Сведения за отвличанията и убийства на местни граждани в Тутракан от румънските власти, 1916 г.

Сведения, дадени от Тома Н. Пецов от гр. Тутракан, за отвличанията и убийства на местни граждани от румънските власти, 1916 г.

Във вторник, един ден преди падането на Тутракан, ромънците събраха от всяка къща мъжете. Същия ден след обяд те влязоха в насрещната къща на брат ми Иван и с бой и псувни го изкараха на улицата. С него докараха към Дунава и убития Георги Малчев. Това всичко наблюдавах от тавана на къщата ни през едно отвърстие до края на стряхата. Тъкмо ги бяха докарали и казах на Стефан Димитров, синът ми Коста, Коста Керемедчиев и Тодор Ковачина, да мълчат под дървата, където ги бях скрил, защото из града има излезли команди да убиват всички българи. Едва що се бях завърнал от към камарата с дърва сред двора ми, чух псувни по улицата; приклекнах близо до оградата и през една дупка забелязах, че двама войници караха Рачо Станев; последни[я] от време на време се обръщаше с молби към тях да го пустнат. Малко по долу от пътната ми врата ги срещна един офицер и запита: „къде го карате и защо губите време да го карате“. Веднага извади револвера си и стреля 2-3 пъти върху му. Офицера и войниците го оставиха на пътя прострен. Чух го като плачеше, но не [по]смях да излеза и му помогна, защото макар и 75 годишен, ако да ме видеха ромънците на улицата, нямаше да пощадят и мене. След 10-15 минути се върнаха двама войници от горе, но дали са същите, които го караха целия път, не можах да позная, хванаха го за краката и още не умрял го потеглиха към Дунава. На другия ден след падането на града намерихме Рачо мъртъв край Дунава, но с мокри дрехи; изглежда че е хвърлен бил в Дунава и после изхвърлен от вълните на брега.

Източник: Габе, П. Румъния в Добруджа 1913-1916: анкета. София: Държавна печатница, 1917, 162-163.