Ювал Ноа Харари за гръцкото въстание от 1821 г. като акционерно дружество

Това съвсем не са всички войни, водени заради интересите на инвеститорите. Всъщност самата война, подобно на опиума, може да се превърне в стока. През 1821 г. гърците вдигат въстание срещу османската власт, което предизвиква дълбока симпатия сред либералните и поетични кръгове във Великобритания - лорд Байрон, поетът, дори отива в Гърция да се бие на страната на въстаниците. Но лондонските финансисти виждат възможност в тази ситуация. Те предлагат на водачите на въстаниците да пуснат на лондонската фондова борса търгуеми гръцки въстанически облигации (Greek Rebellion Bonds). Гърците трябва да обещаят да ги изплатят с лихвите, ако и когато спечелят своята независимост. Частни инвеститори купуват облигациите с цел печалба или поради симпатията си към гръцката кауза, или и по двете причини. Цената на облигациите се качва и спада в зависимост от военните успехи или загуби по бойните полета на Гърция. Турците постепенно набират надмощие и тъй като загубата на въстаниците става неминуема, собствениците на облигации се оказват застрашени от сериозни загуби. Но техният интерес е национален интерес и затова Великобритания организира изпращане на международна флотилия, която през 1827 г. потапя основната османска флотилия в битката при Наварино. След векове робство Гърция е най-сетне свободна. Но свободата идва заедно с огромен дълг, който младата държава няма как да изплати. Затова гръцката икономика е ипотекирана в полза на британските кредитори за десетилетия напред. 

Източник: Харари, Ю. Н. Sapiens. Кратка история на човечеството. С., 2016, с. 290.