История на мюсюлманската култура по българските земи: Изследвания (Състав. и отг. ред. Росица Градева). С., 2001

SUDGTL-BOOK-2014-198
История на мюсюлманската култура по българските земи: Изследвания (Състав. и отг. ред. Росица Градева)

2001
Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия София

Описание: Файлът съдържа сборник с изследвания „История на мюсюлманската култура по българските земи” (том 7). Формат на файла - PDF. Размер на файла – 9,16 МВ.
Език: bul Страници: 672
Ключови думи: История ; България ; Българи ; турци ; български земи ; култура ; мюсюлмани ; ислям ; ХV в. ; ХVІ в. ; ХVІІ в. ; ХVІІІ в. ; ХІХ в. ; ХХ в. ; османска власт ; османска ; правосъдие ; съдебна система ; диван ; хроника ; Ходжа Садеддин ; Корона на историите ; Ахмед Ел-Кешфи Ефенди ; Самоков ; Шумен ; Коран ; благотворителност ; образование ; Османска империя ; Михалоглу ; религия ; християнство ; представи ; неортодоксални ; суфизъм ; братство ; Балкани ; Завие „Кавак Баба” ; Църква „Св. Четиридесет мъченици” ; Търново ; мистицизъм ; архитектура ; хетеродоксни течения ; Русе ; Епиграфика ; арабско писмо ; Свищов ; демография ; селища ; град ; традиции ; идентичност ; тюрки ; Източна Европа ; Мухаммад Мурад Рамзи ; Българска православна църква ; 1878-1944
Бележки: Статиите са публикувани на български език с резюмета на английски. Поместени са снимки и таблици. Съдържание: Предговор, Росица Градева, стр. 9; Раздаване на правосъдие от едно провинциално управление: Румелийският диван в края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век, Михаел Урсинус, стр. 15; Хроника ли е съчинението на Ходжа Садеддин „Корона на историите”?, Мария Калицин, стр. 39; Ахмед Ел-Кешфи Ефенди от Самоков – един местен творец и дарител от края на ХVІІ – първата половина на ХVІІІ век, Стоянка Кендерова, стр. 72; Шумен като център на изработка на корани през ХІХ век, Тим Стенли, стр. 100; Родът Михалоглу и мюсюлманското образование в българските земи на Османската империя, Орлин Събев, стр. 136; Наблюдения върху някои паралели между хетеродоксни християнски и ислямски космогонични традиции в османския период, Юри Стоянов, стр. 167; Ислямски неортодоксални течения в българските земи, Невена Граматикова, стр. 192; Противоположни възгледи за суфийската дейност на Балканите и в Османския Изток, споделяни от западни наблюдатели през ХІХ век, Хари Т. Норис, стр. 285; Мюсюлманските мистични братства в Шумен през ХVІІ-ХІХ век, Гергана Георгиева, Орлин Събев, стр. 300; Завието „Кавак Баба” и църквата „Св. Четиридесет мъченици” в реалния и въображаемия свят на търновци в периода на османското владичество, Стефка Първева, стр. 324; Средища на ислямския мистицизъм в старата столица Търново, Красимира Мутафова, стр. 409; Още веднъж за църквата „Св. Четиридесет мъченици” и нейната съдба през столетията на османско владичество, Златка Генова, стр. 51; Ислямски култови сгради на територията на Русе. Историко-типологична характеристика, Теодора Бакърджиева, стр. 460; Възникване и развитие на османските архитектурни комплекси по Диагоналния път в българските земи през ХVІ-ХVІІ век, Александър Антонов, стр. 03; Епиграфски паметници на арабско писмо като извор за историята на мюсюлманската култура, Катерина Венедикова, стр. 539; Свищов и районът през ХV-ХІХ век. Поселищна история, историческа демография и последици от войните в една равнинна област на Дунавска България, Махиел Кил, стр. 547; Тюркска, нетюркска и българска идентичност в мюсюлманска Източна Европа: възгледите на един мюсюлмански татарски учен, Мухаммад Мурад Рамзи (1854-1934), от късната османска епоха, Хари Т. Норис, стр. 573; Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878-1944 г., Светлозар Елдъров, стр. 592.
Бележки: Библиотека на ИФ, сиг. 850