Закон за реквизиция, 1893 г.

Закон за реквизиция

(Утвърден с указ от 20-и декемврий 1893 г. под № 99 и обнародван в „Държавен Вестник“ брой 40 от 23 февруарий 1894 г.).

1. Във време на война или при обща и частична мобилизация на войските, както и при съсредоточаване на войски, правителството може да набавя необходимите за войската предмети по реквизиционен начин.

2. Предметите, които правителството има право да реквизира се подразделят на следните категории:

а) премети за храна: жито, брашно, хляб, сухари зеленчук, масло, сол, ориз, месо или добитък за клане, вино, ракия и пр.

б) предмети за храна на конете и други добитъци: сено, слама, ячмик, овес, ярма, трици и пр.;

в) предмети за отопление и осветление: дърва, въглища, свещи, газ и пр.;

г) предмети за облекло: сукна, платна, шаеци, аби, кожи, ботуши и пр.;

д) коне, мулета, волове, биволи, магарета и пр.;

е) предмети за превозване: кола от всякакъв вид, файтони и пр., заедно с необходимите упряжи, железници, параходи, кораби, лодки и пр.

ж) помещения за живеене на войската и за складове: къщи, магазини, хамбари, болници и пр.;

з) разни материали и машини, от които войската може да има случайна нужда, и

и) работата на дърводелци, железари, колари, зидари, хлебари и пр. работници, от които войската би имала нужда.

Забележка I. Заедно с предметите, изброени в чл. 2, се реквизират (ако има нужда) и всички съдове (торби, чували, сандъци, бъчви и пр.). Същите съдове могат да се реквизират и отделно от предметите.

Забележка II. (Нова: Закон от 19 март 1912 г.). Министерството на Войната има право през време на армейските маневри в мирно време да взема по реквизиция нуждното число коне, волове и кола, които по мобилизационните планове се числят да бъдат взети през време на мобилизация за военно време.

На стопаните на взетите през това време по реквизиция коне, волове и кола се плаща на ден: за един кон по 3 лева, за един вол по 2 лева и за една кола (конска или волска) по 2 лева в брой.

3. Не може да се реквизират предмети, които по съществующите наредби не съставляват потребност на войската.

4. При реквизирането се оставят всекиму необходимите за живеене и работение: храна, облекло, къщни съдове и работен или впрегатен добитък и нуждните според занятието му инструменти.

5. Реквизицията в Царството, вън от района на военните действия, е административна, т.е. извършва се от специални органи. В района на военните действия реквизицията може да бъде административна и военна. Военната реквизиция се налага само по заповед на главнокомандующия.

6. Извършването на реквизицията се възлага на реквизиционните комисии, които се учредяват още от мирно време. Тези комисии са: а) Главна Реквизиционна – за цялото Царство; б) по една окръжна реквизиционна комисия – за всяко административно окръжие, и в) по една околийска – за всяка околия.

Забележка: Градове с повече от 4000 жители, които не са околийски центрове съставляват една градска комисия, подчинена на околийската комисия.

Съставът на реквизиционните комисии и тяхната деятелност в мирно и военно време се определят в особен правилник, Височайше утвърден.

7. Реквизицията се произвежда от реквизиционни комисии. Всички правителствени и общински органи са длъжни да указват пълно съдействие на реквизиционните комисии.

8. Всичките предмети, които се реквизират, се оценяват по действителната им стойност, като за ръководство се приемат ценоразписите, които ежегодно се публикуват от Министерството на Търговията. Оценката се извършва по особен правилник, одобрен от Министерския съвет.

9. За всеки реквизиран предмет се издава квитанция по образеца, установен в правилника.

10. Всички реквизирани предмети се изплащат изработен от Министерския съвет, Височайше одобрен, в брой или в държавни лихвоносни бонове.

11. Реквизицията се почва от деня на обявяването на мобилизацията и се прекратява с Височайша заповед.

12. Който не иска да даде неща или откаже да извърши действията, наложени му въз основание на настоящия закон от реквизиционните власти, наказва се с глоба от 25 до 100 лева и реквизиционните неща се вземат.

Ако отказването се съпровожда и със съпротивление и става в места, обявени във военно положение, виновниците се предават на военните съдилища и се съдят по военните закони за противодействие на властта.

13. Който укрие принадлежащите нему предмети, или пък предмети, останали в негово владение и разпореждане, подлежащи на реквизиция, наказва се с тъмничен затвор до една година и глоба до 5000 л.

Претърсването и изземването стават в градовете по общите нареждания за Закона за углавното съдопроизводство, а в селата от комисия, в състав: кметът и двама съветници.

На откривателите се дава 10% от наложената и събрана глоба.

14. Който се откаже да даде сведения за предметите, подлежащи на реквизиция, или да даде неверни сведения за тези предмети, наказва се с глоба от 5 до 25 лева.

15. Всички лица, които служат в реквизционнните учреждения, за престъпления по възложената им служба, както и за злоупотребление на реквизираните предмети, се съдят по военните закони.

16. Лица, които не подлежат към състава на реквизционните учреждения, злоупотребляват реквизиционни предмети, наказват се според съществующите закони, като злоупотребители на държавен имот.

Източник: Закон за реквизицията и Правилници за приложението му. С., 1916.