Правилник за подпомагане на нуждаещите се войнишки семейства по време на мобилизация и война, София, 7 декември 1915 г.
ПРАВИЛНИК ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА НУЖДАЕЩИТЕ СЕ ВОЙНИШКИ СЕМЕЙСТВА ПО ВРЕМЕ НА МОБИЛИЗАЦИЯ И ВОЙНА
София, 7 декември 1915 г.
I. Общи положения и размер на помощите
Чл. 1. Семействата на войниците, които са повикани под знаменател по случай на мобилизацията, получават подкрепа от държавата за своята издръжка, съгласно наредбите на настоящия правилник.
Чл. 2. С право на подкрепа от държавата се ползува: всяко войнишко семейство (чл. 1), състоящо се от законната съпруга и децата, ненавършили 15 години, на повикания или доброволно явилия се под знамената войник, а тъй също и от неговите баща или майка, баба или дядо, баща или майка на неговата законна съпруга, братя и сестри, ако тези роднини са били издържани от него до мобилизацията.
Чл. 3. Размерът на подкрепата е по 25 ст. на член от семейството; тя обаче в никой случай не може да бъде повече от 1 лев дневно за цяло семейство (чл. 2). Помощта се дава на войнишки семейства, които са останали без никакъв приход и средства, както и на такива, които, макар и да имат доход, но нямат достатъчно за издръжката си.
Чл. 4. Раздаването на тези помощи започва от 1.X.1915 година и свършва един месец след деня на мобилизацията.
Чл. 5. Изменен. Помощта се дава в пари, а със съгласието на Централния Комитет – в случай на належаща нужда – и в натура.
II. Организация на помощите
Чл. 6. С грижата за определяне и раздаване на помощите между семействата на повиканите под знамената войници се натоварват особени комитети, наречени „комитети за подпомагане на войнишките семейства“. Тези комитети са: централен и общински.
Чл. 7. Централният комитет се състои от 8 членове, назначени от Министра на Вътрешните Работи и Народното Здраве и един представител на министра на финансите.
Чл. 8. Общинските комитети са предназначени да се грижат в района на селските и градските общини. Те се състоят – в селските общини – от кмета или мировия съдия, ако такъв има, за председател, от секретар-бирника, за касиер и то свещеника, които избират и назначават измежду учителския персонал и гражданството още трима допълнителни членове, в градските или по-големите селски центрове, председател е мировият съдия, а касиер е секретар-бирникът или градския бирник.
В градовете с население повече от 20 000 жители се учредяват, според нуждата, по няколко участъкови комитети, които се обединяват в един централен комитет…
Чл. 11. Независимо от помощите, които държавата дава на войнишките семейства, градските и селските общини са длъжни през време на мобилизацията или войната да се грижат от своя страна за безработното и бедното население на своята община.
Тази грижа трябва да се изразява:
1. В даване работа на безработните граждани и гражданки, чрез доставки на разни платени работи;
2. Чрез временни или постоянни помощи на бедните, незасегнати от мобилизацията семейства, изразени в предмети в предмети от първа необходимост.
Източник: Държавен вестник, № 54, 8 март 1916 г.