Превод на „Закона за забрана на предизвикването на национална, расова и религиозна омраза и раздори в Югославия“, поместен във в. „Борба“ Белград, 28 май 1945 г.

            С цел защита равноправието на народите, както и равноправието на гражданите на Демократическа Федеративна Югославия без оглед на тяхната национална, расова или религиозна принадлежност и на основание чл. 4 от Решенията на Върховното законодателство и изпълнително народно представително тяло на Югославия през време на народно-освободителната борба, Антифашисткото Вече на народното освобождение на Югославия издаде следния закон за забрана на предизвикванията на национална, расова и религиозна омраза и раздори.

            Член 1. Всяко ограничаване на гражданските права, както и всяко даване на отстъпки и привилегии на гражданите на Демократическа Федеративна Югославия в зависимост от тяхната национална, расова или религиозна принадлежност е наказуемо, като престъпно деяние, с което се цели да се наруши началото на равноправието на народите и гражданите и братството и единството на народите на ДНЮ, като главна придобивка на народно-освободителните борби.

            Член 2. За такова посягане на националното равноправие ще се наказва и всяка агитация и пропаганда, с която се цели да се предизвика или разпали национална или расова омраза или раздори, а също така и писането, издаването, печатането и разпространяването на книги с такова съдържание.

            Член 3. Нарушенията по чл. 1 и 2 ще се наказват със затвор от 3 месеца до 5 години, при което може да се издаде присъда за лишаване от гражданска чест до 5 години след излежаването на затвора.

            Член 4. Същите нарушения по чл. чл. 1 и 2, в случай, че имат характер на масови безредици или че предизвикват по-тежки последици, или че съществуват други, особено отежняващи обстоятелства, или имат за поставена цел подкопаването и отслабването на основните национални придобивки на национално-освободителните борби, се наказват със строг затвор от 2 до 15 години, и частична и пълна конфискация на имота и лишаване от гражданска чест, а в случаи на подканване към вършене на убийства – със смърт.

            С по-тежко наказание се наказват повторните деяния или деянията извършени от обществен служител на официална служба.

            Член 5. Предизвикването и разпалването на религиозна омраза ще се наказва, както и предизвикването и разпалването на национална, расова омраза.

            Като деяния за предизвикване и разпалване на религиозна омраза се смята и нападението от последователи на една религия на някое друго вероизповедание или предизвикването на враждебни отношения на последователите на едно вероизповедание против последователите на друго вероизповедание на религиозна основа.

            Научната критика на религиите изобщо и критиката на непозволената дейност на религиозните представители и черковни служители не може да се смята за предизвикване на религиозна омраза.

            Ще се смята за отежняващо вината обстоятелство, ако предизвикването и разпалването на религиозна омраза вършат църковни представители.

            Член 6. Деянията по този закон са подсъдни на първа инстанция в околийския народен съд, а ако влекат със себе си смъртно наказание, като първа инстанция са компетентни окръжните народни съдилища.

            Член 7. Този закон влиза в сила след обнародването му в „Държавен вестник на Демократическа Федеративна Югославия“

Белград, 24 май 1945 г.

(из вестник „Борба“, 28.VI.1945 година)

Източник: Българите от Западните покрайнини (1878-1975). Съст. Е. Бугарчева, Л. Зидарова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2005, 614-615.