ideal Types and Historical Explanation. -  In:The British Journal for the Philosophy of Science. 1952, No 9.

София

юли 2000 г.                                          доц. Р.Донков