Донесение от запасния поручик Петров до командира на 4-а рота от Допълващия македонски полк относно положението в Паланечко, Македония, 28 март 1918 г.

Извлечение.

Командир на 4-а рота

от

Допълн. Македонски полк

№ 107

28 март 1918 година

Скопие

До Командира на

2-а Окупационна Бригада

Т У К.

Считам за много важно, Господин Полковник да изложа моите схващания за

положението в Паланчечко, а именно:

            I. Населението от общините, Стайовска, Търговишка и Германска е пропито със сръбски дух. В Моравско, дето минах миналата година, не видех сърбизмът толкова силен както тук. През турския режим на два пъти са минали български чети и двата пъти са били предадени. Сръбските чети, които правеха насилие по селата, разположени в ляво от Крива-река, били комплектовани от жителите на същите общини. При завземането на Паланечко от сръбските войски четници от същите села са докарвали в Паланка селени, които не желаели сърбизъма и са били изтезавани в къщата на Поп Апостола. От същите общини са отивали след войските на сърбите селяни и са докарвали товари с плячка из Босилеградско през 1913 година. От събраните новобранци, както и от пленниците сръбски войници жители на същите общини, са дезертирали 130 човека само от Саьовската община. В другите две общини е почти същото положение. Като добра илюстрация за сръбския дух в тия места служи и факта, че селянинът Дончо Цветков от село Бабина-Поляна, до връх „Патарица” за да не предаде някои сведение на полицейската власт, когато син му дезертьор бил заловен и докаран в полицейския участък в село Стаьовци, извадил от пояса си нож и се самозаклал публично, като издъхнал веднага.

            В умствено отношение населението стои много ниско: редко са грамотните, които пишат изключително сръбски. В здравословно отношение са добре: чистият въздух, планинската вода и безстрашието от турските власти са им помагали за това. По чужбина са отивали много малко. Кражбата и контрабандата е много развита. Крадат се един-други, когато нямат възможност да отидат по селата с отявлен българизъм.

            II. Отношението им към държавата. То е враждебно. Факти: 1/ за да им се не реквизират конете, напуснали са ги без храна и с изпаднали хранят ги колкото да живеят. Добитъкът едър и дребен окриват, като го не декларират вярно. 2/ Гърмежите на артилерията край Струма и Дойран ясно се чуват по тамошните планини. Това обстоятелство ги поставя в очаквателно положение, защото мислят, че скоро сърбите ще дойдат. 3/ Оръжието 90% не е предадено, както що ме уверяваше един началник на полицейски участък. Възможно е и да е вярно, защото често се чуваха по горите гърмежи. Независимо от това, в Паланка по дюкяните имаше големи количества заешки, лисичи и други зверови кожи, което показва, че населението не е без оръжие. В селото Църна-река е станало сражение между нашите и сръбски войски. Оръжието сърбите не са могли да приберат, защото са бързо напуснали селото. В село Сурлица са имали болница и парк с припаси, които може [да] не [са] били изтеглени всички.

Запасен Поручик: /под./ П Е Т Р О В.

В Я Р Н О,

Адютант на 2-а Окупационна Бригада Поручик [подпис]

Източник: ДВИА, ф. 1546, оп. 1, а.е. 24, л. 61.