Ноам Чомски за френската интелектуална култура и постмодернизма

Критиката на Чомски към френската, а може би е прав да говори за „парижка“, интелектуална традиция е от една страна обоснована и нужна. Безспорно Франция е до голяма степен затворена в собствената си имперска интелектуална традиция. Преди време ми попадна някакъв френски учебник, в който се твърдеше, че еволюционната теория е измислена от французин (за да ползвам същия пример като Чомски), а Дарвин въобще не се споменаваше. Безспорно мнозина от големите звезди на хуманитарните науки във Франция се стремят по-скоро да кажат нещо скандално и абсурдно, отколкото да бъдат трезви, балансирани и точни; по-скоро към ефектен, отколкото към точен и ясен изказ. Много интересен ми се струва и неговият анализ, който свързва тези особености със специфичната структура на това поле във Франция.

Все пак обаче трябва да се каже, че и Чомски не предлага нещо по-различно. Логическият позитивизъм се бил разпространил „по света“! По кой свят? Безспорно англосанксонската традиция е много по-отворена, много по-трезва, много по-близо до tabula rasa, но отъждествяването на твърде ограничения ареал на разпространение на логическия позитивизъм със света не е нещо по-различно от така жлъчно (и заслужено!) осмяния френски имперски солипсизъм. А и научната работа на Чомски от гледна точка на френската традиция често изглежда като изкопаемо от времето на Русо и Лайбниц. В крайна сметка подигравките на Чомски, ако и да са обосновани, показват, че една империя (безспорно, по-отворена и по-прагматична) е победила другата не само на бойното,  но и на идеологическото поле толкова разгромно, че е способна да наложи собствената си силно специфична интелектуална традиция като естествена и самоочевидна. Което донякъде все пак дава право на френските „ирационалисти“.