Писмо от Семах Йомтов до Аврам Асса, 1939 г.

Скъпи г-н Аврам Асса,

Преди всичко предполагам, че ще те заинтересува, кой е авторът на това писмо и затова съм сигурен, че преди да започнеш да четеш, ти ще отидеш в края на писмото, за да видиш, кой го е подписал.

Сега, когато вече знаеш, кой си е спомнил за теб, ще ти кажа и за какво става въпрос.

Надявам се, че моето писмо те хваща в перфектно здраве и със здрави нерви, които един евреин тези дни трябва да притежава предвид съдбата, която понастоящем ни сполетя.

Повече от една година търся да се информирам за твоето местонахождение, но при толкова много познати, които имаш в София, нито един не можа да ми даде твоя адрес. Слава Богу в Пловдив твой познат можа да ме упъти правилно и да ми каже къде си.

Сега се възползвам от възможността, да ти дам една ангария, както казват тук на работата.

За теб няма да бъде голямо усилие, но ако можеш да си ми полезен, удоволствието за мен ще бъде много голямо.

Моят син вече от 5 години се намира в Палестина. Ти вече един път си имал възможността да го срещнеш в Тел Авив и той ми писа за теб. Искам ти кажа, че ти би трябвало вече да го познаваш. Сега ще ти обясня проблема, за да опознаеш неговото пътуване и биография.

Той достигна Палестина след като би пътя от Бургас до Хайфа само три пъти и на четвъртия път успя. Какво му струваше на бащата като пари, ядове и нерви, въобще не си струва да ти казвам. Там в автобуса се среща с една група от истанбулски евреи, които се връщат от едно от своите пътувания до Палестина. Те го приемат и го вземат със себе си в Раанана, където работи три години: малко на полето, след това в строителството, където се занимава с обща работа, плочкаджийство и зидария. Малко по-късно, когато нещата се успокояват, и преди да бъде абсолютно свободен по улиците и да бъде поет от организациите, той тръгна да търси дъщеря ми. Благодарение на способностите си да контактува, той намира връзки, за да започне да работи в компания за химически продукти в „Ям-Амелах“. Там е пренасял помпите, работил е с динамо и дизелови мотори и след това отива в морето, хвърляйки се в моряшкия занаят. Изкарва си стажа като кормчия, огняр на параход, който обикаля крайбрежието по тези земи. Като цяло всичко това е печелившо и благодарение на тези способности да работи здраво на такава подвижна работа, досега не е останал без хич. Въпреки това едно нещо го притеснява – състоянието на неговата легализация. Много като него преди време още получиха сертификат. Тъй като не движи със сефардските евреи, няма кой да му направи услуга и да му помогне за легализацията. Дори, когато е започвал работа в химическата компания, не е дал постоянен адрес, поради което не е вписан в официалните книги и всеки път трябва да минава през „Черния вход“. Той ми казва, че в момента, в който се види с документ за гражданство в ръцете, ще се успокои и затова ми заръча да те помоля дали можеш да му помогнеш да получи тези документи. Ако тези формалности струват някакви пари, той би могъл да даде на човека, който ще изпълни мисията, необходимите средства. Аз знам, че ти можеш да ми отговориш, че не е голяма беда, да живееш без регистрация в Палестина и че като него има много други, които продължават да живеят без документи в ръката. Само че ние не знаем докога нашият протектор ще продължава да търпи в „своята земя“  подобни неуредици и дали един ден няма да са други тези, които ще диктуват. За всеки случай той се обажда навреме да си оправи нещата, за да не се налага да страда от някакви изненади. Така че един ден ако бъдат изгонени от Палестина, да не им се налага да се хвърлят в морето! Ако въпреки всичко толкова много хора предпочитат да напуснат родните си места и да търсят подслон в една тероризирана Палестина, може да си представиш какво преживяват! Всичко, което направиш за младежа, ще бъде направено и за неговите родители. Забравих да ти кажа, че той е добър легионер, добре познат в организациите и абсолютно отдаден на еврейската кауза младеж. Вие, водачите, обществениците, имате нужда от подобни младежи за делото и той е изцяло на твое разположение, за да може да бъде един ден сред опълченците на Палестина и декориран с медали, ако даде Бог, беловлас да марширува на парад с еврейската армия. Според българските опълченци такъв ден ще дойде ли? Кой знае? В „Ашофар“ намерих информация относно сертификатите и начина им на разпределяне. Не минават ли през вашите ръце? Там казват че една партида ще бъдат дадени на тези, които имат стабилен доход от четири лири месечно, доход какъвто той има. Друга част от сто сертификата са на разположение на работещите в еврейската организация. Младежът е и работник и покрива изискванията за доход от четири лири и би могъл да получи сертификата, но най-важното е да знаеш, че той е легионер със здрави мишци на 24 години, жизнерадостен, мускулест и има всичко, от което се нуждае един еврейски войник. Облечи го с една еврейска униформа, дай му патрони и той, а и ние тук, ще бъдем по-спокойни и по-доволни. Така, когато един ден детето ни носи пагоните на униформата си,  това ще ни успокои и обнадежди за дните, които ни предстоят да преживеем.

Вече те ангажирах с това така дълго писмо. Извинявай за главоболието. Като отплата за удовлетворението, което очаквам да ми донесеш, ще ти пратя още един работник със здрави ръце.

Скъпи Асса! Позволи ми да те попитам как живееш. Климатът донесе ли ти покой или продължаваш да се мъчиш? Аз се мъчих пет години със здравето след като закрих бизнеса и всъщност изядох спестяванията и дадох каквото можах на сина за неговото пътуване. Със „Старата“ платихме за всичките си прегрешения и сега работя като счетоводител във фабриката на г-н Генев, племенника на аптекаря. Генев ми плаща за всичко – счетоводство, пътувания, клиенти – всичко – 2000 лв., вместо 9000 лв., които изкарвах по-рано!

Тук дори по стените на къщите ни някакви лица пишеха „Българи! Вън евреите. България без евреи.“ Ако отидеш в банката, в учреждение, ако спреш някой и искаш да платиш за услуга, а не ти да искаш да ти платят на теб за някаква услуга, там винаги се намира някой на гишетата, който да повдигне еврейския въпрос и да каже без да се бави:

„Ние ще ви дадем да разберете, чакайте още малко, ще видите вие, очите ще ви изкараме“.

Това беше всичко. Извинявай за безпокойството. Изпращам ти поздрави от все сърце, пожелавам ти пожелавам крепко здраве и всичко най-добро, почивка, успех и благопожелания.

София 23 април 1939                                                                                                              [Подпис]

Йомтов Семах

Ул. „Червена стена“

София – VII

Превод от ладино: Андрей Лунин, Димитър Григоров

Източник: 37-38 ,222 מספר תיק, ארכיון בנימין ארדיתי ,P 37 ,ארכיון יד ושם