IV-та хагска конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война, 1907 г.

 

 

IV конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война

 

            Владетелите и държавните глави на представените в Хага държави (следва изброяването им):

………………………………………………………………………………………………………

            Намериха за необходимо да допълнят и уточнят в известни точки делото на Първата конференция на мира, която… прие разпоредби, имащи за цел да определят и уредят обичаите на сухоземната война.

            Според гледищата на високите договарящи страни тия разпоредби, чието изработване бе вдъхновено от желанието да бъдат намалени злините на войната, доколкото военните необходимости позволяват, са предназначени да служат за общо правило за поведението на воюващите в отношенията помежду им и с населението.

            Обаче не бе възможно да се създадат още отсега никакви разпоредби, обхващащи всички случаи, които се представят на практика.

            От друга страна, не може да влиза в намеренията на високите договарящи страни непредвидените случаи по липса на писани разпоредби да бъдат оставени на произволната преценка на тези, които командуват войските.

            …Високите договарящи страни смятат за уместно да заявят, че в случаите, които не са предвидени в приетите от тях разпоредби, населението и воюващите остават под закрилата и господството на началата на международното право, произтичащи от установените между цивилизованите народи обичаи, на законите на човечността и на изискванията на обществената съвест.

            Те заявяват, че именно в този смисъл трябва да се разбират чл. 1 и 2 от приетия правилник.

………………………………………………………………………………………………………

            Чл. Договарящите държави ще дадат на сухопътните си въоръжени сили нареждания,  които ще бъдат съобразени с приложения към настоящата конвенция правилник относно законите и обичаите на сухоземната война.

            Чл. 2. Разпоредбите на посочения в чл. 1 правилник, както и на настоящата конвенция се прилагат само между договарящите държави, и то само ако всички воюващи са страни в конвенцията.

            Чл. 3. Онази воюваща страна, която наруши разпоредбите на казания правилник, дължи обезщетение, ако е нужно. Тя е отговорна за всички действия, извършени от лица, които съставят част от нейните въоръжени сили.

            Чл. 4. Настоящата конвенция, след като бъде надлежно ратифицирана, ще замени в отношенията между договарящите държави конвенцията от 29 април 1899 г. относно законите и обичаите на сухоземната война.

            Конвенцията от 1899 година остава в сила в отношенията между държавите, които са я подписали и които не ратифицират настоящата конвенция.

            Чл. 5. Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.

            Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.

            (Следват правила за реда на ратификациите, присъединяване и денонсиране както в предшествуващите актове).

Приложение към IV конвенция

Правилник за законите и обичаите на сухоземната война

 

О т д е л I

Воюващи

 

Глава I

За качеството на воюващ

            Чл. 1. Законите, правата и задълженията във войната се прилагат не само по отношение на войската, но също така и по отношение на милициите и доброволческите части, които отговарят на следните условия:

            1) да бъдат командувани от лице, отговорно за подчинените си;

            2) да има установен отличителен знак, разпознаваем от разстояние;

            3) да носят открито оръжието си;

            4) при действията си да се съобразяват със законите и обичаите на войната.

            В ония страни, където милиции и доброволчески части образуват войската или съставят част от нея, те са включени в наименованието войска.

            Чл. 2. Населението на една незавзета територия, което при приближаването на неприятеля спонтанно вземе оръжие, за да се брани срещу нахлуващите войски, без да е имало време да се организира съобразно с чл. 1., ще се смята за воюващо, ако открито носи оръжието си и ако спазва законите и обичаите на войната.

            Чл. 3. Въоръжените сили на воюващите страни могат да се състоят от бойци и от лица извън тази категория. В случай че бъдат пленени от неприятеля и едните, и другите имат право на третиране като военнопленници.

 

Глава II

Военнопленници

            Чл. 4. Военнопленниците са под властта на неприятелското правителство, но не на лицата или частите, които са ги пленили.

            Към тях трябва да се отнасят човечно.

            Всичко, което лично им принадлежи, с изключение на оръжие, коне и военни книжа, остава тяхна собственост.

            Чл. 5. Военнопленниците могат да бъдат интернирани в някой град, крепост, лагер или местност със задължение да не се отдалечават оттам вън от определените граници; те обаче не могат да бъдат затваряни освен в случай на наложителна мярка за сигурност, и то само докато са налице обстоятелствата, които са направили тази мярка необходима.

            Чл. 6. Държавата може да използува военнопленниците като работници според чина и способностите им с изключение на офицерите. Работата не трябва да бъде прекомерна и не трябва да има никаква връзка с военните действия.

            На военнопленниците може да бъде разрешено да работят за сметка на обществени учреждения или на частни лица, или за своя собствена сметка.

            Извършените за сметка на държавата работи се заплащат според тарифите, които са в сила за военните чинове от националната войска за извършване на същите работи или ако не съществуват такива – според тарифата в съотношение с извършените работи.

            Когато работите са извършени за сметка на други обществени учреждения или частни лица, условията се определят в съгласие с военните власти.

            Надницата на пленниците ще бъде употребявана за облекчение на положението им, а остатъкът ще им бъде броен в момента на освобождението им, като се приспаднат разноските по издръжката.

            Чл. 7. Правителството, в чиято власт се намират военнопленниците, е натоварено с издръжката им.

            При липса на нарочно споразумение между воюващите, военнопленниците ще бъдат третирани, що се отнася до храна, спане и облекло, наравно с войските на правителството, което ги е пленило.

            Чл. 8. Военнопленниците ще бъдат подчинени на законите, правилниците и наредбите, действуващи във войската на държавата, в чиято власт те се намират. Всяка проява на неподчинение дава право да се вземат спрямо тях необходимите дисциплинарни мерки.

            Избягалите пленници, които бъдат отново заловени, преди да са се присъединили към своята войска или преди да са излезли от територията, завзета от войската, която ги е пленила, подлежат на дисциплинарно наказание.

            Пленниците, които, след като са успели да избягат, бъдат отново пленени, не подлежат на никакво наказание за по-раншното си бягство.

            Чл. 9. Всеки военнопленник е длъжен да каже, ако бъде запитан за това, истинското си име и чин и в случай че наруши тая наредба, той се излага на ограничение на предимствата, предвидени от неговата категория.

            Чл. 10. Военнопленниците могат да бъдат освободени въз основа на дадена дума, ако законите на тяхната страна им позволяват това, в такъв случай те са длъжни под гаранция на личната си чест да изпълняват добросъвестно поетите от тях задължения както към собствено правителство, така и към правителството, което ги е пленило.

            В такъв случай собственото им правителство е длъжно да не им възлага, нито да приема от тях каквато и да е услуга, противна на дадената дума.

            Чл. 11. Военнопленникът не може да бъде принуден да приеме освобождение във основа на дадена дума; също така и неприятелското правителство не е длъжно да приеме молбата на пленника да бъде освободен въз основа на дадена дума.

            Чл. 12. Всеки военнопленник, освободен въз основа на дадена дума и отново заловен като участник във въоръжената борба срещу правителството, към което се е задължил с честна дума, или срещу съюзниците му, губи правото да бъде третиран като военнопленник и може да бъде изправен пред съд.

            Чл. 13. Лицата, които следват една войска, без пряко да съставят част от нея, като дописници и репортьори на вестници, лавкаджии и доставчици, които попаднат във властта на неприятеля и които последният намери за полезно да задържи, имат право да бъдат третирани като военнопленници при условие, че са снабдени с легитимация от военната част при войската, която са придружавали.

            Чл. 14. Още при започването на враждебните действия във всяка от воюващите държави, а при нужда и в неутралните страни, които са приютили на своя територия военни лица от воюващите страни, се създава осведомително бюро за военнопленниците. Това бюро, което е натоварено да отговаря на всички запитвания, засягащи последните, получава от различните отговорни служби всички сведения за интернирания, промени, освобождения въз основа на дадена дума, размени, бягство, зачисления в болница, смърт, както и други сведения, необходими за попълване и поддържане в ред един личен картон за всеки военнопленник. Върху този картон бюрото вписва номера, името и презимето, възрастта, мястото на раждане, чина, военната част, раните, датата и мястото на пленяването, на интернирането, на нараняванията, на смъртта, както и всички особени забележки. След сключването на мира личният картон се предава на правителството на другата воюваща страна.

            Осведомителното бюро е натоварено също така да събира, съсредоточава и изпраща на заинтересуваните всички предмети за лично ползуване, ценности, писма и др., които са намерени на бойното поле или са оставени от пленници, освободени въз основа на дадена дума, разменени, избягали или умрели в болниците и амбулаториите.

            Чл. 15. Дружествата за подпомагане на военнопленниците, редовно образувани съгласно законите на своята страна и имащи за цел да служат за посредници при милосърдната дейност, получават от страна на воюващите за себе си и за своите надлежно акредитирани представители всички улеснения в границите на военните нужди и административния ред за успешното изпълнение на хуманитарната си задача. Пратениците на тия дружества ще могат да бъдат допускани да раздават помощи в лагерите, както и в етапните пунктове за връщащите се в родината си пленници, както бъдат снабдени с лично разрешение, издадено от военните власти и след като поемат писмено задължение, че ще се подчиняват на всички предписани от последните полицейски и за поддържане на реда мерки.

            16. Осведомителните бюра са освободени от заплащане на преносни такси. Писмата и записките, както и пощенските колети, предназначени за военнопленнциите или изпратени от тях, се освобождават от всякакви пощенски такси както в страните, от които се изпращат и за които са предназначени, така и в страните, през които преминават.

            Подаръците и помощите в натура, предназначени за военнопленници, се освобождават от всякакви вносни мита и други, както и от превозни такси по държавните железници.

            Чл. 17. Пленнциите-офицери получават такава заплата, на каквато имат право офицерите от същия чин в страната, където са задържани, като платените суми остават в тежест и трябва да бъдат възстановени от тяхното правителство.

            Чл. 18. Военнопленниците има пълна свобода да изповядват вярата си, включително и да присъствуват на религиозните служби на своето вероизповедание при единствено условие да спазват предписаните от военните власти полицейски и за поддържането на реда мерки.

            Чл. 19. Завещанията на военнопленниците се приемат или съставят при същите условия, които са предвидени за военните чинове от националната войска.

            Същите правила се следват и при актове във връзка с установяването на смърт, както и при погребението на военнопленници, като се държи сметка за чина и длъжността им.

            Чл. 20. След сключване на мира изпращането на военнопленнциите в родината им се извършва във възможния най-кратък срок.

 

Глава III

Болни и ранени

            Чл. 21. Задълженията на воюващите във връзка с грижите за болните и ранените са определени в Женевската конвенция.

 

 

О т д е л II

Враждебни действия

 

Глава I

Средства да се вреди на неприятеля, обсади и бомбардировки

            Чл. 22. Воюващите не разполагат с неограничено право във връзка с избора на средствата да се вреди на неприятеля.

            Чл. 23. Освен запрещенията, предвидени в нарочни съглашения, забранено е също така:

            а) да се употребява отрова или отровни оръжия;

            б) да бъдат убивани или наранявани с измама лица, принадлежащи на неприятелския народ или войска;

            в) да бъде убит или наранен неприятел, който, след като е сложил оръжие и вече няма средства за защита, се е поставил на разположение;

            г) да се обявява, че не ще има пощада;

            д) да бъдат употребявани оръжия, снаряди или вещества, които са от естество да причинят излишни мъки;

            е) да се използува незаконно парламентьорско знаме, националното знаме или военните знаци и униформата на неприятеля, както и отличителните знаци на Женевската конвенция;

            ж) да бъдат разрушавани или изземвани неприятелски и имущества освен в случаите когато тия разрушения или изземвания са повелително наложени от нуждите на войната;

            з) да бъдат обявени за погасени, временно обезсилени или неподлежащи на приемане от съдилищата правата и исковете на поданиците на противната страна.

            На воюващия е също така забранено да принуждава поданиците на противната страна да вземат участие във военните действия, насочени срещу тяхната страна, дори в случай че те са били не негова служба преди започването на войната.

            Чл. 24. Военните хитрости и употребата на средства, необходими за добиване на сведения за неприятеля и за местността, се смятат за законни.        

            Чл. 25. Забранено е да бъдат нападани или бомбардирани с каквито и да са средства незащитените градове, села и жилища или сгради.

            Чл. 26. Преди да започне бомбардировката, командуващият обсадните войски трябва освен при нападение с жива сила да направи всичко, което зависи от него, за да предупреди властите за това.

            Чл. 27. При обсадите и бомбардировките трябва да бъдат взети всички необходими мерки за запазване, доколкото е възможно, сградите, посветени на вероизповеданията, на изкуствата, на науките и на благотворителността, историческите паметници, болниците и местата, където на настанени болни и ранени, при условия, че те същевременно не се използуват за военни цели.

            Обсадените са длъжни да отбележат тия сгради или места за настаняване с нарочни видими знаци, които предварително се съобщават на обсадителя.

            Чл. 28. Забранено е да се разграбва град или селище дори когато са взети с пристъп.

 

 

 

Глава II

Шпиони

            Чл. 29. За шпионин може да бъде смятано само онова лице, което, действувайки тайно или под неверни поводи, събира или се опитва да събере сведения в зоната на военните действия на един воюващ с намерение да ги съобщи на противната страна.

            Следователно недегизираните военни лица, които са проникнали в зоната на военните действия на неприятелската войска с цел да съберат сведения, не се смятат за шпиони. Също така не се смятат за шпиони: военните и невоенните лица, изпълняващи открито задачата си, които са натоварени да предават съобщения, предназначени било за собствената им войска, било за неприятелската войска. Към тази категория принадлежат също така и изпратените с балон да предават съобщения и въобще да поддържат връзката между различните части на една войска или на една територия.

            Чл. 30. Заловеният на местопрестъплението шпионин не може да бъде наказан през предварителна присъда.

            Чл. 31. Шпионинът, който, след като се е присъединил към войската, на която принадлежи, по-късно бъде пленен от неприятеля, се третира като военнопленник и не носи никаква отговорност за по-раншните си шпионски действия.

 

Глава III

Парламентьори

            Чл. 32. За парламентьор се смята онова лице, което е упълномощено от единия от воюващите да влезе в преговори с другия и което се представя с бяло знаме. Той има право на неприкосновеност, както и тромпетистът, тръбачът или барабанчикът, знаменосецът и преводачът, които евентуално го придружават.

            Чл. 33. Началникът, до когото е изпратен парламентьорът, не е длъжен да го приеме при всички обстоятелства.

            Той може да вземе необходимите мерки с цел да попречи на парламентьора да се възползува от мисията си, за да събере сведения.

            При злоупотреба той има право временно да задържи парламентьора.

            Чл. 34. Парламентьорът губи правата си на неприкосновеност, ако по положителен и неоспорим начин бъде доказано, че се е възползувал от привилегированото си положение, за да предизвика или извърши акт на предателство.

 

Глава IV

Капитулации

            Чл. 35. В капитулациите между договарящите страни трябва да се държи сметка за правилата на военната чест.

            Веднъж установени, те трябва да бъдат добросъвестно изпълнявани.

 

Глава V

Примирие

            Чл. 36. Примирието спира военните действия по взаимно съгласие на воюващите страни. Ако то е без определен срок, воюващите страни могат във всяко време да подновят действията при условие обаче неприятелят да бъде своевременно предупреден съобразно клаузите на примирието.

            Чл. 37. Примирието може да бъде общо или местно. Първото спира навсякъде военните действия на воюващите държави; второто – само между известни части от воюващите армии и в определен участък.

            Чл. 38. Примирието трябва да бъде официално и своевременно съобщено на отговорните власти и на войската. Враждебните действия се прекратяват незабавно след съобщението или в определения срок.

            Чл. 39. В клаузите на примирието договарящите страни определят какви отношения биха могли да съществуват в театъра на военните действия.

            Чл. 40. Всяко грубо нарушение на примирието, извършено от една от страните, дава на другата право да го денонсира и дори при спешност да поднови враждебните действия.

            Чл. 41. Нарушението на клаузите на примирието от частни лица, действуващи по свой почин, дава само право да се иска наказание на виновните и ако е нужно, обезщетение за понесените загуби.

 

О т д е л III

За военната власт върху територията на неприятелската държава

 

            Чл. 42. Една територия се смята за окупирана, когато фактически се намира под властта на неприятелската войска.

            Окупацията се простира само върху териториите, където тая власт е установена и може да бъде упражнявана.

            Чл. 43. Понеже законната власт е фактически минала в ръцете на окупатора, последният ще вземе всички зависещи от него мерки с цел да възстанови и осигури, доколкото е възможно, обществения ред и живот, като зачита, освен при абсолютни пречки, действуващите в страната закони.

            Чл. 44. Забранено е на воюващия да принуждава населението на една окупирана територия да дава сведения за войската на другия воюващ или за отбранителните му средства.

            Чл. 45. Забранено е да бъде принуждавано населението на една окупираната територия да полага клетва на неприятелската държава.

            Чл. 46. Честта и правата на семейството, животът на гражданите и частната собственост, както и верските убеждения и извършването на верските обреди трябва да бъдат зачитани.

            Частната собственост не може да бъде конфискувана.

            Чл. 47. Грабежът е изрично забранен.

            Чл. 48. Ако в завзетата територия окупаторът събира установените в полза на държавата данъци, права и такси, той ще върши това, доколкото е възможно, според действуващите правила за разхвърляне и разпределяне и поради това е длъжен да поеме разходите по управлението на завзетата територия в такъв размер, в какъвто законното правителство е било длъжно да прави това.

            Чл. 49. Ако извън посочените в предходния член данъци окупаторът събира и други парични налози в завзетата територия, то това може да се върши само за нуждите на войската или на управлението на тази територия.

            Чл. 50. Никакво колективно наказание, парично или друго не може да се налага на населението по причина на лични деяния, за които то не може да бъде смятано като солидарно отговорно.

            Чл. 51. Никакъв налог не може да бъде събиран освен въз основа на писмена заповед и под отговорността на командуващия генерал.

            Това събиране ще се предприема, доколкото е възможно, според действуващите правила за разхвърляне и разпределяне на данъците.

            На данъкоплатците ще се издава разписка за всеки налог.

            Чл. 52. Реквизиции в натура и услуги могат да бъдат искани от общините или от жителите само за нуждите на окупационната войска. Те трябва да бъдат в съотношение с източниците на страната и от такова естество, че да не съдържат задължение за населението да взема участие във военните действия срещу своята родина.

            Тия реквизиции и услуги могат да се искат само с разрешение от коменданта на окупираното селище.

            Престациите в натура ще бъдат, доколкото е възможно, заплащани в брой; ако не, срещу тях ще бъдат издавани разписки и заплащането на дължимите суми щ се извърши колкото е възможно по-скоро.

            Чл. 53. Войската, която окупира една територия, може да изземе само наличните пари, фондовете и изискуемите ценни книжа, принадлежащи на държавата, оръжейните складове, превозните средства, складовете и припасите и въобще всички движими имущества на държавата, които могат да служат за водене на военни действия.

            Всички средства по суша, по море или по въздуха, предназначени за предаване на новини, за превоз на хора или на вещи извън случаите, уредени от морското право, оръжейните складове и въобще всякакъв вид бойни припаси, могат да бъдат иззети дори и когато принадлежат на частни лица, но те трябва да бъдат върнати и обезщетенията уредени при сключването на мира.

            Чл. 54. Подводните кабели, които свързват една завзета територия, не могат да бъдат иззети или разрушени освен при абсолютна нужда. Те също така трябва да възстановени и обезщетенията уредени при сключването на мира.

            Чл. 55. Държавата-окупаторка се смята за управител и плодоползувател на обществените сгради, недвижимите имущества, горите и земеделските стопанства в завзетата страна, които принадлежат на неприятелската държава. Тя трябва да запази субстанцията на тия имущества и да ги управлява съобразно правилата на плодоползуването.

            Чл. 56. Имуществата на общините, тия на учрежденията, посветени на вероизповеданията, на благотворителността и образованието, на изкуствата и науките дори когато принадлежат на държавата, ще бъдат третирани като частна собственост. Всяко изземване, разрушаване или умишлено повреждане на подобни учреждения, исторически паметници, творби на изкуството и науката е забранено и трябва да бъде преследвано.

 

Източник: Международни актове и договори (1648 – 1918). Съст. Сл. Стефанова. София: Наука и изкуство, 1958, 425-434.