CRNOGORSKA VLAST I CRNOGORSKO NACIONALNO PITANJE (DOKUMENTA 1970-1985). PRIREDILA JADRANKA SELHANOVIC. DRŽAVNI ARHIV CRNE GORE, REGIONALNI CENTAR ZA DRUŠTVENO-EKONOMSKA IZTRAŽIVANJA: PODGORICA, 2015, 300 s. Димитър Григоров

 CRNOGORSKA VLAST I CRNOGORSKO NACIONALNO PITANJE (DOKUMENTA 1970-1985). PRIREDILA JADRANKA SELHANOVIC. DRŽAVNI ARHIV CRNE GORE, REGIONALNI CENTAR ZA DRUŠTVENO-EKONOMSKA IZTRAŽIVANJA: PODGORICA, 2015, 300 s.

            Димитър Григоров

Периодът на 70-те години и първата половина на 80-те години на ХХ век в СФРЮ е изпъстрен с множество противоречия. От една страна – в Югославия се утвърждава най-отвореният към Запада комунистически режим в Европа; югославяните пътуват свободно; страната се радва на относително висок жизнен стандарт; в политическия живот се засилва децентрализацията, която би трябвало да способства за създаване на по-голяма политическа свобода. От друга страна – децентрализацията довежда до това, че национализмът повсеместно укрепва позициите си, а режимът компенсира отслабването на федералните органи със стимулиране на нов бум в култа към личността на югославския лидер Йосип Броз Тито, което става особено отчетливо по време на титовите юбилеи през 1977 г. и през 1980 г., когато погребението на вожда се превръща в световно събитие. Разглежданият период поставя Черна гора във важна позиция, тъй като в основния вътрешноюгославски национален конфликт между сърби и хървати тя може да има повече простор за маневриране и да получи възможност за засилване на собственото си значение в рамките на Югославия. В този процес не бива да се пренебрегва и личността на Йосип Броз, който играейки вечната си роля на наднационален балансьор и арбитър през 70-те последователно се разправя с хърватския национализъм и с т.нар. сръбски „либерали“. Въпросната разправа кара старият, но все още запазил голяма част от невероятните си инстинкти диктатор да се опре в по-голяма степен на част от републиките, нека малко шеговито да ги наречем „от Втора лига“, като Босна и Херцеговина и Черна гора. Същевременно децентрализацията и укрепването на национализма в съседните републики (вкл. и САП Косово) започва да се превръща в проблем пред неизбистрената черногорска идентичност и кара черногорските комунисти да заемат някаква по-ясна позиция по националния въпрос.   

Разглежданият сборник с документи, посветен на голямата тема за черногорския комунистически режим и националния въпрос, е ценно и навременно издание, тъй като е очевидно, че възстановяването на самостоятелната черногорска държавност и свързаните с това процеси на националното изграждане предизвикват все по-силен интерес сред изследователите. Показателно е, че в българската наука вече имаме едно задълбочено етноложко проучване на черногорската идентичност, което обръща известно внимание и върху периода на Титова Югославия г.[1] В същото време голяма част от наличните документални източници в Архива на Черна гора все още не са влезли в научна употреба, особено що се отнася до избрания от съставителката Ядранка Селханович хронологичен отрязък[2]. 

Долната граница на зададената хронологична рамка се свързва с изработването на „идейно-политическата платформа“ на Съюза на черногорските комунисти за развитието на черногорската култура, а горната граница – 1985 г., може да се свърже, както със съответните партийни документи по проблемите на черногорската култура и малцинствата, публикувани в сборника, така и в по-общ план с проведената през същата година по инициатива на Секцията по история към ЦАНУ (Черногорската академия на науките и изкуствата) среща „Миналото на Черна гора като обект на научни разработки“. 

Сборникът се състои от ПРЕДГОВОР (с. 5-22) и документален раздел, съдържащ 4 документа, даващи представа, както за приетите партийни решения, така и за съпътващите ги дискусии:

·         Предложена и приета идейно-политическа платформа на Съюза на черногорските комунисти за развитието на черногорската култура и Стенограма от Сесията на Централния комитет на СЧК, проведена на 23.12.1070 г., на която се обсъждат въпросните документи (Predloženi i usvojeni tekst idejno-političke platforme Saveza komunista Crne Gore o razvoju crnogorske kulture i stenogram 20. sjednice Centralnog komiteta SK Crne Gore, održane 23.12.1970. godine, na kojoj se razpravljalo o ovim dokumentima (с. 25-104)

·         Доклад на работната група на Секретариата на ЦК на СЧК и Секретариата на Общинската конференция на Съюза на комунистите в Титоград за националистически прояви и идейно неприемливи тенденции в средствата за масова информация и културните институции (Izveštaj radne grupe Sekretarijata CK SK Crne Gore i Sekretarijata Opštinske konferencije SK Titograd o ispoljavanju nacionalističeskih i idejno-neprihvatljivih tendencija u javnim glasilima i institucijama kulture (1972) (с. 105-152)

·         Партиен анализ на отношението към черногорското литературно и художествено творчество в университетските програми, училищните учебниците и други издания и Стенографски бележки от 43-та сесия на Председателството на ЦК на СЧК, проведена на 04.03.1977 г., на която се обсъжда въпросният документ (Partijska analiza tretmana crnogorskog književnog i likovnog stvaralaštva u univerzitetskih programima, školskim udžbenicima i drugim publikacijama i stenografske bilješke sa 43. Sjednice Predsedništva CK SK Crne Gore, održane 04.03.1977. godine, na kojoj se razpravljalo o ovom dokumentu (с. 153-228)

·         Партиен документ за идейно-политическите въпроси на черногорската култура на другите народи в Черна гора и Стенографски бележки от 24-та Сесия на ЦК на СЧК, проведен на 30 септември 1985 г., на който се обсъждат бъдещите задачи на СЧК в областта на културата (Partijski dokument o idejno-političkim pitanjima crnogorske kulture drugih naroda  u Crnoj Gori i stenografske bilješke sa 24. sjednice Centralnog komiteta SK Crne Gore, održane 30. septembra 1985. godine, na kojoj se razpravljalo o daljim zadacima SK Crne Gore u oblasti kulture (с. 229-300). 

На места в текстовете са съкратени частите, които не са свързани с тематиката на сборника.

Предговорът много добре въвежда в съдържанието на документите. Разгледан е проблемът за черногорската идентичност в междувоенния период, като накратко са посочени различните гледни точки за характера на черногорското население. Отлично са представени опитите на черногорските комунисти да формулират свое официално виждане по националния въпрос в републиката от 60-те години на ХХ век на фона на нарастващите национални противоречия в Югославия. Авторката на предговора анализира противостоящите си сред интелигенцията дискурси за това кои са черногорците и представя колебливата реакция на комунистическите ръководители, сред които всъщност няма единство по проблема. В крайна сметка, обаче, въпреки собствените си противоречия черногорските комунисти през 60-те и в началото на 70-те успяват да формулират и да се опитат да наложат на обществото една компромисна формула за нацията, която в общи линии, но без официално да се признава, се опира на определението на Милован Джилас от 1945 г. – сръбско етническо минало, черногорско национално самосъзнание в настоящето.

Вероятно предговорът може да се превърне в добра самостоятелна студия, особено ако черногорският национален въпрос бъде разгледан не само в югославски исторически контекст, но и през призмата на теориите за нацията и национализма.

Самото архивно градиво е прекрасен материал за исторически анализ. То илюстрира противоречията в Черна гора по националния въпрос, а и в Югославия като цяло. И макар че става дума за казионна партийна документация, в чиeто протоколиране се губят доста детайли, контурите на голямата картина добиват определени очертания и ясно се налага изводът, че поне в разглеждания период на официално равнище Съюзът на черногорските комунисти се опитва да играе ролята на опонент и балансьор, както на сръбската примордиалистка концепция, така и на противостоящата й черногорска примордиалистка теза за черногорската нация[3]. Същевременно черногорските ръководители се стараят да балансират сръбско-хърватските противоречия в по-широк югославски контекст, противопоставайки се и на т.нар. „великосръбски“ национализъм, и на т.нар. „великохърватски“ национализъм. По отношение на определението за черногорската нация вероятно съвсем несъзнателно черногорските комунисти в общи линии защитават модернисткото виждането за нацията[4], което впрочем може да бъде характерно и за други, изправени пред подобни дилеми комунистически режими. Например, въпреки определени забежки към историцизиране през 80-те години ГДР се опитва да обоснове наличието на източногерманско национално самосъзнание в рамките на тезата, че нацията е модерен феномен, докато историците от ФРГ противопоставят примордиалистка аргументация. В този смисъл дори на ниво местни комунистически партии черногорският пример е доказателство за голямото разнообразие, което предлага югославският случай по националния въпрос. Така, ако Съюзът на черногорските комунисти се опитва да се противопостави и на сръбския, и на черногорския примордиализъм, то в Македония комунистическото ръководство в не малка степен стимулира една форма на македонски национален примордализъм, който в още по-краен вариант сравнително бързо се налага след обявяването на македонската независимост.

Накрая, но не на последно по значение място представяният тук сборник ще послужи за добра ориентация за бъдещи исторически изследвания по въпроса за формирането на черногорската нация, които да се опират на сериозна документална основа.