Из автобиографията на Йохан Кройф

„За мен всичко започна на улицата. Квартал „Бетондорф“, където живеех, беше известен като „Бетонното село“, тъй като след Първата световна война е бил експериментално застроен с евтини жилища. Беше работнически квартал и като деца прекарвахме колкото се може повече време навън. Откакто се помня, играехме футбол на всяко възможно място. Тук се научих да мисля как да превърна недостатъка в предимство. Осъзнаваш, че бордюрът всъщност не е препятствие, а можеш да го използваш като съотборник за двойно подаване. Така благодарение на бордюрите можех да работя върху техниката си. Когато топката отскача от различна повърхност под странен ъгъл, трябва да реагираш за миг. През цялата ми кариера противниците ми често оставаха изненадани, че стрелях или ги подминавах от неочакван ъгъл, но това се дължи на детските години на улицата. Същото се отнася и за баланса. Ако паднеш на бетона, ще те заболи, а ти, естествено, не искаш да се нараниш. Затова, когато играеш футбол, внимаваш да не паднеш. Ето такива мачове те учат постоянно да реагираш на ситуацията, те ми дадоха уменията ми на футболист. […]. За разлика от училището, си спомням първия път, когато отидох в Аякс, сякаш беше вчера. Мисля, че беше 1952 г., значи съм бил на около пет години. Баща ми ме попита дали искам да ида с него, за да занесем кошници с плодове на болните или контузените играчи, и аз веднага скочих на колелото. Спуснахме се по улицата до стадиона, а аз се вълнувах страхотно, че за пръв път ще вляза в сградата на клуба, а няма да съм просто на трибуните. Тогава се срещнах с Хенк Ангел, приятел на баща ми, който поддържаше терена. Хенк ме попита дали искам да помагам и отидох още на следващия ден. Така започна животът ми с Аякс – още когато бях на пет години“.

Източник: Кройф, Й. Моят начин. Автобиографията: Заветът на един от най-великите футболисти и треньори. С., 2017