Доклад относно извършените от румънците жестокости в Южна Добруджа, 1916 г.

Доклад от Петър Нейков до министър-председателя и министър на външните работи В. Радославов относно извършените от румънците жестокости в Южна Добруджа

София, 27 септември 1916 г.

Господин министър-председателю,

Имам честта да изложа в настоящия си доклад редица факти и впечатления, добити през време [на] пътуването ми в някои от най-пострадалите селища в Нова Добруджа в качеството си на делегат от Министерството на външните работи при Анкетната мисия, начело с американския управляващ легацията в София.

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Тригодишният притеснителен режим на румънците в Добруджа, основан на една дебнеща политика и на една безславна военна акция, се завърши с позор и безпримерни изстъпления над беззащитното население. Краят на тоя режим щастливо съперничи с неговото начало. След десетилетия мирен живот, през който румънците бяха успели да убедят света, че са елемент на реда и културата, те си разкриха играта. Това, което те в навечерието на своето отстъпление са извършили в тоя цветущ някога край, надминава всички жестокости, извършени през време на Втората балканска война от народи, считани като много по-ниско културни от румънците. Те не само обраха и избиха мирното население, не само опожариха селата, стоящи по пътя на позорното им бягство, те не само отнеха на това население всичкия впрегатен добитък и унищожиха земледелческите им оръдия, лишавайки ги от всяка възможност да продължат мирния си труд и си изкарат насъщната прехрана. Те извършиха нещо много по-страшно, безпримерно в съвременната, па даже и по-далечната история. Тук с подмама, там насилнически, те отвлякоха от Добруджанската област най-интелигентната, най-здравата, най-жизнената част на населението й. Съдбата на тая област, лишена от всичките й живи сили, е трагична. Още по-трагична е обаче участта на отвлеченото население, между което има и жени и деца, линеещи, бог знае при какви тежки условия, в една вражеска страна, лишена от рицарски, щедри чувства на открития прям враг.
Ще разгледам последователно в доклада си извършените от румънците изстъпления, като ги подразделя на обири, опожарения, малтретирания и обезчестявания, кланета и отвличания.

ОБИРИ

Обири са станали в цялата област, навред, дори до най-малкото село, което е имало нещастието да даде подслон на румънски войскови части. Във всички останали изстъпителни действия се забелязва следа от организация. В палежите, убийствата, отвличанията се констатира известна система. Там офицери или подофицери дават заповеди. Обирите обаче са всеобщи и се изоставят на личната инициатива, която в тази материя е обширна. В тях се проявява разбойническият инстинкт на цял народ, комуто отведнаж се дава пълна свобода да вилнее.

Преимуществено под предлог да търсят оръжие, от което е нямало у населението ни следа, войниците навлизат в домовете, български или турски безразборно, заповядват на присъствуващите да си дигнат ръцете, претърсват ги, вземат всичко, що намерят върху тях, след това разбиват шкафовете, сандъците и избират от там най-скъпоценните и лесно преносими вещи. В най-голям размер обири са станали в градовете Добрич и Силистра в дните на отстъплението на румънските войски. Тъй например силистренският мюфтия Ходжа Садък Ариф, почтен старец, още под впечатлението на нечутите си страдания, разсълзено разказва как на 7 септември румънските войници нападнали махалата, в която той живее, населена повече с турци, как са разбили къщните врата и са обрали парите и покъщнината. През време на обира изплашените съмахленци на мюфтията навлизат в двора му да търсят неговото покровителство. Войниците ги заградили всички, обрали ги поред, а след това ги накарали, включително и беловласия мюфтия, да легнат на земята с очите надолу и ги били безмилостно с прикладите на пушките си.

Заслужава също да се отбележи типичният случай на румънския прокурор в Силистра Джорджеску-Вълча, който в качеството си на съхранител на имотите на по-рано отвлечените граждани е обрал всички каси, запечатани от него, чиито ключове е имал той.

Масови обири са станали във всички посетени от нас села. Те са общи, повтарям, за всички селища, в които е стъпил румънският войник.

ОПОЖАРЯВАНИЯ

Има села, изгорели почти изцяло. Тъй например в Баладжа, Добричко, от 130 къщи едва има още 20 здрави. Бабук, Караомур, Сребърна, някога цветущи богати села, сега са куп развалини, представляващи сърцераздирателно зрелище. Из тях се движат бледи полулуди жени, носещи на ръце изнурени гладни деца. А на полето кръстците лежат и загниват по липса на работни ръце. Числото на селата, отчасти опожарени, е голямо. В някои от тях, тъй например в Кочина, Балтаджи Еникьой и др., личат следите от опити за опожаряване. Запалени са в тях няколко къщи в средата или по краищата на селото и войниците по една или друга причина са били прекъсвани в разрушителното си дело. Палежите са ставали под командата на офицери. Тъй селото Бабук е запалено от 8-ма рота на 35-и полк, командувана от капитана Петър Будак. Обикновено палежите са ставали със свещи. Плевниците и прибраните жита не са били никога пощадявани.

Като се започне от новата румънска граница по една линия, която минава през Баладжа, Добрич, Касъмкьой, Харманкуюсу, Карадурмуш, Небикуюсу към старата граница, всички някога цветущи едри стопанства, между които ония на Станю Бойчев, Нонко Пенков, Петър Петров и много други, са разрушени чрез пожар. Големите земледелчески машини, вършачки, жътварки и др., които са били гордостта на тая област и провидението за по-малките землевладелци, са унищожени. Всички парни мелници, представляващи капитали от милиони, са били също опожарени или разрушени с артилерийски огън. Големите мелници в Балчик и Силистра, първата - на Анонимното индустриално дружество, втората - на Бояджиева, са тоже унищожени.

Побоища са били нанасяни главно при обирите и при отвличането на населението от градовете и селата. Не че жертвите са се опитвали да противостоят. Такива случаи почти не съществуват. Навсякъде населението с примирение е очаквало съдбата си. То е знаело, че озлобеният поради тежките си поражения потисник ще прояви всички свои подли и разбойнически инстинкти. Населението е било обирано, а после бито. Това е ставало и в градовете, и в селата. Никаква разлика не се е правила между мъже и жени, стари и млади. Имало е случаи, както в Бабук, гдето войската дава заповед да се изпразни селото, тъй като то щяло да бъде опожарено. Стари хора, болни деца не са били в състояние да изпълнят заповедта. Баба Злата Драганова, 80-годишна жена, бдяла над умиращото си внуче. Войниците я подканват да тръгне заедно с другите. Тя им сочи восъчното лице на детето и им обяснява, че няма кому да го остави. Те я блъскат с приклада на пушките си и се гаврят над болното дете, като го дигат и слагат на няколко пъти в леглото и го мъчат да върви. Желяза Калчишкова, 70-годишна, кръчмарка, е нападната няколко пъти, обирана и немилостиво бита. Старецът Цони Иванов е бит с приклади. Станю Бойчев, голям землевладелец от с. Баладжа, отвлечен още преди отстъплението, при Черна вода е бил тежко наранен в лицето от един руски офицер, който, след като го наругал, ударил го с бокс. В Силистра през дните 7 и 8 септември по заповед на префекта Камарашеску биват арестувани и затворени на тълпи в казармите стотици граждани, които били тероризирани от войниците цели два дена и две нощи. Там не им дали нито капка вода и не им позволявали да се подвижат от мястото си. Всички са били бити с пушки и с тъпото на саблите, като са били постоянно заплашвани, че ще бъдат застреляни. Находящите се там деца са често припадали от страх. В село Каралец, Добричко, ведно с мъжете са били първоначално откарани и жените с децата. На няколко километра от селото войниците отделяли настрана жените и на няколко пъти са ги замервали с пушките си. В самия град Добрич се разкриха ужасни изтезания. Имало е случаи на изтръгвани нокти, на скалпирани коси, извършени под командата на офицери или подофицери от 40-и полк.

В селата, гдето са квартирували румънски войскови отделения, едва ли е останала млада невеста или мома необезчестена. Офицерите са разполагали с най-хубавите от тях, а другите са оставали за сметка на войниците. В селото Балтаджи Еникьой, Силистренско, развилнелите се румънски войници в отстъплението си не са пощадили ни една жена, била тя българка или мюсюлманка. Има между тях жени затъпели, други полудели от ужас. В един двор на това село е намерен трупът на една мома, полугола, със забит нож в гърдите. В Сребърна тоже почти никоя жена не е била пощадена. Жертвите разказват потресающи неща за преживените от тях сцени. Жени, срещани от войниците по шосето с кърмаче на гърдите, са били залавяни, детето е бивало захвърляно всред пътя, а самите те обезчестявани на открито.

КЛАНЕТА

Обикновено убийствата са били извършвани масово и под команда на офицери или подофицери без всякакъв особен повод. Случаи на единични убийства е имало в Баладжа, гдето офицери и войници, обхванати от паника, са стреляли из пътищата и в домовете. В това село 20 души са били избити, между които и една жена, застреляна във време, когато е кърмела детето си. Един румънски офицер застрелял без никакъв повод пред шосето стареца Цоне Русев, който случайно излязъл от дома. В с. Каралец са избити 7 души, между които едно 12-годишно момче, само защото са били намерени в селото след дадената заповед цялото население да потегли с отстъпващата войска. В с. Настрадин са избити 34 души, между които петимата братя Владун, Васил, Ради, Георги и Иван Христови, първият на 42, последният - на 22 години; застреляни [са] на 5 септември пред очите на старите си родители Христо Владов и Стоянка Христова, които се молели за милост. В града Добрич 52 души българи и мюсюлмани са застреляни в помещението и в Двора на затвора при гарата. Труповете им са лежали три дни и са били намерени там от нашите войски. Измежду тях са намерили две млади турчета, тежко ранени, днес още живи. В селото Балтаджи Еникьой масови застрелвания са станали на селския площад. От екзекутираните само един старец и един наш запасен войник с хитрост и ловкост успели да спасят живота си. В селото Бабук румънските войници убиват 65-годишната Рада Цонева и нараняват тежко баба Стояна Петрова, 70-годишна. Куршумът е разбил челюстите й и тя се намираше в агония, когато я посетихме. В Сребърна са избити около 70 души по площадите на селото. На 7 септември войниците са навлезли в домовете, изкарали са неотвлечените още мъже и са ги застреляли масово, командувани от офицерите си. Когато нашите първи кавалерийски разезди влязоха в това село, зрелището е било ужасно. По шосето и площадите са лежали на купища труповете на застреляните селяни. Спасилото се от погрома население, жени и деца са стояли три дни скрити в мочурливия тръсталак около селото, до колене във вода.

ОТВЛИЧАНИЯ

Съобразно гласуваните през време на Европейската война закони в Румъния, никакви сделки не можеха да се сключват между частни лица за покупко-продажба на храни. Било за износа в странство, било за вътрешната консумация, държавата си бе присвоила правото на посредничество и контрол, като определяше продажната цена и частта, която всеки собственик на храни има право да продаде. Поради тая мярка положението на добруджанския земледелец бе станало извънредно тежко, тъй като, притеснен и преследван от властите, лишен от правото да продава свободно, той не можеше да участвува в доходната продажба за износ, а се експлоатираше систематически от представителите на държавния монопол за храни.

На 21, миналия август, съобщава се на селяните, че поменатият закон е отменен и че те могат вече да си продадат свободно храните, с условие да ги превозват в собствени свои каруци към Силистра и стара Добруджа. Според сведенията на Добричката общинска комисия само в Калиакренски (Добрички) окръг около 25 000 селяни, повечето млади, бивши наши запасни войници, подмамени по този начин, а някои от тях насилени, са потеглили с колите си по указаните направления. Като допуснем, че тая цифра е малко преувеличена, но като се има предвид, че казаният окръг представлява приблизително половината от новата Добруджа и че от Силистренски окръг са потеглили поне равно число селяни с каруци и кола, трябва да пресметнем, че числото на отвлечените по този начин мъже възлиза поне на 30 [000]-35 000 души. Към това число трябва да прибавим минимум други 15 000 души, граждани и селяни, отвлечени било преди обявяването на войната в Румъния, т. е. преди 27 август, било през време на отстъплението на войсковите части по пътя на тяхното бягство. За да покажа, че числото 15 000 души е действително един строг минимум, ще приведа няколко примера. От Дуванювасъ, Балчишко, село с около 200 къщи, са откарани 482 мъже; от село Каралец с повече от 100 къщи са отвлечени всички мъже, дори и момчета от 12 години нагоре. В Караомур, Силистренско, село с повече от 300 къщи, значи с едно население не по-малко от 1800 души, са останали всичко 20 мъже. От селата Айдемир, Калипетрово, Сребърна, големи и богати села, е отвлечено почти всичкото мъжко население и голяма част от жените и децата. Измежду жените в тия села са избирани преимуществено млади и хубави. Само от няколкото посетени от мисията села числото на отвлеченото население възлиза следователно поне на 2[000] до 3000 души. Ето защо мисля, че общият брой на отвлеченото население достига сигурно 50 000 души.

Измежду всички жертви на умирающия румънски режим в Нова Добруджа съдбата на това отвлечено население ми се вижда най-печална и най-тревожна. Има сериозни основания, за да сме извънредно неспокойни за тяхната участ. Като имаме предвид организираната жестокост, която се разрази върху българщината в тоя край, като прибавим към това и озлоблението, настъпило след позорните поражения, които доказаха на света, че румънската високомерност и арогантност не са се крепели на никаква действителна сила, тревожността на тяхната участ се вижда още по-основателна. За съдбата на отвлечените жени не остава, за нещастие, никакво съмнение. С тяхната чест ще се гаври и последният румънски циганин, беглец от бойната линия. Но дори и да бихме могли да допуснем някаква добра воля от страна на румънските власти, които се грижат за тях, като знаем всичката безалаберност [безцеремонност, наглост], неуредиците и кражбите, които царствуват в румънската администрация, най-малкото, от което можем да се опасяваме, е, че нашите сънародници, а преимуществено селското отвлечено население, ще гладуват и ще бъдат изоставени при лоши хигиенически условия, които ще покосят безбройно скъпи за нас съществувания.

Отвлеченото население трябва да ни бъде повърнато. Това е за съседите ни един висш морален дълг, чието неизпълнение ни освобождава и нас от съблюдаването на подобни морални задължения. Това е за нас още една материална необходимост, защото добруджанските полета са запустели и никога област не е имала по-голяма нужда от работни и въобще от жизнени сили. Нека се повърне на тоя толкова изпитан край трудолюбивият му жител, нека му се даде нужният впрегатен добитък и тригодишният румънски режим, с всичките му ужаси и зверства, ще остане само лош сън.

Приемете, господин Министър-председателю, уверение в най-отличното ми към вас почитание.

П. Нейков

Източник: Извори за историята на Добруджа 1878 – 1919. Съст. Ж. Попов и др. София: ИБАН, 1992, 275-279.