Закон за престъпните деяния против особата на Негово Височество Княза и членовете на неговото семейство, 1894 г.
Изпратено от admin on Ср., 30/03/2016 - 12:10
ЗАКОН
за
престъпните деяния
против
ОСОБАТА НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО КНЯЗЪТ
и
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КНЯЖЕСКОТО СЕМЕЙСТВО
Настоящия закон е гласуван и приет от VIII-то Обикновено Народно Събрание, в първата му редовна сесия, от 17-й и 18-й Декемврий 1894 год. и утвърден от НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО с указ под № 583 от 19-й Декемврий 1894 год., обнародван в „Държавен Вестник,” брой 278 от 23-й Декемврий същата година.
Закон
за престъпните деяния против Особата на НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО Князът и членовете от Княжеското Семейство.
Чл. 1. Лицето на Княза е священно и неприкосновенно (чл. 8 от Конституцията).
Чл. 2. Който предумишленно или умишленно убие Държавния Глава, както и някого от членовете на семейството МУ, наказва се със смърт.
Със същото наказание се наказват и ония, които предадат на неприятеля Князът или Престолонаследника.
Със същото наказание се наказват и съучастниците.
Който предумишленно или умишленно се опита да убие Държавния Глава, както и някого от членовете на семейството МУ, но по независящи от него причини несполучи, наказва се със затвор на вечни окови.
Чл. 3. Който прави приготовителни действия, с цел да лиши от живота Князът, както и някого от членовете на Княжеското Семейство, но не ги тури в испълнение, наказва се със затвор в окови до десет години.
Чл. 4. Ако предвиденото в чл. 3 злодеяние е извършено по предварително съставено за тая цел съзаклятие или заговор от няколко лица в качество на съучастници или съзаклятници, – то всичките тия лица се наказват със затвор в окови до петнадесет години.
Чл. 5. Който отнима личната свобода на Княза или Престолонаследника чрез насилие или заплашвание, а също тъй, който препятствува на Държавния Глава да упражнява владетелческите си права, предвидени в Конституцията, наказва се със затвор от пет до петнадесет години.
Чл. 6. Който съзнателно повреди здравието на Държавния Глава или Престолонаследника; или ГИ направи неспособни да владеят; или измени насилственно Династията или редът за законното престолонаследие, определен в Конституцията, наказва се със затвор в окови до десет години.
Чл. 7. Който проповядва или възбужда населението към измяна и неповиновение на Държавния Глава, публично – било писменно, било устно, било чрез распространявание на разни съчинения, ликове, или други печатни произведения, наказва се със затвор в окови до десет години.
Ако ли проповедта или възбужданието не подействуват, в такъв случай се наказва със затвор до три години.
Чл. 8. Който оскърби с действие Държавния Глава или някого от членовете на Княжеското Семейство, наказва се със затвор до пет години.
Чл. 9. За исказано публично с думи, или чрез печата, или с друго някое действие, намерение, – за да се лиши от живота Княза, както и друг някой от членовете на Княжеското Семейство, виновните за това се наказват със затвор до пет години.
Чл. 10. Който, по какъв и да е начин, чрез печата, чрез издавание или пръскание ликове, напада и докача Княза или урони Неговото достолепие или на някой член от Семейството МУ, или ГИ изложи на присмех или презрение или подигравки, наказва се със затвор до три години.
Чл. 11. Който, по какъв ида е начин или чрез печата, оскърби Княза или някого от членовете на Княжеското Семейство, наказва се със затвор до две години.
Който задочно оскърби или някого от членовете на Княжеското Семейство, на публично място или в присъствието на няколко лица, наказва се със затвор до една година.
Ако обаче оскърблението е извършено лично с дума или писмо, виновния се наказва със затвор до две години.
Забележка. Ако се докаже, че означеното в тоя член престъпление е извършено в нетрезвенно състояние, ти виновните се наказват с тъмничен затвор до три месеци.
Чл. 12. Който чрез печата или по друг някакъв начин клевети Княза или някого от Семейството МУ, наказва се със затвор до три години.
Чл. 13. Всяка влязла в законна сила присъда, издадена срещу един вестник или списание, за престъпления, предвидени в чл. чл. 9, 10 и 11 от тоя закон, се обнародва в най-близския брой на вестника или списанието и то на първата страница и с обикновенните за тая страница букви.
За отказвание да се обнародва присъдата, издателя се наказва с глоба до петстотин лева. Независимо от това, съдът може да постанови щото присъдата да се обнародва и в други вестници и разноските да бъдат за сметка на осъдените.
В случай, че изданието е спряло, то виновните са длъжни да напечатат присъдата в друго издание на свои разноски; в противен случай глобяват се до петстотин лева.
Чл. 14. Препечатванието от други издания, а също тъй и печатните преводи са наказуеми, като самостоятелни деяние, стига препечатаното или преведеното да съдържа престъпления, предвидени в тоя закон.
Чл. 15. Ако за едно или няколко престъпни деяния е вече осъдено едно лице с присъда влязла в законна сила и се окаже, че подлежи на наказание и за друго престъпно деяние, извършено преди да почне испълнението на първата присъда, в такъв случай, се наказва с максимума от предвиденото в закона, за тоя род престъпления, наказание.
Чл. 16. Осъдените за престъпления, предвидени в чл. чл. от 3 – 7 на настоящия закон, се лишават, след като истърпят наложеното им наказание, от гражданските си и политически права в продължение от една до пет години.
Чл. 17. Издирванието на виновните, обвиняеми в извършвание на престъпления, предвидени в настоящия закон, става по правила, предвидени в общите процесуални постановления.
Чл. 18. С настоящия закон се отменява „Закона за престъпните деяния против Особата на НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО Князът” от 4 май 1883 година.
Източник: Закон за престъпните деяния против Особата на НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО Князът и членовете от Княжеското Семейство. София: Държавна печатница, 1894.
