Държавният секретар на германското Външно министерство Готлиб фон Ягов за българските териториални претенции по отношение на Косово и Албания, март 1916 г.

№ 13

Препис на шифрована телеграма № 27, 17 март 1916 г., Берлин, на държавния секретар на германското Външно министерство д-р Готлиб фон Ягов до пълномощен министър съветник в свитата на германския император и представител на германското Външно министерство във Върховната главна квартира генерал-адютант Карл Георг фон Тройтлер, Плес

Преди няколко дни тук ме посети българският военен аташе подполковник Ганчев , за да се осведоми, за резултата от водените от господин Радославов във Виена преговори за българските желания за разширяване на границата. Отговорих му, че доколкото ми е известно, преговорите още не са се доближили до дефинитивно споразумяване. Изразих съжаление, че във Виена въпреки нашия съвет от българска страна се поставиха на преден план желанията, засягащи албанска територия и долината на р. Морава беше едва спомената. Аз бях казал както на негово Величество цар Фердинанд, така и на г-н Радославов, че за виенските държавници създаването на една жизнеспособна албанска държава представлява военна цел, от която не биха се отклонили, докато към други евентуални гранични разширения, като долината на Морава, биха показали известна отзивчивост. По отношение на Албания ние бяхме дали на австрийците и от по-преди известна свобода на действие. По начало в София винаги ставаше дума само за долината на р. Морава, докато другите желания се появиха едва много по-късно. Господин Ганчев каза, че за долината на р. Морава казвали думата си икономическите, за Призрен и пр. военните основания, на което аз отговорих, че за всички желания могат да се намерят причини от всякакъв род. Абсолютно нужно е да се постигне споразумение. Ние бихме посредничили винаги с готовност за това. Споразумявания обаче се състоят по правило в това, че двете страни отстъпват по нещо. Когато сключвахме договора с България, ние приехме без разправия и пазарене в пълен обхват нейните желания. Договорната гранична линия бе начертана от самата България. Ако тази същата сега трябва да бъде разширена, то това трябва да стане по пътя на приятелски преговори. Изглежда ми навременно, засега преговорите да се оставят на политическите служби. Г-н Ганчев отговори на този намек, насочен срещу неговата намеса, че за съжаление при установяването на границата навремето не се били допитали до военните. Нота бене, това твърдение противоречи на фактите, защото при преговорите за договора ставаше дума за една предложена от Радославов и една желана от военните много по-далеч отиваща гранична линия. Последната, за която особено много се застъпваше и полковник Ганчев във Върховната главна квартира, беше приета от нас без каквито и да било ограничения.

            След това г-н Ганчев поиска да премине на въпроса за окупацията на спорните области, на което отговорих, че това е военен въпрос, който трябва да се реши от военните служби. Той и не създава прецедент за по-късното политическо определяне на границите.

            При разискванията българският военен аташе се ползва от познатата ми вече карта, на която е очертана желаната от България гранична линия. Последната позволява да се види, че българските аспирации достигат далеч към Албания, от която би останал един вид коридор по протежение на крайбрежието. Че от този остатък след отделяне на всички ценни териториални части би могло да се създаде една горе-долу жизнеспособна държава, изглежда изключено. Този остатък рано или късно би трябвало да се падне на България и това очевидно е целта, която цар Фердинанд въпреки всички негови предпазвания ще трябва да е имал предвид. Изглежда, че това е изцяло лична политика на Царя и никак да не отговаря на желанията на българските държавници, като г-н Радославов, които с право съзнават, че едно присъединяване на непокорните албански племена би създало само тежест за България и които си спомнят за това, че и по време на Балканската война алчността на Царя за територии компрометира така тежко първоначалните успехи на България.

            Ако сега Царят, и по негово поръчение полковник Ганчев, отново и отново се връща към албанските желания, то това без съмнение става, защото именно там Царят вижда punkt majoris resistentiae[1] при Австрия, за чието премахване би искал нас да впрегне. Защото придобиването на долината на р. Морава той вижда очевидно вече за осигурено. Но Австрия никога няма да отстъпи в Албания.

Източник: България в Първата световна война. Германски дипломатически документи. Т. II, 1916–1918 г. С., 2005, 62-63.