Доклад от Димитър Влахов до Васил Радославов за положението в Прищински окръг, [1916 г.]

ЗаглавиеДоклад от Димитър Влахов до Васил Радославов за положението в Прищински окръг, [1916 г.]
Publication TypeReport
Year of Publication1916
AuthorsВлахов, Д. имит. ъ. р.
Publication LanguageБългарски
ключови думиАвстро-Унгария, Албания, Васил Радославов, Врание, Гниляне, Димитър Влахов, Качаник, контрачети, Косово, Куршумлия, Лебане, Подуево, Прищина, Първа световна война, Сърбия, Феризович
Full Text

До Господин д-р В. Радославов, Министър-Председател и

управляющ Министерството на Вътрешните Работи и Народното Здраве

 

 

София

 

 

ИЗЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА ПРИЩИНСКИЯ ОКРЪГ

1. ВЪТРЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ на ОКРЪГА

 

Положението на окръга не е задоволително. Мерките,които се взеха за запазването реда и спокойствието не са достатъчни. А и трудно става това.Трябва да се прилагат изключителни мерки.И обяснимо е защо. Касае се за един окръг, където,при всички режими, населението не е искало да се подчинява на законните разпореждания на властта, като е вдигало даже въстания /за това донесох в по-ранешните си доклади/.

Произшествията през известен период бяха намалели. Това се дължи до известна степен на действията на контрашайките. Обаче, напоследък, те пак зачестиха. Тук там, на разни места в окръга, се появяват разбойнически шайки, от 5 до 10, по някога и 15 души, а по граничните села на Куршумлийска, Лебанска и Вранска околии и сърбски чети; до сега са се явили две такива чети от по 30 до 40 души. В окръга са станали от 14 юлий до 14 декемврий, т.е. в един период от 5 месеци 109 произшествия, при което 57 души албанци, 46 д. сърби и 49 д. българи – убити, 5 души албанци и 1 сърбин – самоубити, 12 д. албанци и 17 д. сърби наранени и 1 албанец самонаранен. По околий произшествията се разпределят както следва:

Гилянска околия, в 13 общини:

32 произшествия, при което 14 д. албанци, 23 д. сърби и 4 д. българи – убити, 2 д. – албанци – самоубити и 2 д. албанци и 4 д. сърби – наранени.

Феризовска околия, в 8 общини:

29 произшествия, при което 11 души албанци и 16 д. сърби убити, 2 д. албанци и 10 д. сърби наранени.

Прищинска околия, в 14 общини:

27 произшествия, при което 14 д. албанци и 7 д. сърби убити, 3 д. албанци и 1 сърбин самоубити, 2 д. албанци и 3 д. сърби наранени и 1 албанец самонаранен.

Подуевска околия, в 6 общини:

21 произшествия, при което 18 д. албанци и 1 сърбин убити и 6 д. албанци наранени.

В някои места на окръга положението е станало доста критично. Във Феризовска околия, напр. в Гачка общ., която граничи с Качанишка околия както и в Слатинска общ., Гилянска околия, пак на Качанишката граница, селените не смеят да излизат на полето да вършат своите полски работи. На самото шосе се извършват убийства. Това са главно разбойници от Качанишка околия, които прехвърлят в граничните села на Феризовска и Гилянска околии, извършват убийства, с цел за грабеж, или за отмъщение и след това се връщат в Качанишките балкани. В последно време тази разбойническа банда е разхвърляла налози върху селените християни от с. Гачна – чрез свои хора разбойниците уведомяват по заможните селени, че ако в определен срок не внесат исканата сума, тези последните ще бъдат убити.

Убийствата се вършат за грабеж, за кръвно отмъщение, вследствие на мизерия, за отмъщение /на сърби/. Обаче, дали тези убийства са организирани, дали с тях се преследва и някаква политическа цел, дали тук се касае до една организирана, планомерна дейност, целяща изтреблението на християнското население – не може да се долови. При все това, всичко говори, че тук има система в действията.

Изтънатите основни мисли в гл. IV от доклада ми от 14 юли подържам и сега.

Тук ще посоча какви мерки съм вземал за да се ограничат – ако не може да се тури край – престъпленията.

Организирах контрашайки, които да преследват престъпниците. Идеята се даде от самото население в Гиляни. Тя се възприе от военните власти. И бяха организирани 5 контрашайки в Гилянска, 1 във Феризовска, 4 в Прищинска и 3 в Подуевска околии.

Албанците искаха, щото контрашайките да бъдат съставени изключително от албанци, които техните водители посочат. Обаче, за да може да се контролират действията на тези контрашайки, във всяка една от тях участвува по един или двама българи. Там, където някой измежду местните албанци се е наложил със своето минало и настояще, като техен главатар, назначава се за старши на командата, като в последната участвува българин стражар и един войник, ако се има такъв на разположение. А там, където такъв главатар няма, за старши се назначава един от стражарите, който добре познава района, в който действува. Всяка контрашайка се състои от 7 до 10 души, според големината на района. Лицата, които участвуват в контрашайките, дадоха писмена декларация, че ще употребяват оръжието, което им се дава, изключително против разбойници, че ако имат възможност да заловят някой разбойник, без да употребяват оръжието си, няма да си служат с него и щом го заловят ще го предават на властта без да му нанасят побой и че ще пазят живота, честта и имота на мирното население, без разлика на народност и вероизповедание.

Гарантите от своя страна подписаха по едно в същия смисъл съставено поръчителство, а именно, че подписаните гаранти приемат да отговарят углавно пред българските съдилища, за гдето са въвели властта в заблуждение при избирането на хората за тая служба и се задължават солидарно да обезщетят потърпевшите от престъплението лица, в случай че лицето, за което гарантират, извърши, при изпълнение на възложената му от българската власт служба, престъпление: кражба, побой, обезчестяване и пр.

Контрашайките бяха образувани при особен церемониал: членовете на последните положиха клетва за вярност, след като им се държаха подходящи речи както от страна на представителите на властта, така и от страна на техните религиозни началници. Те се издържат от населението за което то изрази своето съгласие.

И почнаха да действуват. Делата на сформируването им в разните околии не е еднаква. Във Феризовска околия контрашайката е образувана към 10 септемврий, в Прищинска към 14 септемврий, в Подуевска към 2 октомврий и в Гилянска преобразувана към 10 октомврий. В някои околии контрашайките дадоха много добри резултати, в други незадоволителни такива. Това е в зависимост:

1/ от енергичността, честността и порядъчността на българина, който участвува.

2/ От сполучливия избор на участвующите и

3/ От контрола, който се упражнява върху тяхната деятелност от страна на административните и военни власти.

Аз съм убеден даже, че ако първите две условия не са напълно спазени, стига третото условие да бъде спазено – резултатите от дейността на контрашайките ще бъдат отлични.

Обаче, за съжаление контролът е слаб.

Ето в кратко резултатите от дейността на контрашайките в разните околии:

Гилянска околия: събрано оръжие и заловени контрабандисти на тютюн.

Феризовска околия: събрано оръжие, участие на контрашайката в преследването и залавянето на разбойници.

Прищинска околия: на 17 септемврий двама кацачи са се предали; На 20 с.м. заловени две безстопанствени кобили; същия ден заловени две кола жито, което контрабандисти са искали да пренесат в австрийска територия; на 26 с.м. заловени 4 д. крадци с две пушки и една безстопанствена крава; на 27 с.м. събрани 11 пушки; на 27 с.м. – убит от двама членове на контрашайката качакът Ибраим Ляпов, който при конвоирането му ударил с камък в главата единия от четниците и се опитал да избяга; на 3 октомврий е бил заловен качака Алита Таиров от с. Сибовци, Подуевска околия, който при една престрелка наранил кмета на същото село; на 5 с.м. събрани 5 пушки; на 6 с.м. 10 пушки; на 8 с.м. се предал един качак; на 20 с.м. заловен един качак; на 16 ноемврий заловени двама качаци; на 3 декемврий убит един качак.

Контрашайката в Харилячкия Участък:

На 19 септемврий убит един качак и един ранен; на ... окт. са се предали 5 души качаци и заловени 78 разни пушки и храни. На 18 ноем. събрани още 15 пушки и разни безстопанствени вещи. На 10/XII заловен още един качак.

Контрашайката в Яневския участък събрали пушки; открила кражба на волове, които успели да вземат. Заловила избягал от Ст. България войник, и е съдействувала при записването на младежите от 20 до 30 год. възраст в Мраморска община, както и събирането и представянето им в Прищина.

Контрашайката в Липлянския участък: събрали 39 пушки – заловен един качак от Феризовска коколия. Дала е съдействие на полицейския участък при залавянето на качаци.

Контрашайката в Подуевска околия: заловени двама души крадци; 4 коня натоварени с пшеница, предназначени за контрабандиране в австрийска територия; заловила трима души качаци, 1 убиец, 2 д. крадци, 10 д. избягали от Зайчар войници, 4 д. поделжащи на набор младежи и събрани коло 80 пушки.

Освен това контрашайките съдействуват на властта при изпълнението на някои нейни нареждания по реквизицията, наборите и пр.

В Гилянска околия Окол. Н-к намерил, че к.шайките не оправдали предназначението си. Не заловили качаци и пр. По този повод поисках да узная мнението на окол. н-ци и между другото сега, когато гарнизоните намаляват, разформироването на контрашайките не ще ли допринесе за увеличаването на престъпленията. Прищинския и Подуевския Окол. Н-ци се изказаха категорично, че контрашайките в околиите им са принесли голяма полза, че не само, че не трябва да се разформируват, напротив, трябва да бъдат засилени, че те са респектирали престъпниците и че престъпленията биха били повече, ако контрашайките не биха съществували, че много качаци са заловени, едни от тях убити, други от страх да не бъдат убити са се предали и пр.

Феризовския окол. н-к е нов и още не се е ориентирал върху положението на околията и дейността на контрашайките. И той намира, че те трябва да съществуват, само е на мнение, за главатари да имат българи. И Гилянския окол. н-к намира, че той не бил взел във внимание обстоятелството, че с намалението на гарнизоните, ако не е страхът от контрашайките, престъпленията ще се увеличат. Ето защо, той моли да му се разреши контрашайките да продължата да действуват.

Трябва да отбележа, че откакто контрашайките действуват – престъпленията са намалели. Особено това е вярно за Прищинска околия. Това се дължи на обстоятелството, че тук контрашайките са по-добре организирани.

Изобщо, резултатите от действията на контрашайките са слаби, в сравнение с тези, които биха могли да се получат, ако те са по добре организирани. А това последното не зависи от мен, а зависи от средствата, от елементите, с които разполагам.

Измежду стражарите българи в окръга не могат да се намерят 10 души, на които във всяко отношение може да се разчита. Ако един стражар е смел, той същевременно има други недостатъци – липса на такт, пияница, груб и пр., който го правят не пригоден за такава работа. Други пък има всичкия нужен такт, а пък е страхлив и т.н. Същото може да се каже и за полицейските пристави, от които някои не са за този край. С една реч, ако бих разполагал с опитни, смели и честни полицейски стражари, които да могат да предводителствуват контрашайките, то резултатите от действията на последните ще бъдат блестящи. Албанците сами никога не преследват достатъчно алб. разбойници, щом като знаят, че няма кой да ги контролира, а в чета под водителството на смел българин те се увличат и могат да бъдат полезни в преследването на разбойниците.

И тъй, добре организираните контрашайки, могат да принесат голяма полза за преследването и залавянето на разбойниците, да улеснат в голяма степен задачата на полицията за запазването на реда и спокойствието в окръга. Обаче, не трябва да се преувеличава тяхното значение. Аз не си правя илюзии. Едновременно с това трябва да се вземат и други мерки. Да се приложи в по-голям мащаб предприетата по отношение на двама разбойници във Феризовска околия мярка: да се изгарят къщите на всички разбойници в окръга, да се конфискуват имотите им и да се интернират семействата им.

И това е недостатъчно.

Трябва по скоро да се удобри и приложи мярката, която вече съм предложил на Инспекционната Област, а именно да се наложи на общината контрибуция до 5,000 лева – за убийство в полза на семейството на убития, а за грабеж да се обезщети ограбения на сума равна на стойността на ограбеното.

Все така, като главна мярка, за да се запазим от изненади, за което обстойно говорих в доклада си от 14 юлий т.г., а също тъй и за да намалят престъпленията, остава по скоро да се обезоръжи населението. Впрочем, ние и сега вършим това, обаче не систематично и при това, лицето у което се намери оръжие, за което той няма позволително, остава почти ненаказано. А това е достатъчно, за да не се съгласи доброволно никой албанец да предаде оръжието си. Ето защо, на мнение съм да се прилагат по тежки наказания на тези лица, у които се намери оръжие.

В такива случаи, нашите съюзници прилагат в съседните територии много строги мерки. И те имат блестящи резултати. До преди 4 месеци, в Ипекско ежедневно са ставали убийства; убийците са оставали неизвестни /само 5% са били известни/. Австрийските власти са приложили едновременно следните мерки:

1/ Всеки, който носи оръжие, без позволение /даден е бил предварително известен срок за предаването оръжието на властта/ се наказва със смърт. Така са били екзекутирани 15 души в този край. От всяко село се вземали по двама заложници, които отговаряли с главите си, в случай, че в района на селото се извърши убийство. Не е станало нужда да се екзекутира някой от заложниците. За всяко извършено убийство в района на едно село, жителите на последното се задължават да заплатят обезщетение от 25,000 крони. До сега в този район са били изплатени 50,000 крони за двама убити австрийски войници.

Нека не се свързват тези мерки с нашето отношение към албанското население. Те могат да се прилагат, като едновременно ние си оставаме приятели и доброжелатели на албанското население. Това последното даже се чуди, че не се вземат по строги мерки в такива случаи. Колкото пъти ми се е случвало да разпитвам по-първи албанци от четирите околии, всички единодушно са се изказвали, че ако не се приложат репресивни мерки спрямо престъпниците – престъпленията няма да се прекратят.

Австрийските власти прилагат тези репресивни мерки спрямо престъпниците и евентуалните техни съучастници, без това ни най-малко да се е отразило на доброжелателските отношения на австрийските власти спрямо албанското население и обратно. Особено сега ще трябва да се обмислят тези мерки и ако се намерят уместни, да се приложат, защото ако не се вземат, до като е време, репресивни мерки, престъпленията ще се увеличават.

Нека не се изпуска из предвид, че броят на качаците е вече увеличен. Неявилите се за преглед пред наборната комисия младежи от 20 до 30 г. увеличава числото на качаците: те представляват една внушителна цифра.

От записаните в наборните книги младежи от 20 до 30 год. 9224 души, пред наборната комисия са се явили 7476 д. и около 1800 д. не са се явили. Но не са само тези.

От намерените годни за военна служба около 5,000 души, в дивизионните области са се явили около 4500 души; останалите са избягали.

Неявилите се на възраст от 31 до 40 год. са още повече. В Прищинска околия техния брой е 880 души, Подуевска 719 души, Феризовска 300 и Гилянска 900 души.

Какъв е броя на неявилите се от 42 набор още не се знае, на всеки случай той не ще бъде по малко от 15 - 20% от подлежащите на преглед.

И тъй, общия брой на неявилите се до сега да служат е повече от 5,000 души. Болшинството от тези хора са по домовете си, други са увеличили броя на качаците и трети – техния брой, според мен е доста внушителен – се намират в австрийска територия, начело с албанофилите Зейнел бей, Дуля и Юсуф Меджунан от Прищина и Хюсни Анни от Гиляни.

Положението се затруднява с нареждането, неизпратените албанци и турци от 30 до 40 год. да не се изпращат в Скопие, докато не се приготвят точни списъци. Ако не беше това, до сега щяха да се явят не по-малко от 700 – 800 души от Прищинска и Подуевска околии. Като забелязах, че много малко младежи заминават, в съгласие с комендата и заместник-началника Полковото Окръжие наредихме да заминат из Прищинска и Подуевска околии местни влиятелни мухамедани, които да обяснят на населението длъжностите му към държавата и да го посъветват да изпълни своя отечествен дъл. Заминаха 6 комисии. Всички се върнаха с отлични впечатления. Навсякъде населението изказало готовност, подлежащите на набор – да се явят. А това не направили, защото едни не се решавали да оставят семействата си гладни, а други – защото имало някои подлежащи на набор лица и по заможни, които били незаписани или заличени от списъците. Не отиването войници на едни подействувало деморализирующе върху останалите. Ето защо, ако тази категория войници бъдат по-скоро свикани, ако незаписаните или заличените от списъци, но подлежащи на служба – бъдат взети за войници и най-сетне, ако се приложат репресивни мерки поне към част от семействата на избягалите от първата категория войници, то качаци войници не ще останат вече. Освен това трябва да се увеличат гарнизоните. В целия окръг има не повече от 500 д. войници и 220 души стражари. Обстойно върху този въпрос съм се спирал в доклада си от 14 юлий, за да няма нужда да повтарям. Изложеното там подържам и сега. Ако се приложат тези мерки – престъпността ще се намали, сигурността ще се увеличи и вътрешното положение на окръга ще се подобри.

В заключение ще кажа, че положението е извънредно, нужни са бързи и ефикасни мерки. Полумерките тук се тълкуват като слабост.

Прищински  ОКР. УПРАВИТЕЛ: Д. Влахов.

Прикачен файлРазмер
Doklad_D_Vlahov_V_Rdoslav_za_polozhenieto_Prishtinski_okrag_1916.doc60 KB