Изложение на окръжния управител Ст. Брадестилов за националното самосъзнание на населението в Прищински окръг, 1917 г.

Изложение за състоянието на Прищинския окръг през 1917 г.

от Окръжния управител Ст. Брадестилов

            [ Л. 285-308 от доклада – подробни статистически данни за населението по околии, общини и села, като населението е разделено по вероизповедание].

На вид всеки би си задал въпроса, защо е този начин на делене населението по вяра, а не по народност, който е много по-важен. Щом, обаче, се проживее повечко в окръга, и последния се проучи по-добре, ще стане ясно, че за сега всяка друга делба е изкуствена, е пресилена и неотговаряща на действителността.

Националното съзнание е толкова слабо, щото без никакъв риск може да се сведе до нула, освен ако, разбира се, не включим в това отношение единичните личности. Вярата е отождествена напълно с националността и от тук произлизат и съществуват само понятията „Християни“ и „Мохамедани“. Ако това е вярно за мохамеданите, дваж по-вярно е за християните. На всякъде и при каквито и да са обстоятелства, на въпроса за нация-милет, се получава отговора – християнин, или мохамеданин.

При това положение, щом е потреба за национално определяне, налага се справка с историята, с езика, нравите, обичаите, бита и пр.; самоопределяне в правата смисъл на думата е невъзможно, освен при пресилване и заинтересованост.

Знае се, че турците са владели тези места повече години от всички други, ала турци няма. Турската култура е много слабо насадена; тя е оставила езика си у много ограничено число, които се турчеят – наричат себе си турци като  в повечето случаи разбират, че турчин и мохамеданин е все едно и също. Това се среща само в градовете, а в селата никак – там турският език е непознат, при все това – мнозина назовават себе си турци, имайки пред вид религията.

Говоримия език у болшинството мохамедани е албанския; той е познат и на всички, турчеящи-се, па и на християните. Албанци, обаче, назовават себе си отделни единици, по-издигнатите, останалите правят разлика между албанци и арнаути, като се броят за арнаути и някак им и обидно, когато им се каже „албанец“.

Сърбите претендират, то се знае, че всичкото това население е сръбско, говоряще на албански и помохамеданчено, а за християнското население не дават и дума да се каже. Обстоятелството, че тези места са владени през I и II българско царство много повече, отколкото от тях, не важи; за тях важи, че при падането под турска власт, тук е била сръбската власт, от която има и паметници.

Без да отричаме последния факт, смело можем да твърдим, че християнското население в Косовско, колкото е сръбско, толкова е и българско; нещо повече – то е по-близко до Македонците оттатък Шар, отколкото до сърбите из Шумадия, на които не разбират от езика, а с нас, както и ние с тях, напълно се разбират.

Въпреки повече от 40 годишната систематическа дейност – тук сърбите са подържали консулство, митрополия, училища и пр. – все пак не е могло да се изкалъпи „Сръбско“ население; то си е останало „християнско“ и за него е безразлично под чия власт ще бъде – българска, или сръбска, стига да не е турска, казва то.

Да, ето тези са съображенията, по които населението е разпределено по вяра, а не по народност. Така че, ако един ден ще е потребно някакво национално самоопределяне, за оставяне Косово тук или там, на такова не може и не бива да се разчита. Географически, стратегически, икономически и др. условия са, върху които ще трябва да се гради, а всички от този род са в полза на България. Прищина, старото обхващане, е от интерланда на българския Скопие и против тази естественост никой не бива да се опълчва.

Интимната мисъл на турчеящите се единици е възстановяването на турската власт; по-издигнатите, интелигенцията, ако може да се каже, от албанците желаят включването на Косово в самостоятелна Албания; сърбеющите се пък единици, схваща се това, желаят сръбското владичество. Болшинството, обаче, и от трите, нямайки нищо против българите, казват: /каквото ще да е, сръбско да не е/. За първите и вторите е лесно обяснимо, а за последните нека се знае, че са силно разочаровани от тригодишното сръбско управление, покварено във всяко отношение, което е третирало и тях като „дивли“, „потурняци“ и пр; първите, добре да се забележи това, ни считат за свои освободители от непоносимия сръбски гнет.

За да бъде привършен въпроса за административното деление на окръга в днешните му рамки, потребно е да изтъкна, че ред условия налагат разделянето на Гилянската околия, която по пространство и население е почти колкото Призренския окръг, на три такива: Голанска, Каменишка и Витинска, към които като се прибави Бояновската от Кумановски окръг, да се образува нов такъв – Гилянски.

Източник: ДВИА, ф. 1546, оп. 2, а.е. 15, л. 308-310.