Из спомените на архимандрит Кирил Рилски за прагматичното и изчаквателно поведение на „българите“-патриаршисти в Драмско при избора на деноминация, [1912 г.]

[…]

            Във време на моето стоене в Драма, като управляющи епархията, аз няколко пъти обиколих цялата епархия и се запознах отблизо с нуждите на местното драмско българско население. От като се превзеха драмските места от нашите български власти, аз подканих някой първенци от българското драмско селско население, които припознаваха духовната власт на цариградската патриаршия, за да минат под духовното ведомство на своето родно духовно началство св. Българска Екзархия, като чисти българи. Те ми заявиха чистосърдечно, че са чисти българи и такива ще си останат за винаги, но драмският гръцки митрополит ги уверявал, че драмските места щели да останат непременно под гръцка политическа власт и заради това нека още да почакаме, като как ще се развият политическите обстоятелства и тогава ще минем под духовното ведомство на Българската Екзархия, като чисти българи. Аз виждах, че това тяхно мнение е много разумно и ги оставих на спокойствие, за да се чака по-нататък да се закрепи нашата власт в Драмско, а тогава ще да преминат под духовното ведомство на своето родно духовно началство – св. Екзархия. Аз самият, като гледах гледах със собствените си очи какво вършеха нашите военни и граждански власти в Драмско, то и аз самият се „съмнявах дали ще се закрепи нашата българска власт в драмските места“. Правдата и истината е най-здравата основа на всяка една власт, а тези главни добродетели, за голямо съжаление, не съществуваха в нашето чиновничество в Драмско и заради това неможеше да се очаква никакво закрепяване на нашата българска власт в Драма.

            […]

Източник: Рилски. К (архим.). Кратки спомени из миналия ми живот (1861-1931). С., 1931, с. 83.