Докладна записка за ролята на Т. Александров и Ал. Протогеров при управлението на Македония, София, 13 май 1916 г.

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА ОТ ИНСПЕКТОРА НА ПОЛИЦИЯТА Л. [Неделчо - бел. ред] СВИНАРОВ ЛИЧНО ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ ЗА РОЛЯТА НА Т. АЛЕКСАНДРОВ И АЛ. ПРОТОГЕРОВ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ

София, 13 май 1916 г.

Господине Министре,

По Ваша устна заповед ходих в Радовиш по разузнаване самата истина относно телеграфическото съобщение на Струмишкия околийски началник, за[това] че в гр. Струмица се било състояло събрание, на което се взело решение да се действувало, да се създаде от македонските земи отделна държава с автономно управление. А именно Струмишкия околийски началник с телеграма № 1115 от 26.III т.г. е донел, че такова събрание (с отбелязаната тук цел) било свикано по инициатива на радовишкия околийски началник М. Маджаров. Вам е известно цялото съдържание на телег­рамата, тъй щото излишно е да я процитирвам. В Радовиш пристигнах на 16 и прес­тоях на 17.IV и веднага при завръщането ми на 21.IV бях приет от Вас на устен док­лад, в който Ви изложих всичко онова, което можах да събера по въпроса. Вий, Гос­подине Министре, от като ме изслушахте, ми поръчахте да Ви дам два рапорта: един официален и друг неофициален. В изпълнение на тази Ваша поръчка, представлявам тези два рапорта. Истина е, че за автономна Македония не се работи, но е факт, че се работи за образуване отделна самостоятелна македонска партия. Който разбира от партизански борби и от създаване на отделни политически партии, на всяка крачка из македонските земи може много ясно да се взре, че там се действува за създаване отделна политическа партия. Това се забелязваше още през 1915 година, когато оби­колих някои места из Македония. За тази обиколка Ви дадох доклад. Изложеното в него доклад се потвърдява от сведенията, които събрах от последната ми обиколка из Радовишко.

Мястото, където г. Т. Александров е работил като деец и революционер маке­донски, е Щипски окръг. От обявяването на войната той направляваше своята рево­люционна дейност от град Струмица. Негов заместник в този град е г. Ципушев, Председател на Струмишката Окръжна постоянна комисия. Той е родом от Радовиш и зет на Т. Александров. Понастоящем мястото, от където се дирижира дейността на Т. Александров е Радовиш и Струмица. Фактически управлението на Щипския окръг е в ръцете на Т. Александров. Той е поставил за околийски началници интелигентни и пъргави хора, негови доверени лица, негови съратници. На всеки околийски на­чалник са дадени четници, вземени от бригадата на г. Подполковник Протогеров. Те изпълняват полицейската длъжност. Това са предани и доверени органи на г.г. Т. Алек­сандров и Протогеров. Кметските и секретар бирническите места са заети пак от техни хора. Чрез така наредената мрежа двамата господа са пълни господари на то­зи чисто български край и техните органи фактически отговарят само пред тях. Каз­вам фактически, защото, каквито и престъпления да се вършат, откриването и нака­занието, което е работа на държавните съдебно-полицейски органи, се осуетява от околийските началници и влиянието на Александров и Протогеров пред военните власти, пред които тяхната дума е закон. Това си твърдение си основавам върху примери за отделни случаи, каквито съм отбелязал в бележника си. Аз ги пазя и, ако стане нужда ще ги посоча. Убийствата още продължават. Убийствата стават под благовидния предлог, че убитите били сърбомани. В същност организацията чисти онези хора, които не се подават ней и за да сплашат населението да върви с нея. В Щипско няма нищо невъзможно за организацията. Военните са в пълно нейно разпореждане. Има случаи, където коменданти са смъмрювани, че се отнели грубо с некои хора от въпросната организация, а има случаи коменданти да се дават под съд и отстраняват от длъжност по искане на околийския началник. Много осезател­но се чувствува защитата и покровителството на хора от организацията от страна на военните власти. Талчока за това не може да не бъде от Главната квартира. В та­зи дейност са причислени и демократите. Имам осезателни примери, как околийски­те началници в Берово, Радовиш и Кочани ненавиждат, мразят и гледат да се осво­бодят от онези чиновници, които са от стара България и които сами, вярвам, ще по­искат да се махнат от Македония. Много старателно се следи да не би някъде да се състави либерално бюро. Един пример. Полицейския пристав при Радовишкото око­лийско управление Хр. Тодоров Йовчев намерил и убедил един влиятелен гражда­нин да състави бюро. Отива при този гражданин старшията Петър Овчаров и го плашил, да не смее да се събира с пристава, защото зло щял да пати. Пристава е съ­вършено изолиран. Никой от полицейските стражари не му отдава чест, па му скро­или и едно углавно дело.

По заповед на Ципушев са убити по един зверски начин братя Никола и Иван Тюфекчиеви Андеви от гр. Радовиш, защото Никола бил и в турско и в сръбско кмет на гр. Радовиш, а кмета и секретар-бирника на Кочани Тодор Наков и Михаил П. Димитров в сръбско време занимавали същите си днешни длъжности, но те не са убити. Нещо по­вече — запазват им се местата.

Никола Тюфекчиев Андев е бил член от организацията на Замфирова, когото сръбските власти хванали и заточили и Никола Т. Андев се убива, защото бил много популярен, та ще пречи в бъдащата дейност на Ципушев.

Сегашните околийски началници са бъдащите кандидати за народни представите­ли. Така схванах дейността им. Едно от средствата за парализиране тази дейност на ор­ганизацията, вредна за отечеството, е да се назначат при всяко околийско управление в Щипско по един опитен, интелигентен и доверен пристав, комуто да се дадат по 10 младши и 1 старши конни стражари. Приставите трябва да бъдат първостепенни. Между другото четниците са насилвали за пари Кръстьо Иванов от с. Виница състоя­телен и патриот човек. Убит е и старшия стражар от Царевоселското окол. управление Спиро Лазаров, защото бил сърбоманин. Спиро Лазаров е беден момък. Той по-рано беше старши в Мелник. Време е да се предприемат сериозни мерки против това злоу­потребление с властта.

Етапния комендант в Царево село на 25.11. т.г. с таен рапорт № 226 е донел в Ти­ловото управление, че околийските началници в Царево село, Берово и Кочани трябва­ло да се сменят и заменат с околийски началници от стара България, също и четниците, оставени да изпълняват полицейска служба, да се изпратят във войската, защото вър­шили всевъзможни престъпления, като [се] заменат те [със] стражари от стара Бълга­рия. Това [е], което имаше да Ви съобща в частния си този доклад. Този доклад би мо­гъл да се използува.

Приемете, моля, мойто отлично към Вас почитание.

Инспектор на полицията: Л. [Неделчо - бел. ред] Свинаров

ЦДИА, ф. 313, оп. 1,а.е.2193, л. 10-11.

Източник: Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на Българите 1878-1944 в документи. Том ІІ 1912-1918. София, 1996, с. 490-491.