Протестно изложение от Централната консистория на евреите в България до председателя на Народното събрание във връзка със загиването на 200 души български евреи при корабокрушение в Бяло море, 15 декември 1940 г.

 

Протестно изложение от Централната консистория на евреите в България до председателя на Народното събрание във връзка със загиването на 200 души български евреи при корабокрушение в Бяло море

15 декември 1940 г.

            Уважаеми господин Председателю,

            Едно съобщение на агенция „Стефани“ от 12 того ни донесе потресающата вест за трагичната кончина на около 200 дшуи евреи, от които около 70 деца, потънали в бездните на Мраморно море.

            Една голяма, небивала трагедия е сполетяла българското еврейство. Повече от 200 къщи са почернени завинаги. Майки и бащи, роднини и близки оплакват свидни чеда и свои. Няма семейство в София, което пряко или косвено да не е засегнато.

            Касае се за една гемия, тръгнала от Варна на 3 того с около 350 души, на път за Палестина.

            Повечето от тия емигранти за родени в България и са български поданици. А имало и една част български евреи, чужди поданици, които е трябвало на всяка цена и при всички рискове да напуснат страната поради предстоящото им изгонване.

            По наши най-положителни сведения голяма част от загиналите български евреи са отпътували главно поради опасения, предизвикани от проектирания Закон за защита на нацията.

            Както сме имали чест и друг път да изтъкнем пред Вас, въпросният закон е причинил голям и основателен страх за утрешния ден. Маса работници и служащи ще бъдат изхвърлени на улицата, училища и университети се затварят за младежта. Участието в стопанския живот се ограничава до минимум. Неизвестността за утрешния ден е пълна. Мнозина евреи с основателен страх си задават въпроса, дали тоя закон независимо от големите ограничения и унижения, които той носи, няма да бъде последван и от други подобни. Младежта особено не вижда никаква възможност за препитание и надежда за утрешния ден. Тоя страх пред бъдещето, причинен от закона, е бил особено засилен от пропагандата на българските радиопредавания.

            Водими от такива чувства, нещастниците са тръгнали при невъзможни условия на път, с пълното съзнание, че отиват към смъртта, която те са смятали, че могат да предпочетат пред униженията и неизвестностите на утрешния ден.

            Ние изпълняваме само един дълг, когато Ви донасяме всичко това, дълг не само на евреи, които са поставени да ръководят съдбините на българското еврейство, но и на български граждани.

            Ние изпълняваме своя дълг и пред зиналите гробове на 200 нещастни евреи, повечето български граждани с надежда, че изнесеното от нас ще бъде правилно оценено от Вас.

С почит:

Председател: [п] Й. Герон

Гл. секретар: [п. не се чете]

[Резолюция] „Г-н докладчика на парламентарната комисия по М-ството [на] вътрешните работи и народното здраве. 17.XII.1940 г. Логофетов.“

ЦДИА, г. 173, оп. 6, а.е. 1087, л. 220. Оригинал.

 

Източник: Борбата на българския народ за защита и спасение на евреите в България през Втората световна война (Док. и материали). Коен, Давид ; Добриянов, Тодор ; Манафова, Райна ; Стоян Танев (съст.). Божинов, Воин ; Астурков, Йосиф ; Добриянов, Тодор ; Коен, Давид ; Рачев, Стоян ; Манафова, Райна (ред.). С. 1978, с.83-4