Доклад от д-р Тенчев до полк. Протогеров относно положението в Албания, 14.04.1916 г.

Препис за Глав. Квартира.

До Господин Полковник Протогеров,

Началник на Партизанските отряди.

В изпълнение възложената ми от Вас задача да проуча положението в Албания, аз обиколих Мат, Долни Дебър, Малесия, Черменика, Голо-Бърдо, Елбасан и Подградец.

------------

Общото ми впечатление е, че албанският народ не е годен да създаде своя национална държава, каквато не е имал никога до сега. Разделени между три религии и два рязко особенни диалекта, на албанците липсва цимента на единството, толкова повече че широките маси идентизират народността с религията. Така мухамеданите албанци се чувствуват за турци, а православните за гърци, до като католиците около Шкодра са под силно австрийско влияние. Феодално родовия строй на Албания е втората сериозна спънка за създаването на една унитарна държава. Там всеки бег или байрактар е полунезависим от централната власт деспот и населението по традиция е свикнало да отрицава всяка власт и право порядък, даже когато изхождат от самото него. Турската политика на фаворитизъм и системна корупция,както и дузината пропаганди, още повече са допринесли за моралната поквара и обезличаване на албанския народ.

За съжаление албанският народ е лишен и от интелигенция, способна да го възроди и обедини. Полукултурна, без устойчив характер и крепки идеали, тая интелигенция е готова да служи на всяка кауза, стига да бъде добре платена, в пари или почести. Друга характерна черта на албанските водители е всеотрицанието на всичко, което не изхожда непосредствено от тях. Това е една болна амбиция на съревнование, която не се спира даже пред престъплението и предателството. Непрестанните борби срещу турския режим, по-късно срещу принц Вида, а напоследък срещу Есад-паша са особено типични в това отношение.

                                                                      ------------

При това състояние на албанския народ и неговите водители, очевидно смело е да се говори за трайни и сериозни политически течения в Албания. Там всичко е в непрестанен кипеж и политическите догми и личности непрестанно се менят. Се‘ пак обаче, долавя се един стремеж в албанската интелигенция за създаване независима национална държава. Тоя стремеж наченките на който съвпадат с първите освободителни борби на Балканите, има за сега свой най-сериозен носител в Ахмед бей от Мат. Влиянието на тоя до вчера неизвестен младеж се обяснява не само с личните му способности и такт, но и с произхода му от един от най-могущите фамилии в Албания, на която е подчинена цялата област Мат. Най-влиятелни сподвижници на Ахмед бея са Акиф-паша, бивш министър при Принц Вида, Ирфан бей, Иванай-бей – един от най-известните албански журналисти и довереник на Пренк паша Биб Дода, Д-р Ат. Фльоки и др. Център на тая група е Елбасан. Възползуван от големия си авторитет, Ахмед бей настани свои административни власти в почти цяла Средна Албания /Елбасан, Берат, Кавая, Пекини, Шияк, Фир, Драч/ и възстанови последното правителство на Принц Вида, което за сега се представлява само от Акиф паша. Започнато е и събирането на данъци.

Независимостта на своето отечество албанските националисти, и въобще всички патриоти, символизират в личността на Принц Вида. Това се дължи не на симпатии към ефимерния албански владетел, с каквито той не се ползува, а на един политически опортюнизъм за най-лесно постигане на гонимата цел. Националистите стоя на формалното становище, че Албания не е престанла да съществува и че следователно никоя от Великите Сили не би имала основание да се противопостави на връщането на Принц Вида. Тоя опортюнизъм получи конкретен израз в тържественото отпразнуване в цяла Средна Албания деня на встъпването на Вида на албанска земя и в редицата покани от Акиф Паша до същия да поеме отново албанската корона.

Напоследък групата на Ахмед бея особенно се поддаде на австрийското влияние. Това създаде недоволство в нейните редове, което се изрази в новата групировка на независимите националисти, представлявана от Лев Носи, бивш министър, Джовани, Цилка и др. Самото название на групата показва, че тя иска да бъде3 независима от всяко външно влияние, от дето и да иде то. На второ място независимите националисти негодуват срещу Акиф паша и Ирфан бей, считайки ги с право за негодни да бъдат на чело на националното движение, до като срещу ахмед бея те нямат нищо.

Друго по-сериозно течение в Албания е туркофилското, което съществува в едно латентно състояние, без водители и определени искания. Може да се каже, че по-голямата част от албанците мухамедани още се надяват за присъединението на отечеството им към Турската Империя, или поне за налагане на някой мохамедански принц като албански владетел. Привържениците на Асад паша тоже са изключително мухамедани, обаче напоследък те са изгубили всяко значение в страната.

Водим от желанието да постигне пълно обединение на албанските патриоти, Ахмед бей бе дал инициативата за свикване на общ конгрес в Елбасан, в който бидоха поканени и приеха да участвуват като делегати представители от цяла Албания, включително и от нейната емиграция. Австрия обаче не погледна добре на тая инициатива и успя да я осуети, главно като привлече към себе си групата на Ахмед бея. Поради това албанската интелигенция продължава да бъде разединена, а националното движение – без всяко значение.

Трябва да се спомене, че малко преди опита на Ахмед бея пропадна и тая на Басри бея да групира около себе си албанските патриоти. Нищо чудно в това, като се има пред вид, че Басри бея е чужденец за Албания, без никакво влияние в нея и лишен от необходимите за един народен водител качества. С неумелите си агитации той немалко повреди на България, понеже навред създаваше впечатление, че е неин емисар и с това подхранваше недоверието, че България преследва скрити цели в Албания.

                                                                         ------------

Не ще и дума, че най-голям интерес към албанските работи проявява Австрия. Тя се мъчи да обезличи албанското национално движение и да подчини под своя контрол и ръководство целия вътрешен живот на страната. Тая цел умело се преследва от най-добрите австрийски познавачи на Балканите и на Албания в частност. Върховното ръководство на австрийската пропаганда е поверено в ръцете на Крал, бивш дългогодишен Консул в Солун, Битоля и Шкодра. Негови помощници са Хала, тоже бивш Консул в Албания, Д-р Карло Стаинмец и барон Нопча, последните двама автори на важни научни трудове върху Албания. Центърът на Австрийската пропаганда е Шкодра, дето постоянно се привличат и обезличават албанските водители. За там бяха повикани при тръгването им Ахмед бей и Акиф паша. Там е уреден вече албански вестник и е отворена специална военна школа за подготвяне офицери албанци, предимно бивши такива в турската армия. В Елбасан също са изпратени неколцина от добрите австрийски дипломати.

Пропагандата си Австрия води по своите стари изпитани методи. Нейните органи – военни, административни и политически, винаги са любезни, внимателни и се мъчат да спечелят симпатиите и доверието на населението, главно на неговата интелигенция. Спрямо последната те са особено щедри в пари и отличия. В Елбасан наприм. при първото ми пребиваване пристигнаха два товара с ордени за раздаване на албанските войници. Ахмед бей и Акиф паша са получили и редовно получават субсидии за издържка на администрацията им и за „лични нужди“ и вече с пълно право могат да се считат за австрийски оръдия, осабно втория. Тук приложената прокламация е доста характерна за намеренията на Австрия и нейното влияние между най-видните албански водители.

Вярна на своите методи, Австрия не реагира брутално срещу стремежа за създаване централна власт и национална албанска администрация. Тя признава учредените от Ахмед бей и Акиф паша власи, пое издържката им и с това ги направи свои най-послушни органи.

Интересно е да се отбележи, че Австрия не гледа особено симпатично на агитациите за Принц Вида. Вероятно тя не го счита за напълно надежден за целите й, обаче се въздържа да изтъкне друга кандидатура.

Формално австрийските агенти стоят на гледището на независима Албания. Те уверяват, че не мечтаят за територии: нещо повече, те подхранват надеждите за присъединението на Охрид, Дебър, дори и Битоля към бъдащата албанска държава.

Спрямо нас, австрийските агенти и офицери са коректни, но и резервирани. Не ни вярват и следят всичките ни постъпки.

Едновременно с политическите си цели, Австрия се стреми да използува албанците и военно. Тя е организирала 4 албански отряда от по няколко хиляди войници, поверени на нейни офицери. Най-голям е отряда формиран от хората на Ахмед бей и намиращ се под негово номинално командуване. Той е от 4-5000 войници, за издържката на които Австрия дава по 3 крони дневно. Трябва да се съжалява, че албанската военна сила не биде организирана в началото на войната със Сърбия, или поне през войната, и тогава голяма част от сръбската войска в Албания би била унищожена. За регулярна война албанците не са годни и сега значението им в евентуалните действия срещу Валона е нищожно.

                                                                        -------------

Албанците – и интелигенция и широките маси – са особено приятелски разположени към нас. Те са уверени, че сме техни естествени приятели и опасенията, които се изказаха от някои националисти относно евентуалния ни излаз на Адриатическото море, може да се каже, са напълно изчезнали. Много допринесоха в това отношение експозето на г. Радославова по външната ни политика, а също и непрестанните ни агитации, че не желаем чуждото. Сянка от недовери хвърля само факта, че държим окупирани някои покрайнини, включени в Албания по силата на Лондонския договор и не позволяваме да се настанява там албанска администрация.

За съжаление, между албанците в Дебърския край е настъпило напоследък силно брожение срещу нас, понеже мнозина албанци са безпричинно изтезавани, арестувани или им е взет рушвет. Израза на това брожение са убийството на двама местни българи, раняването на няколко войници и появяването на албански разбойнически чети от качаци. Не е чудно да се появят по-сериозни смутове. Нуждни са бързи мерки и на първо място назначаването на подходящи околийски началници и пристави в Дебър, Голо-Бърдо и Пешкопия.

В горния ред на мисли, нуждно е да се има пред вид, че сега е психологическия момент за полагане основите на едно трайно албано-българско приятелство, което ще ни бъде ценно, независимо от начина по който ще се разреши албанския въпрос и от целите, които преследваме на юго-запад. Това отлично се схваща от по-интелигентните албанци, които са в недоумение пред нашата пасивност и незаинтересованост. За постигането на тая цел, покрай другото, необходимо е да имаме неофициален представител в Албания, който под някой претекст да би могъл да се настани в Елбасан или Шкодра, а ако това е възможно – в Дебър, от дето сравнително най-лесно могат да се следят албанските събития. Подградец и Струга също не трябва да се изпускат пред вид, понеже заедно с Дебър те са нашите врати за Албания. Ако целите, които преследваме в последнята, го изискват, ние лесно бихме могле да имаме на постоянна служба които искаме от албанските водители. Иванай бей напр. е готов да ни служи срещу една субсидия за да почне издаването на свой вестник с наша директива по въпроси от външна политика. Относно албанските покрайнини, които се предполага да останат окончателно у нас, тая тактика е повече от необходима, понеже до като успеем да спечелим доверието и подчинението на бъдащите си албански поданници.

                                                                            -------------------

Италиянците, както е известно, държат само Валона с незначителен интерланд до реката Виоса. Те особено се интересуват дали има срещу тях наши войски и дали ще вземем участие в проектираната акция срещу Валона.

Гърците концентрираха напоследък големи сили към новата си северозападна граница и даже завзеха нови албански територии към Берат, които не закъсняха да изпразнят с извинение, че е станало грешка. Албанците са особено неприязнени към гърците /исключай разумява се, гъркоманите около Корча и на запад/ и въоръжени конфликти са винаги възможни, ако постоянно не се взимат сериозни мерки.

            София,

14 Април 1916 година.        

С почит:

Д-р Тенчев