Предложение от Централното статистическо управление на Министерския съвет до ЦК на БКП относно определяне националността при предстоящото преброяване на населението. София, 25 август 1956 г.

Предложение от Централното статистическо управление на Министерския съвет до ЦК на БКП относно определяне националността при предстоящото преброяване на населението[1]

София, 25 август 1956 г.

            Тъй като при провеждането на окръжните и околийските конференции по преброяването на населението и жилищния фонд на някои места се направи възражение срещу даваната свобода на лицата сами да определят своята националност, предлагаме да бъде обсъдено становището на Централното статистическо управление по този въпрос.

            В инструкцията за попълване на преброителната карта са дадени обяснения, че в отговор на въпроса за националност трябва да се записва тази националност (народност), към която сам се причислява разпитваният, като същевременно е казано, че не трябва да се смесва националността с религията. Така, лицата от мохамеданско вероизповедание невинаги са турци (например българо-мохамеданите). Казано е също така, че при настоящото преброяване на населението гражданите на страната няма да бъдат разпитвани за вероизповеданието, което имат. Лицата, които посочат, обаче, като своя националност „българо-мохамедани”, ще се запишат като такива.

            Освен това, на провежданите окръжни и околийски конференции също е обявено, че религията не определя националността на лицата и българо-мохамеданите, независимо от това, че по вероизповедание са мохамедани, по националност не са турци, а са българи. Но с оглед на специалната политика, която правителството провежда за ликвидиране на изостаналостта на този слой от нашия народ, представлява интерес да се знае точно техния брой и затова в отговор на въпроса за националността трябва да се записва „българо-мохамедани”.

            На редица конференции се постави и въпроса за циганите, част от които главно тези, които изповядват християнската вяра, ще искат да се запишат като българи, а друга част – тези, които имат мохамеданско вероизповедание, ще се запишат като турци.

            От нашите делегати са дадени обяснения, че въпросът за националността е въпрос на самосъзнание и всяко лице само трябва да определи своята националност. На циганите, които не искат да се запишат като такива, трябва да се обясни, че нашата народнодемократична държава уважава тяхната народност и няма никакво лошо отношение към нея, каквото е съществувало в миналото. Ако те обаче настояват, че са българи, трябва да се запишат като такива. Ако кажат, че са турци, трябва да им се обясни, че независимо от това, че по вероизповедание са мохамедани, те по народност не са турци, а цигани и трябва да се записват като такива.

            Поставен беше и такъв въпрос: Ако в едно и също семейство бащата иска да се запише като македонец, а синът – като българин, как трябва да се постъпи. Давани са обяснения, че въпросът за националността не е биологически въпрос и може бащата да бъде записан като македонец, а синът – като българин.

            Моля, становището на Централното статистическо управление по този въпрос да бъде обсъдено и да се определи правилно ли е то или не.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА ЦЕНТРАЛНОТО СТАТИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ: (п)

(Евг. Матеев)

Източник: Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том III (1953–1956). С., 2018, 592-593.