Екзекуция на две жени според дневниците на войводите Коста Печанац и Тошко Влахович, 1916 г.

Екзекуция на две жени според дневниците на войводите Коста Печанац и Тошко Влахович, 1916 г.

[Коста Милованович Печанац]

9-и [ноември 1916 г.] вечерта осъдих на смърт Аница, жена на Йован Риляка и майка й, затова че обвиниха село Сувайе и издадоха голямо количество пушки, муниции и след това блудстваха с българите. Нямаше как да се поправят, ами като разбраха, че се намирам близо до селото, започнаха да плашат цялото село, че ще го издадат на българите. За всички тия им деяния ги осъдих на смърт. По мое нареждане смъртното наказание трябваше да се извърши чрез хвърлянето на същите в кладенец дълбок 15 метра. Четниците го направиха, надявайки се, че се е свършило, но същата нощ, докато вечеряхме, и някои си говориха дали има възможност двете някак да се спасят от кладенеца, точно в този момент дойдоха две момченца и ни казват, че дъщерята е излязла цялата мокра и кървяща и се намира в къщата на кмета и иска да ходи да се оплаква на българите. Оставих вечерята, няколко четника тръгнаха, беше голям дъжд, тъмница, кал, но трябваше да се отиде, нищо че си беше бая далече. Отново я бяха хванали и я хвърлиха в кладенеца, затрупвайки го с камъни. При споменатите се намериха много писма – любовни до българските войници и 67 динара в сребро.

Източник: Дневник Косте Миловановића Пећанца од 1916. до 1918. године. Прир. Б. Младеновић. Београд: Историјски институт, 1998, 47.

[Тошко Влахович]

8.XII.1916 г. Тази нощ войводата изпрати няколко четника да хванат Аница Йов. Риляка и майка й от [село] Сувайе, за това, че цялото село вкупом, както и околните, бяха пропищели от тях и войводата заповяда да се убият. Също на други четници беше заповядано да хванат Симеон Гьокич, шпионин, който се готвеше на сутринта да замине за Ниш и да издаде всичко. Няколко души свирачи свиреха, пееха все патриотични песни и изведнъж влизат 4 четника с ножовете на пушките си и водят Гьокич. След малко стигна и другия патрул, който беше заминал за жените и ни извести, че са ги хвърлили в бунар 12 захвата дълбок. Всички бяхме доволни, че намерението на този нещастник да издаде всичко бе осуетено. Той си призна всичко и заяви, че имал намерение утре да отива в Ниш и да съобщи всичко. Това беше добър пример за присъствующите. Бяхме почнали да вечеряме, когато около вратата почнаха хората нещо да шушукат. Известиха ни, че е излязла по-младата жена, която беше хвърлена в бунара и запътила се мокра и кървяща при кмета. Четниците, които бяха по-рано за нея, станаха и отидоха повторно, намериха я при кмета, убиха я и я хвърлиха пак в бунара. Как е могла от толкова голяма дълбочина да излезе, един дявол знае[1].

Източник: ЦДА, ф. 1439, оп. 1, а.е. 284, л. 211.

Превод от сръбски: М. Вълков, Д. Григоров.