История на мюсюлманската култура по българските земи: Изследвания (Състав. Росица Градева и Светлана Иванова). С., 1998

SUDGTL-BOOK-2014-199
История на мюсюлманската култура по българските земи: Изследвания (Състав. Росица Градева и Светлана Иванова)

1998
Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия София

Описание: Файлът съдържа сборник с изследвания „История на мюсюлманската култура по българските земи” (том 2). Формат на файла - PDF. Размер на файла – 9,87 МВ.
Език: bul Страници: 590
Ключови думи: История ; България ; Българи ; турци ; български земи ; култура ; мюсюлмани ; ислям ; ХV в. ; ХVІ в. ; ХVІІ в. ; ХVІІІ в. ; ХІХ в. ; ХХ в. ; османска власт ; османска ; образование ; Османска империя ; религия ; представи ; неортодоксални ; суфизъм ; братство ; Балкани ; мистицизъм ; архитектура ; тюрбе ; арабско писмо ; селища ; град ; село ; ислямизация ; житие ; шейх ; Бали Ефенди Софийски ; общество ; дервиши ; мюдерис ; печат ; литература ; хадис ; медресе ; сдружения ; фолклор ; хазари ; традиции ; джин ; изкуство ; гробница ; хетеродоксни течения ; Румелия ; Македония ; Кенън Гарднър ; Рифаия ; Родопи ; Маслама Ибн Абд Ал-Малик ; Византия ; Средновековие ; Калиакра
Бележки: Статиите са публикувани на български език с резюмета на английски. Поместени са снимки и таблици. Съдържание: Р. Градева и С. Иванова, Въведение. Изследване на историята и съвременното състояние на мюсюлманската култура по българските земи – народен и висок пласт, стр. 9; Махиел Кил, Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (ХV-ХVІІІ в.): колонизация и ислямизация, стр.56; Стефка Първева, Представители на мюсюлманската религиозна институция в града по българските земи през ХVІІ в., стр. 127; Мария Калицин и Красимира Мутафова, Исторически реалии за халветийския шейх Бали Ефенди Софийски в новооткрито житие от ХІХ в., стр. 212; Орлин Събев, Социалният статус на османския мюдерис в Румелия, ХV-ХVІІ в., стр. 244; Натали Клейер, Дервишките братства на Балканите с нарочен поглед към България (някои бележки относно изследването им), стр. 283; Александър Попович, Културни прояви на мюсюлманските общности на Балканите. І. Медресетата на Балканите: от първите нововъведения в средата на ХІХ в. до наши дни; ІІ. По въпроса за балканския мюсюлмански периодичен печат: от появата му до 1918 г.; ІІІ. Мюсюлманските сдружения в България след Освобождението, стр. 302; Хари Т. Норис, Аспекти на суфизма на Рифаия в България и Македония в светлината на проучването, публикувано от Кенън Гарднър, приятел на Игнац Голдциер и Луи Масиньон, стр. 335; Стоянка Кендерова, Хадисната литература в България през ХVІІ-ХІХ век, стр. 353; Анка Стоилова и Зорка Иванова, За две нови сбирки от арабографични книги, запазени в България, стр. 380; Невена Граматикова, Житието на Демир Баба и създаването на ръкописи от мюсюлманите от хетеродоксните течения на исляма в Североизточна България (Извор за културната и религиозната им история), стр. 400; Зорка Иванова, „BAHRU’L -VELĀYE”, съхраняван в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – София, стр. 436; Галина Лозанова, Сакралната срещу реалната история на българите мюсюлмани в Родопите, стр. 451; Хари Т. Норис, Войните на Маслама Ибн Абд Ал-Малик, арабина, срещу Византия, хазарите и българите като източник за кавказкия, черкезкия, гагаузкия и помашкия фолклорен епос и традиция, стр. 466; Божидар Алексиев, Сами деца в гората. За една народна балада от северозападните Родопи, стр. 485; Евгения Троева, Джинът в традиционната култура на българите мюсюлмани в Родопите, стр. 509; Любомир Миков, Интериорна украса на бекташките гробници в България (стенописи, картини, щампи), стр. 520; Валери Григоров, Тюрбета, почитани от българите-мюсюлмани от Средните Родопи, стр. 553; Мария Йосифова, Новооткрит паметник на ислямската култува архитектура в Калиакра, стр. 568.
Бележки: Библиотека на ИФ, сиг. 850