Из спомените на Петър Пешев за „технологията“ на изборите в България, 1929 г.

Изборите за народни представители. Промени в избирателния закон. Морално влияние, насилия, фалшификации. Н. Събрание – орган на правителството.

            Видяхме колко голяма е властта на Н. Събрание и колко е важно значението му за доброто управление на държавата и за благоденствието на народа, когото то представлява.

            Нека видим сега дали досегашните наши Н. Събрания са били истински и независими представители на народа. Преди всичко трябва да си зададем въпроса: народните представители избирани ли са свободно? За да отговорим на тоя въпрос, трябва да разгледаме как са ставали до сега изборите. В туй отношение парламентарната ни история се разделя на два периода: първия обема времето на руското окупационно управление и князуването на княз Ал. Батемберг, а вторият – от тогаз до днес.

            През първия период, изборите за депутати ставаха напълно свободни. Тогаз нямаше насилия, морални влияния и фалшификации, макар че изборите се произведаха за учредителното и първото В. Н. Събрание, по примитивна система с бели и черни зерна, а в останалите с бюлетини, но с бюро избирано направо от избирателите и почти без проверка самоличността на избирателя и неговото изборно право. Само избора за пълномощенското Свищовско В. Събрание в 1881 год. бидоха произведени а груби насилия, упражнявани от „чрезвичайните комисари“, руски офицери, поради което само в Търново можаха да се изберат опозиционери – Славейков, Цанков, Каравелов и Сарафов, които, обаче не посмяха да се явят в Събранието. Изборите за обикновените събрания в 1-я период бяха толкоз свободни, щото ония за 1-то Н. Събрание в 1879 год., произведени от консерваторите, и за 2-то в 1880 г. – от кабинета Климент, дадоха болшинство за либералите – опозиционери. Изборите през 1884 год., произведени от Др. Цанков, също тъй дадоха болшинство на противника му П. Каравелов.

            След абдикацията на княз Александра напъпи 2 я период, ознаменуван с насилия, използване правителствената зестра и моралното влияние на властта и с фалшификации. Партиите, които се изреждаха във властта, си служиха с груби насилия, извършвани и без нужда, даже тогаз, когато имаха болшинство в народа, преди изборите от полицията и общин. служители, а в деня на изборите и от шайките, циганите, а понякога и от войската. Избиране бюрото от самите избиратели, съгласно тогавашния закон, улесняваше насилията. Още в тъмни зори около изборното място се натрупваха хората на враждующите партии, въоръжени със сопи и по някога със скрити оръжия. Когато Окр. У-л или Окол. Н-к предложи на избирателите да изберат председател на избор. Бюро, всяка от враждующите групи, гръмогласно посочва своя кандидат и се впуща към масата, да го наложи за такъв. Захващат се припирни, чуват се викове „долу!“ „горе!“, придружени с надмятания и псувни, последвани от боеве и кръвопролития. Изборното място се превръща на полесражение. Явява се необходимост от намеса на полицията и на войската, за да разтърве борящите се партии, да въдвори ред и да постави на председателското място посочения от по-голямата, предимно правителствената, група, по указание на окр. у-л или ок. н-к… Ако изборът бъде неблагоприятен за правителствената партия, бюрото го прави благоприятен, като пусне в кутията готово скрепени бюлетини, които удавят опозиционните, или пък, като смени последните с правителствени.

            При тая изборна система често ставаха големи скандали, кървави сблъсквания, наранявания и дори убийства (Плевен, Враца, Г.-Оряховица, Т.-Пазарджик, Чирпан и пр.). Резултата от подобни избори почти винаги биваше в полза на правителството. Малцината опозиционни депутати, които се промъкваха тук-там било с хитрини, било по случайната добросъвестност на председателя, било пък поради това, че командующият войсковата част офицер, не е пожелал да троняса за председател на бюрото правителствения кандидат, когато констатира, че очевидното болшинство на избирателите не е за него, или пък не пожелай да прогони от изборното бюро мирните опозиционни избиратели, желающи да контролират правилния вървеж на избора. Намесване на войската, често необходимо, за да предотврати кръвопролитията между борящите се, се изискваше от председателя на бюрото, сам той кандидат за депутат, под претекст, че се бои от смут, с цел да се отстранят от изборното място опозиционерите избиратели, за да премахне контролата им в момента, когато ще стане ваденето бюлетините от кутиите и преброяването им, та бюрото безконтролно да извърши фалшификацията. Намесата на войската и върлуването на шайки, не, разбира се, на всякъде, а само в някои пунктове, които недопущаха опоз. избиратели да гласуват, продължи и тогаз дори, когато изборното бюро бе посочено от избирателния закон и се състоеше от председатели и членове на окр. съвети, от кметове и общински съветници.

            …Реформите, извършени от разните правителства, наистина подобриха много избирателния закон: премахнаха се изборните стълкновения; избягваха се явните и груби насилия и кръвопролитията, стана не нужно участието на войската; отстрани се почти гласуването от едно лице няколко пъти и за умрели лица и прочее. Но при все това изборите през целия втори период и до днес не се извършват свободно. Всяко правителство, освен Радославовото в 1913, намерваше начини и средства да си стъкми голямо болшинство. Грубите и открити насилия наистина станаха по-редки, но правителствената „зестра“ и „моралното влияние“ продължават да се използуват широко.

Правителствената зестра се наричат гласовете на държавните и общински чиновници и техните близки, а също и на кандидатите за служба. Окол. началници, помощ. Пристави, кметовете и правителствените кандидати заставляват всички чиновници, под угроза на уволнение, да гласуват за правителството. На кандидати пък за служби се обещава назначаването им след изборите, ако те гласуват за правителството. По тоя начин само от „зестрата“ всяко правителство си осигурява една пета от избирателите. 

„Моралното влияние“ върху избирателите се упражнява от администр., полицейскките, акцизните, горските и общински власти и от кандидатите за депутати по следния начин. От деня на обявяване изборите и до извършването им отиват всичките тия властвующи лица между избирателите, като обещават на общините облаги – шосета, мостове, железници, училища, мери, гори, спирки и пр., ако гласуват за правителств. кандидати, или пък като заплашват с гонение и отмъщение всички ония, които гласуват за опозицията. Особено ефикасна е бивала винаги предизборната дейност на горските и акцизните власти. Преди изборите се разшътват из районите си, за да издирят разни нарушения на законите за горите, тютюните, акцизите върху питиетата и пр. и да съставят актове срещу нарушителите. Горските и акцизните стражари задържат у себе си тия актове и казват на нарушителите, че не ще им дадат ход и ще ги скъсат само тогаз, когато провинените гласуват за правителството. Макар, че бюлетините се влагат в пликове в тайна стаичка, властите изнамериха начин да знаят кой за кого е гласувал, било, че на бюлетините са турени някои тайни знаци, било, че избирателя трябва да впише и своето име в края на бюлетината, било, че се следи от кое село не са дали за правителствените кандидати болшинство от гласовете, негде са се умъдрали да следят скритом какъв цвят бюлетини избирателите влагат в пликовете. По-раншната груба фалшификация на изборните бюлетини се замени по-после с друга. Има случаи, дето недобросъвестния председател на бюрото си е приготвял по-рано скрепени пликове с правителствени бюлетини в тях, които той влага в кутията, вместо подадените му от избирателя, като последните скрива и унищожава. В извършените след войната избори има оплаквания за арестуване и биене опозиционните агитатори и кандидати, за отнемане и унищожение техните бюлетини, за възпрепятствуване с полицейска сила на опозиционерите да регистрират своите листи, за недопущане агитатори в някои села, за възпрепятствуване на опозиционери избиратели да гласуват, като в деня на избора ги пращат да гонят разбойници, каквито от 3 – 4 год. насам върлуват в България и пр. и пр.

Не е никак чудно, прочее, дето всяко правителство добива голямо болшинство и дето болшинствата се състоят от хора, покорни и предани на правителството, подчинени нему, като негови чиновници, и дето повечето Н. събрание са еветчийски, изпълнители на министерските желания и прищевки.

            Всичките болшинства в досегашните ни събрания, с малки изключения, за да се избавят от опозиц. депутати, касирваха по-буйните от тях, под предлог, че изборът им е нередовен. Във второто О. Н. събр., либералното болшинство касира консерваторите Евл. Георгиев и Дим. Греков под претекст, че са 1-я руски и 2-я румънски подданници, след. неизбираеми. Чудно ли е, че така избирани, нагласени и прочистени от опозиция Н. събрания не проявяват нуждната самостоятелност, необходими за контролиране управлението и за дирене отговорност от министрите, съгласно конституцията? Вярно е, че някои Н. събрания дадоха под съд министри, но това те извършиха спрямо бив. такива, спрямо техни политически противници, за мъст и по внушение на своите господари – действующи министри.

Пешев, П. Историческите събития и деятели. От навечерието на Освобождението ни до днес. С бележки за живота ми. (Чуто, видяно, преживяно). С., 1929, с. 841-845.