Из спомените на архимандрит Кирил Рилски за зверствата, извършвани от християни, в региона на гр. Драма през Балканските войни, [1912-1913 г.]
Изпратено от admin on Ср., 03/11/2021 - 07:21
[…]
Подир превземането на гр. Драма, българските военни власти поставиха едно временно градско управление от местни граждани, в числото на които влизахме както аз, така и драмският гръцки митрополит. При превземането на гр. Драма българските военни власти бяха арестували, по указания на драмските гърци, повече от 600 души от турското градско население в една тютюнева фабрика. Временното драмско правителство, членовете на което бяха всичките от драмските търговци-гърци, с изключение само на мен, бяха съставили един списък от арестуваните по първи турски търговци, като най-лоши турци, за да го представят на военните български власт, за да бъдат изклани. Този списък ми поднесоха и на мен за одобрение като член на временното драмско правителство. Като прочетох този списък, останах поразен, като видях в него записани най-видните и честни драмски турци, драмски търговци. Аз познавах лично всички тези турци, като най-честни граждани в Драма. Аз заявих на членовете на временното драмско правителство, че записаните в списъка турци-търговци са най-почтените и честни граждани в Драма и заради това аз няма да допусна нито едно влакно да падне от главата на тези честни граждани. „Причината, която ви е заставила да представите този списък на тези честни турци-търговци за лоши, за да бъдат изклани от българските военни власти, е да мине цялата търговия на гр. Драма във ваши ръце“, заявих аз натъртено на временното драмско правителство.
Направих нуждната постъпка, гдето беше нуждно, пред военните власти, и всичките арестувани турски граждани бяха освободени.
[…]
При превзимането на Драма, местното гръцко население разграби турските къщи и българските военни власти на всичко това гледаха хладнокръвно. Когато се завърнаха драмските турци в къщите си, намериха разграбени и разорени, без врати и прозорци. Много мизерно и плачевно беше положението на драмското турско население. Богати хора, които са имали всички удобства за живеене, сега бяха останали на улицата гладни, голи и боси. В това нещастно положение, в каквото се намираше, драмското турско население, подир превзимането на гр. Драма от българските войски, се притекоха на помощ на местното турско население благородните англичани, братя Бъкстонови, които дойдоха в Драма в 1912 г., за да раздават помощ на пострадалото от войната местното турско население. Братя Бъкстонови се настаниха на квартира в Драма в зданието на нашата българска митрополия, където местното турско население идваше да получава помощ от благородните англичани. Братя Бъкстонови престояха в Драма 20 дена и обиколиха лично всички околни села на Драма, където раздаваха помощ на пострадалото от войната местно турско население. Те всичко видяха и чуха от самото турско население: в какво плачевно състояние се намираше то подир войната, така също те чуха от самото турско население във време на войната какво е вършено над него от българските доброволчески чети и редовни войски при превземането на драмските места.
[…]
Българските доброволчески чети, при превзимането на драмските места, много турско население ограбиха и избиха, Бъдащият безпристрастен историк ще да каже своята авторитетна дума на всяка православна народност от Балканските държави: българската, гръцката, сръбската и ромънската, ще да се даде на всяка народност заслуженото. Бъдащите поколения на балканските православни народности: българите, гърците, сърбите, ромъните и албаните ще да четат историята и ще да се червят от срам, като четат какви зверства са вършели техните деди и прадеди, всички православни чада на православната Христова църква.
[…]
В 1913 г. в края на месец юний, се получи заповед от българското наше правителство до всички драмски държавни чиновници да приберат архивите и ценностите и заминат за Стара България, защото драмските места щели да останат под гръцка политическа власт. Всичките държавни чиновници, съгласно тази заповед, напуснаха гр. Драма и заминаха за Стара България. аз заявих на военния комендант, че няма на напусна града Драма и подир заминаването на нашите български власти за Стара България, а ще остана при своето духовно паство в града, като помолих военния комендант да направи нуждното разпореждане до всички свои подведомствени чиновници: военни и цивилни, щото при отстъпването на редовните войскови части и доброволчески чети, да не правят никакво изстъпление над драмското население. Военният комендант уважи молбата ми и беше направил нуждното разпореждане до своите подведомствени чиновници, щото при напускането на гр. Драма от редовните войски и доброволни чети не станаха никакви насилия над местното драмско население. Моята цел беше, за гдето останах в Драма, подир отстъпването на нашите български власти от гр. Драма постигната, за да запазя местното население, за да не стават над него изстъпления, както що стана на други места при отстъплението на войсковите части и доброволческите чети, които бяха опожарили градове и села и бяха изклали местното население. Като, напр., при отстъплението на българските части и доброволчески чети от гр. Сер бяха опожарили трите части от тоя град. Така също бяха опожарили и драмското голямо с. Доксат, което броеше повече от 800 къщи, като бяха изклали местното население, и др. Такава съдба очакваше да постигне местното население на Драма, ако ли аз не бях се решил да остана в Драма и моля военния комендант, за да се запази местното население при остъплението на българските войскови части от Драма и заминаването им в Стара България, то щеше да постигне същата участ и Драма.
[…]
Източник: Рилски. К (архим.). Кратки спомени из миналия ми живот (1861-1931). С., 1931, с. 79-81, 83-84, 85-86.
