Сигнал за внимание. - Отрядник, април 1989, бр. 4 (250)

Сигнал за внимание

Колко отрядници може да има в едно неголямо крайгранично село? От само себе си се подразбира, че са малко, нали? Зададем ли обаче подобен въпрос, но вече не за бройката, а за свършената от хората работа, не бързайте да отговаряте по аналогия, защото то ще бъде далеч от истината и което е по-важно – далеч от справедливостта...

Непознат човек в района на селото – това вече е сигнал за внимание. Отрядникът Костадин Михалев прави опит да го заговори. Оказва се чужденец и по всичко личи, че има намерение да пресече още веднъж границата, този път незаконно. С „помощта“ на Михалев пътят му свършва в момента на срещата с най-близкия граничарски отряд...

Пак с хитрост отрядникът Андрей Тодоров от същото село прекратява одисеята на други двама чужденци с престъпни намерения. Разбира се, рискът в случая е по-голям, но който е станал отрядник край границата, трябва да е готов да приеме и съответното опасно предизвикателство. Впрочем хората в този край имат по-различни представи за опасност в сравнение с нас, обитателите на големите градове. Не правят изключение и жените...

Киряки Костадинова също попаднала на подозрително лице, но запазила присъствие на духа. Тактично и съобразително го завела до мястото, където в момента работили отрядниците Георги Хамалов и Благой Иванов. Те пък го съпроводили до граничната застава.

Най-важното за професионалиста е никога да не си губи формата. Затова от време на време от граничното поделение пускат по някой и друг „нарушител“, за проверка на бдителността. Отрядниците Стоян Градев, Яни Димитров, Костадин Георгиев, Костадин Мингов и Тодор Байкушев задържат една такава двойка „учебни нарушители“. Другият мним нарушител е разобличен от бдителния Стамат Пеев.

Разказахме ви за случки, станали през период от два-три месеца. Дано не останате с впечатлението, че доброволните отрядници от малкото крайгранично село си нямат друга работа, освен да гонят истински и мними изменници. Хората тук вършат основната си трудова дейност не по-лошо, отколкото жителите на който и да е друг регион. Само че, каквото и да правят, нито за момент не забравят, че някъде близо до тяхното село е границата.

Румен МИНЧЕВ

Източник: Отрядник, год. XXI, София, април 1989, бр. 4 (250) [месечно приложение за доброволните отряди на трудещите се на в-к „Народен страж“]