Закон за обществена предвидливост, 1915 г.
Изпратено от admin on Вт., 11/10/2016 - 16:10
Закон за обществена предвидливост
(Министерство на вътрешните работи и народното здраве, указ № 103, „Държавен вестник“ № 54 от 7 март 1915 г.)
Чл. 1. Когато по причина на недород, война, вътрешни вълнения, мобилизация и на други обществени бедствия, Министерския съвет спре износа на зърнените храни, брашното фуража и други хранителни продукти от първа необходимост, забранения за износ предмет не може да се продава или купува по цени по-високи от определените по силата на настоящи закон.
Чл. 2. Едновременно със запрещението износа за зърнените храни, брашната, фуража и други хранителни продукти, от първа необходимост, Министерският съвет утвърждава цената на тия храни за всяка местност.
Чл. 3. Определянето цената на запретените за износ зърнени храни, брашно, фураж и други хранителни продукти става от комитета за обществена предвидливост.
При определяне цените, комитетът взема в съображение: качеството на стоката; б) дали е у производител или у търговец; в) мястото, дето се намира и разходите по превоза. Така определените цени да се приближават към средната цена през времето от 1 септемврий до 1 декемврий 1914 год.
Чл. 4. За избягване на спорове, на измама и на опити за покачване цената на хранителните, чрез каквито и да било примеси, във всяка местност, се пазят открити и запечатани образци за сравнение. Нечистите и примесени зърнени храни се пречистват чрез пресяване.
Чл. 5. Ако след запрещението на износа и определянето цената на храните, производителите, търговците и други закупувачи на храни за препродажба се въздържат да предлагат и продават, комитетът за обществена предвидливост пристъпя към принудително закупуване във всяка местност всички количества храни, които се намерят в повече от нуждите на стопанствата до нова реколта. Закупените от частни лица храни за продажба се вземат по определената в местността цена, без оглед на тяхната закупна стойност.
Чл. 6. Изплащането на закупените храни става от средства, взети от Народната и Земледелската банки. Лихвата на употребените за целта капитали не може да бъде по-голяма от 7%.
Чл. 7. Закупените от комитета храни се продават в брой на нуждающите се. Продажната цена се определя с оглед на направените разходи. При приключването на годишната сметка на операциите, остатъците в печалба образуват фонд за покриване загубите, както и за средства на комитета за борба със скъпотията във време на обществени бедствия.
Чл. 8. Комитетът за обществена предвидливост може да отстъпи закупените храни на мелничарите, като определи типовете и цената на брашната за всяка местност. В случай на несъгласие комитетът постановява за се реквизират мелниците, трудът и техническия персонал и всички средства, свързани със смилането на храните, превозването, съхранението и разпределението на брашното между населението.
Чл. 9. След прибиране на новата реколта и преценката й с оглед нуждите на населението и държавата в продължение на цяла година, Министерският съвет разрешава да се продадат и изнесат в странство неупотребените закупени храни. Ако новата реколта е слаба или долна по качество, остатъците се задържат, правят се нови закупувания и когато се обезпечат нужните количества за 1.200.000 жители в продължение на 400 дни, смятано по 270 кгр. на жител, запрещението за износ се вдига и свободата на търговията възстановява.
Забележка. Комитетът за обществена предвидливост при изчисление на жителите, които никак не произвеждат или произвеждат в недостатъчно количество зърнени храни, трябва да вземе в съображение нуждите и на Военното министерство през мирно и военно време.
Чл. 10. Комитетът за обществена предвидливост, който е постоянно учреждение, може да реквизира така също необходимите помещения, като определи и наема, който следва да се плати.
Чл. 11. Комитетът за обществена предвидливост се състои от следните лица: 14 души, определени от Министерския съвет; главните секретари на Министерствата на Вътрешните Работи и Народното Здраве, на Финансите, на Търговията, Промишлеността и Труда и на Земледелието и Държавните Имоти; управителите на Народната и Земледелската банки; по един представител на търговските камари, назначени от Министра на търговията, един представител на градските общини, назначен от Министра на вътрешните работи и един представител на Българското икономическо дружество и един мелничар, посочен от мелничарския съюз. Комитетът избира и определя чиновници от Народната и Земледелската банки, които извършват постоянната работа на комитета.
Чл. 12. Общинските управления, клоновете и агентурите на Народната и Земледелската банки са органи на комитета за обществена предвидливост. В случай на нужда и удобност, комитетът може да делегира правата си на общинските съвети, решенията на които не се турят в действие преди одобрението им от комитета.
Чл. 13. Освен изброените в настоящия закон зърнени храни, брашно, фураж, Министерският съвет може да разпростре действието на закона върху всички забранени за износ премети.
Чл. 14. Ако някой откаже да се подчини на определените цени, не даде никак или даде неверни сведения за храните, които притежава, или не изпълни разпорежданията на комитета за обществена предвидливост, наказва се с глоба до 1000 л. и храните, укрити или продадени с по-висока цена се конфискуват в полза на съкровището. Наложената глоба от общинските власти, като органи на комитета за обществена предвидливост, не може да се обжалва пред никаква съдебна и административна инстанция. Глобата може да се изменя само от комитета, ако постъпи за това молба в двенеделен срок от съобщение постановлението за глобата. Когато конфискацията е извършена от общините, лицата могат да се потъжат пред комитета. Решението на комитета не подлежи на никакво обжалване и се изпълнява от финансовите пристави по реда за събиране на данъците.
Чл. 15. Законът за определяне продажната цена на съестните и други продукти от първа необходимост от 8 август 1914 год. се отменява само в ония постановления, които противоречат на настоящия закон.
Източник: Стопански грижи и обществена предвидливост. Закони, правилници и др. наредби. Отд. 1: Общи нареждания. София: ДСГОП, 1917, 6-9.
