IN MEMORIAM

Тъжна вест на днешния празник. 

Почина старши научният сътрудник към Института по славяноведение на Руската академия на науките Андрей Леонидович Шемякин. Той беше блестящ учен и прекрасен човек, за когото историята бе смисъл на живота.

Андрей Леонидович беше доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Отдела по история на славянските народи в периода на световните войни; работеше в Института по славяноведение от 1989 г.

Андрей Шемякин е роден на 1 май 1960 г. в град Тула. През 1986 г. завършва Историческия факултет на МГУ. През 1986–1989 г. е аспирант в същия университет. През 1990 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Образование Радикальной партии в Сербии в 1881–1883 годах“. През 1998 г. в Института по славяноведение защитава в качеството на докторска дисертация монографията „Идеология Николы Пашича. Формирование и эволюция (1868–1891)“. Специалист по историята на Сърбия и Балканите през Новото време, а също изследва и руско-сръбските връзки и отношения.

В кръга на интересите на Андрей Шемякин влизаше историята на Първата световна война. Активно изучаваше модернизационните процеси в балканските страни, бидейки един от ръководителите на проекта „Человек на Балканах в процессе модернизации“. В рамките на този проект през 2002–2011 г. излязоха шест тематични сборника. Отговорен редактор на редица монографии и сборници. Автор на раздели в значими колективни трудове като: Европейское социалистическое движение. 1914–1917. Разрубить или развязать узлы. Москва, 1994; На путях к Югославии: за и против. Очерки истории национальных идеологий югославянских народов (конец XVIII – начало XX в.). Москва, 1997; История Балкан. Век восемнадцатый. Москва, 2004; Югославия в XX веке. Очерки политической истории. Москва, 2011.

Поклон пред паметта му!