Из дневника на Никола Мушанов [за 1943 г.]

7, 8, 9 март 1943 г.

„У нас нови преследвания срещу евреите. Голяма паника. Говори се, че щели да ги изселват в Полша. Мнозина идваха при мене за помощ – да им помогна да се изселят. Не мога да им бъда полезен. Една тайфа от посредници за визи и паспорти са ги ограбили. Вземали им по 500 хиляди лева. Глутница от лакоми и кръвожадни люде. Никога не съм вярвал, че България може да изпадне в такова долно и мизерно положение. Рибата се вмирисва откъм главата!...“[1]

12 март 1943 г.

„Румъните са издали декрет, с който се намаляват, смекчават мерките срещу евреите. „По-добре късно, отколкото никога“. И те започнаха да се свестяват“[2].

20 март 1943 г.

Следобед при мен бе Стойчо, който ми съобщи, че между Филов и Пешев бил настъпил сериозен конфликт. Пешев бил поднесъл на Филов заявлението, подписано от 44 народни представители, между които и А. Цанков, Кожухаров […], с което се осъждат жестоките мерки срещу еврейството и искане да се смекчат. Филов бил извън себе си. Той заявил, че в 24 ча [са] трябва подписавшите да си оттеглят подписите, иначе той щял да действа енергично. Вечерта срещам Пешев, п[од]председ[ател], в „Юниън Клуб“. Той ми казва, че е истина и ми допълня, че навярно с него ще искат да постъпят както с Логофетов. Аз му дадох кураж по никакъв начин да не си подава оставката. „Дилов ще се злепостави повече, отколкото ще злепостави Вас“. Той допуска, че може би няколко души ще си оттеглят подписите, но че той в никакъв случай няма да си подава оставката. Изказа и учудването си, и огорчението си от постъпката на Филов. Но най-чудното за мене бе, че Филов казал: „Ние имаме конвенция с Германия да им предадем 20 хиляди евреи. От Беломорието и Македония има около 17 000 и други 3000 трябва да вземем от България“. Да се предават за смърт човешки същества от страна на България? Кой си ти, бе Филов, който унищожаваш всички човешки добродетели на българина и ставаш палач? Аз не знаех тоя факт, когато в петък говорих в Камарата. Но ще ми се предостави случай да заклеймя с позора управнищи[те], които са загубили най-елементарните чувства на човечност и унищожават ценностите на цял народ[3].

22 март 1943 г.

[…]

У нас има възбуждение относно евакуирането на евреите от Беломорието и Македония в Полша. Големи страдания преживяват евреите. В Скопие имало умрели и самоубили се. В София тревогата между им е страшна. Около 44 души народни представители от болшинството, включая А. Цанков и Кожухаров, са подписали едно съобщение до министър-председателя, в което изказват мнение да се смекчат взетите срещу евреите мерки. В петък вечерта, след моята реч това заявление било депозирано на Филов. Той бил извън себе си. Съобщил, че всеки подписал трябва писмено да оттегли подписа си. Заканил се, че ще бламират Пешев, п[од]председателя на Камарата, когото счита за инициатор на протеста. Филов бил казал, че сме имали конвенция за германците да изселим от България 21 хиляди евреи: 14 хиляди от новите земи и 7 хиляди от българските.

23 март 1943 г.

[…]

Днес било започнато изпращането на евреите от новите земи за Лом, отдето със шлепове щяли да пътуват по Дунава за Румъния[4].

[…]

25 март 1943 г.

Болшинството има заседание по случката с Пешев. Правителството поставило въпроса за доверие. Болшинството му го гласувало единодушно. Председателят подложил въпроса за изказване недоверие на Пешев. Гласували 65 против Пешев, 33 за Пешев, 14 души се въздържали, а десетина не присъствали, между които по-важни от болшинството: п[од]председателят Кьосеиванов, Сотир Янев, Серафим Георгиев и други.

Причината за недоверието на Пешев била, че Пешев заедно с 44 души народни представители, от които двама са А. Цанков и Т. Кожухаров, били подписали писмо до Филов, в което се изказвало доверие на правителството, молило се правителството да смекчат мерките, които се вземат срещу евреите като жестоки и безчовечни. Ние, опозицията, не подписахме това заявление, защото и самите депутати не ни поканиха, за да не се даде вид, че опозицията е инициаторка и иска да пакости на правителството.

[…]

26 март 1943 г.

На дневен ред, определен снощи от събранието, първа точка е изказване недоверие на Пешев. Още вечера следобяд такова предложение направил Атанас Попов, подписано от нужното число депутати. Като видяхме дневния ред, отидохме преди заседанието при председ[ателя] Калфов, за да се запишем да говорим. Калфов каза на мене, както и на другите, че взема акт. И на други казал същото. Носеше се слух обаче, че думата няма да ни се даде. Откри се заседанието. Мина се на дневен ред и набърже чете се предложението, което нито се напечата, нито се раздаде на народното представителство. Председателят вика болшинство. Ние хлопаме по банките, искаме думата. Иска я и Пешев. Не се даде и нему. Голям шум и протести, но председателят мина на втора точка от дневния ред […].

По този въпрос на Пешев се проявиха много безхарактерности и падения. П[од] – предс[едателят] Кьосеиванов, който е подписал заявлението заедно с Пешев, избягал от събранието, когато се гласувало против Пешев. И в Народното събрание той не присъства. Също избягаха Серафим Георгиев и Янев. Аз съм присъствал в много събрания, при разпалвания на партизански страсти, но да не се даде [думата] на народен представител, да се разисква нерздадено предложение, да не се [даде] думата на обвиняемия – не е бивало. „Новото време“ се опозори заедно с един недстоен председател като Калфов. То бе много атакуван. А председателят на Академията на науките Филов стои като пиян, безчувствен и тъп.

Изглежда, че по „екзекутирането“ на Пешев има пръст и „от горе“. Атанас Попо е от антуража на „княз“ Севов. Аз съм доволен от този инцидент. За света ще е известно, че голяма част от Народ[ното] представител[ство] не е солидаризирано с безчовечното третиране на еврейските семейства, които се екстрадират. И днес, когато Румъния изменя законите против еврейството в по-благоприятен смисъл, когато в Унгария ги толерират, в Италия се отнасят благосклонно, добре е че и у нас се вдигнаха гласове за защита на човещина и справедливост[5].