Сведения за убийствата на българи, извършени от румънската армия в Тутракан, 1916 г.

Сведения, дадени от Жеко Г. Гайдарджиев от гр. Тутракан, за убийствата на българи, извършени от румънската армия в града, 1916 г.

            Същия ден на превземането на Тутракан по обяд чух голямо викане край къщата ми, която е близо до казармите – дръжте го! – по ромънски. Надникнах през прозорчето до даракницата и видох, като бягаше един цивилен българин, в селска носия. Подире му тичаха около 20 войници с пушки. Той влезе в двора на Иван Маринов, а от там право в къщата, където нямаше никой, защото жена му Мария с децата беше избягала. Селенина, щом влезе в къщата, трябва да е подпрел здраво, защото няколко от войниците натискаха вратата, но не можеха да отворят. Тогава трима от войниците се качиха на къщата, двама пушки, а един с една железна лопата. Последния захвана с лопатата да троши керемидите и да ги хвърля долу. Те отвориха дупка на къщата и надничаха от там, дано го видят, да не би да се е скрил на тавана, но не можаха да го извадят. Тогава те поставиха караул от трите страни на къщата. След половин или един час българина излезе ненадейно и хукна да бяга към къщата на Дядо Трифон, но докато да му отворят вратата, войниците го застигнаха. Един от тях го удари по главата два пъти с приклада на пушката. Цял го видях облян в кръв, защото го прекараха близо до даракчийницата ми. Докараха го при един капитан пред близката кръчма, който даде заповед да го застрелят. Докараха още няколко души от стопаните на колата, които караха обоза. По заповед за същия капитан бяха убити още няколко души. На площада на житния пазар застреля 12 души, които бяха влачени за крака по улицата. Когато нашите войски влязоха в града, труповете бяха още по улицата, където ходихме да ги гледаме с нашите войници. Намерихме трима от убитите на площада. А лично чух от ромънски войници, че те имали заповед, да избият всички българи в града.

Източник: Габе, П. Румъния в Добруджа 1913-1916: анкета. София: Държавна печатница, 1917, 163-164.