Радой Ралин за преди и след „дядо“ Тошо

Преди 1989 г.:
Дядо Тошо, дядо Тошо
ти ни управлява лошо.
Взе дъската да ти хлопа –
станахме за смях в Европа,
а априлската ти линия
цял народ сега проклина я.
С твойте томове дебели,
пълни с врели-некипели
уж бе рекъл, че ще влизаме
утре сутрин в комунизъма.
Излъга ни със съблазни,
а кесиите ни празни.
Вместо пълни магазини –
пълно с шефски лимузини.
Вместо за децата дрешки –
само пленуми и грешки,
та да скриеш с решения
свойте тежки престъпления.
Само някой да ти гъкне
от поста той ще хвръкне.
Само правда да се чуе,
гдето мит наглуе
и правата на човека …
нека пръст да им е лека.
Писал се човек народен,
но за народа си негоден.
Нито виждаш, нито чуваш,
а решил си да векуваш
подсилена охрана
ту във Банкя, ту в Бояна.
Учило и недоучило –
за истоерията – чучело.
Що не каза от амвона
колко получаваш бона?!
С колко долара в Швейцария
си грабил ти България?!
С колко думи многозначни
купи хора безгръбначни!
Колко верни кожодери
станаха милионери?!
Колко ни излезе скъпо
твоето момченце тъпо?!
И с какво горката нация
тъпче вашата фондация?!
Не за твоята охрана
мряха смели партизани.
Не, за да е лев кафето
сме създали ОФ-то.
Не за твойта асамблея
лежи ОНЯ в мавзолея.
Не да храним протежета
правихме ТКЗС-та.
Не за министерски вили
цял народ е впрегнал сили.
Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо.
Ти съсипа ни земята
и идеята ни свята.
И дошло ни е до гуша
затова сега послушай!
Току тръгвай си от Правец
дето без бръшлян и здравец
на баща ти посред двора
те очаква прокурора.
А милицията на теб покорна
от днес ще стане пак народна.

След 1989 г.:
Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо,
Но каква след теб настана
майката ни – разкатана.
Вместо пълна демокрация
пак е пълно с бюрокрация.
… Пълни са ни магазините,
пълни са и лимузините,
пълно с хиляди съблазни,
но джобовете – пак празни.
Уж дъската ни не хлопа –
пак сме си за смях в Европа.
Пак управниците днешни
ни са криви, ни са грешни.
Обещаваха: “България
ще е новата Швейцария!”
Но не казват от амвона,
колко получават бона.
Пак с усилена охрана
ту са в Банкя, ту в Бояна,
пак със суми многозначни
си купуват безгръбначни.
Пак за министерски вили
цял народ напряга сили,
колко върли кожодери
пак са си милионери.
Пак във зоните секретни
зимни хижи, хижи летни,
като бели гълъбици
все от нашите парици.
На оградите изправени
надписи стоят поставени,
че при всякакво движение,
стрелят без предупреждение.
Няма само Асамблея,
няма го и Мавзолея,
но за новите фондации,
пак се труди цяла нация.
Нямаме си вече мини,
някой бързо ги зарина,
И за сделката изгодна
тлъста хапка някой бодна.
Где е нашето богатство? –
пак си пита наш’то папство.
Пак продадено в чужбина!
В чужди каси пак премина!
Де са ни сега хотелите,
де заводите, де резервите?
Борд до борд и все с роднини –
що да ходят във чужбина? –
като с долари в Швейцария,
пак ограбват си България.
А народът гладен, беден –
той кому ли е потребен?
Само данъчните власти
го залъгват с празни ясли.
Леят пак в калъпи нови
стари данъчни окови.
Който имаше преди,
той и днес се нареди.
НАТО още не видели,
пак конците сме оплели −
Армия по бели гащи
демонстрира яки плещи
с коридори и канали −
нас пак кучета ни яли.
Ей я близката чужбина,
кой ли вече не замина!
Уж, ще ходиме в Европа,
а опело пее попът,
че след някоя година
вече няма да ни има –
младите ще са заминали,
старите − ще се споминали!
Нацията от преди −
НЕЯ − Бог да я прости!

Забележка: стиховете се приписват на големия творец, дисидент и някогашен антифашист Радой Ралин

Благодарности: д-р М. Вълков